№ 4113
гр. София, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110158130 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу В. АНГ. З..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „... 3“, бл. 325, вх. Е, ет. 5, ап. 127, аб. № 149669, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответницата В. АНГ. З., че дължи следните суми, за които твърди, че имало издадена в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 192,95 лв. – главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 30.09.2020г. до окончателното плащане, 26,36 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 21.09.2020 г., 7,63 лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от
30.09.2020 г. до изплащане на вземането и 1,60 лв. - мораторна лихва за периода от
01.10.2017 г. до 21.09.2020 г.
Ответницата В. АНГ. З. е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който заявява,
че оспорва иска като неоснователен и недоказан с твърденията, че не е собственик на
процесния имот. Твъри, че нейният наследодател е получил процесния имот през 1991 г. въз
основа на договор за дарение, но след смъртта му, по силата на завещание, е придобит от
заветника Г.В. Отрича самата тя да има права върху имота. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответната страна дължи описаните по-горе суми,
за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице
облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените
количества топлинна енергия и за ответника е възникнало задължение в претендирания
размер.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС
клиенти на топлинна енергия за битови нужда са собственикът, носителят на вещно право
на ползване или третите ползващи се лица, които ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещно право на собственост и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с
топлопреносното предприятие.
Твърдението на топлопреносното предприятие, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия изрично е включено в изготвения по делото доклад по чл. 146 ГПК (по
който страните не са заявили възражения), като е указано на ищеца, че доказването му е в
негова тежест.
В случая от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том
ХХХХХХХХ, дело № 15643/91 от 12.12.1991г. е видно, че процесният имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „... 3“, бл. 325, вх. Е, ет. 5, ап. 127, е придобит от А Г В и С С В. От
приложеното удостоверение за наследници е видно, че А Г В е починал на 11.02.1998г., като
е оставил за свои наследници Ц С В, Г А Ви и В.А. Велковска. В същото време, от
представените от ответницата и неоспорени от ищеца писмени доказателства (молба за
вписване на завещание и декларация за вписване на завещание) е видно, че А Г В е завещал
притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот в полза на Г А Ви. Следователно, след
смъртта на А Г В, съсобственици на имота (при равни квоти) са били С С В и Г А Ви.
При това положение, доколкото ищецът не е навел твърдения, а и доказателства за
наличието на облигационна връзка с ответницата В. АНГ. З. на друго основание, то следва
да се приеме за недоказано съществуването на облигационно отношение между страните.
Последното обуславя неоснователността на предявените искове, които подлежат на
отхвърляне.
С оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се дължат. Такива следва да се
присъдят в полза на ответната страна в размер на 300 лв., представляващи разходи за
2
платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „...“ № 23Б срещу В. АНГ. З., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ...,
бл. 215, вх. А, ет. 2, ап. 5 искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл.
86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната страна
дължи на ищеца следните суми: 192,95 лв. – цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „... 3“, бл. 325, вх. Е, ет. 5, ап. 127, аб. №
149669 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.09.2020г.
до окончателното плащане, 26,36 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
21.09.2020 г., 7,63 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 30.09.2020 г. до изплащане на
вземането и 1,60 лв. - мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 21.09.2020 г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46885/2020г. по описа
на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...“
№ 23Б ДА ЗАПЛАТИ на В. АНГ. З., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ..., бл. 215,
вх. А, ет. 2, ап. 5 сумата от 300 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „МХ Елвеко“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3