№ 980
гр. ****, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430101658 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „**** против ***. Ищецът твърди, че на
12.10.2020г. в гр.****, на кръстовището на *** и ул.**** възникнало ПТП
между мотоциклет ****, управляван от **** и л.а. ****, управляван от Д.Д..
Твърди, че при възникналото ПТП бил увреден мотоциклет ****,
собственост на ищцовото дружество. Твърди, че произшествието възникнало
по вина на водача на л.а. Сеат, който не спрял на пътен знак „Стоп“, не
пропуснал и отнел предимството на мотоциклетиста, движещ се направо и по
път с предимство. Твърди, че с това си поведение като водач на МПС
нарушил чл.25 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.20 ал.1 ЗДвП. Отговорността на
виновния водач била застрахована от ответното дружество. Настъпилото
ПТП било удостоверено с протокол за ПТП и във връзка с настъпилото ПТП
било образувано досъдебно производство №252/2020г. по описа на РУ на
МВР ****. Съобразно чл.380 КЗ, на 11.11.2020г ***, в качеството си на
управител на ищцовото дружество депозирала пред ответника претенция за
заплащане на имуществени вреди, свързани с увредата на мотоциклета. Била
образувано ликвидационна преписка, но ответника и до момента не е
изплатил обезщетение. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в
размер на 1250 лева частичен иск от 13000 лева, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба. Претендира разноски. Прави искане за назначаване
1
на експертиза.
Ответникът оспорва иска. Оспорва истинността на механизма на
описаното ПТП, вината и противоправното деяние на Д.Д., описани в
представения КП за ПТП с пострадали лица. Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на водача на мотоциклета. Твърди, че са поискали
от ищеца да представи допълнителни доказателства във връзка с ПТП, но
такива не са представени и до настоящия момент. Оспорва иска по размер.
Поставя допълнителна задача към поисканата от ищеца АТЕ.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявения иск. Представя
писмени бележки в указания от съда срок.
Ответникът не се представлява.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП е отразено, че
на 12.10.2020г. около 12,25 часа е констатирано ПТП на кръстовището на ***
и ул.**** между ППС с рег № ЕН **** КТ марка ****, управлявано и
собственост на Д. Р. Д. и ППТ с рег.№ 01 М001, марка ****, модел ИЗФР1,
собственост на „**** и управлявано от ****. В протокола е отразено, че по
ППС марка **** е установено деформирана предна част, деформиран преден
ляв калник, а по ППТ с рег.№ 01 М001, марка ****, модел ИЗФР1 –
деформирана предна част, охлузена задна и лява част. В процесния протокол
за ПТП е отразено, че водачът на л.а. марка **** навлязъл в кръстовището
образувано от *** и ул.**** като не спазил знак Б2 и се ударил в движещия
се по *** мотоциклет марка ****, модел ИЗФР1с рег.№ 01 М001. Към
протокола е приложена схема с отразени посока на движение на двете ППС.
Също в протокола е отразено, че л.а. марка ****, с рег № ЕН **** КТ
има сключена застраховка гражданска отговорност в ответното дружество
„**** за което има издадена застрахователна полица BG/02/120002129898,
валидна до 31.10.2020г.
В показанията си свидетелят Д.Д., водач на л.а. марка **** твърди, че
навлязъл в кръстовището от ул.****. Преди кръстовището имало знак
„СТОП“, на който спрял, след което навлизайки, видял идващия отляво
мотоциклетист, но преценил, че ще успее да навлезе на *** преди него и
продължил.
В обратен смисъл са показанията на свидетеля ****, управлявал
мотоциклета, който заяви, че още след пешеходната пътека до пицария
„****“, движейки се по ***, видял движещия се по ул.**** лек автомобил, но
продължил, тъй като очаквал, че водачът на лекия автомобил ще спре на знак
„Стоп“.
При тези гласни доказателства, съдът приема за установено, че
водачът на лекия автомобил Д.Д. е предприел маневра завиване наляво, за да
навлезе в друг път. В момента, когато е навлизал на *** видял
приближаващия към него мотоциклет, управляван от ****, непосредствено
2
след което е настъпил удара между двете МПС.
От правна страна, съгласно разпоредбата на чл.25 ЗДвП, водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме маневра да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. С поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил
правилата за движение, с което е предизвикал процесното ПТП с материални
щети. От правна страна, съгласно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "*** при спазване на изискванията на чл.380
КЗ. С оглед установеното от фактическа страна, предявения иск е доказан по
основание.
По отношение на размера, съдът допусна въпроси към назначените
експертизи относно размера на щетите, пазарната стойност на увредения
мотоциклет. В трите заключение се сочи, че уврежданията по мотоциклета са
в причинно следствена връзка с механизма на процесното ПТП, както и че
съгласно вида на настъпилите повреди по мотоциклета е налице тотална щета.
Налице са различия относно стойността на мотоциклета към момента на ПТП
– 12.10.2020г., както и относно стойността на запазените части. В първата
експертиза се сочи, че стойността на мотоциклета към датата на ПТП е 5613
лева, а стойността на запазените части е 613 лева. Тази стойност вещото лице
е получило след установяване на заместителна стойност – 5180 лева, стойност
на пазарните аналози – 6150 лева и ликвидационна стойност 5535 лева. След
използване на тези три метода и като е взел предвид тегловния коефициент ,
вещото лице е установило стойността на мотоциклета към 12.10.2020г в
размер на 5613 лева.
В тройното заключение, вещите лица са посочили ликвидационна
стойност 7515 лева, заместителна стойност 5180 лева и метод на пазарните
аналози 8350 лева. Използвайки тези три стойности, вещите лица са посочили
стойността на мотоциклета към 12.10.2020г в размер на 7065 лева, а
стойността на запазените части е 1000 лева.
В комплексната експертиза, вещите лица са посочили стойността на
мотоциклета използвайки пазарната стойност на сходни такива и годишно
овехтяване и амортизация, като са изчислили стойността му в размер на 13256
лева. Не са посочили стойност на запазените части, които биха могли да се
3
реализират. Не става ясно защо при получена стойност 11900 лева, същата се
увеличава от датата на събитието с една година, един месец и 19 дни, като
този период въпреки овехтяването е увеличил стойността на мотоциклета от
11900 лева на 13256,60 лева.
Съдът кредитира заключението на тройната автотехническа
експертиза, тъй като вещите лица са аргументирали и обосновали най-пълно
изводите си. Използвали са три отделни стойности и са посочили като крайна
такава средно аритметичната такава. Използвана е методиката на Камарата на
оценителите в България, като са приложили три метода, а при метода на
заместителната стойност е определено износване на процесния мотоциклет
съотносимо с датата на въвеждане на МПС в експлоатация спрямо датата на
ПТП. От посочената стойност 7065 лева, следва да се приспадне стойността
на запазените части 1000 лева, което обосновава основателност на иска в
размер на 6065 лева.
По отношение на възражението за наличие на съпричиняване от
страна на водача на мотоциклета, съдът назначи две съдебно-автотехнически
експертизи – единична и тройна и една комплексна експертиза, включваща и
медицинска част. При изготвяне на заключенията, вещите лица, участвали в
първата единична експертиза и в тройната такава са използвали събраните в
досъдебното производство писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, констативен протокол, снимков материал, които са
събрани непосредствено след реализиране на ПТП. В първоначалната
единична експертиза, вещото лице В.И. е посочил, че в резултат на
извършени математически изчисления се установява, че водачът на
мотоциклет „****“ е имал техническа възможност да предприеме спиране и
да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП при скорост на
движение 40 км/ч или по – малка от нея. В заключението се сочи, че
скоростта на лекия автомобил, в момента на навлизане в кръстовището е 12,7
км/ч, а към момента на удара е 26,7 км/ч. Скоростта на мотоциклета в
момента на първоначалния контакт при удара е била 101,2 км/ч, а преди удара
е била 113,11 км/ч. В резултат на тези изчисления, заключението е, че
произшествието категорично е предотвратимо от техническа гледна точка.
Ако за момент на възникване на опасността за двамата водачи се приеме
момента, в който челната част на автомобила навлиза в кръстовището, то
двете МПС са били на различно отстояние от мястото на удара – лекият
4
автомобил е бил на 5,1 м, а мотоциклета на 27,84 м.
След изслушване на тази експертиза, по искане на страните съдът
допусна комплексна такава, в която вещите лица са дали заключение относно
поставените въпроси като са използвали софтуерен продукт. Заключението е,
че скоростта на лекия автомобил е 29,42 км/ч, а на мотоциклета 68,85 км/ч. В
заключението се сочи, че ударът би бил предотвратим, ако водачът на лекия
автомобил е спрял на знак „Стоп“ и е пропуснал движещия се по път с
предимство мотоциклетист.
С оглед разнопосочните заключения относно скоростта на движение
на мотоциклетиста, тъй като това обстоятелство следва да се установи във
връзка с направеното възражение за съпричиняване, съдът допусна до
изслушване и назначи и тройна съдебно-автотехническа експертиза, в която
вещите лица изразиха становище относно различията на резултатите в
предходните две експертизи. В заключението вещите лица, след като са
посетили мястото на ПТП и са се запознали с писмените доказателства,
приложени в делото сочат, че на мястото на удара има ограничение на
скоростта от 40км/ч (стр.340). На мястото на кръстовището има обособено
място за контейнер и крайпътни дървета, които значително ограничават
видимостта на водача на лекия автомобил към посока откъм приближаващия
мотоциклет. След съобразяване на мястото, откъдето водачите на двете МПС
са могли да се възприемат, заключението сочи, че при спазване от страна на
мотоциклетиста разрешена скорост от 40 км/ч, той е имал техническа
възможност да предприеме спиране до мястото на удара, с което да
предотврати процесното ПТП. Отделно от това, водачът на лекия автомобил
също е имал техническа възможност да спре в непосредствена близост до
пътното платно на ***, където да изчака мотоциклета да премине през
кръстовището и едва тогава да предприеме маневрата завиване наляво. В
заключението се сочи, че след математически изчисления, при които са
заложени данните от делото, скоростта на движение на мотоциклета е 102,02
км/ч, а на лекия автомобил 26,46 км/ч. По отношение на различията в
посочената скорост на мотоциклета в заключението на предходната
експертиза, вещите лица са посочили, че при изготвената комплексна
експертиза със софтуерния продукт "***" е технически възможно получаване
на данни за скоростите на двете МПС, но липсват аналитични изчисления за
5
извършена проверка, дали тези скорости са съизмерими с обективните данни
по делото и дали отговарят на действащите физични закони. Експертите
сочат, че аналитичната проверка се прави като се сравнят ударните импулси
на двете МПС по големина, посока и направление. Констатирали са, че на
страница 16 (стр. 260 от делото) са приложени две снимки за видимостта на
двамата водачи към траекториите на движение на МПС, като същите са
заснети на голяма височина спрямо местонахождението на водачите
управлявали МПС и те са не съотносими с реалната видимост, ограничаващи
възможността за възприятия от крайпътни дървета разположени върху
северния тротоар на ул."****" и поставения контейнер. На страница 19
(стр.263 от делото) е определена и записана скорост на мотоциклет "****"
към момента на удара 19,13 м/сек = 68,85 км/час и скорост за автомобил
"Сеат" 8,17 м/сек = 29,42 км/час. Тези числени стойности от програмния
продукт са посочени също на стр. 20 (стр.264 от делото-снимка № 1).
Определена е също и скоросттта на двете МПС след удара (стр.264 от делото-
снимка № 2) - скорост на мотоциклет "****" 41,19 км/час = 11,44 м/сек, а на
автомобил "Сеат" 31,73 км/час = 8,81м/сек. Вещите лица в тройната
експертиза са извършили проверка на числените стойности на ударните
импулси за всяко едно от двете МПС и са констатирали следното
неравенство: Sc - 4774 N.s > Sc - 2695 N.s При това изчисление са направили
извод, че ударните импулси за двете МПС към момента на контакт не са
еднакви, което говори за не съотносимост на определените скорости при
изготвената симулация в КМАТЕ със софтуерния продукт "***" с действието
на физичните закони при удар между две МПС (занижена е стойност на
скоростта на мотоциклета спрямо реалната при удара и не отговаряща на
числената стойност на оборотомера на МПС, който е установен при огледа на
ПТП с показваща стойност от 10 000 об/мин). Отделно от това, определената
скорост на мотоциклета (респективно загубата на скорост при удара) от
КМАТЕ със софтуерния продукт "***” е несъотносима и с наличните
пластични деформации върху процесния автомобил "Сеат" получени след
ПТП (снимка № 15 от фотоалбума на ПТП на стр. 82 от делото). В
заключение сочат, че в изготвената КМАТЕ със софтуерния продукт "***”
липсва аналитичен математичен алгоритъм, чрез който са получени
стойността на скоростта за всяко едно от двете МПС към момента на удара, за
да бъдат проверени какви са входящите данни вложени при изчисленията и
6
съотносими ли са те с обективните данни по делото. В съдебно заседание
вещите лица заявиха, че в комплексната експертиза, данните по
деформациите на превозните средства са занижени и занижени са вкарани
като първоначални данни в софтуерния продукт, което е дало и занижената
скорост на движение на мотоциклета.
При така изложеното, съдът дава вяра на изготвената тройна съдебна-
автотехническа експертиза, в която вещите лица са съобразили писмените
доказателства от досъдебното производство, както и наличните деформации
по мотоциклета и автомобила. Безспорно се установи, че водачът на лекия
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал
процесното ПТП, тъй като е имал техническа възможност, когато е видял
приближаващия отляво водач на мотоциклет, да спре и да го пропусне. От
друга страна, водачът на мотоциклета също е имал възможност да спре и да
предотврати удара, но несъобразената скорост, с която се е движил не му е
позволила. Ако е управлявал мотоциклета с разрешената в участъка скорост
от 40 км/ч, той би могъл да спре преди мястото на удара.
Съдебната практика приема, че съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на обективна причинно-
следствена връзка, а субективното отношение /вината/ на пострадалия е
ирелевантно. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди, когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да се обсъжда въпроса за наличието на
вина на пострадалия. Установи се съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, в резултат на управление на МПС със скорост значително
над допустимата. По тези съображения съдът прави извод, че
противоправното поведение на ищеца обосновава извод за 50 %
съпричиняване на вредоносните последици и дължимото обезщетение следва
да бъде намалено с посочения процент.
Съобразно приетото, че стойността на мотоциклета към 12.10.2020г.
7
след приспадане стойността на запазените части е 6065 лева, то предявеният
иск е основателен до сумата от 3032,50 лева.
Тъй като искът е предявен за сумата от 1250 лева, то същият следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски, за които са налице доказателства в делото. По делото са
приложени вносните бележки, които съответстват на издадените касови
ордери на вещите лица в размер на 2880 лева, от които 2830 лева за
експертизи и 50 лева държавна такса. По делото е представен списък с
разноските, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, но липсва договор за правна помощ, както и доказателства, че тази сума
е заплатена. По последната експертиза, вещите лица са представили спарвки
декларации за възнаграждение в размер на по 852 лева, което е в общ размер
на 2556 лева. От тази сума има внесен депозит в размер на 900 лева и остава
дължима за вещите лица сумата от 1656 лева. С оглед изхода на делото, тази
сума следва да бъде внесена от ответника, след което на вещите лица да се
издадат ордери в размер на по 552 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ***, с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.С*** представлявано от *** да заплати на „**** ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.**** ул.***умата от 1250 лева
представляваща частичен иск от 13000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени вреди в резултат на ПТП настъпило на 12.10.2020г. в гр.****
между ППС с рег № ЕН **** КТ марка ****, управлявано и собственост на Д.
Р. Д. и ППТ с рег.№ 01 М001, марка ****, модел ИЗФР1, собственост на
„**** и управлявано от ****, ведно със законната лихва, считано от
08.03.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ***, с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.С*** представлявано от *** да заплати на „**** ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.**** ул.***умата от 2880 лв.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.С*** представлявано от *** да заплати по сметка на ПлРС разноски в
размер на 1656 лева за експертизи.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд **** в
8
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
9