РЕШЕНИЕ
№ 22079
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110105289 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от ищцата „.
против „. и Р. Ц. Н. установителени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат при условията на солидарност на
ищцовото дружество сумата от 2222 лева, представляваща непогасена главница по договор
за кредитна карта за бизнес клиенти № .г, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – .г. до окончателното плащане и сума
в размер на 245.97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
16.08.2022г до 13.09.2023г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ .г по описа на СРС, 153
състав.
В исковата молба от името на ищеца се твърди, че по силата и при условията на
Договор за издаване на кредитна карта за бизнес клиенти № .. бил предоставен револвиращ
кредит по картова разплащателна сметка в размер на 5 000 лева. Сочи се, че
кредитополучателят усвоявал и погА.вал многократно предоставения кредит в рамките на
срока на кредита. Твърди се, че в договора е предвидено заплащането на възнаградителна
лихва в размер на 1.35 % за всеки отделен месец или 16.20 % годишно, както и че
погА.ванията следва да се извършват чрез заплащане на минимална погасителна вноска,
равняваща се на 150 лева месечно, представляваща 3 % от кредитния лимит. Подчертава се,
че крайният срок на договора настъпил на 28.02.2023 г., като кредитополучателят останал
задължен за сумата 2 222 лева, формирана от всички усвоявания, извършени с картата, след
1
приспадане на .равени погашения. На . г. било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, 153
с-в. Била издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която солидарните длъжници
възразили своевременно, поради което се предявяват настоящите установителни искове.
Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от двамата ответници,
които оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Твърдят, че ищецът неправилно е
погА.вал такси, разноски и лихви в по-голям размер от дължимите, което се е отразило
върху размера на претендираната главница. Предвид това се сочи, че при правилно
погА.ване на задълженията с извършените от ответниците плащания, към момента
вземанията по кредита биха били погасени. Оспорва се Р. Н. да на качеството на солидарен
длъжник по кредита, тъй като не е получавала никаква престация по него. Касаело се за
обезпечаване на кредита, което не е предвидено в закона, поради което било нищожно.
Твърдят още, че не могли да погА.ват кредита въпреки желанието им, тъй като банковата
сметка е била запорирана от ., а ищецът отказвал да приеме дължимите вноски на каса.
В допълнително становище от 20.05.2024г. /наименувано отговор на искова молба/,
депозирано след изтичане на срока за отговор от ответниците, се излагат аргументи за
нищожност на клаузите, въз основа на които са начислявани лихви, съответно се оспорва и
начина, по който е било извършено погА.ване на договорна лихва в размер на 2 691.59 лева
с осъществено плащане на 11.01.2023г. Подчертава се, че в случая ищецът е начислил лихва
в размер на 16.20000 и . в същия размер, без в договора да е уговорено заплащането на
договорна лихва в този размер. По отношение на клаузата на чл.3.1 от договора се сочи, че
същата е неясна и създава предпоставки ищецът сам да променя лихвения процент
едностранно, поради това се счита, че по договора следва да намери приложение единствено
посочени точен размер на дължимата лихва – 1.35 %.
В хода на производството се релевират от ответниците и допълнителни възражения за
липса на съгласие от страна на ответниците за осъществяване на новация, тъй като от
заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводните експертизи се установявало
погА.ване с извършените по договора плащания от страна на ответниците на стари
задължения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор № .г за Кредитна карта за бизнес клиенти, сключен
между „. в качеството на кредитодател, „. в качеството на клиент и Р. Ц. Н. в качеството на
солидарен длъжник. Изрично е посочено, че обезпечител по смисъла на ЗДФО е „.. Съгласно
раздел I „Предмет на договора“ страните са се съгласили, че банката по искане на клиента
открива на негово име картова сметка и издава кредитна карта на името на оправомощено
лице - Р. Ц. Н., която е с уговорен кредитен лимит 5000 лева. Изрично е предвидено, че
банката предоставя на клиента посочения кредитен лимит, който се достъпва и ползва чрез
2
кредитната карата, а използваният кредитен лимит се възстановява /револвира/ от клиента
изцяло или чрез заплащане на минимална погасителна вноска съгласно условията на
договора и Общите условия към нето. Посочено е, че сумите се връщат от клиента при
солидарна отговорност по смисъла на чл. 304 ТЗ и чл. 121-127 ЗЗД и от солидарния
длъжник, ведно с дължимите такси, лихви, комисионни и други разходи. В т. 3.1 от раздел I
„Предмет на договора“ е посочено, че размерът на начисляваната лихва върху усвоените
суми е 1.35 % месечно. Предвидена е и такса за годишно обслужване в размер на 50 лева –
т.3.4 от договора. В договора е предвиден срок – до 28.02.2023г., като е уговорено и
погА.ването на кредита да се осъществява чрез суми от картова сметка с изрично посочен ..
и разплащателна сметка за директен дебит .. при минимална погасителна вноска в размер на
150 лева до 15 число на календарния месец.
Приети като доказателства по делото са и извлечения от счетоводството на банката-
ищеца. Съгласно Информация за сметка за периода: 27.03.2017г. до 22.01.2024г. са
извършени усвоявания и погА.вания и като погасителната сметка е посочена именно
сметката, отбелязана в договора за кредит от .г като картова сметка -.. От счетоводните
записвания на извършените операции за периода от 27.03.2017г. до 22.01.2024г. /л.57-63 от
делото/ е видно, че в период от 27.03.2018г. до 01.07.2022г. всички усвоявания на суми, в
това число и по договора за кредит от 2021г., са извършвани с една и съща кредитна карта с
номер ., и едва на 11.07.2022г., повече от 1 години след сключване на договора за кредитна
карта от .г. и след започване на усвояване на суми по договора от .г. чрез предишна кредитна
карта, е издадена нова кредитна карата с номер ., чрез която е продължило усвояването на
суми по договора за кредит след м.07.2022г.
Като доказателство към исковата молба е приложено и извлечение за извършено
плащане на 11.01.2023г на суми по договора за кредита, като плащането се посочва, че е
осъществено по разплащателна сметка с .и е в размер на 3108.08 лева.
По делото са приети и две заключения по съдебно-счетоводна експертиза – от
03.06.2024г и от 04.11.2024г.
В заключение от 03.06.2024г., вещото лице П. е посочила, че по договор от .г е
използвана револвираща кредитна линия, като в табличен вид е представила движението по
кредитната карта. В таблицата са включени усвоявания, които датират от преди датата на
сключване на приложения към исковата молба договор от .г., а именно от 2018г. Във връзка с
това експертът е посочил, че по кредитната карта преди подписване на договора от .г. е
имало усвоен кредитен лимит в размер на 2 655.77 лева. Изрично е посочено, че по
конкретната кредитна карта първото движение датира от 27.03.2018г и е в размер на 50 лева
за начислена годишна такса за обслужване, като първата усвоена сума в размер на 3898.15
лева е за покупка от 27.03.2019г, а последната е за теглена от . в брой на сумата от 500 лева
от 22.07.2022г. В заключението е отбелязано, че за периода на действие на договора от .г. е
усвоен сума от 3929.50 лева и са начислени такси от 89.43 лева. Предвид това вещото лице е
констатирало, че към 01.08.2022г за погА.ване на вземания по кредитната карта от
издаването и още преди сключване на процесния договор са постъпили суми в общ размер
3
6800.55 лева, с които са били погасени лихви в общ размер на 1 759.43 лева, годишни такси
в размер на 250 лева, такси за теглене в брой от 69.11 лева и усвоени по кредита суми от
4 722 лева. Ето защо се сочи, че след извършено плащане на 11.01.2023г на сума в размер от
3108.08 лева са погасени задължения за главница в размер на 2612.59 лева, такси за теглене в
брой – 20.32 лева, погасени лихви – 416.48 лева и такси за администриране на неизплатени в
срок задължения – 58.68 лева. С оглед на това вещото лице дава заключение, че към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията по
кредитната карта са в размер на 2222 лева – главница и 245.98 лева – лихва за периода от
11.01.2023г до .г. Сочи се, че лихвата е изчислена въз основа на приложимия годишен лихвен
процент от 16.20 % върху главницата от 2222 лева.
В съдебно заседание вещото лице П. разяснява, че отразените в заключението
усвоявания са за всички плащания от самото издаване на кредитната карта, а не само от
датата на сключения договор от 2021г, т.е че с кредитната карта са извършвани плащания и
преди датата .г. Във връзка с това изрично уточнява, че кредитната карта, използвана по
договора от .г, е издадена преди сключване на процесния договор и е била използвана преди
.г, след която дата е продължило използването на същата кредитна карта за усвояване на
суми по процесния договор. Вещото лице П. е уточнила и, че с извършваните редовно
плащания на сумата от 150 лева от ответниците е била достатъчна за погА.ване на лихвите,
поради което не е налице начисляване на лихва върху лихва, както и че за целия срок на
договора лихвения процент не е променян.
Съгласно заключението от 04.11.2024г по допуснатата допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза размерът на усвоената след .г сума по кредитната карта е 3949.11
лева, а в периода от .г до 28.02.2023г са извършени плащания в общ размер на 5508.59 лева,
с които би могло да бъдат погасени всички начислени такси, разноски и лихви, както и
пълния размер на усвоената главница и да останат надплатени суми в общ размер на 1103.29
лева. В табличен вид вещото лице е представило извършените усвоявания по кредитната
карта за период от .г и осъществените плащания, като от таблицата е видно, че първото
плащане от страна на ответниците за погА.ване на задължения по кредитната карта е от
26.03.2021г, към която дата не е имало усвояване на сума. Първото усвояване на сума по
кредита е било с датата 15.03.2022г., като в периода от 26.03.2021г до 15.03.2022г въпреки
липсата на усвояване на суми по кредита са извършвани плащания за погА.ване на суми.
В проведено съдебно заседание вещото лице . разяснява, че не е изследвала въпроса
имало ли е сключен предходен договор за кредитна карта, но че в действителност са
извършвани погА.вания по договора за кредитна карта от 2021г без към датата на
погашенията да е имало ползване на сума по кредита.
Настоящият състав кредитира изцяло и двете заключения по допуснатите съдебно-
счетоводни експертизи по реда на чл. 202 от ГПК, като изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и от вещи лица притежаващи необходимите професионална
квалификация и специални знания. Следва да се отбележи, че двете експертизи не си
противоречат, а взаимно се допълват, доколкото допълнителната експертиза, изготвена от
4
вещото лице . дава отговор на хипотетичен въпрос - какви биха били сумите дължими по
кредита при прилагане на условието да не се съобразяват предходни задължения.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По предявените по реда на чл. 422 ГПК исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
За да бъдат уважени предявените субективно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на валидно сключен между ответниците и него договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № .г, по силата на който е предоставена на ответниците
кредитна карта и е усвоена сума в твърдения размер, а ответниците /клиент и солидарен
длъжник/ са се задължили да я върнат, като са се съгласили да отговарят при условията на
солидарност за погА.ване на предоставената по кредита сума. Ищецът следва да установи и
настъпване на изискуемост на вземанията.
Преди да се разгледа въпроса относно установяването или не на посочените по-горе
предпоставки следва изрично да се посочи, че в конкретната хипотеза за съда не съществува
задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи, доколкото
ответниците по делото нямат качеството „потребител“, в това число и ответницата Р. Ц. Н..
В §13а, т. 9 на ДР на ЗЗП, изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното
законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, като във връзка с преюдициално
запитване по приложението на чл. 2, бук. „б“ от същата Директива е формирана практика на
СЕС – дело .1 .C. Прието е, че съдът извършва конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството
„потребител“. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице,
включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън
и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като .ример неговото
управление или мажоритарно участие в същото.
В случая ответникът Р. Н. е подписал договор № 181/21.07.2016 г. за кредитна карта
на бизнес клиенти като управител и законен представител на ответника „.. Ответникът Н.,
видно и от изготвената по делото справка /л. 29 от заповедното производство/, е и едноличен
собственик на капитала на търговското дружество кредитополучател „.. При тези факти,
съобразно практиката на СЕС и дадения отговор на правен въпрос с решение по дело .1
.Cвъв връзка с приложението на чл. 15, § 1 на Регламент 44/2001 на Съвета за
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, настоящият съдебен състав намира, че поемането на солидарна отговорност
от ответника Н. към банката било осъществено с оглед тесните и професионални връзки с
дружеството-кредитополучател, поради което не може да се приеме, че задължаването и като
физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия. Поради това и ответникът Н. няма качеството на потребител и по отношение на
5
процесния договор не намират приложение сочената в отговора на исковата молба
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК.
По отношение на обстоятелството касаещо възникването на валидно правоотношение
по договор за кредит настоящият състав приема, че от съвкупната преценка на приетите по
делото доказателства може да се достигне до извода, че на .г. между „. в качеството на
кредитодател, „. в качеството на клиент и Р. Ц. Н. в качеството на солидарен длъжник е бил
сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти № .г. при действието на Закона за
платежните услуги и платежните системи /обн. ДВ. Бл. 20/06.03.2018г/, доколкото
приложеният към делото договор не е бил оспорен от ответниците. Представеният договор
представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което
той ги обвързва с .равените от тях волеизявления и породилите се от това права и
задължения (по аргумент от чл. 180 от ГПК). Именно въз основа на сключения договор
ответникът „. се е задължил да заплаща на кредитодателя си предвидените в него лихви,
такси и комисионни, а кредитодателят е предоставил на ответника кредитна карта с
кредитен лимит 5000 лева. Изрично в договора е предвидено и, че лицето посочено в
договора като солидарен длъжник – ответникът Р. Н. отговаря за дължимите по договора
суми съобразно чл. 121-127 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че не съществува
законова възможност за обезпечаване на вземанията на кредитора по процесния договор с
поемане на задължението освен от основния клиент и от Р. Н. в качеството и на солидарен
длъжник. С конкретната хипотеза на немира приложение сочената от ответниците
разпоредба на чл. 152 ЗЗД, съгласно която съглашение, с което се уговаря предварително, че
ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и
всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Възникването на
задължение при условията на солидарност е изрично предвидено в чл. 121 ЗЗД, съгласно
която освен в предвидените в закона случай е възможно при наличие на изрична уговорка
между страните да възникне солидарна отговорност. Именно това е приложимото в случая
правило, доколкото в договора за кредит е изрично уговорено, че ответникът Р. Н. се
съглА.ва да отговаря солидарно с дружеството, което представлява, за задълженията по
конкретния договор, т.е по волята на страните е възникнала пасивна солидарност. Пасивната
солидарност, по своята правна същност, е вид лично обезпечение. Според общото правило
на чл. 122, ал.1 ЗЗД при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща
престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението и от всеки съдлъжник.
Особеност на пасивната солидарност е единството на предмета на престацията, а това
означава, че предметът на задължение на солидарните длъжници е един и същ. Поради това
всеки от солидарните длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за който се е задължил.
Следователно не е налице непредвиден в закона способ за обезпечаване на задължение. В
този смисъл е и константната практика, обективирана в решение № 241/20.02.2018г. по т.д.
№ 985/2017г на ВКС, II т.о., решение № 60079/01.11.2021г. по т.д.№876/2020г на ВКС, II т.о.
6
Вторият спорен по делото въпрос касае наличието на друг договор между страните,
съответно осъществяване на новация /с оглед изричните възражение на ответниците/, което
обстоятелство е от значение за извършване на преценката дали ответниците са погасили
изцяло задължението си по договора за кредит и дали дори са надплатили или е налице все
още незаплатени задължения.
Между страните не се спори, че от страна на ответниците е извършвано усвояване по
договора за кредитна карта от .г., като не са оспорени и представените извлечения от
банката, съгласно които са извършвани усвоявания на суми в период преди датата на
сключване на процесния договор - .г. Оспорва се обаче съществуването на друг договор, като
се подчертава, че дори и такъв договор да съществува, с подписване на договора от .г. не е
изразено съгласие за новация на задълженията по предходен договор, поради което
получените от ответниците суми преди .г. не следва да се съобразяват при отнА.не на
плащанията, извършени от ответниците по договор за кредитна карта от .г. Във връзка с така
наведените възражения настоящият състав приема следното:
Страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за издаване на кредитна карта. Същото обаче не е възникнало със сключването на
договора от .г., а със сключването на предходен договор. В действителност по делото не е
приет като доказателство друг договор за кредит, различен от процесния договор от 2021г,
като за наличието на такъв не са излагани твърдения нито от ищеца в исковата молба, нито
от ответниците, до изслушването на заключението по съдебно-счетоводната експертиза от
03.06.2024г. Въпреки липсата на пряко доказателство за наличието на предходно
правоотношение между страните, по делото са ангажирани достатъчно косвени
доказателства, които ценени в тяхната съвкупност обосновават непротиворечив извод за
наличие на такова правоотношение по договор за кредитна карта от преди .г. Видно от
представените извлечения от счетоводните книги на ищеца, ценени съобразно чл.182 ГПК,
кредитната карта използвана за усвояване на суми по договора за кредит от .г е била
издадена и използвана от ответниците много преди сключване на договора през 2021г. Както
е посочило и вещото лице П. в заключението си, а и съгласно разясненията дадени от нея и в
последствие от вещото лице . в откритите съдебни заседание, кредитната карта, използвана
за усвояване на суми по договора за кредит от .г, е издадена преди сключване на процесния
договор и чрез нея са усвоявани суми от през 2018г. Това обстоятелство се установява и от
приетите извлечения /л.57-63 от делото/, от които ясно се вижда, че кредитна карта с един и
същи номер е използвана в рамките на период от 27.03.2018г. до 11.07.2022г -., когато е
издадена нова кредитна карта с нов номер. Видно от същите документи е, че именно чрез
кредитна карта с номер . са усвоявани суми преди .г, но и след тази дата .г., като
несъществува спор между страните, че усвоените суми от ответниците след дата .г са
усвоявани именно въз основа на процесния договор за кредитна карта от .г. Видно от
доказателствата по делото е и, че сумите по договора за кредит от .г са погА.вани и са
заведени по същата картова сметка, по която са били заведени и осчетоводявани усвоявания
и преди .г. /видно от информация за сметка л. 49-55 от делото/.
7
На следващо място, както е посочено в допълнителното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза от 04.11.2024г от страна на ответниците след сключване на
договора за кредитна карта от .г. са извършвани погашения ежемесечно в рамките на една
година без да е имало никакво усвояване по договора от .г. подобни плащания не биха били
извършвани от ответниците, ако те не са имали знанието, че по процесния договор от .г към
датите на плащанията са съществували по-стари задължения.
Ето защо при извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства съдът достига до непротиворечивия извод, че страните са били обвързани с
договорно отношение за предоставяне на кредит чрез кредитна карта още преди подписване
на договора от .г. С подписването на договора от .г не се създава ново правоотношение, а по
естеството си този договор представлява своеобразен анекс към предходния договор, по
който е била издадена кредитната карта с ., с който единствено е бил продължен срокът на
договора. Този извод се налага и поради обстоятелството, че не са ангажирани доказателства
ответниците да са спрели да усвояват суми по кредитната карта, издадена години преди
подписване на договора от .г, нито е бил предоставен нов кредитен лимит, а .ротив
продължило е усвояването на остатъка от вече предоставения кредитен лимит и погА.ването
на усвоения такъв, чрез извършване на погашения след подписване на договора от .г без да
са извършвани усвоявания след тази дата до 2022г. Горните факти категорично се
установяват от заключенията на двете вещи лица. Липсата на изрична клауза в договора от
.г, в която да е предвидено, че той представлява анекс към вече съществуващ договор и с
него се продължава срока на предходен договор, не обосновава различен извод, доколкото
при преценка на характера и същността на волята на страните по един договор съдът следва
да приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и да тълкува волята на страните във връзка с целия
договор, обичайната практика и добросъвестността.
Следва изрично да се отбележи, че в случая не се касае за новация, доколкото
ответниците релевират възражения за липса на съгласие за новация на стари задължения,
обективирано в договора за кредит от .г. Съгласно непротиворечивата съдебна практика –
решение № 138/22.08.2013г по т.д.№27/2012г на ВКС, II т.о,решение № 210/22.12.2014г по
т.д. № 4090/2013г на ВКС, I т.о., решение № 175/25.02.2016г по т.д. № 2602/2014 на ВКС II
т.о, определение № 293/08.05.2020г, по т.д.№ 1788/2019г на ВКС, II т.о, предпоставките,
които характеризират обективната новация, са: 1/. съществуване на валидно възникнало
задължение, което се погА.ва; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/
разлика между погасеното и новосъздаденото задължение; 4/ намерение за новиране; 5/
страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си пред-полага нов
елемент в състава на облигационното отношение и трябва да зА.га някои от съ-ществените
му елементи. При обективната новация новият елемент се отнА. до предмета на
задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов пред-
мет или ново основание в замяна на старото. Обективната новация изисква ясна воля за
поемане на длъжника на нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото
задължение по сключения с кредитора договор. В настоящия случай липса уговорка между
8
страните, че с подписване на договора за кредит от 2021г се погА.ва задължението по
предходен договор, не е предвидено възникване на ново задължение на мястото на
предходното, т.е липсват основните елементи на новацията. .ротив именно както е
обичайната практика при продължаване на срок на договора задължението по
първоначалния договор остава непроменено, непроменени остават и условията на
отпускането му, доколкото съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза от
03.06.2024г за периода от издаване на кредитната карта и започване на усвояванията на суми
чрез нея още през 2018г е прилаган един и същи лихвен процент от 1.35 % месечно или
16.20 % годишно, каквато е и уговорената лихва и в договора от 2021г. Видно е и, че
задълженията натрупани до .г не са били погасени и прехвърлени като нови задължения,
възникнали след .г, а .ротив същите са продължили да се отразяват като използвана част от
кредитния лимит. Следователно всички тези обстоятелства непротиворечиво водят до извод
за наличие на продължаване на едно вече съществуващо правоотношение, при което с
подписване на договора от 2021г единствено и продължен срока на действието му, всички
останали елементи са останали непроменени – определен лихвен процент, същата кредитна
карта като платежен инструмент.
В обобщение с оглед всичко изложено до тук, настоящият състав приема, че с
подписването на договора от .г за страните по него не е възникнало ново правоотношение, а
е бил продължен единствено срока на съществуващо преди това правоотношение, поради
което и извършените след датата на подписването му плащания за погА.ване на задължения
по договора са били отнА.ни за погА.вани на възникнали преди 2021г задължения по
правоотношението, чийто срок е бил продължен с подписването на договора от .г.
Следователно не е налице надплащане на суми по договора за кредитна карта, а .ротив
съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза от 03.06.2024г са останали
дължими суми за главница в размер на 2222 лева. При съобразяване на това заключение
съдът приема, че не е извършено неправилно погА.ване на недължими по договора
задължения за лихви и такси, като не е налице и начисляване на лихва върху лихва,
доколкото както е разяснено от вещото лице П. в съдебно заседание, извършваните
ежемесечно плащания са били достатъчни да погА.ват всички начислени лихви. Не е
установено и ищеца да е начислявал лихва в размер различен от уговорения по договора,
доколкото вещото лице е посочило, че прилаганият лихвен процент е 1.35 % месечно или
16.20 % годишно, каквато е и клаузата на договора за кредит /т.3.1 от договора/. Ето защо
съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че са погасили всички
задължения по кредита и неправилно са отнА.ни техни плащания за погА.ване на
недължими лихви, такси и разноски. Предвид това предявеният иск за главница следва да
бъде уважен в пълния размер от 2222 лева.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Преди да се разгледа предявения иск по чл. 92 ЗЗД съдът намира за необходимо да
посочи, че в доклада по делото погрешно е посочено, че се касае за иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
но това обстоятелство не влия на допустимостта на крайния съдебен акт. За да се приеме, че
9
е налице произнА.не по непредявен иск, съдът следва да е излязъл извън предмета на спора,
като се е произнесъл по нещо различно от поисканото от ищеца. В настоящия случай съдът
се произнА. изцяло въз основа на изложените в исковата молба твърдения и .равеното с
изрична молба от 01.03.2024г уточнение на предявения иск. Съгласно цитираното уточнение
на исковата молба от 01.03.2024г., .равено с оглед дадени от съда указания по чл. 129 ГПК,
се претендира лихва върху просрочена главница на основание т.8.1.3 от договора, а не
мораторна лихва, като се уточнява и начина на формиране на претендираната лихва върху
просрочена главница. Такава е била и претенцията в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, където изрично е посочено, че се претендира лихва върху просрочена главница,
а не мораторна лихва или обезщетение в размер на законната лихва. Нещо повече в
документа по чл. 417 ГПК приложен към заявлението изрично е отбелязано, че сумата от
245.97 лева, представлява наказателна лихва. Следователно не е налице разминаване между
претендираното в заповедното и в исковото производство. Същевременно в задължителната
съдебна практика, обективирана в Постановление 2/29.09.1977г. по гр.д.№ 1/1977г. на
Пленума на ВС, е прието че при разглеждане на исковете съдът се произнА. по твърдяното
от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация. Този принцип
касае задължението на съда да определи точно правната квалификация на заявената
претенция и е относима към преценката налице ли е фактическия състав на така заявеното.
При съобразяване на всичко изложено съдът приема, че в случая е сезиран с иск по
чл. 92 ЗЗД.
Институтът на неустойката по аргумент от чл. 92, ал. 1 от ЗЗД има обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Тя има договорен характер, като от една страна
обезпечава изпълнението на поетите с договора задължения, а от друга като форма на
договорната отговорност, служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват.
За основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационно правоотношение с ответниците по процесния договор за
кредитна карта, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на забава в плащането на
главницата, както и размера на уговорената неустойка. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили задължението си за
главница своевременно.
Първата предвидена предпоставка е налице, доколкото съгласно клаузата на т.8.1.3 от
договора когато на датата на издължаване е налице дълг, върху него се начислява лихва за
усвоена сума, считано от датата на възникване на задължението до окончателното плащане.
В самия договор е посочено, че лихвата за усвоена сума се равнява на 1.35 % месечно, като
по аргумент от т.8.1 от договора се изчислява ежедневно на база 360/360 дни. Тази уговорка
има характер на неустойка за забава.
В настоящия случай съдът е приел за установено, че ответниците дължат
заплащането на сумата от 2222 лева, като не са ангажирани доказателства същата да е била
заплатена в срок. Следователно са налице и двете изискуеми предпоставки за уважаване на
10
исковата претенция.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза 03.06.2024г
претендираната сума за неустойка е начислена именно съобразно предвиденото в т. 8.1.3 от
договора правило, като е уточнено, че е начислена за период от 11.01.2023г до .г, доколкото
за предходния период начислената неустойка за забава е била погасена. Същевременно от
ответниците не са релевирани възражения за недействителност на неустоечната клауза, а
доколкото същите нямат качеството потребител, съдът не може да извършва служебна
проверка.
Ето защо при липса на доказателства за извършено плащане или поставяне на
кредитора в забава/ въпреки изложените твърдения за .равени опити за плащане през 2022г
и отказ на кредитора да приеме плащане, за което не са ангажирани доказателства/ съдът
приема, че от 16.08.2022г ответниците дължат заплащане на лихва върху просрочена
главница. Същата за периода от 11.01.2023г до 13.09.2023г се равнява на 245.97 лева
определена съобразно уговореното в т. 8.1.3 от договора съгласно заключението по съдебно-
счетоводната експертиза от 03.06.2024г. Предвид това исковете следва да бъдат уважени в
пълен размер, но с оглед установеното плащане на неустойката за периода от 16.08.2022г до
10.01.2023г за този период исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12
указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „. следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство съразмерно с изхода на спора. Доказано е плащането на държавна такса в
размер на 49.36 лева. От ответниците е релевирано възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което за заповедното производство се
равнява на 304.85 лева с ДДС и са представени доказателства за заплащането им. Това
възражение се явява неоснователно. Съгласно чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство в заповедно
производство минималният размер на възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретния случай
претендираната сума е в общ размер 2467.97 лева, т.е половината от сумата е 1233.98 лева и
минималният размер на адвокатското възнаграждение 423.39 лева без ДДС. Ето защо
възнаграждение в размер на 304.85 лева с ДДС не се явява прекомерно. С оглед изхода на
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 354.21 лева /възнаграждение за адвокат и държавна такса/ съразмерно с
уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на
разноски за исковото производство, като от същия е представен списък по чл. 80 от ГПК,
съгласно който се претендира присъждането на 393.70 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, 89.52 лева – държавна такса и 400 лева – депозит за вещо лице. Съобразно
11
дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат
представени доказателства, че такива са били .равени. В настоящия случай по делото е
представен възлагателен протокол, фактура и платежно нареждане от 17.01.2024., от които е
видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение за исковото производство и заплатено
такова в размер на 393.70 лева с ДДС. Неоснователно се явява релевираното възражение от
ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е под
предвидения минимум съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Ето защо съдът приема, че общият
размер на сторените в исковото производство разноски от ищцата е 883.22 лева, която сума
следва да бъде присъдена в пълен размер.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.. срещу „., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр.., и Р. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес гр.., искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че „., ЕИК . и Р. Ц. Н., ЕГН **********, дължат
при условията на солидарност на „., ЕИК ., сумата от 2222 лева, представляваща
непогасена главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № .г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– .г. до окончателното плащане и сума в размер на 245.97 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 11.01.2023г до 13.09.2023г, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№ .г по описа на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 ЗЗД за периода от
16.08.2022г до 10.01.2023г.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., и Р. Ц. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.., да заплатят на „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр..,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 354.21 лева – разноски сторени в
заповедното производство и сума в размер на 883.22 лева – разноски сторени в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12