Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………
гр. София, 21.7.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав в публичното заседание на десети март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател : ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Снежана Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 2233 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на разглеждане е предявен от А.С. Г.срещу
Г.С.С. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Ищецът твърди, че заедно с брат си А.Г. по
заместване на основание чл. 10, ал. 1 ЗН са наследници на Г.Й., починал на
06.12.2012 г. Наследодателят е бил собственик на недвижим имот: апартамент с
идентификатор № 68134.1106.11.10.35, находящ се в гр. София, сграда с
идентификатор 68134.11.06.11, целият
площ 49,27 кв. м., заедно с избено помещение с площ 7,60 кв. м., заедно
с 2,90 % ид. части от общите чати на сградата. Ищецът твърди, че след смъртта
на Г.Й.Г.С. е започнал да владее процесния недвижим имот. Сключеният между
наследодателя и Г.С. договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 23,
том ІІ, рег. № 9039, дело № 210/10.04.2012 г. е развален по съдебен ред с
влязло в сила решение по гр. дело № 5618/2016 г. на СГС, І-7 с-в, поради
неплащане на продажната цена. В рамките на осъществения инстанционен контрол
решението е потвърдено от Софийски апелативен съд по гр. дело № 2897/2020 г. с
решение от 24.03.2021 г. Въззивното решение е влязло в сила на 13.05.2021 г. На
14.08.2015 г. Г.С. и К.С. са сключили с Н.Д. договор за дарение. Твърди се без
основание ответникът и съпругата му К.С. да владеят процесния недвижим имот. По
изложените съображения се иска на основание чл. 108 ЗС да бъде признато по
отношение на ответника Г.С., че ищецът А. Г.е собственик по наследство на
½ ид. част от процесния недвижим имот и да бъдат осъден ответникът да
предадат на ищеца владението на ½ ид. част от недвижимия имот. С
определение от 10.03.2023 г. е допуснато уточнение в индивидуализацията на
имота, предмет на иска с правно основание чл. 108 ЗС, съобразно молба на ищеца
от 10.08.2022 г.
В отговор на исковата молба ответникът Г.С.
оспорва иска. Посочва, че не е собственик на процесния апартамент, тъй като той
и съпругата му са дарили имота на своята внучка Н.Д.. Исковата молба за
разваляне на договора е вписана 9 месеца след договора за дарение. Твърди
собственик да е Н.Д.-Р. и тя владее имота.
Третото лице-помагач на ответника Н.Д.-Р.
заявява стоновище за неоснователност на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. А.,
поддържа предявения иск. Ответникът и третото лице-помагач, чрез адв. Р.,
оспорват исковете.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че с Договор за продажба на държавен
недвижим имот съгласно наредбата за продажба на жилища от държавния фон от
20.12.1968 г. на ИК на Димитровски РНС Г.Й.и Е.Й.закупуват процесния недвижим
имот, като със саморъчно завещание Е.Й.завещава имуществото си на своя съпруг.
Г.П.Й.е починал на 06.12.2012 г. Негови наследници по закон са ищецът А.Г.,
племенник, син на починалата на 18.02.1197 г. сестра Е.С.и А.Г., внук, син на Е.С..
Г.П.Й.е предявил срещу Г.С.С. иск с правно основание чл. 29 ЗЗД и
евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предмет на разглеждане по
гр. дело № 55877/2012 г. на СРС, 134 с-в. Исковата молба е подадена на
26.11.2012 г. С определение от 15.03.2016 г. производството по делото е
прекратено и изпратено, при съобразяване на правилата за родова подсъдност, на
Софийски градски съд. Исковата молба е вписана на 26.06.2016 г. по образуваното гр. дело № 5618/2016 г. на
СГС, І-17 с-в. С определение от 30.01.2017 г. е допуснато обезпечение на
предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана по отношение
на процесния имот.
С решение № 811/29.01.2020 г. е отхвърлен предявения от Г.П.Й., ЕГН **********
(починал в хода на производството и заместен от наследниците си А.С.Г., ЕГН **********
и А.Г.Г., ЕГН **********) срещу Г.С.С., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба по нотариален акт №
23, том ІІ, рег. № 9039, дело № 210/10.04.2012 г. поради умишлено поддържане у Г.П.Й.на
невярната представа, че ще получи продажната цена след прехвърляне на
собствеността върху имота. Развален е, на основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за покупко-продажба по нотариален
акт № 23, том ІІ, рег. № 9039, дело № 210/10.04.2012 г. на нотариус рег. №
274 на НК, с който Г.С.С., действащ като пълномощник на Г.П.Й., продал на себе
си самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, СО, район „Красна
поляна“, ж.к. „*****, представляващ апартамент с идентификатор
68134.1106.11.10.35 в сграда № 10, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1106.11, целият с площ от 49.27 кв.м., заедно с избено помещение с площ
от 7.60 кв.м., заедно с 2.90% идеални части от общите части на сградата, който
имот е идентичен с апартамент без посочен номер по документ за собственост, на
етаж 2 във вход „24“ на жилищната сграда – блок № Б-1 на бул. „*****, ж.к.
„Илинден“, СО, район „Красна поляна“, гр. София, със застроена площ от 49.27
кв.м., с кубатура 142.88 кв.м., състоящ се от стая, дневна-хол, кухня, антре,
баня-тоалетна, без посочени съседи на апартамента по документ за собственост,
заедно с избено помещение без посочен номер по документ за собственост, с площ
от 7.60 кв.м., без посочени съседи по документ за собственост и заедно с 2.90%
ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, поради
неизпълнение на задължението на Г.С.С. да заплати на Г.П.Й.продажната цена от
33 325.60 лева. В рамките на осъществения инстанционен контрол
първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 267/24.03.2021 г. по гр.
дело № 2897/2020 г. на САС, 2 с-в. Решението е влязло в сила на 13.05.2021 г.
На 14.08.2015 г. Г.С.С. и К.Б.С. са даряват на внучката си Н.М.Д.
процесния недвижим имот. Нотариалният акт № 14, том ІV, рег. № 25456, дело
557/2015 г. е вписан на 14.08.2015 г. В отговор по гр. дело № 5618/2016 г.
ответникът по иска Г.С. заявява, че в края на лятото на 2012 г. Г.Й.му е дал
ключ от апартамента, за да има достъп до жилището. Ответникът влязъл в жилището
40 дни след смъртта му.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Г.,
С.П.и С.Р..
Свидетелят Г., син на ищеца, посочва, че преди да почине Г.Й.е ходил в
неговия апартамент, също и бащата на свидетеля. Г.Й.споделял с тях, че има
проблеми с апартамента и свидетелят и ищеца му помогнали да започне дело, тъй
като по думите му бил измамен от Г. (ответника) – обещал му да го гледа, но не
го направил. Г.Й.поискал от свидетеля и ищеца да се грижат за него и да му
помогнат с делото като му намерят адвокат. Ищецът сочи, че имало и период, в
който Г.Й.живеел в дома им в кв. „Княжево“, за да може Ганчо С. да се грижи за
него. Това продължило около 2 седмици, след което Г.Й.пожелал да се завърне в
дома си. Месец по-късно починал. След смъртта на Г.Й.ищецът и свидетеля, както
и други роднини, отишли до апартамента - след 40 дни, но вратата била със
сменен патрон.
Свидетелката П., племенница на Г.С., посочва, че знае, че вуйчо й е
придобил апартамент, който впоследствие дарил на Н. Д. преди сватбата й. Това е
апартамент, намиращ се във входа, в който Г.С. живее – неговият апартамент е на
3 етаж, а закупеният апартамент на 2-ри етаж. Н. живее със своя съпруг и детето
им в жилището на съпруга й. Не могли да се пренесат в жилището на Н., тъй като
съпругът й останал без работа и нямали възможност за ремонт. Виждала е
апартамента със сменена дограма и входна врата, но не може да конкретизира кога
е станало това. Според показанията на свидетелката апартаментът бил подготвен
за ремонт.
Свидетелят Р., съпруг на Н.М.Д.-Р., посочва, че сключили брак през 2015
г. Преди сватбата дядото на Н. й приписал апартамент по повод сватбата и
очакваното дете – апартамент на 2-ри етаж във входа, в който той живеел. Свидетелят
посочва, че апартаментът се нуждаел от ремонт, но поради финансови затруднения
не могли да си го позволят. Ключът за имота им бил предаден от Г.С. през 2015
г.
По делото е приета и неоспорена Съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. Д.М.. Експертът посочва, че със Заповед ДИ
94000-62/01.07.1997 г. на кмета на р-н „Красна Поляна“ е наредено да се отстъпи
право на строеж за пристрояване на апартамент на втория етаж на вх. *****в ж.к.
„Илинден“, съгласно утвърден архитектурен проект от 27.06.1997 г. по чл. 220,
ал. 1 ППЗТСУ. В изпълнение на заповедта е сключен договор за отстъпване право
на строеж (пристрояване) от 11.07.1997 г., с който на Г.и Е.Й.е отстъпено право
на строеж и пристрояване към апартамент на втори етаж на вх. *****в ж.к.
„Илинден“, съгласно утвърден архитектурен проект. Издадено е разрешение за
строеж № 510/19.11.1997 г. за извършване на пристройка и реконструкция на
жилища на 1, 2 и 3 етаж в посочения вход. Предвидено е изграждане на монолитна
пристройка към съществуваща 3-етажна сграда, състояща се от 2 помещения с общо
Т-образно очертание в план, със застроена площ от 27,87 кв. м. С договор за
отстъпване право на строеж за пристрояване към апартамент от 05.01.1999 г.
кмета на р-н „Красна поляна“ Столична община продава на Г.и Е.Й.право на строеж
за пристрояване, със застроена площ от 13,67 кв. м. към апартамент № 2, ет. 2,
съгласно утвърдения архитектурен проект. Апартаментът е заснет в КККР на София
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.11.10.28 и е
отразен с площ от 49,27 кв. м. При измерване на място експертът констатира, че
пристройката е реализирана към югоизточната фасада на апартамента и се състои
от 2 помещения, преходни помежду си. Апартаментът е свързан с пристройката
посредством отвор с врата във външната му стена. Експертизата измерва, че
изградената тераса е с размери 3х2 м., вместо разрешената площ от 3х1,75 м.
Застроената площ е 28,62 кв. м. Общата площ на апартамента е 77,89 кв. м. В
допълнително заключение експертът посочва, че разликата между предвидената и
изградената постройка е 0,75 кв. м., но не може да конкретизира на какво се
дължи. Предвид малката разлика експертът предполага, че е възможно да се дължи
на неправилно изпълнение. Общата квадратура, съобразно разрешението за строеж,
е 77,14 кв. м.
От
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание
чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически
иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без
правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че
той е собственик на вещта на заявеното основание и че ответникът владее вещта. При
установяване на тези предпоставки в тежест на ответника е да докаже правно
основание, на което владението се осъществява и което да е противопоставимо на собственика
на вещта.
От събраните по делото доказателства се
установява, че към 10.04.2012 г. Г.П.Й.е собственик на основание договор за
продажба и наследство по завещание на апартамент с идентификатор №
68134.1106.11.10.35, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, по отношение на
който е разрешено пристрояване и впоследствие е сключен договор за отстъпване
на право на строеж (пристрояване) съобразно 77,14 кв.м.
Ищецът, в качеството си на наследник на
½ ид. част от наследството на Г.Й., основава правата си на собственик на
влязло в сила на 13.05.2021 г. съдебно решение по гр. дело № 5618/2016 г. на
СГС, І-17 с-в, с което е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения
между Г.Й.и Г.С. договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 23, том
ІІ, рег. № 9039, дело 210/10.04.2012 г. – поради неплащане на продажната цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД
развалянето има обратно действие. Ал. 2 на същия текст въвежда изключение от
правилото на ал. 1 – развалянето на договори, които подлежат на вписване, не
засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Чл.
112, б. „а“ ЗС предвижда вписване на всички актове, с които се прехвърля
правото на собственост. Същевременно под трети лица, по смисъла на чл. 88, ал. 2 ЗЗД следва да се разбират лица
извън страните по договора, развален по съдебен ред – в случая договора за
покупко-продажба.
В конкретния случай искова молба вх. №
21546/26.11.2012 г., по която е образувано гр. дело № 55877/2012 г. на СРС, 34
с-в, продължено от родово компетентния съд СГС под № 5618/2016 г., е вписана на
26.06.2016 г. Преди това, на на 14.08.2015 г. Г.С. дарява имота на внучка си Н.М.Д.-Спасова,
като нотариалният акт е вписан на датата на изповядване на сделката.
Съдът намира, че при съобразяване
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договора е непротивопоставимо
на преобретателя по договора за дарение Н.Д.-Р., чиято недобросъвестност не е надлежно
установена. Доводи за симулативност на дарението от страна на ищеца са наведени
едва с писмените бележки, поради което съдът не ги обсъжда. Влязлото в сила
решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е непротивопоставимо на третото лице, която се легитимира
като собственик на имота. Следователно независимо от развалянето на договора,
ищецът не може да получи собствеността върху имота, тъй като се запазват
правата на Н.Д.-Р., получени по договор за дарение имота от ответника преди
вписване на исковата молба за разваляне. (така Решение № 239 от 03.07.2014 г.
по гр. д. № 1019/2014 г., г. к., ІV Г. О. на ВКС). Доколкото не се установява
първата от законоизискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск,
същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Предвид установения изход от спора ищецът следва да
заплати на ответника сторените по делото разноски в общ размер 1500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С. Г., ЕГН ********** срещу
Г.С.С., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид. част от АПАРТАМЕНТ без посочен номер по
документ за собственост, на етаж 2 вх. „24“, жилищна сграда блок Б-1 на бул. „*****,
ж.к. „Илинден“, Столична община, р-н „Красна поляна“, гр. София, със застроена
площ от 49,27 кв. м., с кубатура от 142,88 куб. м., състоящ се от стая,
дневна-хол, кухня, антре, баня-тоалетна, без посочени съседи на апартамента по
документ за собственост, а по Схема № 15876279/04.08.2022 г. изд. от СГКК –
София имот с идентификатор 68134.1106.11.10.32, със застроена площ 77,89 кв. м.
в сграда с идентификатор 68134.1106.11.10, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1106.11 с адрес на имота: гр. София, р-н „Красна поляна“,
ж.к. „*****, заедно с избено помещение без посочен № по документ за
собственост, с площ 7,60 кв. м., без посочени съседи по документ за
собственост, заедно с 2,90% ид. части от общите части на сградата и съответните
ид. части от правото на строеж върху мястото, както и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на недвижимия имот.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.
3 ГПК А.С. Г., ЕГН ********** да
заплати на Г.С.С., ЕГН ********** сумата от 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разгледжане на делото.
Решението е постановено при участието на Н.М.Д.-Р.,
ЕГН ********** като трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: