Р Е Ш Е Н И
Е № 261639
гр. Пловдив, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на тридесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7210 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът С.С.А. е предявила срещу „СкайПойнт БГ“ ООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за
заплащане на нетно трудово възнаграждение за месец април 2020 г. в размер на
2500 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 24.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата - правно основание
чл. 128 т.2 КТ, 2) за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовия договор в размер на 3191.18 лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.06.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата – правно основание чл.220 ал.1 КТ, и 3) за заплащане на
обезщетение при едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя
поради закриване на предприятието в размер на 3191.18 лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.06.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата – правно основание чл. 222 ал.1 КТ.
В исковата молба се излагат съображения, че между
страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор
№ ***** г., по силата на който ищцът заемал длъжността „*****”. Между страните
била постигната договорка месечното трудово възнаграждение на ищецът да възлиза
на 1288,69 лева, както и че същият има прави да използва платен годишен отпуск
от 20 дни. С допълнително споразумение № ***** г. към посочения трудов договор,
страните уговорили ищецът да заема длъжността „*****”, като трудовото
възнаграждение било увеличено на 2319.65 лева. С допълнително споразумение № *****
г. към посочения трудов договор, страните уговорили ищецът да получава трудово
възнаграждение в размер на 3191,18 лева – брутна сума, респ. 2500 лева – нетна
сума.
На ***** г. ответникът връчил на ищеца предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 31.05.2020 г. Със Заповед № ***** г. ответникът прекратил трудовото
правоотношение преди изтичане на едномесечното предизвестие, и се задължил да
изплати на ищеца обезщетение за неспазване на предизвестието, което не било
изплатено. Не било изплатено и трудовото възнаграждение за месец април 2020 г.
Считано от 04.05.2020 г. ищецът останал без работа за повече от един месец.
Поради изложеното се предявява исковата претенция.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Представител
на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание. Не е
направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомено е за
последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно
чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК,
както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба
твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в проведено
открито съдебно заседание от 30.11.2020г. отправя изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Книжата по делото са редовно връчени на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК на вписания в Търговски регистър при Агенция по
вписванията седалище и адрес на управление на дружеството- гр. Пловдив, ул.
„Булаир“ № 1А, ет. 3, офис 3А. Предвид това, ответното дружество е редовно
призовано за датата на първото открито съдебно заседание, като е търсено на
седалището и адреса на управление на юридическото лице и като между
призоваването и датата на съдебното заседание е налице времево отстояние повече
от седмица (предвид нормата на чл. 56, ал. 3 ГПК ). Макар и редовно призовано и
уведомено за последиците по чл. 238 ГПК, ответното дружество не е проявило
процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131,
ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – Трудов договор № *****
г. / л. 8- 9/, Допълнително споразумение № *****г. / л. 10- 11/, Допълнително
споразумение № *****г. / л. 12- 13/, Предизвестие от *****г. / л. 16/, Заповед
№ *****г. / л. 17/, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените
искове.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не
се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването
му, следва предявените искове да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива са
претендирани, но ищецът не е представил договор, удостоверяващ договарянето и
реалното заплащане на адвокатски хонорар. Предвид това, съдът не дължи по-
нататъшно обсъждане на този въпрос.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 355, 30 лева, представляваща
дължима държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СкайПойнт БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на С.С.А.,
ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 220, ал. 1 КТ сума в
размер на 3191, 18 лева /три хиляди сто деветдесет и един лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и на
основание чл. 222, ал. 1 КТ сума в размер от 3191, 18 лева / три хиляди сто
деветдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение при
едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя поради закриване
на предприятието, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 24.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „СкайПойнт БГ“ ООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка
на РС- Пловдив сума в размер от 355, 30 лева /триста петдесет и пет лева и
тридесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд-
Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ