Решение по дело №3253/2008 на Районен съд - Добрич

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№______ том ______ стр._______         

           

30.03.2009г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и девета година в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.

           При участието на секретаря Ж. И. разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3253 по описа на ДРС за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

             

Производството по делото е образувано по предявен от К. П. К. с ЕГН и В. С. К. с ЕГН и двамата съпрузи от гр.Д. срещу Г. П. К. с ЕГН от  гр.Д. иск с правно основание чл.249, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да опразни две помещения, едното с изложение север, откъм ул.”...”, а второто с изложение югоизток, находящи се в приземния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.Д., състояща се от четири стаи и коридор със застроена площ от ... кв.м., построена в УПИ ..., кв... по плана на гр.Д., предоставени му от ищците за ползване въз основа на заем за послужване. Излагат се съобръжения, че ищците са собственици на жилищна сграда  в гр.Д., състояща се от ... и ... със застроена площ от ... кв.м, построена в УПИ ..., кв... по плана на гр.Д. Имотът притежават с нотариален акт №.... на Толбухинския районен съдия, нотариален акт №...г. и строително разрешение №... от ...г. На ответника били предоставени двете спорни помещения, находящи се в приземния етаж на къщата. В проведеното на 26.02.2009г. с.з. се заявява, че същите са предоставени за ползване след 1988г. Ищците поканили ответника да върне заетите помещения, но той отказал да стори това. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.  Излага се, че искът е предявен от лица без активна процесуална легитимация, тъй като ищците не са собственици на имота, към който са прилежащи спорните помещения, които имат характер на избени такива. С влязло в сила решение на ВКС, ответникът и съпругата му Б. Г. са признати за собственици на основание давностно владение на жилище, разположено в южната част на сградата, построена в УПИ ... в кв... по плана на гр.Д., състояща се от ..., ... и ... и пристроените към него .... Спорните помещения, находящи се в приземния етаж на къщата са придобити от ответника и съпругата му по силата на давностно владение, осъществено от 1962г. до настоящия момент. Избените помещения са прилежащи към основната сграда и не са самостоятелен обект на правото на собственост. Не отговарят на техническите и архитектурни изисквания за жилище. Тези избени помещения обслужват жилището на ответника. Съгласно строителните правила и норми, задължително към жилището трябва да има поне едно избено помещение. В случая и двете помещения обслужват имота на ответника и наред с основното жилище, той и съпругата му са ги владели от 1962г. и са ги придобили по давност. Претендират се и сторените по делото разноски.

Районният съд, след преценка на събраните по делото писмени  и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба от 11.07.1962г. обективиран в нотариален акт №...г. на Толбухинския районен съдия, ищецът К. П. К. е придобил собствеността върху празно дворно място от ... кв.м., съставляващо ... ид.част от цялото с площ от ... кв.м., находящо се в гр.Д., представляващо парцел ... с пл.№... в кв...

С договор за отстъпено право на строеж от 08.10.1963г., обективиран в нотариален акт №...г., К. Д., И. В. и К. П. К. –  съсобственици на имот  парцел ..., пл.№..., кв... по плана на града си отстъпват взаимно право на строеж върху съсобственото си дворно място. Представено е по делото строително разрешение №... от ...г., с което се позволява строеж на жилище на К. П. К. в парцел ..., кв...

От представената скица №7840/08.05.2007г., издадена от служба по кадастъра гр.Д. се установява, че спорните помещения са част от жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ... по одобрената кадастрална карта на гр.Д.

Страните по делото не спорят, че процесният имот е придобит от ищците Г. П. К. и Б. Г. К. по време на брака им и в условията на съпружеска имуществена общност.

С решение на ВКС №1206/19.11.2008г., постановено по гр.д.№3615/2007г. е отхвърлен предявения от К. П. К. и В. С. К. срещу Г. П. К. и Б. Г. К. ревандикационен иск за дворно място с площ от ... кв.м., съставляващо ... ид.част от УПИ ... в кв... по плана на гр.Д. и част от построената в него жилищна сграда, състояща се от ..., ... и ... с вход от към южната страна на сградата, като се признава за установено по отношение на К. П. К. и В С. К., че Г. П. К. и Б. Г. К. са собственици на основание давностно владение на жилище, разположено в южната част на сградата построена в УПИ ... в кв... по плана на гр.Д., състояща се от ..., ... и ... и пристроените към него ....

Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства. Св.П. Й., без родство със страните излага, че първоначално след построяването на къщата през 1962-1963г. ищците са живеели в приземния етаж, а няколко години по-късно, при идването на майката на ищеца с двамата му по-малки братя, ищците се изместили в горния етаж. Майката на К.К. и Г.К. е живяла до смъртта си в приземния етаж. След нейната смърт две от тези стаи се ползвали от  К.К., а другите две от  Г.К..  Според свидетелката „тези мази” се „водят като първи етаж”, етажът е „малко в земята и другата част е навън”. Св.С. К., дъщеря на ищците излага, че по проект къщата е еднофамилна, състои се от четири стаи и едно предверие. Построена е през 1963г. от родителите на св.К., с техни средства  и усилия. През 1964-1965г. последните подслоняват майката на ищеца и двамата му по-малки братя, включително и ответника Г. К. Последният останал да живее в нея и след като се оженил. Приземният етаж е със същото разположение, като основния етаж. Същият не е „изцяло под земята”, в него до смъртта си е живяла майката на ищеца и ответника. Две от стаите са със северно изложение, а другите две с южно. Едно от тези помещения се използва от ищците като гараж. Към настоящия момент две от стаите се ползват от ответника Г. К. През 1986г. ответникът си закупува лек автомобил и по молба на неговата майка, ищецът му предоставя за ползване едно от помещенията в приземния етаж, „което е с изглед към улицата”. Ишецът се съгласил, за да „помогне на брат си”. След смъртта на майката на К.К. и Г.К., на последния е предоставено още едно помещение на приземния етаж, определено от свидетелката, като „обзаведена стая”. През 2005г. ответникът започва да заключва двете помещения, преди това те не са се заключвали от същия. Свидетелката отрича спорните помещения да се ползват от ответника, като избени. В дворното място съществуват две „незаконни постройки”, които двамата братя ползват като избени. Свидетелят Г. Г., без родство със страните излага, че спорните помещения са мази, общо четири на брой. Г.К. ползва две от тези „стаи” с изложение изток-север и изток-юг, който са точно под неговото жилище. Същият е живял в тях от 1965г. заедно със своята майка. Ползвал ги е непрекъснато и до настоящия момент. Г. знаел от майката на ищеца и ответника, че къщата е построена „общо”, но е записана на името на К., тъй като ответникът Г. е бил малък. Свидетелят сочи, че спорните помещения „не са нормални стаи, по-ниски са от обикновените. Може би два метра.”. Едната от стаите ответникът ползвал като маза, а впоследствие я преустроил като гараж. В летния сезон, когато на ответника Г.К. му било топло, спял в една от тези мази. За последен път св.Г. е влизал в тези помещения през 1988г. Св.Д. Г. излага, че към 1975г. ответникът Г. К. е живеел „долу в избени помещения, мази”. От тогава ответникът ползва непрекъснато три от тези помещения. В тези помещения той съхранявал зимнина. Преди 15-20 години едното от тях било преустроено в гараж. Когато на ответника му било топло, той спял в едно от тези помещения. На свидетелите Г. не им е  известно двамата братя да са имали спор за ползването на двете мази.

 Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По делото се установява, че ищците са предоставили за ползване на ответника две помещения в приземния етаж на собственото си жилище. Едното помещение е било предоставено за ползване като гараж преди смъртта на майката на ищеца и ответника, която е починала през 1988г. Другото помещение, обзаведено като жилищно такова е предоставено след смъртта на майката на ищеца и ответника. Горното се установява от показанията на св.С.К., преценени от съда с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Г. и Д.Г., съдържащи вътрешно противоречие. Свидетелите твърдят, че спорните помещения са ползвани от ответника и за живеене и като мази. При това отношенията между страните се уреждат като такива по договор за заем за послужване – чл.243 - 249 ЗЗД.  С предявяване на исковата молба ищците са  развалили този договор. Той е неформален и е от категорията договори, които могат да се развалят по начало чрез едностранно изявление на изправната страна, отправено до другата. Съгласно разпоредбите на чл.294, ал.2 ЗЗД, „заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта”, щом като времето или целта на ползуването не са били определени. Такъв е конкретният случай. Следователно, след като са подали исковата молба, ищците са развалил договора за заем за послужване на спорните помещения и ответникът ползва същите без правно основание.

Ответникът Г. К. е направил правоизключващо възражение, като се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, с твърдение, че владението му върху  спорните помещения датира повече от десет години. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на същия, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.  Възражение за изтекла придобивна давност на един чужд недвижим имот може да бъде уважено, само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко доказване в процеса. В случая от събраните доказателства не може да се приеме за доказано, че ответникът спокойно, явно, несъмнено и несмущавано от никого е упражнявал фактическа власт върху процесния имот в срок от десет години. Не се доказва, че служенето със спорните помещения от страна на ответника е било с намерение за тяхното своенето, което съответно да е било насочено срещу собствениците и да е било възприето от тях и те да не са му се противопоставили.

Следва да се отбележи, че по делото не са събрани доказателства, установяващи, че приземният етаж, в който се намират спорните помещения  има характер на зимничен такъв и съответно не e самостоятелен обект,  а е  принадлежност към основния обект, който обслужва – жилищната постройка.

От гореизложеното следва извода, че предявеният иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен.

Като последица от изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на сторените по делото разноски в размер на 52,50 лв.

             Водим от горното, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА Г. П. К. с ЕГН от гр.Д. да опразни  заетите му за послужване от К. П. К. с ЕГН и В. С. К. с ЕГН и двамата съпрузи от гр.Д. две помещения, едното с изложение север, откъм ул.”...”, а второто с изложение югоизток, находящи се в приземния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.Д., състояща се от ... и ... със застроена площ от ... кв.м., построена в УПИ ... кв... по плана на гр.Д.

ОСЪЖДА Г. П. К. с ЕГН от  гр.Д. да заплати на  К. П. К. с ЕГН и В. С. К. с ЕГН и двамата от гр.Д. сторените по делото разноски в размер на 52,50 лв.     

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен срок от постановяването му.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: