№ 1229
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110217698 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „**** ООД с ЕИК *****
чрез адв. Антиев срещу наказателно постановление № 188/26.07.2021 г.,
издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –
София, с което на основание чл. 136, ал.2 т. 14 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 73, ал.1 т.3
и ал.3 от ЗУО.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Застъпва се тезата,
че извършеното нарушение не е описано достатъчно ясно и подробно, като не
е изписана пълната правна квалификация, тъй като не е посочена коя точка на
чл. 73, ал. 1 от ЗУО е нарушена. Жалбоподателят счита, че доколкото
разпоредбата на чл. 73, ал.1 т.3 ЗУО визира допълване на данните в
разрешението, то тя е неотносима към освобождаването на площадка за
третиране на отпадъци и нарушение не е извършено. Поддържа се, че
издаденото наказателно постановление е немотивирано, не са ангажирани
доказателства за извършване на нарушението, а наложената имуществена
санкция е несъразмерна. Алтернативно се претендира квалифициране на
1
нарушението като маловажен случай.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „**** ООД се
представлява от адв. А. надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на
наказателното постановление, алтернативно за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Претендира разноски по представен списък.
Въззиваемата страна Директорът на РИОСВ- София се представлява от
юрисконсулт Драгомирова, която счита, че събраните в хода на съдебното
следствие доказателства еднопосочно установяват извършеното нарушение.
Поддържа, че е от особено значение след като дружеството вече е
преустановило дейност на посочената в разрешението площадка, това
разрешително да бъде прекратено. Посочва, че поради недоказаност на
твърдението на управителя на дружеството-жалбоподател, че площадката е
освободена на 01.11.2020 г. е счетено, че датата на извършване на
нарушението е датата на извършване на проверката. Моли за потвърждаване
на атакуваното наказателно постановление.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.03.2014 г. на „**** ООД било издадено разрешение за извършване
на дейности по третиране на отпадъци с № 16-ДО-191-01/17.032.014 г., с
което на дружеството било разрешено извършване на дейности по
съхраняване, предварително третиране преди оползотворяване и
регенериране на киселини /дейности с код R13, R12 и R6/ на три кода
отпадъци – 06 01 02* -солна киселина, 11 01 05*- киселини от химично
почистване на повърхности и 11 01 06*-киселини, неупоменати другаде на
площадка № 1 с местонахождение: **, поземлен имот ***
На неустановена дата дружеството-жалбоподател освободило
ползваната от него площадка за третиране на отпадъци с посочените по-горе
кодове. За освобождаването на площадката „**** ООД не уведомило
Регионалната инспекция по околната среда и водите – София.
На 18.11.2020 г. свидетелката С. Г. Й. – главен експерт в РИОСВ-София
и нейна колежка извършили проверка като посетили площадката за третиране
на отпадъци в с. Велковци, за която на „**** ООД било издадено разрешение
за извършване на дейности по третиране на отпадъци. Свидетелката
установила, че площадката е превърната в обор за крави и на нея не се
намират съоръжения, съдове или служители на „**** ООД. За установеното
бил съставен констативен протокол. Свидетелката Й. извършила проверка в
деловодството на РИОСВ-Перник и РИОСВ – София, като не установила
дружеството-жалбоподател да е уведомило съответната РИОСВ за това, че е
освободило площадката.
На 28.01.2021 г. свидетелката Й. съставила срещу „**** ООД и в
присъствие на неговия управител акт за установяване на административно
нарушение № 20/2021 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на
2
дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и
впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 26.07.2021 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, препис от който бил връчен на
представител на дружеството 05.08.2021 г., а на 12.08.2021 г. по пощата била
подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства – показанията на свидетеля С. Г. Й., констативен
протокол № ККФОС-СЙ-40/18.11.2020 г., констативен протокол № ККФОС-
СЙ-01/11.01.2021 г. предписание № 109/08.12.2020 г., писмо от „**** ООД,
решение № 16-ДО-191-01/17.03.2014 г. на директора на РИСВ- София,
пощенски плик, писмо и известие за доставяне на НП, заповед № РД-
115/23.10.2018 г. и заповед № РД-69/17.06.2020 г. и двете на директора на
РИОСВ –София.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.Й. като обективни и
добросъвестно депозирани. Именно свидетелката Й. е лицето, което на
18.11.2020 г. е посетило на място площадката за третиране на отпадъци,
посочената в разрешението за третиране на отпадъци, издадено на „****
ООД и е установило, че същата вече е освободена и към посочената дата
дружеството не извършава дейност на тази площадка. Свидетелката потвърди,
че след извършена проверка в деловодствата на РИОСВ – Перник и РИОСВ –
София не установила дружеството-жалбоподател да е подавало информация
за това, че е освободило посочената в разрешителното площадка.
Приетото по делото решение № 16-ДО-191-01/17.03.2014 г. на директора
на РИСВ- София установява местонахождението на площадката, на която е
разрешено третирането на отпадъци от страна на „**** ООД, вид на
отпадъка, дейности, количество и произход. От представените и приети по
реда на чл. 283 от НПК заповед № РД-115/23.10.2018 г. и заповед № РД-
69/17.06.2020 г. и двете на директора на РИОСВ–София съдът извлече данни
за компетентността на актосъставителя и АНО - първият да съставя актове за
установяване на административни нарушения на ЗУО, а вторият – да издава
наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от приложеното
известие за доставяне препис от НП е връчен на представител на дружеството
-жалбоподател на 21.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 28.06.2021г.) от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да
3
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от заповед № РД-69/17.06.2020 г., издадена
от директора на РИОСВ – София свидетелката С.Й. е била оправомощена да
съставя АУАН на ЗУО. Заповед № РД-115/23.10.2018 г. на директора на
РИОСВ–София установява компетентността на директора на дирекция „КПД“
да издава наказателни постановления.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които съществено
ограничават правото на защита на наказаното лице и обуславят отмяна на
обжалваното наказателно постановление, а на второ място дружеството
неправилно е санкционирано за нарушение, което не е извършило.
На първо място съдът намира, че описанието на нарушението от
фактическа страна е неясно и на същото е дадена несъответстваща правна
квалификация. В АУАН и НП е посочено, че нарушението, което е извършило
дружеството се състои в бездействие, а именно в неподаване на заявление за
изменение на разрешение № 16-ДО-191-01/17.03.2014 г., заедно с
документите по чл. 68 и чл. 69, удостоверяващи промяната в площадката за
третиране на отпадъци преди освобождаване на площадката, като се твърди
това нарушение да е извършено на 18.11.2020 г. Посоченото е квалифицирано
като нарушение на чл. 136, ал.2 т.14 вр. чл. 73, ал.1 т.3 и ал.3 от ЗУО.
Разпоредбата на чл. 136, ал. 2 т. 14 от ЗУО гласи, че се наказва с
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. едноличен търговец или
юридическо лице, което не заяви в срок промяна в обстоятелствата по чл. 73,
ал. 1. Съгласно чл. 73, ал.1 т. 3 от ЗУО „Издаденото разрешение се изменя
и/или допълва от компетентния орган при: необходимост от допълването му с
нови данни, дейности, площадки или условия, при които ще се развиват
дейностите, а съгласно ал. 3 на цитирания член „В случаите по ал. 1, т. 2 и 3
лицата подават на хартиен и технически носител или по електронен път
заявление за изменение и/или допълване на разрешението заедно със
съответните документи по чл. 68 и/или 69, удостоверяващи промяната, а
лицата, извършващи дейности с ОЧЦМ, ИУМПС и ИУЕЕО и банкова
гаранция по чл. 69, ал. 3 от 5000 лв. за всяка нова площадка“
Така цитираната правна норма на чл. 136, ал.2 т.14 от ЗУО /посочена
като нарушена/ изисква дружеството да не е заявило в срок промяна в
определени обстоятелства. На първо място нито в АУАН, нито в НП е
посочено какъв е този срок, за да може този елемент от твърдяното
нарушение да бъде ясен за нарушителя, а от друга страна непосочването на
конкретен срок, в който лицето е следвало да предприеме определено
поведение препятства съда да извърши преценка започнал ли е да тече този
4
срок, кога, изтекъл ли е към датата, посочена като дата на нарушението. По-
нататък в АУАН и НП е посочено, че дружеството е извършило нарушението
на конкретна дата – 18.11.2020 г., която обаче по никакъв начин не е
обвързана с изтичането на законоустановен срок, поради което не може да се
прецени защо актосъставителят и АНО са приели, че именно това е датата на
нарушението. В АУАН и НП е посочено, че дружеството е следвало да подаде
заявление преди освобождаване на площадката, но това твърдение не
почива на закона, нито пък в тези документи е посочено кога е освободена
площадката, за да бъде преценено дали посочената дата на нарушението
18.11.2020 г. е датата, следваща тази, в която площадката е освободена.
От фактическото описание на нарушението всъщност по никакъв начин
не става ясно защо е прието, че нарушението е извършено на 18.11.2020 г. или
иначе казано защо е счетено, че подаването на заявление от страна на „****
ООД е следвало да се извърши до тази дата. Несъстоятелен е доводът на
процесуалния представител на АНО, че доколкото не е могло да бъде
установено по категоричен начин кога е освободена площадката за дата на
нарушението е посочена тази на извършване на проверката. Подобен
свободен подход при определяне датата на нарушението не може да бъде
споделен, отделно от това не отговаря нито на фактическото описание, нито
на законовите разпоредби.
Разпоредбата на чл. 73, ал.3 ЗУО посочва единствено начина на
подаване на заявлението за изменение и/или допълване на разрешението и
съпътстващите документи, но не фиксира срок за това. Срок за заявяване на
промяна е фиксиран единствено чл. 73, ал.2 от ЗУО - двумесечен от
настъпване на промяната, но този срок касае единствено хипотезите на чл. 73,
ал.1 т.1 от ЗУО – при промяна на нормативните изисквания, свързани с
разрешението. Следователно за подаване на уведомление /заявление/, че
дружеството, което има разрешение за извършване на дейности по третиране
на отпадъци е освободило площадката, на която му е разрешено да извършва
тези дейности законът не е предвидил срок, поради което неправилно
актосъставителят и АНО се приели, че има такъв /без обаче същият да е
посочен в АУАН и НП/ и неправилно жалбоподателят е бил санкциониран за
нарушение, което не е извършил.
Отделно от това съдът намира, че преустановяване ползването на
конкретна площадка, на която е разрешено третиране на отпадъци не попада в
хипотезата на чл. 73, ал.1 т.3 от ЗУО, която визира, че органът, издал
разрешението изменя или допълва разрешението при необходимост от
допълването му с нови данни, дейности, площадки или условия, при които ще
се развиват дейностите. Подаването на заявление при промяна в
обстоятелствата по чл. 73, ал.1 т.2 и т. 3 от ЗУО /а именно предстоящи
промени в суровините или в технологичните процеси, в резултат на които ще
5
настъпят изменения в количеството и вида на отпадъците и необходимост от
допълването му с нови данни, дейности, площадки или условия, при които ще
се развиват дейностите/ не е обвързано със срок и това е логично, доколкото е
изцяло в интерес на лицето, притежаващо разрешението да подаде заявление
за промяна на тези обстоятелства, тъй като ако разрешението не бъде
допълнено респ. изменено по отношение напр. количеството или вида на
отпадъците, дейностите или включване на нова площадка, то лицето на би
могло законосъобразно за извършва тези нови дейности, да увеличи
количеството или да третира отпадъци на различна от досегашната /или на
допълнителна/ площадка. В настоящия случай дружеството-жалбоподателя е
преустановило ползването на площадката, на която му е разрешено
третирането на отпадъци и доколкото на същото е разрешено извършването
на тази дейност само на освободената площадка, то същото не би могло
законосъобразно да третира отпадъци на друго място. Едва след подаване на
съответно заявление по чл. 73, ал.3 вр. ал.1 т.3 от ЗУО /което не е обвързано
със срок/ и изменение на разрешението с посочване на нова площадка
дружеството би могло да извършва дейност на тази нова площадка.
В обобщение на изложеното съдът намира, че „**** ООД неправилно е
наказан за нарушение, което не е извършило. Това обстоятелство, наред с
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне
на АУАН и издаване на НП може да има за единствена последица отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода от делото и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски на основание чл. 143 от АПК такива следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя в размер на 680 /шестстотин и осемдесет/
лева, съобразно представеното доказателство за тяхното действително
извършване – договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021 г.,
съдържащ разписка за заплатения в брой адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т.1 и т.2 от
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 188/26.07.2021 г., издадено от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с
което на основание чл. 136, ал.2 т. 14 от ЗУО на дружеството – жалбоподател
„**** ООД с ЕИК ***** е наложена имуществена санкция в размер на 7 000
/седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 73, ал.1 т.3 и ал.3 от ЗУО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ - София/
да заплати на „**** ООД с ЕИК ***** сумата от 680 /шестстотин и
осемдесет/ лева, представляващи сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7