Р Е Ш Е Н И Е
№ 174/06.02.2024 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 636 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 215,
ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е
по жалба от П.Г.П. *** срещу заповед № 394/28.09.2023 г., издадена от кмета на община Вършец, в хода на
производството с определение № 38/11.01.2024 г., същият е заличен и като
оспорващи са конституирани неговите наследници В.Н.П. и Г.П.П.,
двамата с адрес ***. Същите поддържат жалбата против заповед № 394/28.09.2023 г., издадена от кмета на община Вършец, с която на основание чл.225а от ЗУТ на оспорващия е
наредено да се премахне незаконно изграден строеж “Лятна кухня/барбекю/“, построена в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр.Вършец от 2008 г.,
който съответства на УПИ ХХVI-1298, кв.22 по действащия регулационен план на
гр.Вършец, с административен адрес гр.Вършец, ул.„Аспарух” №18. Заповедта се
оспорва като незаконосъобразна и
неправилна, като се иска отмяната й, направено е искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, с поставени въпроси. В с. з. оспорващите не се
явяват, но депозират писмено становище вх.№ 261/31.01.2024 г., в което не
оспорват заключението на вещото лице, с изключение на отговор на въпрос под №
7. Като излагат доводи за някаква неяснота относно съсобственост и в акта било
посочено, „ че строежът е изпълнен без изрично писмено съгласие от наследника
на съсобственика в общия УПИ ХХVІ, кв.22..“, а имотът не е съсобствен.
Не е посочена коя от хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ е налице, както и
категорията на строежа.Иска се отмяна на оспорената заповед № 394/28.09.2023 г.
на кмета на община Вършец, както и присъждане на сторените разноски в размер на
510 лева.
Ответникът - кметът на община Вършец, се представлява от пълномощника Т. излага съображения за неоснователност на жалбата. Излага доводи в подкрепа на констатациите на контролните органи, поставя допълнителни въпроси при назначаване на съдебно-техническа експертиза, в подкрепа на становището за незаконно строителство. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. В с.з. заседание поддържа неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на заповед № 394/28.09.2023 г. на кмета на община Вършец, с която на основание чл.225а от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне незаконно изграден строеж “Лятна кухня/барбекю/“, построена в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр.Вършец от 2008 г., който съответства на УПИ ХХVI-1298, кв.22 по действащия регулационен план на гр.Вършец, с административен адрес гр.Вършец, ул.„Аспарух” №18. Административният орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че в случая се касае за незаконен строеж, който е изграден преди повече от 10 години, но е . без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, което го е мотивирало да приеме, че като безспорно установен незаконен строеж подлежи на премахване. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че строежът попада изцяло в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 , но без съгласие на съсобственика в УПИ ХХVI, кв.22 по действащия регулационен план на гр.Вършец.
От фактическа страна, а и не се спори между страните, се установява следното:
Административното производство е след подадена жалба вх.№ 9400-2174/02.08.2023 г. от Веска Ангелова Владимирова от гр.Вършец, с която е сезирала кмета на община Вършец, че оспорващият е изградил незаконни строежи/л.32-46 от делото/. На оспорващия е изпратена покана изх.№ 9400-2174(1)/14.08.2023г. /л.47 от делото/, същата е получена от оспорващия/л.48 от делото/, с която на основание чл.233 от ЗУТ, същият е уведомен, че на 28.08.2023г. ще се извърши проверка от служители на община Вършец по изнесените данни в жалбата.
С констативен акт № 15/28.08.2023 г. /л.52-56 от делото/, при проверка, извършена от служител в община Вършец е установен незаконен строеж „Лятна кухня/барбекю/, който е изграден без одобрен проект и разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл.148 от ЗУТ. С писмо изх.№ 9400-2493 от 01.09.2023 г. /л.58 от делото/, констативният акт е изпратен на оспорващия по пощата с указания, че има възможност да подаде възражения в 7-дневен срок. Видно от известие за доставка /л.58 от делото/, оспорващият е уведомен за съставения констативен акт на 11.09.2023 г. и е подал възражение вх.№ 9400-2666 от 14.09.2023 г., с което е оспорил констативния акт, най –вече „ относно предвижданията на ПУП- ПРЗ и точния период на извършване на строежа..твърди, че административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства за допустимост и евентуална търпимост на строежа…“. Доколкото административното производство се отнася до няколко строежа и съответни възражения, кметът на община Вършец, с писмо изх.№ 94-00-2718/20.09.2023 г. е отговорил, като конкретно за констативен акт № 15/28.08.2023 г. е посочил, че липсват одобрени проекти/проектни решения/и разрешение за строеж от гл.архитект на общината, и не се спори, че поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 е изцяло собственост на оспорващия, получена от него на 25.09.2023 г./л.62-64 от делото/.
С оспорената в настоящето производство заповед № 394/28.09.2023 г. на кмета на община Вършец на основание чл.225а от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне незаконно изграден строеж “Лятна кухня/барбекю/“, построена в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр.Вършец от 2008 г., който съответства на УПИ ХХVI-1298, кв.22 по действащия регулационен план на гр.Вършец, с административен адрес гр.Вършец, ул.„Аспарух” №18.“. Тази заповед е съобщена на оспорващия на 02.10.2023 г., съгласно известие за доставка/ л.70-71 от делото/, предвид което жалба с № 9400-2964/05.10.2023 г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения срок и е допустима за разглеждане по същество.
От така установената фактическа обстановка, съдът въз основа на събраните по делото доказателства и приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В настоящият случай в административния акт е посочено, че строежът е лятна кухня/барбекю/, без изрично до е посочена категорията, но тази констатация е достатъчна да се приеме, че се касае за допълващо застрояване, което съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б. ”в” от ЗУТ е пета категория, тоест налице е компетентност на административния орган издал оспорения административен акт.
Административния акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Надлежно са изложени фактическите и правните основание, които са мотивирали издаване на административния акт. Настоящият съдебен състав намира, че възражението, че в административния акт да не е посочено изрично в коя от хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ е незаконен строежа, то от изричното посочване в мотивите и подробно описание на извършеното строителство и период на извършване, че строежът е изграден без одобрен проект и разрешение за строеж, т.е. в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е налице възможност за оспорващия да упражни правото си на защита, респективно не следва да се приеме, че този порок е съществен – в тази насока константна практика на ВАС/ например решение № 10860 от 09.11.2023 г. по адм.дело №5457/2023 г. и др./
Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на воденото административно производство на оспорващия е запознат със съставения констативен акт и му е предоставена възможност да ангажира писмено възражение по констатациите за незаконно изграден строеж. Подаденото от него възражение е прието за неоснователно, като с оспорващия е уведомен за това обстоятелство с писмо изх.№ 9400-2718 от 20.09.2023г., като в мотивите на оспорения административен акт е посочено и обсъдено.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е в съответствие с материалния закон. Това е така, тъй като от приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.В., която се кредитира изцяло от съда като обективна и безпристрастна, се установява, че изграждането на строежа е в периода 25.06.2008 – м.август 2010 г., което съответства с установените факти от служителите на община Вършец и посочени са в административния акт, което е от значение за изследване на режима на търпимост на строежа. Вещото лице безспорно е установило, че за строежа няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В заключението си вещото лице е констатирало“ Видно от действащия застроителен план на гр. Вършец, одобрен със заповед № РД-02-14-93/12.09.1986 г., процесният имот не е обособен като самостоятелен. Парцелът е отреден за ниско жилищно застрояване. В обхвата на настоящия УПИ XXVI-1298, кв. 22 е предвидено изграждането на триетажна жилищна сграда. Процесният строеж представлява лятна кухня/барбекю/, т.е. допълващо застрояване „…При направения оглед на място се установи, че процесният строеж е ситуиран в югозападната част на ПИ 12961.422.172. Същият тангира със южната и западната улични регулационни линии… При направено замерване с рулетка се установи отстояние на процесния строеж от страничните регулационни линии със съседните урегулирани поземлени имоти, както следва: от изток - до ПИ 12961.422.171 - приблизително 13,40 м; от север - до ПИ 12961.422.173 - приблизително 8,95м.“
Посочени са и приложимите норми на чл.46, ал.1 „Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване“ и чл.42, ал.2 от ЗУТ „Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.“, което в случая не е спазено.
От тук следва изводът, че изграждането на процесната „лятна кухня/барбекю/“ е допустимо , т.к. парцелът е отреден за ниско жилищно застрояване, но т.к. „тангира с южната и западната улични регулационни линии“, т.е. такова изграждане е недопустимо.
С оглед всички установени от вещото лице факти и обстоятелства и подробното описание в оспорената заповед, което съгласно отговора на вещото лице в с.з. напълно съвпада с установените негови констатации, от което следва извод, че строежът не е допустим по правилата и нормите действащи към момента на изграждането му, тоест той не може да е търпим с оглед периода на изграждане и местоположението му, т.е. неоснователни са и доводите в жалбата за евентуална търпимост на строежа, твърдяно“ относно приложение на §127, ал.1 ПЗР ЗУТ, евентуално §16 ПР ЗУТ…“. При наличието на това установяване по делото следва да се приеме, че в случая се установява строеж по смисъла на §5, т.38 от ПР ЗУТ, който е изграден в нарушение на разпоредбата на чл.148 от ЗУТ, тоест законосъобразно е издаден административен акт за премахването му от компетентен орган по чл.225а от ЗУТ.
За пълнотата следва да се посочи, изложените доводи в жалбата и в писменото становище, относно допуснати смесване и неяснота относно собствеността на поземления имат, съдът намира, че е допуснато предвид факта, че административното производство е проведено по отношение на няколко незаконни строежа и издадени в това производство 4 заповеди, издадени от кмета на община Вършец, които са предмет на други производство, но това не е съществено до толкова, че да промени крайния правилен извод за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт – заповед № 394/28.09.2023 г. на кмета на община Вършец. Това е така, т.к. в административния акт е дадено подробно, пълно и точно описание на изградения строеж и мястото на което е разположен, както по действащия регулационен план, така и по действащия кадастрален план, безспорно описания строеж е незаконен, т.к. като е изграден без одобрен проект и разрешение за строеж, разположен на улични регулационни линии, тоест дори да приемем останалите доводи, същите не биха повлияли до степен за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
По разбиране на настоящия съдебен състав в случая безспорно са безспорно установени законни основания за издаване на оспорения административен акт, тъй като строежът безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, респективно законосъобразно е издаден административен акт за премахването му на основание чл.225а от ЗУТ.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 394/28.09.2023 г., издадена от кмета на община Вършец, с която на основание чл.225а от ЗУТ на оспорващия е наредено да се премахне незаконно изграден строеж “Лятна кухня/барбекю/“, построена в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр.Вършец от 2008 г., който съответства на УПИ ХХVI-1298, кв.22 по действащия регулационен план на гр.Вършец, с административен адрес гр.Вършец, ул.„Аспарух” №18, е издадена законосъобразно, а жалбата се явява недоказана и неоснователна.
С оглед на горното основателна се явява и заявената претенцията за юрисконсултско възнаграждение от пълномощника на ответника пред настоящата инстанция в максимален размер, предвид разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК вр. чл. 78 ГПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, за размера на претенцията няма възражение от оспорващите, поради което ще следва да се присъди сумата от 240 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от В.Н.П. и Г.П.П. ***, конституирани по заместване на П.Г.П. ***, против заповед №394/28.09.2023 г., издадена от кмета на община Вършец.
ОСЪЖДА В.Н.П. и Г.П.П. ***, да заплатят на община Вършец разноски в производството в размер на 240/двеста и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС на РБ.
Административен
съдия: