№ 9726
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110158572 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. Г., ЕГН:
**********, чрез адв. Й. Л.-П., срещу Со,и", представлявано от Ре,а - проф. д-
р Г,в.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с
ответника считано от 02.10.2002 г. до 12.09.2024 г. Посочва, че през 2002 г. е
защитил дисертационен труд по специалност "Диференциални уравнения"
(според класификацията на ВАК), а от 2002 г. работил като асистент, а от 2011
г. до 12.09.2024 г. като главен асистент в С,ски". Посочва, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжността "Главен
асистент до," във Фа,ния". Посочва, че на 30.08.2024 г. е получил писмо от
електронно писмо от проф. С. Ш., с което му било възложено да се яви в стая
112 (отдел " Човешки ресурси"), в сградата на Ре,ата на Со,ки " за връчване на
документи. Твърди, че такива не му били връчени, а вместо това му било
поискано писмено обяснение относно афилиацията му към Парижкия
университет Сорбона, като в тази връзка е дал писмен отговор на 02.09.2024 г.
относно доклад № 93-Ц223/30.08.2024 г. Посочва, че на 12.09.2024 г. му е била
връчена Заповед №РД-256/11.09.2024 г., с която му е било наложено наказание
за нарушаване на трудовата дисциплина - "уволнение". Твърди, че издадената
заповед е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, както и
неотговаряща на изискванията на чл. 185 от Кодекса на труда. Счита, че
деянията, с които се твърди да е нарушил трудовата дисциплина са погасени
по давност. Твърди, че посоченото в титулната част на заповедта правна
квалификация на нарушенията не съвпада и се разминава е посоченото в
1
мотивите на процесната уволнителна заповед. Твърди, че посоченото в т. 1 от
заповедта нарушение е погасено по давност. Съгласно т. 1 е било посочено, че
е посочил невярна информация за институционалната си принадлежност в
различни бази данни, което било установено със Становище на Етичната
комисия към СУ от дата 23.05.2023 г. Твърди, че дори такова нарушение да е
било е извършено, това е станало през 2017 г., поради което е погасено по
давност. Посочва, че сключените от него договори с различни международни
издателства, публикували трудовете му /книги, монографии, статии и пр. / са
сключени преди издаване на процесната заповед и в тях е посочено точно,
конкретно и ясно как и по какъв начин ще се презентира разработката, както и
каква принадлежност ще бъде посочена. В договорите с издателствата "NOVA
science publishers" и "World Scientific Publishing Co. Pte. " LTD е било изрично
посочено, че под имената на ищеца в книгите и статиите, свързани с тези
книги трябва да се изписва "Sorbonne University. Paris. France". Твърди, че
теориите му били внедрени в множество университети по света, като
Европейския съюз изисквал от България да внедри последните и в българската
университетска система, но за да се случи това в България следвало навсякъде
да цитират автора на същите, което предизвикало много спорове в научните
среди и съответно в Со,и. Сочи че трудовете му са финансирани от чужбина,
поради което ответникът нямал принос към тях, поради което нямал
основание да иска името му да присъства върху трудовете. Твърди, че
наложеното наказание е в разрез с Етичния кодекс и правилника за устройство
и дейността на университета. Посочва, че съгласно правилника на
университета е имал правото да осъществява изследователска, приложна и
консултантска дейност въз основа на договори с други предприятия,
учреждения и организации. В допълнение на това разполагал с правото да
публикува свободно научните си изследвания в българския и чуждестранния
научен печат, да членува свободно в професионални, творчески и други
сдружения в България и в чужбина, както и да членува свободно в
професионални, творчески и други сдружения в България и в чужбина. Сочи,
че липсват данни кога се е запознал със Заповед № РД-19257/28.05.2019 г. По
отношение на нарушението по т. 2. сочи, че липсва информация кога същото е
открито и извършено. Твърди, че не било възложено създаването на
процесните публикации и книги от ответника. Сочи, че за статиите не е
заплащано нищо допълнително от страна на университета и поради това
работодателят няма и връзка е научните разработки и не следва да бъде
посочвано името на университета в тях. Твърди, че е изпълнявал всички свои
задължения съгласно длъжностната си характеристика, етичния кодекс и
правилника на университета. Счита, че отношенията му с ISDE
(Международното общество по диференциални уравнения са частноправни и
не касаят отношенията му с ответника. Оспорва субсидията и престижа на
университета да са спаднали в резултат на негова дейност, а освен това
университетът не възприемал неговите достижения и теории, поради което
бил принуден да работи сам за развитието на науката, както и в
2
сътрудничество с различни международни организации. Твърди, че е наказан
за това, че не се е явил на работа в почивен ден- 14.07.2024 г. Сочи, че
доколкото е член на международна организация — American Mathematical
Society (Американското математическо общество / организация), където
работи като рецензент, не е следвало да има одобрен отпуск за отсъствията си.
Твърди, че в оспорваната заповед е погрешно посочена правната
квалификация на извършените нарушения, с оглед на което бил нарушен чл.
195 КТ. Счита, че не му е бил даден достатъчен срок да даде обяснения.
Твърди, че ответникът е нарушил чл. 193 КТ, като не е дал достатъчен
срок за обяснения, което е самостоятелно основание за отмяната на заповедта.
Сочи, че не са му били предоставени всички документи касаещи уволнението
му, поради което защитата му е била силно затруднена, което води до
незаконосъобразност на заповедта. Оспорва да е извършвал системни
нарушения на трудовата дисциплина, както и да е накърнил доброто име и
авторитета на университета. Оспорва да е налице нарушението на трудовата
дисциплина, посочено в разпоредбата на чл. 187, ал. 1. т. 7. т. 8 и т. 10 от
Кодекса на труда. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение,
с което да отмени Заповед №РД-256/11.09.2024 г. на Со,и" като
незаконосъобразна, да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди
незаконосъобразното уволнение, както и да осъди Со,и" да заплати
обезщетение по реда на чл. 344, ла. 1, т. З от КТ за оставането му без работа в
размер на 18 555, 60 лева за периода от 12.09.2024 г. до 12.04.2025 г., ведно със
законната лихва върху горната сума считано от дата 12.09.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че всички нарушенията по
т. 2 от Заповедта са узнати от работодателя на 29.08.2024 г. с доклад вх. № 70-
05-808 на проф. д-р М. С. - декан на Факултета по математика и информатика
(ФМИ), с оглед на което същите не били погасени по давност. Сочи, че
нарушенията на трудовата дисциплина по т. 2 от заповедта се изразяват в това,
че служителят в нарушение на заповед № РД-19- 257/28.05.2019 г. е
публикувал статии в научни издания без да посочи принадлежността си към
С,т. Твърди, че наказанието за всяко едно от нарушенията по т. 2. от Заповедта
е наложено в рамките на 1-годишния срок съгласно чл. 194 от КТ от
извършване на нарушението. Твърди, че действията на ищеца представляват
нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8, предл. второ от КТ, във вр. с
чл. 126, т. 7 и т. 13 КТ, във връзка със заповед № РД-19-257/28.05.2019 г. на
Ре,а на С,т. Посочва, че заповедта е от 2019 г., като ищецът знаел за нея.
Твърди, че преди да бъдат предприети действия по налагане на наказание
служителят многократно е бил уведомяван от ръководството, а в последствие
и от Етичната комисия на СУ, че публикува своите статии в разрез на
цитираната ре,ска заповед. С доклад от доц. дн И,в вх. № 93-И-47/17.03.2023 г.
Етичната комисия на С,т е била сезирана с искане да се направи проверка по
3
повод публикациите на С. Г., в които вместо със СУ посочва афилиация със
Сорбоната, като ищецът бил уведомен с писмо от 29.03.2023 г., като му било
предоставено право на отговор. Посочва, че ищецът се явил и подал отговор
на 04.04.2023 г., в който не отрекъл извършените нарушения. Твърди, че
ищецът е бил уведомен на 23.05.2024 г. за съдържанието на ре,ската заповед и
че извършваните от него действия са в нейно нарушение. Посочва, че в свои
имейли ищецът е посочил, че изпратил статията си с двата адреса (София - СУ
и Париж - Сорбоната), но в отпечатването се отразил само този в Париж,
защото му били отказали. Посочва, че не е било накърнено правото на ищеца
сключва договори с външни организации и с кого да сключва договори и къде
да публикува своите статии, но където и да го правил е следвало
задължително да посочва афилиацията си към СУ. Ответникът излага доводи,
че публикуването на името му към статиите на преподаватели оказва влияние
върху оценката на университета. Твърди, че ищецът изрично признал, че
опитвал да спазва заповедта, но издателите публикували принадлежността му
единствено към Сорбоната. Счита, че престижът на университета бил уронен,
доколкото ищецът посочвал принадлежността си единствено към заведение, с
което нямал отношения, вместо С,т. Твърди, че за периода от 15.07.2024 г. до
17.07.2024 г. и на 16.08.2024 г. ищецът не е бил на работното си място да
изпълнява трудовите си задължения, като не е оспорил това обстоятелство в
дадените от него обяснения. Посочва, че не му е бил разрешаван отпуск, нито
му било дадено разрешение за командировка от ре,а. Оспорва твърдението, че
не е дал достатъчно срок за обяснения на ищеца, доколкото е дал 3 дни срок,
като е бил запознат предварително за извършените нарушения. Посочва, че
ищецът не е поискал удължаване на срока, а освен това е нямало основание
такова да му бъде дадено, доколкото е била изискана информация от
Сорбоната, като било посочено, че не го познават. Освен това въпреки, че е
разполагал със срок от три дни, той е депозирал обясненията си още на
първия. Оспорва иска за обезщетение, доколкото твърди, че ищецът не е
представил доказателства, че не започнал работа на друго място. С оглед на
това счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Правна квалификация на иска
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното
основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно
упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
4
докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
ищецът следва да докаже, че е останал без работа за сочения период, че
оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е в глава ХVI
"Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел IV "Защита срещу
незаконно уволнение". Те представляват искове за оспорване законността на
прекратяването на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 344, ал. 1
КТ предвижда субективно право на работника/служителя да оспорва
законността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото
правоотношение помежду им и да иска признаване на уволнението за
незаконно и отмяната му. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен и
включва в себе си признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
което потестативно право се реализира посредством атакуване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая е направено.
По искане на ответника са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля М,а – декан на Факултета по математика и
информатика към СУ. Въпреки служебната връзка на свидетелката с
ответника съдът дава вяра на показанията й, доколкото те са детайлни,
последователни, правно и житейски логични и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
II. По съществото на спора:
БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 02.10.2002 г.
до 12.09.2024 г., като със Заповед № РД-,6/11.09.2024 г. му е наложено
наказание дисциплинарно уволнение за системни нарушения на трудовата
дисциплина.
Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата,
била редовно връчена на ищеца на 12.09.2024 г., от която дата на основание чл.
195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено на работника.
От същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ изявлението на работодателя проявило преобразувателния си ефект на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
5
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на
доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя (Решение
№ 1591 от 17.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 9388/2024 г.).
Така извършеното уволнение е оспорено от ищеца на следните
основания: 1. Описаните в заповедта деяния не съставлявали нарушение на
трудовата дисциплина; 2. Налице било нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на тежестта на наказанието; 3. Заповедта не била надлежно
мотивирана, тъй като в същата не била посочена цялостната фактическа
обстановка около извършване на нарушението; 4. Предоставеният срок за
даване на писмени обяснения на служителя преди връчването на заповедта
бил недостатъчен предвид характера на вменяваните нарушения; 5.
Пропуснати били сроковете за налагане на наказание по чл. 194, ал. 1 КТ.
По отношение на законосъобразността на уволнението, съдът намира
следното:
1. По отношение на твърдението, че Заповедта за уволнение не е
надлежно мотивирана, тъй като в същата не била посочена цялостната
фактическа обстановка около извършване на нарушението:
Във връзка с третото твърдение на ищеца за незаконност на уволнението
поради ненадлежно мотивиране на заповедта, настоящият състав посочва, че
съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по
приложението на чл. 195, ал. 1 КТ /срв. Решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр.
д. № 236/2010 г., IV г. о. и цитираните в него други актове на ВКС/,
задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността
на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта е надлежно мотивирана. Заповедта за уволнение е
изготвена в съответствие с изискванията на закона, когато дисциплинарното
нарушение е посочено по разбираем начин – такъв, който дава възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство.
В конкретния случай уволнителната заповед отговаря на посочените
изисквания. Посочено е в какво се състоят нарушенията по разбираем за
служителя начин, подробно е разяснена цялата фактическа обстановка около
установяването им, както и се посочва времето на извършването им. Описани
са детайлно фактическите обстоятелства, които индивидуализират процесните
нарушения на трудовата дисциплина по ясен за служителя начин.
Неоснователно се явява възражението на ищеца, че описанието на
нарушенията е извършено чрез препращания към съдържанието на
документи, които не са му връчени, и на това основание уволнителната
заповед следва да бъде отменена. Такова препращане не е налице.
Позоваването в заповедта на документите, с които са констатирани
нарушенията, не може да бъде ценено като препращане към тях във връзка с
6
описанието на нарушенията, след като това описание е извършено подробно в
самата уволнителна заповед, която съответства на изискването на чл. 195, ал.
1 от КТ. Документите фигурират само за яснота, че с тях са констатирани
нарушенията и въз основа на тях е направена преценката при вземане на
решение от работодателя за налагане на дисциплинарното наказание (такава
теза е застъпена и в Решение № 260114 от 28.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
10977/2019 г.). При така описаните конкретни фактически обстоятелства,
които индивидуализират подробно и ясно извършените от ищеца нарушения
на трудовата дисциплина, неоснователно се явява твърдението на същия за
немотивираност на спорната заповед за уволнение.
Във връзка с т. 3 и т. 4 на мотивите на уволнителната заповед следва да
се посочи, че в същата ясно е описано, че извършеното от ищеца нарушение
на трудовата дисциплина се изразява в неявяването му на работа за посочения
период от време, като същият не бил представил доказателства за наличието
на уважителни причини за неявяването. Съдът намира, че с оглед характера на
твърдяното нарушение, а именно – неявяването на работа, не е необходимо
друго описание на извършеното нарушение освен посочване на дните, в които
служителят не се е явил на работа, както и че липсват уважителни причини за
неявяването, които обстоятелства в случая са изрично посочени в атакуваната
заповед (така Решение № 495 от 24.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10840/2023
г.).
Не се изисква заповедта да съдържа всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби
на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според квалификация в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни
на работника обстоятелства и документи /без да е необходимо
удостоверяването на връчването на документите/. Този възглед е застъпен в
Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV ГО и се
поддържа от настоящия състав.
В заповедта ответникът е посочил конкретни законови текстове, които
според него съответстват на въведените в заповедта фактически твърдения за
неизпълнението на задълженията на ищеца. Следва да се има предвид, че
според установената съдебна практика релевантни са само фактическите
основания за издаване на заповедта, не е от значение въпросът дали
работодателят е извършил правилна правна квалификация на тези фактически
основания. Дори да е налице несъответствие между фактическите основания и
посочените като нарушени законови разпоредби, това несъответствие не
опорочава уволнителната заповед. Достатъчно е, както бе посочено по-горе,
извършените нарушения и наложеното наказание да са посочени по разбираем
за служителя начин (така Решение № 5589 от 16.10.2024 г. на СГС по в. гр. д.
7
№ 13363/2023 г). В настоящия случай процесната заповед за уволнение е
изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - отразените в нея
дисциплинарни нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и
подробно, с посочване на време и място на извършването им и в какво се
изразяват, по начин, който дава възможност на работника да узнае за
конкретните факти, които са причина за наказването му. Работодателят е
посочил и законови текстове, под които счита, че се подвеждат описаните
нарушения, въпреки че не е длъжен да извършва правна квалификация.
С оглед изложеното по-горе се налага извод, че изискванията на чл. 195
от ГПК за мотивиране на заповедта за уволнение са спазени и от гледна
точка на своите мотиви заповедта е законосъобразна.
2. По отношение на твърдението, че е даден недостатъчен срок за
писмени обяснения на служителя:
По твърдението на ищеца, че уволнението е незаконно поради
обстоятелството, че ответникът-работодател не е предоставил на ищеца
разумен срок за даване на писмени обяснения, съдът посочва, че по въпроса
относно продължителността на срока по чл. 193 КТ е формирана трайна
практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав /Решение
№ 53/31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2017 г., ІІІ ГО, Решение № 137/02.03.2010
г. по гр. д. № 20/2009 г., ІV ГО и др./. Съгласно същата дали даденият срок е
бил разумен и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на
обяснения, се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай и при
отчитане на факта, че законът не е въвел формални изисквания за тази
процедура. Когато работодателят пряко поиска писмени обяснения, това
снема от него задължението за лично изслушване на работника или служителя
- но без да променя следващото се от характера на трудовите задължения
правило, че обясненията се дават веднага, след като са изискани, и когато са
поискани устно, те се дават непосредствено. Затова поначало разумен и
достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на
дисциплинарно уличения, след като се ориентира във фактите, да изложи
обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена
форма, да изрази субективното си отношение, вкл. ако е допуснал
нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение - но
той не е в положение да доказва. Това следва да се отчита при преценката за
разумен срок, тъй като е достатъчно да бъде насочен работодателят към
доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени. Изключение
са случаите, при които възможността за даване на съдържателни писмени или
устни обяснения в тази връзка е реално обусловена от подготовка,
наложителни справки, проверка на документи и пр., отнемащи повече време.
Когато работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения
в кратък срок, като по някои от обстоятелствата е имало необходимост от
подобни справки, включително поради отдалеченост във времето, от
значение е дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали
са взети предвид преди налагане на дисциплинарното наказание. Макар
8
изискани в твърде кратък срок, ако служителят е изготвил и депозирал пред
работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички
твърдения за конкретните нарушения, и ако преди налагането на
дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, неправилно е да
се прилага аналогично разрешението, дадено в установената практика на ВКС
за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да
даде обяснения, такива липсват напълно или са частични не по негова вина.
Работодателят може да поиска за различен брой отделни нарушения
обяснение да се даде едновременно, като даде един общ срок за депозиране в
рамките на дисциплинарното производство. В този случай действието му се
преценява с оглед изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, поотделно за всяко от
посочените нарушения, вкл. достатъчен ли е бил даденият срок за писмени
обяснения във връзка с конкретното нарушение, за което е наложено
наказание, а не като цяло.
В процесния случай на ищеца е предоставена възможност да даде
писмени обяснения с писмо с изх. № 93-С-223/30.08.2024 г. /л. 169/. При
изискване на обясненията е даден тридневен срок от получаването на
писмото. Същото е връчено на служителя на 02.09.2024 г., а обясненията са
депозирани на същия ден с писмо с вх. № 930С-223/02.09.2024 г. /л. 171/. При
съобразяване на приетите за релевантни в практиката на ВКС обстоятелства
при преценка дали даденият срок по чл. 193 от КТ е разумен и достатъчен и с
оглед обстоятелствата по процесния случай се налага извод, че работодателят
е спазил изискването по чл. 193 от КТ. На служителя е предоставена
възможност да даде обяснения за факти, които са му били известни още преди
да бъде поканен да изложи писмено своите съображения. Знанието на ищеца
за извършваните действия по разследване на нарушенията е видно от
приложените по делото писмени доказателства: Становището на ЕК към СУ
от 23.05.2023 г. е изпратено на ищеца на същия ден с електронно писмо /л. 202
от делото/. Становището на ЕК се предхожда от Отговор на ищеца с вх. № 93-
И-47/04.04.2023 г. по Доклад № 93-И-47/17.03.2023 г., с който е сезирана ЕК
на СУ. От посочените документи става ясно, че твърдяното от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина е сведени до вниманието на ищеца още
през 2023 г. Не само че е обърнато внимание на непосочването на
афилиацията на ищеца в научните му трудове, но и на същия още през 2023 г.
е дадена възможност да вземе отношение по подадения Доклад № 93-И-
47/17.03.2023 г., в който е описано въпросното нарушение. Ищецът се е
възползвал от тази възможност и е подал писмен отговор с вх. № 93-И-
47/04.04.2023 г. Страните не спорят и че на 18.07.2024 г. между Декана на
ФМИ към СУ и ищеца е проведена среща, на която е обсъдено неявяването на
работа на ищеца в периода от 15.07.2024 г. до 17.07.2024 г. включително.
В този смисъл даването на обяснения за тези обстоятелства не е
обусловено от наложителни справки и проверка на документи за установяване
на факти, с които лицето не е запознато и които за първи път се свеждат до
неговото внимание. Напротив, и преди връчването на писмо с изх. № 93-С-
9
223/30.08.2024 г., с което се изискват писмени обяснения от ищеца, до
неговото внимание е свеждано обстоятелството, че поведението му не е
приведено в съответствие с разпоредбите на закона, които изключват
неявяването на работа без уважителна причина, както и с законните
нареждания на работодателя, които изискват посочване на афилиацията към
СУ в научните трудове на служителя. Доколкото тези факти са били известни
на ищеца и не се спори между страните, че същите са били предмет на
дискусия и преди процесното писмо от 30.08.2024 г., съдът приема, че
определеният от работодателя тридневен срок е достатъчен за обмислено и
аргументирано излагане на съображенията на ищеца по изложените в писмото
нарушения.
Съдът намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че по-дълъг срок
е необходим с оглед броя нарушенията, за които следва да бъдат дадени
обяснения. Както бе посочено по-горе в настоящето решение, когато
работодателят е поискал писмени обяснения за множество нарушения в
кратък срок, от значение за преценката дали този срок е достатъчен, е
обстоятелството дали са дадени писмени обяснения по всички въпроси и дали
изложеното от уличения служител е взето предвид преди налагане на
дисциплинарното наказание. Макар обясненията да са изискани в кратък срок,
след като служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените
обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните
нарушения, и преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения
са взети предвид, неправилно е да се счита, че поради недостатъчен срок
служителят не е могъл ефективно да упражни правото си на защита.
Неоснователни са релевираните от ищеца доводи за неспазване на
императивното правило по чл. 193 от ГПК – работодателят е поискал, а
работникът е депозирал писмени обяснения, като дори не се е възползвал от
предоставения му тридневен срок, а е подал своите писмени обяснения на
същия ден, в който му е била връчена поканата за това.
Ето защо съдът приема, че предоставеният тридневен срок за писмени
обяснения е разумен и достатъчен за излагане обясненията за извършваните
нарушения.
3.По отношение на твърдението, че описаните в заповедта деяния не
съставляват нарушение на трудовата дисциплина;
3.1. Първото нарушение е описано под т. 1 и т. 2, в които се излагат
твърдения, че ищецът нарушавал Заповед № РД-19-257/28.05.2019 г. на Ре,а
на С,т.
3.1.1.Съгласно Заповедта всички преподаватели и изследователи на
висшето учебно заведение при публикуване на свои научни трудове в
български и международни издания към името си на автори трябвало да
посочват и своята принадлежност към СУ чрез пълния си адрес, включващ
факултет, департамент или център, както и името на Университета. Ищецът
бил извършвал продължаващо нарушение за периода от 23.05.2023 г. до
10
29.08.2024 г., като не бил предприел необходимите действия, за да се
коригират неговите научни публикации в отделните издания с правилното
обозначаване на институционалната му принадлежност. Вместо С,т в
различните бази данни и публикации се посочвала единствено принадлежност
на ищеца към Парижкия университет Сорбона.
Чл. 126, ал. 1, т. 7 от КТ предвижда задължение за служителя и
работника да изпълнява законните нареждания на работодателя.
Спорен между страните по делото се явява въпросът дали нареждането
на работодателя да се посочва афилиацията на автора към СУ във всяка негова
научна публикация е законно нареждане, което обвързва членовете на
академичния състав на Университета.
3.1.2. Съдът намира, че нареждането да се посочва принадлежността
на автора към конкретното висше учебно заведение, е законно, доколкото не
противоречи на разпоредбите на Конституцията на Република България, на
законите и подзаноконовите нормативни актове, както и на Правилника за
устройството и дейността на С,т „Св,и“ (ПУДСУ) и на Етичния кодекс на
академичната общност на СУ „Св. К,и” (ЕК).
Действително чрез разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 114, ал. 1, т. 3, 9 и 10,
чл. 173, чл. 175, чл. 176 от ПУДСУ, както и на чл. 4, чл. 16, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и
чл. 21 от ЕК са гарантирани свободата на преподаването, на научните
изследвания, на творческите изяви и на обучението на членовете на
академичния състав на Университета. Защитено е правото на преподавателите
във висшето учебно заведение да публикуват свободно научните си
изследвания в българския и чуждестранния научен печат, да членуват
свободно в професионални, творчески и други сдружения в България и в
чужбина, както и да осъществяват изследователска, приложна и
консултантска дейност въз основа на договори с други предприятия,
учреждения и организации.
Настоящият състав намира за безспорно установени тези права и
свободи на всеки член на преподавателския състав на Университета. Няма
основание обаче да се твърди, че със Заповед № РД-19-257/28.05.2019 г. Ре,ът
на СУ нарушава или ограничава тези гарантирани от вътрешноустройствените
актове на Университета права и свободи на преподавателския му състав.
Заповедта на Ре,а на СУ единствено въвежда допълнително изискване към
членовете на академичния състав, когато същите публикуват научните си
трудове в различни научни издания да посочват афилиацията си към
Университета. Не се ограничава възможността им да извършват свободно
научни изследвания, да публикуват резултатите от тези изследвания в научни
издания по техен избор, да влизат свободно в договорни отношения с
различни предприятия, учреждения и организации по техен избор. Заповедта
единствено поставя изискване към преподавателите да посочват
принадлежността си към институцията, в която са избрали да осъществяват
своята научна и преподавателска дейност.
11
Тезата, че въведеното със заповед на Ре,а изискване не ограничава
свободата на ищеца да осъществява свободно научната си дейност и да
публикува резултатите от нея в избраните от него източници, съдът формира
въз основа на обстоятелството, че във всяка публикация на ищеца е
предоставена възможност на същия да посочи афилиацията си към определен
университет. Ищецът е избрал да посочи афилиация към Парижкия
университет Сорбона, въпреки че не е в трудови или граждански
правоотношения с посоченото висше учебно заведение.
Обстоятелството, че ищецът е бил длъжен да посочи афилиацията си
към СУ не само не го е ограничавало да разпространява научните си трудове,
а даже напротив – издателствата, с които ищецът е бил в договорни
отношения, са предоставяли възможност за посочване на тази афилиация под
заглавието на всяка една статия, като видно от приложените като
доказателства по делото статии, е било възможно посочването и на повече от
едно висше учебно заведение, в случай че авторът има афилиация към повече
от един университет или е афилииран към един университет, а друго учебно
заведение е предоставило финансирането за създаването на този научен труд.
Обстоятелството, че във всяка статия е посочена афилиация към определено
висше учебно заведение показва, че изискването да се посочва афилиация в
научните трудове никога не е предоставлявало пречка за публикуването на
статиите на ищеца, не е ставало причина да му бъде отказана публикация или
да бъде сключен договор с определено издателство. Напротив, посочването на
афилиацията се явява елемент от съдържанието на всяка приложена по делото
статия, който елемент не е пропуснат нито веднъж при публикуването.
От изложените по делото доказателства става ясно, че ищецът
многократно е избрал да не се съобрази със Заповед № РД-19-257/28.05.2019 г.
на Ре,а на С,т, като е посочвал афилиацията си към друг университет, към
който се установи, че въобще не имал институционална принадлежност, видно
от отговора на Парижкия университет Сорбона по изпратеното до него
запитване от Ре,а на СУ /л. 223/. От това следва, че на ищеца е била
предоставена възможност да публикува свободно научните си трудове в
съответствие с гарантираните му от ПУДСУ и ЕК права, но едновременно с
това и да спазва нареждането на своя работодател. Ищецът не е бил поставен в
хипотеза, в която негов научен труд да не бъде публикуван поради искане да
се посочи институционална принадлежност на автора.
Служителят съзнателнно е избрал да не се съобрази със Заповедта,
въпреки че привеждането на неговите научни публикации в съответствие със
същата не би довело до негативни последици за разпространението на
научните му трудове.
Обстоятелството, че работодателят е наложил определени изисквания
към своите служители е израз на неговата работодателска власт, един от
елементите на която е нормотворческата компетентност - признатата
възможност на работодателя самостоятелно да регулира отношенията със
12
своите работници и служители чрез издаването на вътрешни актове със
задължителен характер за същите. Нормотворческата власт е предвидена в
параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ и гарантира правото на
работодателя да определя вътрешния ред в трудовия процес, като установява
общи правила за поведение в предприятието. Границите на нормотворческата
власт са гарантираните от действащото българско законодателство права и
свободи на служителите и работниците. Работодателят не може чрез
превратно упражняване на предоставената му работодателска власт да налага
изисквания към служителите, с които да нарушава техните законни права и
свободи. В конкретния случай обаче с процесната заповед по никакъв начин не
са ограничени правата и свободите на служителя ищец. Напротив, заповедта
представлява израз на работодателската власт на Университета, като с нея не
се установи да се накърняват признати и гарантирани от закона права и
свободи на ищеца.
Изискването на работодателя да се посочва афилиацията на авторите на
научни публикации към Университета се обоснова като необходимо за
съответната организационна структура с оглед формирането на рейтинга на
учебното заведение в националните и световните рейтингови системи. От тук
следва, че за развитието на съответното учреждение е от ключово значение да
се посочва институционалната принадлежност на нейните хабилитирани и
нехабилитирани преподаватели в научните им трудове, публикувани в
различни издания. В съответствие с работодателската власт на ответника
същият чрез своите ръководни органи е издал нареждане, с което да гарантира
тази предпоставка за развитието на учреждението и за утвърждаване и
поддържане на неговия авторитет като висше учебно заведение.
Естествено и логично е ръководството на Университета, водено от най-
добрия интерес на институцията, която представлява, да издава заповеди, с
които да гарантира развитието на съответната организационна структура,
повишаването на нейния обществен престиж, поддържането на нейния
национален и световен рейтинг сред висшите учебни заведения. В конкретния
случай работодателят се стреми към постигането на изброените цели чрез
допустими от закона средства, без да опорочава правата на своите служители
и работници. Нещо повече, преследването на тези цели се явява задължение
на ръководството на Университета по силата на чл. 9 от Етичния кодекс на СУ,
съгласно който административното ръководството на учебното заведение
полага грижи за развитието на вътрешната академична култура и академичния
дух в СУ и създава възможности всеки член на академичната общност да
демонстрира своята принадлежност и подпомага развитието и просперитета
на Алма матер. На членовете на тази организационна структура е
предоставена възможност да способстват за постигането на общите цели на
академичната общност на СУ, да се стремят с научно-изследователската си
дейност да допринасят за осъществяването им, без това да засяга техните
гарантирана от вътрешноустройствените актове на СУ свобода на научните
изследвания и на творческите изяви.
13
В една част от приложените по делото статии е посочена двойна
афилиация на автора – както съм СУ, така и към второ, различно учебно
заведение. Съдът счита, че в статиите, в които е посочена двойна афилиация
на автора, е изпълнено задължението да се посочи принадлежността на автора
към СУ съобразно заповедта на Ре,а. Обстоятелството, че се посочва двойна
афилиация, не влиза в противоречие с нареждането на работодателя,
доколкото то вменява изискване към членовете на академичния състав
единствено да посочват афилиацията си към СУ, без да поставя условия във
връзка с посочване на институционалната им принадлежност и към други
учебни заведения (такива условия така или иначе биха били
неконституционносъобразни, доколкото с тях би се ограничило гарантираното
с чл. 48 от КРБ право на труд и свободен избор на работодател и условия, при
които служителят и работникът да престират своя труд).
3.1.3. Твърдението на ищеца, че някои от публикуваните след издаването
на Заповедта статии са предадени за публикуване преди издаването й, не
освобождава ищеца от задължението да предприеме необходимите действия за
нанасяне на корекции по статията преди нейното публикуване така, че
написаното в нея да съответства на изискванията, поставени от текущия му
работодател. Ищецът не привежда доказателства да е извършил каквито и да
било действия в опит да изпълни Заповедта на своя работодател. Не са
представени доказателства и да е получил отказ от съответните издания да се
нанесат поправки в научните трудове преди публикацията им. Напротив,
видно от приложените по делото доказателства /електронно писмо от
22.07.2024 г. - л. 226 на делото, и електронно писмо от 19.07.2024 г. – л. 229 на
делото/ става ясно, че ищецът не е заявявал пред изданията, с които се намира
в договорни отношения, да бъде извършева промяна на сочената в
публикациите афилиация на автора, т.е. не е правил опити след издаване на
заповедта на Ре,а на СУ да приведе статиите си в съответствие с изискванията
на същата. В електронно писмо от 14.09.2023 г. и електронно писмо от
15.09.2023 г. /л. 208 и 209/ ищецът твърди, че съответните издания отказвали
да включат неговата афилиация към СУ към текста на статиите заради
,,негативно отношение на българите” към Сорбоната. Доказателства в тази
насока обаче не са наведени от ищеца в хода на производството.
Не се установи същият да е заявил посочване на афилиацията му към
СУ, още по-малко да е получил отказ за това от изданията, с които работи,
поради изложените в цитираните електронни писма съображения.
3.1.4. Следователно чрез публикуването статиите без посочване на
афилиацията на автора към СУ е извършено нарушение на заповедта на
работодателя и не се установиха по делото никакви външни причини и
обстоятелства, които обективно да са възпрепятствали ищеца да изпълни
своето задължение съгласно заповедта. Напротив, установи се пълното
неглижиране на нареждането на работодателя и несъобразяване на
служителя със същото въпреки възможността му да приведе поведението
си в съответствие с него. Изложеното противоправното неизпълнение на
14
трудовите задължения на служителя е първият елемент на фактическия
състав на нарушението на трудовата дисциплина съгласно чл. 186 КТ, който
елемент бе пълно и главно доказан по делото.
3.1.5. Вторият елемент на фактическия състав според разпоредбата на
чл. 186 КТ е вина на служителя, която може да бъде да бъде както във
формата на умисъл, така и небрежност.
Конкретната форма на вината няма значение за квалифициране на
деянието като нарушение на трудовата дисциплина, доколкото чл. 186 КТ не
поставя изисквания във връзка с формата. Достатъчно е да е налице съзнание
на отговорното лице за противоправния характер на деянието и желание за
настъпването на неговите последици. За обстоятелството, че ищецът носи
съзнанието за противоправния характер на деянието, се прави извод от това,
че фактът на извършване на действия в нарушение на заповедта на Ре,а е
свеждан до вниманието на ищеца и е бил предмет на обсъждане между същия
и деканското ръководство на ФМИ към СУ и ЕК на Университета. Това е
видно от Становището на ЕК от 23.05.2023 г. /л. 212-213/, в което са описани
подробно извършените нарушения на заповедта, както и от Отговор на ищеца
с вх. № 93-И-47/04.04.2023 г. до Председателя на ЕК по доклад № 93-И-
47/17.03.2023 г. /л. 206/, както и от електронни писма от 14.09.2023 г. и от
15.09.2023 г. /л. 207 и 208/, предмет на които е разискването на твърдяното
нарушение, изразяващо се в непосочване на афилиацията на ищеца към СУ.
При съвкупния анализ на цитираните писмени доказателства се прави
недвусмислен и категоричен извод за наличието на вина на отговорното лице,
разбирана като съзнание за противоправния характер на деянието и
желание за настъпването на неговите последици.
Доколкото основният състав на нарушение на трудовата дисциплина по
чл. 186 КТ е формален, не се изисква настъпването на конкретен вредоносен
резултат за реализирането на дисциплинарна отговорност на служителя.
Самото извършване на деянието е достатъчно, за да се ангажира
юридическата отговорност на същия за неизпълнение на трудовите му
задължения.
3.1.6. С оглед изложеното съдът намира, че фактическият състав на
чл. 187, ал.1, т. 7 КТ е завършен и ищецът е осъществил нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на посочената разпоредба.
Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че описаното в заповедта деяние,
изразяващо се в непосочването на афилиацията към СУ, не съставлявало
нарушение на трудовата дисциплина.
3.2.На следващо място, като второ дисциплинарно нарушение в т. 2 на
Заповед № РД ,6/11.09.2024 г. е посочено уронването на доброто име на СУ
пред Международното общество на диференциалните уравнения.
3.2.1.Уронване доброто име на предприятието по смисъла на чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или
служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази
15
неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на
предприятието (така Решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г., ІV
ГО на ВКС, Решение № 94 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 4088/2019 г., ІІІ ГО на
ВКС и цитираната в него друга практика на ВКС). Това нарушение на
трудовата дисциплина е деяние (действие или бездействие), което причинява
неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ).
Отличителният признак на понятието тук е узнаването на
неизпълнението от трети лица (включително други работници или
служители), което причинява накърняване на авторитета, престижа,
доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира,
организира, ръководи и контролира трудовия процес. Формата на вината е без
значение за този случай на виновно неизпълнение (в този смисъл Решение №
129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията А,ев). Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник
или служител и работодател. Тъй като трудовото правоотношение е
правоотношение с оглед личността, то изисква от служителя да се отнася към
работодателя почтено и да зачита и утвърждава неговото добро име.
Уронването на доброто име е формално нарушение, тъй като не се изисква
настъпването на някакъв неблагоприятен резултат.
3.2.2.В конкретния случай е накърнен авторитета на академичната
общност на СУ чрез неетичното поведение на ищеца във връзка с
организирането на годишната конференция на Международното общество на
диференциалните уравнения. Злепоставянето на работодателя пред трети лица
е видно от приложеното по делото писмо от проф. Лаура Гардини, в което тя
съобщава за множеството неудобства и затруднения, които сдружението е
изпитало поради некоректното отношение на ищеца във връзка с
кандидатурата му да организира годишната конференция. Дори и целта на
описаните в писмото на проф. Гардини действия на ищеца да не е била
злепоставяне на работодателя пред трети лица или обществото, самото
поведение на служителя, с което не се изпълнява едно от четирите изрични
задължения по чл. 126, т. 9 от КТ, може да се квалифицира като нарушение на
трудовата дисциплина.
За да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на
работодателя, не е необходимо деянието да е умишлено, да цели извличане на
облага или от него за работодателя да са настъпили имуществени вреди. От
характеристиката на трудовоправната връзка следва, че по нея се предполага
отношение на лоялност между страните. Когато това отношение бъде
накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за лоялност към
работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие. Преднамерените
действия с цел извличане на имотна облага са такава злоупотреба, но
злоупотреба е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, с
поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие.
Това е възможно и при неумишлено поведение на работника, когато в резултат
16
на неполагане на дължимата грижа последният засегне съществено
интересите на работодателя (Решение № 232 от 18.05.2012 г. на ВКС, ІV г. о.).
3.2.3.Поради изложеното настоящият състав приема, че ищецът е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8,
предложение 2 КТ.
3.3.На следващо място, като трето дисциплинарно нарушение,
служещо като основание за налагане на наказание ,,дисциплинарно
уволнение”, мотивите на т. 3 от Заповед № РД ,6/11.09.2024 г. посочват
неявяването на работа на служителя в периода от 14.07.2024 г. до
17.07.2024 г.
3.3.1.Следва да се посочи, че 14.07.2024 г. е неделя, поради което този
ден на основание чл. 153, ал. 1 КТ се явява почивен /неработен/ ден. От тук
следва, че неявяването на работа на датата 14.07.2024 г. не би могло да служи
като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Въпреки това
между страните не се спори, че в периода от 15.07.2024 до 17.07.2024 г.
включително ищецът не се е явил на работното място, като за съответния
период той не е имал разрешен от работодателя платен или неплатен годишен
отпуск и не е представил за времето на отсъствието си болничен лист.
Въпреки че за това обстоятелство между страните не се спори, само за
пълнота следва да се отбележи, че фактът на неизползването на платен
годишен отпуск от ищеца за съответния период от време се доказва и от
приложената по делото справка /л. 194/.
3.3.2. Настоящият състав не отхвърля тезата, че всеки член на
академичния състав по трудово правоотношение с Университета може да
полага допълнителен труд по външно съвместителство извън работното си
време в Университета, както и че съгласно чл. 189, ал.1 от ПУДСУ професор,
доцент, главен асистент или асистент от Университета може да работи в
чужбина по време на разрешен от Ре,а по предложение на Факултетния съвет
или Съвета на департамента отпуск, ако това няма да се отрази
неблагоприятно върху учебния процес. Съгласно ал. 2 отпускът по
предходната алинея може да се разреши за срок до две години за период от пет
години, считано от началото на отпуска по ал. 1, както следва: 1. като
неизползван от предходни календарни години платен годишен отпуск; 2. като
неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж. Разпоредбата на ал. 3 на
чл. 189 от Правилника предвижда, че ограниченията по предходните алинеи
не се прилагат за членовете на научно-преподавателския състав, които работят
в чуждестранни ле,ати по български език или в международни научни
организации, както и по силата на сключени от Университета международни
договори.
В тази връзка ищецът се позовава на членството си в международна
организация - ,,Американско математическо общество”, където работил като
рецензент, поради което се него се прилагало изключението, въведено с чл.
189, ал. 3 на ПУДСУ, т.е. не следвало да има разрешен от работодателя отпуск
17
за отсъствията си в посочения период. Настоящият състав намира това
твърдение на ищеца за несъстоятелно, доколкото не са приведени
доказателства за членството на ищеца в посочената международна
организация. С Определение № 2019 от 14.01.2025 г. на СРС по гр. д. №
58572/2024 г. на страната на ищеца е допуснат един свидетел при режим на
довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с
членството на ищеца в международни организации. В открито съдебно
заседание на 25.02.2025 г., видно от Протокол № 4280/26.02.2025 г., ищецът се
е отказал от предоставената възможност за доказване на това твърдение,
изложено в исковата молба. Не са приведени и писмени доказателства в
подкрепа на тезата за членство в международна организация, което членство
да е в причинна връзка с неявяването на работа в периода от 15.07.2024 г. до
17.07.2024 г. включително.
3.3.3. Поради изложеното съдът приема, че не е налице основание за
отсъствието на ищеца от работното му място в посочения период.
Неявяването на работа в три последователни дни представлява нарушение
на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение 3 КТ, което
изрично е посочено като основание за налагане на наказание ,,дисциплинарно
уволнение” съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
3.4. На следващо място, т. 4 от мотивите на Заповед № РД ,6/11.09.2024
г. посочва като следващо основание за наложеното със заповедта наказание е
четвърто нарушение: неявяването на работа на ищеца на 16.08.2024 г. без
наличието на уважителна причина, разрешен отпуск или командировка в
чужбина.
Отсъствието от работното място на посочената дата не е отречено от
ищеца и се явява безспорен факт по делото, като същото представлява
нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ.
3.5. В обобщение:
С оглед изложеното до тук съдът приема, че са извършени следните
нарушения на трудовата дисциплина: 1. неспазване на законно нареждане на
работодателя, обективирано в Заповед № РД-19-257/28.05.2019 г.; 2.
уронване на доброто име на работодателя пред трето лице; 3. неявяване на
работа в продължение на три последователни дни в периода 15.07-17.07.2024
г.; 4. неявяване на работа на 16.08.2024 г.
4. По отношение на твърдението, че не са спазени сроковете за
налагане на наказание по чл. 194, ал. 1 КТ:
Според разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от 1 година от извършването му. Съгласно установената съдебна практика
двумесечният срок за налагането на дисциплинарно наказание тече от датата,
на която субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършеното нарушение
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на
18
деянието от обективна и субективна страна. Съотношението между двата
срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на
нарушението, то не може да се приложи едногодишния срок; ако е изтекъл
едногодишния срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от
откриване на нарушението.
"Откриване на нарушението" по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от
други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на
наказанията са започнали да текат. Работодателят може да узнае за
дисциплинарното нарушение лично, а също така и чрез трето лице.
Именно в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, т.
е. от установяване на съществените елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо,
съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на
случая. Той е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание и да определи вида му. Не е нужно работодателят да бъде
известяван официално за нарушението, нито да му бъдат предоставяни
документи за причината за извършването му. След изтичането на двумесечния
срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира – виж Решение
№ 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о., ГК, Решение №
266 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 311/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 256
от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011г., IV г. о., ГК, Решение № 203 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 207 от
24.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 206 от
26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 978/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 878
от 14.08.2017. г. на ВКС по гр. д. № 4304/2016 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай субектът, разполагащ с дисциплинарна власт по
смисъла на чл. 192 КТ – Ре,а на СУ, е узнал за всяко от установените
нарушения на следните дати:
4.1. По отношение на неизпълнение на Заповед № РД-19257/28.05.2019
г., която предвижда задължение за членовете на академичния състав на СУ да
посочват афилиацията си към Университета в публикуваните от тях научни
трудове:
4.1.1. На първо място, съдът счита че не е налице продължавано
нарушение на трудовата дисциплина, а именно несъобразяване със Заповед №
РД-19-257/28.05.2019 г. на Ре,а на С,т в периода 23.05.2023 г. до 29.08.2024 г.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 81 от 12.05.2021 г.
19
на ВКС по гр. д. № 2618/2020 г., IV ГО, е прието, че, когато дисциплинарното
нарушение е извършено като продължавано във времето- чрез еднородни
деяния (действия или бездействия), осъществявани през определен период от
време, за да е налице "откриване на нарушението" по смисъла на чл. 194, ал. 1
от КТ, субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал всичките
съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна за целия период от време, през който е осъществено
нарушението. Това е така, защото времето на извършване, респ. периодът,
през който е осъществявано нарушението, несъмнено е един от неговите
съществени обективни признаци. Поради това е невъзможно нарушението да
бъде открито преди да е изтекъл този период от време, както той е посочен в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, и за който период е
установено, че нарушението действително е било извършвано ( така и
Определение № 3138 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 424/2024 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Д,а).
Възможно е субектът на дисциплинарната власт да е узнал и по друг
начин всичките съществени индивидуализиращи признаци от обективна и
субективна страна на продължаваното във времето дисциплинарно
нарушение, включително и когато изобщо не е била извършвана проверка. Не
е необходимо работодателят да бъде известяван официално за нарушението,
нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му.
Моментът на откриването на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ
може да се установява с всякакви доказателствени средства в производството
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ (пак решение № 81 от 12.05.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 2618/2020 г., IV ГО).
В конкретния случай видно от заповедта за дисциплинарно уволнение,
работодателят още на 23.05.2023 г. е узнал за всичките съществени
индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна на
продължаваното във времето, като не е предприел дисциплинарни мерки по
отношение на служителя и същия не е променил поведението си. Знанието на
работодателят от 23.05.2023 г. до 29.08.2024 г. (посочения в заповедта период)
за извършване на нарушението е пречка същото да се квалифицира като
продължавано нарушение на трудовата дисциплина.
4.1.2. На второ място, най-късния момент на узнаване на работодателя
за обстоятелството, че служителят продължава да не спазва Заповед №
РД-19257/28.05.2019 г., е писмо, изпратено от проф. Лаура Гардини до Ре,а
на Университета и Декана на ФМИ към СУ /л. 351/, получено от ре,а на
04.07.2024 г. то е изтекъл преклузивния двумесечен срок за налагане на
наказание.
4.2. По отношение на уронването доброто име на С,т:
Видно от заповедта за дисциплинарно уволнение, работодателят още на
04.07.2024 г., когато е получил писмо, изпратено от проф. Лаура Гардини до
Ре,а на Университета и Декана на ФМИ към СУ /л. 351/. Със същото писмо
20
ре,а е уведомен за големия проблем създаден във връзка с посочване на
несъществуваща принадлежност на С. Г. към университет Сорбона, както и
последиците от това. От писмото ясно може да бъде изведено, че поведението
на С. Г. грубо е накърнило доброто име и репутация на С,т, към който работи.
Поради изложеното, съдът намира, че към момента на налагане на
дисциплинарното наказание за уронване на доброто име на работодателя е
изтекъл 2 месечния преклузивен срок.
4.3. За нарушенията посочени по-горе двумесечният срок по чл. 194, ал.
1 КТ изтича на 04.09.2024 г., а уволнителната заповед е издадена на
11.09.2024 г. и връчена на 12.09.2024 г., т.е. възможността за налагане на
дисциплинарно наказание за тези нарушения е била вече преклудирана и
уволнителната заповед в тази си част е незаконосъобразна.
4.4. Неявяване на ищеца на работа в периода от 15.07.2024 г. до
17.04.2024 г. включително, както и на 16.08.2024 г. – узнато от Ре,а на СУ на
29.08.2024 г. с Доклад от проф. д-р Мая Стоянова, декан на ФМИ към СУ /л.
187-188/.
За тези нарушенията двумесечният срок изтича на 29.10.2024 г. и
издаването и връчването на заповедта е станало в неговите рамки, поради
което правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за
посочените нарушения е упражнено в съответствие с изискванията на чл.
194, ал. 1 КТ.
5. По отношение на наличието на системност на нарушенията на
трудовата дисциплина:
Системни нарушения на трудовата дисциплина е налице, когато
работникът или служителят е извършил три или повече нарушения. По
аргумент от чл. 189, ал. 2 КТ системност е налице, когато и трите
констатирани нарушения все още не са санкционирани или когато поне едното
от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда
на чл. 197 или чл. 198 КТ, т. е. са извършени в рамките на една календарна
година. Законодателят е посочил системните нарушения като основание, за
което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята
повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Съгласно нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ,
дисциплинарно уволнение може да се налага за системи нарушения на
трудовата дисциплина, като преценката за тежестта на нарушенията следва да
се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено, както и отношението на работника
или служителя към конкретното неизпълнение. В този смисъл Решение № 44
от 22.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г., на ВКС IV г. о; Решение №
21
55/01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г. на IV г. о. и Решение №
117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV г. о.
От извършения до тук анализ на осъществените нарушения не може
да се обоснове наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина,
поради налагане на наказание за две от четирите нарушения след изтичане
на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Извършените от служителя деяния
не отговарят на изискването за минимален брой извършени нарушения на
трудовата дисциплина съгласно цитираната разпоредба.
6. Според настоящия съдебен състав, въпреки че не се установява
системност на нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3
КТ, поради изтичане на преклузивните срокове за налагане на наказания на
две от четирите доказани и изброени в заповедта за уволнение нарушения, е
необходимо да се прецени дали останалите две нарушения са достатъчно
тежки и работодателят правилно е наложил за тях най-тежкото
наказание дисциплинарно уволнение.
Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се
подвеждат описаните нарушения които са определени като системни – чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ – но, евентуалното несъответствие между описаното нарушение
и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на
уволнението, а е от значение за това дали визираното деяние принципно
представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо
дисциплинарно уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 2148 от 4.08.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 2096/2022 г., Решение № 2502 от 23.04.2025 г. на СГС по в.
гр. д. № 12918/2024 г./.
7.По отношение на тежестта на наказанието:
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание
съдебният състав е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да
наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1
КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението /определя се от значимостта
на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя – в този
смисъл Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о.,
ГК; Решение № 305 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., ГК;
Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., ГК;
Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК.
Във връзка с преценката за съответствието на така извършеното
нарушение с тежестта на наложеното наказание следва да се има предвид, че
критерият ,,тежест на допуснатото нарушение" по чл. 189, ал. 1 КТ трябва да
се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. От значение е характерът на изпълняваната
22
работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко
те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-
висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на
неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко
тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното
отношение на работника или служителя към неизпълнението. Най–тежкото
предвидено в закона дисциплинарно наказание може да бъде наложено и само
за едно дисциплинарно нарушение, ако неговото естество е такова, че
безвъзвратно компрометира връзката на доверие между работодател и
работник (Решение № 3/12.03.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г., ВКС, ІV ГО).
6.1. По отношение на нарушението, изразяващо се в неявяване на
служителя на работа на 16.08.2024 г. и нарушението на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяване на работното място в продължение
на три последователни дни в периода 15.07-17.07.2024 г, съдът намира, че
същите заедно или по отделно не биха могли да послужат като основание за
налагане на най-тежката санкционна последица, предвидена в уредбата на
дисциплинарната отговорност в действащото българско законодателство.
Налице е несъответствие на тежестта на извършеното нарушение с
наложеното наказание в разрез с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
При направата на горния извод съдът взе предвид всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. В конкретния случай
съдът приема, че неявяването на работа в посочените дни не е причинило
вреди, които да обусловят налагането на най-тежката санкционна последица,
както и да компроментира безвъзвратно връзката на доверие между
работодател и служител. По делото не се установи ищецът да е бил ангажиран
с лекционни занятия или упражнения, с провеждане на изпити или проверка
на изпитни работи, текущ контрол по време на семестър, ръководство на
курсови проекти, консултации – които са негови задължения видно от
длъжностната характеристика (л.190 от делото).
6.3. За допълнение:
6.3.1. По отношение на нарушението на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на законно нареждане на работодателя, в
частност непосочването на афилиацията на ищеца към СУ:
Според съда е налице несъответствие на тежестта на извършеното
нарушение с наложеното наказание в разрез с разпоредбата на чл. 189, ал. 1
КТ, неизпълнението на нареждане на работодателя не е с такава голяма
23
тежест и не е причинило вреди, които да обусловят налагането на най-
тежката санкционна последица.
В хода на производството се доказа, че посочването на афилиация към
Университета от страна на преподавателите в него способства за формирането
на по-висок рейтинг в национални и международни рейтингови системи.
Въпреки това обстоятелството, че един преподавател не е посочил във всички
свои трудове, публикувани след издаването на заповедта на Ре,а,
принадлежността си към конкретното учебно заведение, не би довело до
драстично намаляване на общата оценка на Университета. Следва да се има
предвид, че видно от приложените по делото доказателства /л. 325/, рейтингът
на висше учебно заведение се формира на основата на редица други фа,и, а не
само въз основа на броя публикации на автори, афилирани към съответното
учебно заведение. Също така трябва да се отбележи, че общият брой
публикации с посочена афилиация към СУ се определя от изпълнението на
заповедта от страна на всички преподаватели в Университета, както и от броя
научни публикации за годината на всеки отделен преподавател.
Дори да може да се обоснове, че неизпълнението на нареждането на
работодателя от страна на ищеца е довело или е могло да доведе до
настъпването на вреда, изразяваща се в понижаване на общия рейтинг на
Университета, тази част от понижението, която е в причинна връзка именно с
поведението на ищеца, изразяващо се в неспазване на заповедта на Ре,а, е
незначителна на фона на обстоятелството, че за формирането на общия
рейтинг значение има и трудът на редица други преподаватели, както и
тежестта на останалите индикатори, взимани в предвид при извършване на
оценяването. От тук следва, че значимостта на неизпълнението на
нареждането на Ре,а от страна на ищеца не е изключително висока с оглед на
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за Университета,
поради което съдът достига до извод, че тежестта на нарушението -
непосочване на афилиацията на ищеца към СУ, не е адекватна на наложеното
наказание – дисциплинарно уволнение.
6.3.2. По отношение на нарушението на трудовата дисциплина,
изразяващо се в уронване на доброто име на работодателя:
Това нарушение се откроява с изключително грубо накърняване на
доброто име на С,т и погазва дългогодишно изгражданата репутация на
университета като едно от най-добрите висши училища в страната, с
непоклатими традиции и ценности, чиито преподаватели отговарят на високи
етични и образователни стандарти. Съдът взе предвид и липсата на
самокритичност в изразеното становище на ищеца в писмените му обяснения
по чл. 193 КТ, както в изложеното му пред съда, както и наличието на
постоянство в укоримото му поведение.
Според съда нарушението е толкова тежко, че единствената
съответна последица за служителя е налагане на дисциплинарно уволнение.
Въпреки последното, срокът за налагане на наказание за горепосоченото
24
нарушение е изтекъл.
7. В обобщение:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и Заповедта на работодателя следва да бъде отменена.
Дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразно, тъй като за
две от четирите нарушения е изтекъл срокът за налагане на наказание, а за
останалите две - дисциплинарното уволнение се явява прекомерно тежко,
както и не е налице системност на нарушението на трудовата дисциплина.
II. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е
основателен, следва да бъде уважен и обусловеният от него конститутивен иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението работа.
От трудовия договор и допълнителните споразумения към него,
сключени между страните по делото, се установява наличието на безсрочно
трудово правоотношение, поради което ищецът следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност ,,главен асистент” в катедра
,,Диференциални уравнения” към Факултета по математика и информатика
при СУ.
III. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с
чл. 225, ал. 1 КТ:
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение
работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но не повече от шест месеца. При липсата на която и да е от
трите предпоставки, посочени в тази разпоредба, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По делото е установен първият елемент от фактическия състав за
уважаването на иска – незаконност на уволнението.
За доказване на втория елемент от фактическия състав на акцесорния
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, а именно обстоятелството, че
поради това уволнение служителят е останал без работа, пред
първоинстанционния съд е извършен оглед на трудовата книжка на ищеца в
открито съдебно заседание на 08.04.2025 г., при което е констатирано, че след
извършеното уволнение ищецът е останал без работа и не са извършвани
записвания, отбелязвания и попълвания на следващите страните от трудовата
книжка към датата на проведеното заседание. Соченото обстоятелство се
потвърждава и от приложената по делото Справка от НАП за актуално
състояние на всички трудови договори на С. Г. Г. /л. 85/.
Доколкото дължимата сума за обезщетение съгласно разпоредбата на чл.
228, ал. 1 от КТ е равна на размера на брутното трудово възнаграждение на
25
работника или служителя за периода, през който същият е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база
размера на последното получено възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца на уволнението, размерът на същото се явява последен елемент на
фактическия състав на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ. В тази връзка ищецът е привел като писмено доказателство Справка от
НАП, съдържаща данни за осигуряването на ищеца за периода от 01.03.2024 г.
до 30.09.2024 г. /л. 86/. Според същата размерът на последното получено
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, възлиза на
3092,60 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че в периода от 12.09.2024 г. – датата,
на която е връчена уволнителната заповед, до 12.03.2024 г. (когато изтича 6-
месечният срок, предвиден в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ) ищецът е
останал без работа в резултат на извършеното незаконно уволнение, поради
което му се полага обезщетение в размер на установеното брутно трудово
възнаграждение за шестмесечен период, равняващо се на 18555,60 лева.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от
датата на връчване на уволнителната заповед – 12.09.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането. В този смисъл е и приетото с ТР № 3 /1996 г. от
19.III.1996 г. по гр. д. № 3 /1995 г., на ОСГК на ВС, че вземането по чл. 225, ал.
1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл
да иска изпълнение, който поначало е денят на уволнението.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ се явява основателен
в пълен размер.
IV.По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие
с направените искания на ищеца, следва да се присъдят сторените в
производството разноски. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен
от внасянето на държавна такса за воденето на иска. Извършените от ищеца
разноски в настоящето производство пред СРС се изчерпват с платеното
адвокатско възнаграждение, което според представения Договор за правна
защита и съдействие /л. 12/ е в размер на 3100,00 лева. Съдът намира
възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение за
неоснователно поради факта, че делото се отличава с висока фактическа и
правна сложност, която се определя не от цената на исковете и от конкретния
материален интерес, а с оглед спецификата на предмета на спора и
повдигнатите процесуалноправни, материалноправни и фактически въпроси
за разрешаване. Конкретното дело се характеризира с обемен доказателствен
материал и предполага изследването на множество спорни въпроси между
страните във връзка с изложените твърдения, възражения и доказателствени
искания. Поради тези причини съдът приема, че адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, е определено в основателен размер и
следва да бъде присъдено в тежест на ответника.
26
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса за воденето на исковете
по 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ.
Доколкото исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са
неоценяеми, съдът събира за тяхното водене държавна такса в размер на 80,00
лева за всеки иск съобразно чл. 3 на Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ГПК).
За иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 18555,60 лева, дължимата държавна такса е в
размер на 742,224 лева на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Общият размер на държавните такси за воденето на предявените искове
се равнява на сумата от 902,22 лева, която следва да бъде присъдена в тежест
на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, Заповед № РД-
,6/11.09.2024 г. на Ре,а на С,т ,,Св. К,и”, с адрес гр. София, бул. “Ц,” № 15, с
която на С. Г. Г., ЕГН: ,0, е наложено дисциплинарно наказание наказание -
уволнение и е прекратено трудовото правоотношение между страните,
считано от 12.09.2024 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. Г. Г., ЕГН:
**********, на длъжността ,,главен асистент” в катедра ,,Диференциални
уравнения” към Факултета по математика и информатика при С,т ,,Св. К,и”,
която е заемал преди уволнението му със Заповед № РД-,6/11.09.2024 г. на Ре,а
на С,т ,,Св. К,и”.
ОСЪЖДА С,т ,,Св. К,и” да заплати на С. Г. Г., ЕГН: **********, сумата
от 18555,60 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 12.09.2024 г. до 12.03.2024 г., ведно със законната лихва от
12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С,т ,,Св. К,и” да заплати на С. Г. Г., ЕГН: **********, сумата
3100,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 С,т ,,Св.
К,и” да заплати в по сметка на СРС разноски по делото в общ размер от 902,22
лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл III ГПК предварително
27
изпълнение на решението в частта, с която е осъден С,т ,,Св. К,и” да заплати
на С. Г. Г., ЕГН: **********, сумата от 18555,60 лева, представляваща
обезщетението за оставане без работа за периода от 12.09.2024 г. до 12.03.2024
г., ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от него на страните, а в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, имаща характер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчване на препис от него на страните
След влизане в сила на решението, да се изпрати на ищеца нарочно
СЪОБЩЕНИЕ за възстановяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ, съгласно което
му се укаже, че при възстановяване на работника или служителя на
предишната му работа от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато
този срок не бъде спазен по уважителни причини – по арг. от Тълкувателно
решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г., ОСГК, докладчик
съдията М,а.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
28