МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 201/2010Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия И.Й.И. са повдигнати обвинения по
чл.304 ал.1 и чл. 343б ал.2 НК за това, че:
-на 19.11.2009г.,
в района на бензиностанция "Петрол", в местност
"Харамията", в отсечка от главен път Е87, обл. Варна, предложил дар -
сумата от 50.00 лв. на длъжностно лице - Д.И.Я., мл. автоконтрольор при IV РУ
на МВР - Варна, за да не извърши действие по служба -съставяне на акт за
установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата.
-на 19.11.2009г. в района на
бензиностанция "Петрол", в местност "Харамията", в отсечка
от главен път Е87, обл. Варна, управлявал моторно превозно средство -лек
автомобил "Опел Вектра", с per. № В 5362 СХ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 1,86 на хиляда, установено по надлежния
ред - с химическа експертиза № 2168/20.11.2009г. на МБАЛ „Св. Анна" АД,
гр. Варна, след като е осъден с влязла на 21.10.2002 г. в сила присъда по НОХД
№ 2253/2002 г. на Районен съд - Варна за деянието по чл. 343 Б ал.1 от НК.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така
възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му
наложи наказание лишаване от свобода от три
месеца за всяко от двете деяние, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година за престъплението по чл.343б,ал.2 от НК.
В пледоарията си в хода
на съдебните прения защитника на подсъдимия обосновавайки, се че подзащитния му
е направил пълни самопризнания, моли за наказание „пробация” определено му при
условията на чл.55 от НК. По отношение на размера на лишаването от права за
управление на МПС, намира, че девет месеца би било справедливо наказание.
В
последната си дума подсъдимия изразява
съжаление за стореното и моли наказанието да е пробация.
Съдът за да се произнесе, като взе
предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият И.Й.И. е роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, не е женен, ЕГН **********. Осъждан както следва:
По НОХД№ 2253/02 на ВРС
със споразумение влязло в сила от 21.10.2002г му е наложено три месеца лишаване
от свобода за престъпление по чл.343б,ал.1 , отложено по реда на чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
На основание чл.88а от НК е реабилитиран по присъда по НОХД №92/93г на РС Девня за деяние по чл.152, ал.1, т.2 с която му е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода отложено по реда на чл.66 от НК с три години изпитателен срок. На същото правно основание е реабилитиран и
по отношение на Присъда по НОХД№ 13/99г РС Девня за престъпление по чл.343б,
ал.1 с която му е наложена глоба в размер на 100000лв.
На 19.11.2009 г. свидетелите Я. и М., като
полицейски служители от ІV РУ на МВР, застъпили наряд съгласно утвърдения график за времето от 19.00 часа на същата дата до
07.00 часа на 20.11.2009 г. Служебните си задължения изпълнявали с автомобил „Ситроен" с рег.№ В 97 32 РХ.
Около 19.40 часа на 19.11.2009 г., те се установили
в местност „Харамията", срещу
бензиностанция „Петрол" по главен път Е-87 Варна – Бургас, като паркирали
на уширение -пътен джоб на автобусна спирка на междуградски транспорт. Около
20.20 часа св.Я. спрял за проверка л.а. „Опел Вектра" с рег.№ В5362 СХ, движещ се
в посока гр. Бургас, управляван от подс. И.. Подсъдимият спрял зад
полицейския автомобил. Я. поканил подсъдимият да
излезе и му поискал
документите като водач. В провелият се разговор
и двамата свидетели почуствали ,че И. лъхал на алкохол. Поканили го да отиде
при полицейския автомобил за да бъде изпробван. Я. влязъл в автомобила и
започнал да подготвя уреда за проверка. Подсъдимия останал до отворения прозорец,
на мястото където седнал св Я.. В непосредствена близост до него също извън
автомобила се намирал и св.М.. Св.Я. изпробвал с техническо средство „Алкомер
931" № 0246477 подсъдимия и уреда отчел наличието на такъв над 1,2 промила. Същия свидетел започнал да подготвя документите
по изготвянето на УАН. В този момент подсъдимия го помолил да решат нещата по
друг начин, като твърдял, че има пари и може да ги почерпи. Я. започнал
оформянето на акта. И. поискал разрешение да отиде до автомобила си и получил
такова. След малко подсъдимия се върнал и през отвореният прозорец пуснал
банкнота от 50 лева и казал на Я. :”Ето това, е което мога да дам. Дайте ми
документите да си ходя”. Подхвърлянето на банкнотата възприел и св.М.. На
светлината на плафона полицейските служители видели, че на пода е паднала банкнотата
от 50 лв. и веднага извикали дежурна група, която да извърши оглед. По време на
огледа на пода в полицейския автомобил пред предна лява седалка била фиксирана, чрез
описване в протокол и снимки банкнота с номинал от 50лв с № АЕ № 4112119. Със същия протокол
банкнотата и иззета, като в тази си част същият е одобрен от съдия при ВОС.
На подсъдимия бил изготвен АУАН по ЗДвП серия Б № 411088/2009 г. за управление на л.а. след
употреба на алкохол. В тази връзка му бил издаден талон за медицинско изследване
№ 0116365/2009, след което той бил отведен до МБАЛ „Св. Анна" Варна,
където му взели кръвна проба.
С заповед №
4230/20.11.2009г. за налагане на принудителни административни мерки е отнето
свидетелството за управление на МПС на подсъдимия до решаване на отговорността
му.
Подсъдимият е водач на
МПС кат. „В,С,М,Т” от 1993г. и кат. „Е” от 2004г. За периода от 22.02.1999г. до
20.11.2009г. е санкциониран 11 пъти за нарушения на ЗДвП.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че подсъдимия към момента на
управление на МПС е бил в средна степен на алкохолно повлияване, въз основа на извършено химическо изследване на
кръвната му проба по газ-хроматографски метод, който е установил наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 1,86 промила.
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите пред съда, писмените
доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от предмета
на подкупа – банкнота от 50 лв.
Съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и
незаинтерисовани показанията на св.Я. и М..
Съдът
кредитира като компетентно, пълно, ясно и обективно заключението на СМЕ.
Подсъдимия
се признава за виновен, за извършените от него деяния. Дава обяснения, че е
употребил алкохол и управлявал МПС, както и че е предложил 50лева за да не му
бъде съставен акт. Твърди, че е държал банкнотата пред погледа на Я. и същия го
е питал какво ще прави ще я пуска или не . Съдът намери, че обясненията му са
правдиви и ги кредитира с изключение в частта, че е бил провокиран към даването
на подкуп. При извършената очна ставка св.Я. отрече такова обстоятелство и
съдът намира, че обясненията на подсъдимия в тази им част са негова защитна
позиция, на която той има неизменно право. Самият той не отрича, че
предложението за даване на банкнотата е дошло от него и пари не са му искани
преди това. Взел е самостоятелно решение да отиде до автомобила си и да занесе
банкнотата до автомобила, като я пуснал през прозореца.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От приложените по делото типова длъжностна характеристика
/л. 36/, писмо от ОД МВР - Варна /л. 33/ и Заповеди на МВР/л. 34, 35 и 37/ е видно, че свид.
Я. е
включен като служител в държавната структора на МВР и има правомощия да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно горепосочените
документи, същият работи по
предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и охраната на
обществения ред; участва в борбата срещу престъпността, охраната на обществения
ред и разследване на пътно - транспортни произшествия и др. Това сочи , че към момента на деянието свид. Я.
е имал качеството на длъжностни
лица по смисъла на чл. 93 т.1 от НК.
От
обективна страна: изпълнителните деяния по обвиненията са извършени с действия
- подсъдимия употребил алкохол, след което управлявал МПС. Концентрацията на
алкохол в кръвта му е била над 0,5 промила. Същият е осъждан с влязла в сила присъда
за деяние по чл.343б, ал.1 от НК Спрян за проверка от компетентните органи
предложил материална облага - дар на длъжностното лице, с цел да го мотивира да
не извърша служебните си задължения ,след като е установил по законен път
употребата на алкохол и свързаното с нея нарушение на ЗДП да не се управлява
МПС в такова състояние , да изготви съответния АУАН за това.
От субективна страна безспорно
деянията са извършени с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния им характер предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от тях и е искал тяхното настъпването на тези последици.
Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимят И. е
осъществил съставите на престъпленията по чл.304,ал.1 от НК и на чл.343б ,ал.2 от НК поради което го призна за виновен в това че :
- на 19.11.2009г, в местност "Харамията", в отсечка от главен път
Е87, обл. Варна, предложил дар - сумата от 50.00 лв. на длъжностно лице - Д.И.Я.,
мл. автоконтрольор при IV РУ на МВР - Варна, за да не извърши действие по
служба -съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Закона
за движение по пътищата.
- на 19.11.2009г, в местност
"Харамията", в отсечка от главен път Е87, обл. Варна, управлявал
моторно превозно средство -лек автомобил "Опел Вектра", с per. № В
5362 СХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 1,86 на
хиляда, установено по надлежния ред след като е осъден с влязла на 21.10.2002
г. в сила присъда по НОХД № 2253/2002 г. на Районен съд - Варна за деянието по
чл. 343 б ал.1 от НК.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъпленията от страна на подс.И.- незачитане на
установения правов ред в страната и правилата за движение по пътищата.
При определяне на вида и размера на
наказанията на подсъдимия И.И. съдът взе предвид:
Както вече бе посочено защита моли наказанието да бъде определено като
„пробация” Това обаче е възможно само при условията на чл.55 от НК, когато са
налице множество смекчаващи вината обстоятелства или на изключителни такива.
Защита не посочи нито едно смекчаващо обстоятелство с изключение самопризнанието на
подсъдимия. Разглеждайки миналите
осъждания за които подсъдимия е реабилитиран все пак те следва да се
приемат като недобри характеристични данни за личността му. Едното от тях е за
престъпление по чл.343б от НК, каквото е при последното му осъждане. В случая
подсъдимия “рецидивира” по отношение на това престъпление Очевидно е, че
наказанията не са дали нужния за това ефект и се касае за една престъпна
нагласа и упоритост. Доколкото качествата на личността
намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, то начинът на
осъществяване на престъпния състав също има значение за тази преценка. Грубото нарушаване на правилата за
ДвП, какъвто е настоящия случай с оглед високата
концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС и арогантното мислене,
че това може да бъде прикрито след заплащане от страна на органите на реда са
явен показател, че подсъдимия не е
възпитан да уважава добрите нрави на обществото, където и двете деяния са недопустими и морално укоримо. Голословния подбор на наказание, както желае
защитата не би предизвикал съответни положителни промени в съзнанието на
дееца. Подобно
неоснователно приложение на очертания институт по чл.55от НК, при демонстрирана престъпна упоритост при осъществяване на престъпленията от подсъдимия, с оглед
техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид
облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност,
индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална
опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност.
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдействие за разкриване на обективната истина и
критично отношение към извършеното
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- лоши характеристични данни и престъпна упоритост
Съдът като взе предвид високата
степен на обществена опасност на деянието „подкуп”, невисоката степен
на обществена опасност на дееца, неговото имуществено състояние при превес на смекчаващи вината обстоятелства над отегчаващите, на основание чл.304,ал.1 и чл.54 от НК му наложи наказание три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението „подкуп” – банкнота с номинал 50/петедесет/ лева сер.№ АЕ № 4112119
Съдът като взе предвид невисоката
степен на обществена опасност на деянието по чл.343б,ал.2 от НК, невисоката степен на обществена опасност на дееца,
неговото имуществено състояние, при превес на смекчаващи вината обстоятелства над отегчаващите, на
основание посочения текст от НК и чл.54 от НК му наложи наказание три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 100 лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът групира така наложените наказания и
му наложи най-тежкото от тях, а именно три месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 1000лв.
Така определеното наказание е
достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване
законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото и съдът не намери основания за прилагането
на чл.24 от НК.
И. е осъждан за
престъпление от общ характер, за което не е настъпила реабилитация, а съдебна
такава не е постановявана, поради което и не са налице условията за прилагане
на института на условното осъждане.
Като се съобрази с
размера на наказанието и обстоятелството, че подсъдимия не рецивидст, на основание чл.59,ал.1 и чл.61,т.3 от ЗИНЗС
определи първоначален „ОБЩ” режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” във затворническо общежитие от
открит тип.
Съдът като взе предвид
степента на алкохол в кръвта на подсъдимия при управлението на МПС, множеството
му нарушения по ЗДвП на
основание чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1,т.7 от НК постанови
същия да бъде лишен от правото да
управлява МПС за срок
от една година..
На основание чл.59,ал.4 от НК съдът приспадна при изпълнението на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, времето през което за същото
деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези
права ,считано от 20.11.2009г.
По делото са направени разноски в размер на 40 лв, поради което съдът
осъди на
основание чл.189,ал3 от НПК подсъдимият да ги заплати направенитев полза на Държавата по сметка на ВОС.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
Мотивите се
изготвиха на
Съдия:
МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 199/2009Г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна прокуратура по отношение на
подсъдимия ВЕЛИКО С. *** са възведени обвинения по чл.343б ал.1 и чл.304 ал.1 НК за това, че:
1/ на 03.12.2008г. в с.Каменар,
обл.Варненска, управлявал моторно превозно
средство- л.а. „ВАЗ 2104" с ДКН В 9837 СС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,99 на хиляда,
установено по надлежни ред- с протокол за химическа експертиза № 2538/03.12.2008г. на МБАЛ „Св. Анна" АД
Варна -престъпление
по чл. 343 Б ал.1 от НК; 2/ на
03.12.2008г. в с.Каменар обл.Варненска, дал дар - сумата от 20 лв. /една банкнота с номинал 20 лв. с № АК 5269708/ на длъжностни лица — полицейските служители на II РУ Варна при ОД на МВР Варна Веселин Петров
Георгиев- командир на отделение, и на Симеон Маринов Андреев-полицай OOP, за да
не извършат действия по служба - да не съставят акт за установяване
на административно нарушение по чл. 174 ал.1 вр. чл.5 ал.2 т.З от ЗДП - престъпление по чл. 304 ал.1 от НК.
Производството
се проведе пред ВОС по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия изцяло призна
фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях.
В
пледоарията си по същество представителят на ВОП поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание
пробация за срок от осем месеца, лишаване от право да управлява МПС, а за
престъплението по чл.304 от НК и глоба в размер на 500 лв.
Разпитан
пред съда подсъдимия се признава за виновен, признавайки всички факти по делото
така, както са описани в обвинителния акт.
Защитникът
на подсъдимия пледира за прилагане на чл.55 от НК и пробация, напълно съгласен
с предложените от представителя на обвинението наказания.
В
последната си дума подсъдимия изразява съжаление за стореното.
От преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Великов бил правоспособен водач и имал л.а. „ВАЗ
2104" с ДКН В9837СС.
На 02.12.2008г. вечерта
отишъл при приятелка - св.Панайотова и употребил алкохол (около 300 мл. Концентрат). На 03.12.2008г., около 0,30ч.
решил да се прибира във вилата си в с.Орешак. Тъй като бил пил алкохол, помолил св.Панайотова
да го закара с
автомобила му. Тя се съгласила и двамата тръгнали като първоначално автомобила бил
управляван от нея. Поради технически проблеми л.а. угаснал до с.Каменар. Тъй като Великов си познавал
колата, решили той да продължи да кара. Сменили си местата със свидетелката, подсъдимия успял да
приведе двигателя
в движение и продължил към с.Орешак.
В това време, в района на работа били
полицейските служители от II РПУ Варна
при ОДП-Варна –
св.Андреев и св.Георгиев. Двамата забелязали движението на автомобила по средата на пътното
платно. Застигнали го с тяхната кола и св.Георгиев направил знак за спиране.
Подс. спрял и се започнала проверка на документите му. По време на разговорите полицаите
усетили, че той лъха на алкохол. Това ги накарало да предприемат действия и за алкохолна
проверка. Подсъдимият започнал да ги моли да не го проверяват,
предложил да ги почерпи, бръкнал в предния си десен джоб на панталона си, извадил банкнота от 20 лв. и я хвърлил на предната седалка на полицейската кола. Тогава
полицаите му сложили белезници, уведомили дежурната част на
II РПУ и извършили проверката за наличие на алкохол с техническо средство „Алкомер 931", което отчело наличие на алкохол 2,69 на хиляда. Съответно бил издаден талон
за медицинско изследване 0088165/03.12.2008г. и подс.
бил отведен за кръвна проба в МБАЛ „Св.Анна". Химическото изследване показало, че Великов имал съдържание на алкохол в кръвта 1,99 на хиляда.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал: самопризнанието на подсъдимия; показанията на свидетелите от ДП; материалите от предварителното производство: полицейски рапорти; свидетелство за
съдимост и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и ВД – банкнота от
20лв., предявена на страните по чл.284 от НПК. Изброените по-горе
доказателства, които съдът кредитира изцяло, са пълни и непротиворечиви - те се подкрепят и допълват взаимно.
С оглед на изложеното и
след като прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност,
съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за
ВИНОВЕН подсъдимия ВЕЛИКО С. ВЕЛИКОВ в това, че: 1/ на 03.12.2008г. в с.Каменар, обл.Варненска, управлявал моторно превозно средство- л.а. „ВАЗ 2104" с ДКН В 9837 СС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 1,99 на хиляда, установено по надлежни ред- с протокол за
химическа експертиза № 2538/03.12.2008г. на МБАЛ
„Св. Анна" АД Варна, поради което и на основание чл. 343 Б ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му наложи НАКАЗАНИЕ ПРОБАЦИЯ както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПОРБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ПО ДВЕ ГОДИНИ,
както и БЕЗВЪЗ-МЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ - ОТ ПО 200 ЧАСА ГОДИШНО; на основание чл.343г от НК му наложи и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ; 2/ на
03.12.2008г. в с.Каменар обл.Варненска дал сумата от 20 лв. /една банкнота с номинал 20 лв. с № АК 5269708/ на длъжностни лица (полицейските служители на II РПУ Варна) Георгиев
и Андреев, за да не извършат действия по служба - да не съставят АУАН по чл. 174
ал.1 вр. чл.5 ал.2 т.З от ЗДП, поради което
и на основание чл. 304 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му наложи НАКАЗАНИЕ ПРОБАЦИЯ както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС
И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПОРБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ПО ДВЕ ГОДИНИ, както и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ - ОТ ПО 200
ЧАСА ГОДИШНО, а също и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000ЛВ.
На
основание чл.23 от НК съдът определи ОБЩО НАКАЗНИЕ, а именно: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС И
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПОРБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ПО ДВЕ ГОДИНИ, БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ - ОТ ПО 200 ЧАСА ГОДИШНО, като на основание
чл.23 ал.2 и 3 от НК към него присъедини ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБАТА В РАЗМЕР НА 1000ЛВ.
Съдът постанови и отнемане в полза на Държавата на предмета на
престъплението по чл.304 от НК, на основание чл.307а от НК – банкнота от 20лв.
Съдът
взе горното решение по следните правни съображения:
От обективна страна: изпълнителните
деяния по обвиненията е извършено с действия - подсъдимия употребил алкохол,
след което шофирал МПС, после спрян за проверка от компетентните органи предложил
материална облага на длъжностните лица, с цел те ДА НЕ ИЗВЪРШАТ определени
служебни обязаности – да установят по законен път употребата на алкохол и
свързаното с нея нарушение на ЗДвП да не се управлява МПС в такова състояние
и съответно да му съставят АУАН за това.
Към момента на деянието свидетелите са
били длъжностни лица по смисъла
на чл.93 т.1 б.”а” от НК (видно от изпратените документи от ОДП – л.31 до 38 от
ДП) – на инкриминираната дата били полицаи от състава на II РПУ – Варна, в което качество са можели да извършат проверка на подсъдимия за
алкохол и да му съставят АУАН.
От субективна страна: деянията са
извършени с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер
и е целял настъпването на противоправните резултати.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.
За да
наложи наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на
деянията (висока) и на дееца (висока), като смекчаващи отговорността
обстоятелства не констатира.
Отегчаващи отговорността обстоятелства обаче има. Както се вижда от свидетелството за съдимост, подсъдимия е с
обременено съдебно минало. За осъжданията през 1985г за престъпление по чл.157
ал.2 от НК и през 1992г. – за престъпление по чл.152 от НК подсъдимия е
реабилитиран по право по чл.88 и 88а от НК, но все пак те следва да се приемат
като недобри характеристични данни за личността му. През 2005г. подс.Великов е
бил осъден за престъпление по чл.343б от НК и наказан административно по реда
на чл.78а от НК, както и с лишаване от права да управлява МПС за срок от 6
месеца. В случая подсъдимия “рецидивира” по отношение на това престъпление –
две години след него отново е заловен с висока концентрация на алкохол в кръвта
да управлява МПС. Очевидно е, че наказанието не е дало нужния за това ефект,
след като той е продължил с практиката си да пие и да управлява кола в пияно
състояние. Престъплението е с висока степен на обществена опасност, независимо
от предвидената ниска санкция, защото би могло да доведе до щети от различен
характер – като се започне от чисто материални загуби и се стигне до загуба на
човешки живот. Именно заради непостигнатия ефект на предходното наказание за
същото по вид престъпление, съдът реши да наложи по-строги мерки по отношение
на подсъдимия, които биха му дали възможност да преосмисли противоправното си
поведение и да добие една общественоположителна нагласа. Лишаването от право да
управлява МПС в срока на пробационните мерки също би имало положителен ефект,
особено що се касае и до това да предпази обществото от упорито повтарящото се
поведение на подсъдимия, превърнато в навик – да пие и да кара. Престъплението
по чл.304 от НК съдът също преценява с висока обществена опасност – тежко по
смисъла на закона и проблемно за обществото в настоящият момент, насочено срещу
нормалното функциониране на държавните органи и целящо постигане на
безнаказаност от страна на подсъдимия. Съвсем цинично и безсрамно, подсъдимият
подхвърлил на полицаите 20лв. “да се почерпят”, с което се опитал да “купи”
правото си да пие и да кара необезпокоявано. Оценено така и предвид съдебното
минало на подсъдимия, съдът наложи освен пробационните мерки и глоба в размер
на 1000лв. за престъплението по чл.304 от НК.
Съдът
групира наказанията за двете престъпления и счете, че така определеното общо наказание
ще изпълни целите на специалната и генералната превенция – ще помогне за
поправянето на подсъдимия, както и ще изиграе предупредително-възпираща роля по
отношение на обществото.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 79/2010Г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна прокуратура по отношение на
подсъдимия Румен Добрев Райков от
с.Игнатиево, Варненска област е възведено обвинение по чл.304 ал.1 НК за
това, че на 03.12.2009г. в гр.Девня,
обл.Варненска, дал дар – парична сума от 10 лв. на длъжностно лице — Фидан Делийски – младши
автоконтрольор при РПУ-Девня, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДП.
Производството
се проведе пред ВОС по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия изцяло призна
фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства
за тях.
В
пледоарията си по същество представителят на ВОП поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание
пробация за срок около и над минимума.
Разпитан
пред съда подсъдимия се признава за виновен, признавайки всички факти по делото
така, както са описани в обвинителния акт.
Защитникът
на подсъдимия пледира за прилагане на чл.55 от НК и пробация, напълно съгласен
с предложените от представителя на обвинението наказания.
В
последната си дума подсъдимия изразява искрено съжаление за стореното.
От преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Райков
бил правоспособен водач и имал т.а. „Татра 815"
с ДКН В5730СН. На 03.12.2009г. вечерта се движел по магистралата Варна-Щумен.
Управлявал МПС без светлини, за което бил спрян от полицексите служители на
РПУ-Девня Делийски и Щерев. След спирането на МПС св.Делийски взел документите
на подсъдимия и влязъл обратно в полицейския автомобил; другия свидетел по това
време бил започнал проверка на МПС по ОДЧ и записвал данните в бордовия
дневник. В това време подс.Райков излязъл от камиона и се приближил до
прозореца на полицейксата кола и св.Делийски му обяснил, че ще му пише акт по
ЗДвП. Узнавайки това, подсъдимия започнал да се моли да не му пишат акт,
отворил вратата на МПС и хвърлил в краката на св.Делийски банкнота от 10 лв.
Свидетелят веднага се обадил в РПУ; не след дълго пристигнал РП, който направил
оглед и иззел с протокол инкриминираната сума.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал: самопризнанието на подсъдимия; показанията на свидетелите от ДП; материалите от предварителното производство: полицейски рапорти; свидетелство за
съдимост и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Изброените доказателства,
които съдът кредитира изцяло, са пълни и непротиворечиви - те се подкрепят и допълват взаимно.
С оглед на изложеното и след като прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия РУМЕН ДОБРЕВ РАЙКОВ в това, че на 03.12.2009г. в гр.Девня, обл.Варненска,
дал дар – парична сума от 10 лв. на длъжностно лице — Фидан Делийски – младши автоконтрольор при
РПУ-Девня, за да не
извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДП - престъпление
по чл.304 ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 304 ал.1
от НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.3 от НК му наложи НАКАЗАНИЕ
ПРОБАЦИЯ както
следва:
-ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС И
-ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПОРБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ПО ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност на първата мярка 2
пъти седмично.
Съдът постанови и отнемане в
полза на Държавата на предмета на престъплението по чл.304 от НК, на основание
чл.307а от НК – банкнота от 10лв.
Съдът взе горното
решение по следните правни съображения:
От обективна страна: изпълнителното
деяние е извършено с действия - подсъдимия шофирал МПС в нарушение на правилата
за движение, после спрян за проверка от компетентните органи предложил материална
облага на длъжностните лица, с цел те ДА НЕ ИЗВЪРШАТ определени служебни
обязаности – да не му съставят АУАН.
Към момента на деянието свидетеля е
бил длъжностно лице по смисъла
на чл.93 т.1 б.”а” от НК (видно от приложените документи от ОДП – л.15 до 18 от
ДП) – на инкриминираната дата бил полицаи от състава
на РПУ-Девня на длъжност младши атвоконтрольор, в което качество можел
да извърши проверка на подсъдимия и да му състави АУАН.
От
субективна страна: деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния им характер и е целял настъпването на противоправните
резултат, при субект - пълнолетно, вменяемо лице.
За да
наложи наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на
деянето (висока) и на дееца (минимална).
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства констатира чистото му съдебно минало, тежкото му
семейно и материално положение, липсата на предходни на рушения по ЗДП (настъпила
реабилитация).
Отегчаващи отговорността обстоятелства няма.
Въз основа на тъази преценка и съдът
наложи минималното възможно наказание пробация, след редукцията по чл.55 от НК.
Заради недоброто материално положение на подсъдимия, съдът не му наложи и
предивдената в закона глоба на основание чл.55 ал.3 от НК.
Съдът
счита, че така определеното наказание ще изпълни целите на специалната и
генералната превенция – ще помогне за поправянето на подсъдимия, както и ще
изиграе предупредително-възпираща роля по отношение на обществото.
С присъдата съдът се
произнесе по разноските, както и по отнемането на паричната сума, предмет на
престъплението, в полза на Държавата.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :