№ 166
гр. С. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103247 по
описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ.
Ищецът З. твърди в исковата си молба, че на 12.06.2016 г., около 00:10 ч., в гр. С., на
бул. Ц., пред № -, МПС Ф., с ДКН -, с водач – ответникът, причинил ПТП с паркирани
автомобили, като бил неправоспособен и управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над допустимата по закон норма. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за
ПТП № 1620547/12.06.2016 г., в който било отразено, че срещу виновния водач било взето
административно отношение с АУАН с. „Г“ № 180620. Към датата на събитието
отговорността на водача на лек автомобил Ф. модел Г. с рег. № - била застрахована при
ищеца по застраховка „гражданска отговорност”, която била сключена със застрахователна
полица № BG/22/116000180005, със срок на валидност от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г. В
резултат на ПТП бил увреден л.а. О. ДКН -, който бил собственост на Г.И.Г.. За
увреждането към ищеца била отправена претенцията за изплащане на обезщетение, като
била образувана щета № 00235060-16-303080. В съответствие с установените по вид и
степен щети, по силата на сключения договор за застраховка „гражданска отговорност“,
ищецът изплатил на собственика на пострадалия автомобил, за причинените щети на
увреденото МПС, застрахователно обезщетение в размер на 1798.96 лева с преводно
нареждане от 09.08.2016 г. На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „гражданска отговорност“,
ищецът придобил право на регрес срещу виновния водач до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение. Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1798.96 лева за регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за
1
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0023-5060-16-303080 и законната лихва
върху това вземане от 26.08.2020 г. до изплащането му, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът М. Г. Т., чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6
ГПК, оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, като не се явява и особеният му представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
От представения по делото протокол за ПТП № 16205547/12.06.2016 г.,
представляващ официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, която ответникът не е оспорил и
оборил по делото, преценен съвкупно със заключението на назначената по делото съдебна-
автотехническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че на
12.06.2016 г. в 00.10 часа в С., на бул. Ц. № -, ответникът управлявал от запад на изток л.а.
марка и модел „Ф.” с рег. № -, собственост Д.К.К. (л. 7). Поради движение с несъобразена
скорост, без да притежава правоспособност за управление и под въздействието на алкохол в
кръвта с концентрация 1.95 ‰, видно от протокола за ПТП, което е над допустимата по
закон норма (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП), ответникът ударил последователно с управляваното от
него МПС паркираните до северния бордюр на булеварда два леки автомобила, вторият от
които с марка и модел „О.” с рег. № -, собственост на третото лице Г.И.Г. (л. 7 и т. 1 ЗСАТЕ,
л. 63). Този автомобил ответникът ударил в задната му част, в резултат на което същият се
придвижил напред и се ударил с предната си лява част в контейнер за смет, който се
намирал пред него (л. 7 и т. 1 ЗСАТЕ, л. 64). В резултат на предизвиканото по този начин от
ответника верижно ПТП, на собствения на третото лице Г.И.Г. горепосочен л.а. „О.” с рег.
№ -, са нанесени имуществени вреди, описани подробно в представените по делото опис –
заключения по щета № 023-5060-16-303080 и Приложение № 1 към т. 2 ЗСАТЕ(л. 15-16 и 64-
65).
Вярно е, че ищецът, чиято тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не
представи по делото и административно-наказателната преписка за това ПТП, образувана по
съставения за същото на ответника АУАН, от протокола за същото ПТП се установява, че
ответникът е управлявал посоченото МПС при същото и под въздействието на алкохол в
кръвта си с горепосочената концентрация над допустимата по закон норма (л. 7). Поради
това са неоснователни възраженията в отговора на особеният му представител, че ищецът не
бил доказал това обстоятелство по делото. Поради това съдът намери за установено по
делото, че при процесното ПТП, ответникът е управлявал посоченото МПС след употреба на
2
алкохол с концентрация в кръвта му над допустимата по закон норма от 0,5 на хиляда и без
свидетелство за управление, каквото той няма данни по делото да притежава (л. 7).
От представената по делото застрахователна полица № BG/22/116000180005 от
04.01.2016 г., посочена и в протокола за ПТП, се установява още, че между ищеца от една
страна, като застраховател и Д.К.К. от друга страна, като собственик на управлявания от
ответника при ПТП л.а., е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, който е бил в сила към датата на ПТП (л. 58). Макар
ответникът да не е посочен изрично, като упълномощено да управлява този автомобил лице,
този договор несъмнено е покривал и неговата гражданска отговорност за причинените при
процесното ПТП имуществени вреди на посоченото трето лице, респективно ответникът е
бил застрахован по този договор по смисъла на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, защото по делото няма
данни да е придобил владението върху този автомобил чрез кражба, грабеж или
престъпление по чл. 346 НК, нито да го е управлявал без съгласието на неговия застрахован
собственик. Нещо повече. Ответникът е носел при ПТП и цитираните в протокола за него -
свидетелство за регистрация на същия автомобил и застрахователната горепосочена
процесна полица, което налага извода, че с предоставянето им - той е бил мълчаливо
упълномощен от застрахования му собственик да го управлява (чл. 477, ал. 2 и чл. 493, ал. 2,
т. 1, б. „а“ КЗ, така и Р № 566/04.10.2005 г. по т.д. № 42/2005 г. на т.о. на ВКС).
На 13.06.2016 г. собственикът Г.И.Г. на увредения при ПТП от ответника
горепосочен л.а. „О.“ с рег. № -, е уведомил ищеца за настъпилото ПТП и поискал от
последния да му заплати обезщетение за причинените от ответника при същото ПТП
имуществени вреди на този му автомобил (л. 8). От представените по делото от ищеца и
неоспорени експертиза по щета № 0023-5060-16-303080, сравнителна експертиза по щета,
доклад по щета, описи – заключения и платежно нареждане от 09.08.2016 г., се установява
още, че по това искане ищецът е образувал преписка по щета № 0023-5060-16-303080, по
която извършил опис на щетите по увредения при ПТП от ответника лек автомобил на
посочено трето лице Г.И.Г., които ищецът оценил на 1798.96 лева (л. 9-16). В размер на
същата сума ищецът определил и одобрил за плащане дължимо се на увреденото трето лице
застрахователно обезщетение, което му изплатил на 09.08.2016 г. с представеното преводно
нареждане (л. 19). С плащането му за ищецът е възникнало регресното право по чл. 500, ал.
1, т. 1 и ал. 2 КЗ да иска връщането му от ответника, който е причинил вредите при ПТП,
управлявайки посоченото МПС под въздействието на алкохол с концентрация над
допустимата по закон норма и без правоспособност за управлението му (чл. 500, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 КЗ).
От т. 3 - 5 на ЗСАТЕ се установява още, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между посочения механизъм на това ПТП и констатираните от ищеца вреди на
увредения при същото ПТП от ответника лек автомобил на горепосоченото трето лице, а
ремонта им, по пазарни цени, възлиза на 2281.50 лева (л. 64-65). Други релевантни
доказателства няма представени по делото.
3
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният регресен
иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ е основателен и следва да се уважи. Според нормата на
чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, в относимата й за случая част, застрахователят по
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение с лихви и разноски,
когато виновният водач, при настъпването на ПТП, е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма и/или когато не
притежава правоспособност за управлението му. По делото се установи несъмнено от
протокола за ПТП, че при процесното ПТП ответникът е управлявал посоченото МПС след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта си над допустимата по закон горепосочена
норма и без да притежава правоспособност за управлението му. Установи се още, че в пряка
причинна връзка от това му виновно и противоправно деяние са причинени на третото лице
Г.И.Г. имуществени вреди, изразяващи се в повреди на собственото му МПС, които са на
по-голяма стойност според ЗСТЕ от 2281.50 лева. Гражданската отговорност на ответника за
същите е била покрита от действалият по време на причиняването им горепосочен договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ищеца. Поради това последният, като застраховател, е платил на 09.08.2016 г.
застрахователно обезщетение по същия договор в размер на исковата сума от 1798.96 лева
на увреденото трето лице Г.И.Г.. От тази дата за ищецът е възникнало следователно и
регресното право по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ да иска от застрахования ответник,
причинил тези вреди, възстановяването на това платено за същите застрахователно
обезщетение на увреденото трето лице, защото при настъпване на ПТП е управлявал МПС
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта си над допустимата по закон
горепосочена норма и без да притежава правоспособност за управлението му (Р 279-2007-ТК
на ВКС, Р 1132-2006 г. по т.д. № 431/2005 г. ВКС). Ето защо съдът намери, че за ищецът в
случая е възникнало и съществува към датата на приключване на устните състезания
регресното вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за исковата сума от 1798.96 лева спрямо
ответника. Поради това следва да бъде уважен, като основателен, предявеният от ищеца
регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за осъждането на ответника да му плати тази
сума, заедно с акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане и на законна лихва
върху същата сума от подаване на исковата молба в съда на 26.08.2020 г. до изплащането й.
При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по
делото разноски в общ размер от 677.89 лева (от които 71.96 лева внесена за производството
държавна такса, 100 лева внесени за възнаграждение на вещото лице, 355.93 лева внесено
възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника и дължимо се
на ищеца възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП,
защото е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), които
следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес -, да заплати по банкова сметка с IBAN: -,
на З., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -, сумата от 1 798.96 лева за
главница от регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за изплатено на 09.08.2016 г.
застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица №
BG/22/116000180005 от 04.01.2016 г. договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, за обезщетение на причинени на третото лице Г.И.Г.
имуществени вреди при настъпило на 12.06.2016 г. в гр. С. ПТП, при настъпване на което
виновният водач М. Г. Т. е управлявал МПС с рег. № - под въздействието на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма и без да притежава
правоспособност за управлението му, и законна лихва върху тази главница от 26.08.2020 г.
до изплащането й, както и сумата от 677.89 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5