О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………………04.2019 г., гр.
Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 499 по описа на съда за 2019
год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Р.П.С. ***, подадена чрез процесуален представител срещу
Разпореждане № 3950/28.01.2019 год., постановено по гр. дело № 970/2015 год. по
описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на Р.С. по чл. 405, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен
лист въз основа на решение № 828/290.5.2017 год. по въззивно
гр. дело № 555/2017 год. на ОС-Варна (постановено по жалба срещу първоинстанционното решение по гр. № 970/2015 год. на
РС-Варна), в частта,
в която е уважен предявен Р. С. против С. и Й.
Пеневи ревандикационен иск при условията на чл. 72,
ал. 3 СК.
В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането
е неправилно. твърди се, че съдебният акт, въз основа на който е поискано
издаването на изпълнителен лист, е сред
изброените в чл. 404, т. 1 ГПК актове
– влязло в сила осъдително
решение за предаване на владението
върху имот.
Изложени са съображения, че производството по издаването на изпълнителен лист е
част от изпълнителното производство, уредено в Част пета ГПК, в
което първоинстанционният съд е обвързан от влезлия в сила
съдебен акт и няма правомощия да ръководи изпълнителното
производство, съответно
и няма правомощия да преценява дали
има или няма
прихващане спрямо паричното вземане на насрещната
по решението страна, както правилно е посочил и районният съд в мотивите си
в обжалваното разпореждане. Независимо от това обаче, молбата неправилно е
отхвърлена, тъй като е налице подлежащ на изпълнение съдебен акт, а признатото на насрещната страна
право на
задържане на имота не
е основание да се
откаже издаване
на изпълнителен лист, съобразно постановения осъдителен диспозитив на влязлото в сила
въззивно осъдително решение.
Отправено е искане за отмяна на
разпореждането и решаване на въпроса по същество от въззивния
съд.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С влязло в сила на 27.03.2018 год.
решение по в. гр. дело № 555/207 гтод. на ОС-Варна е
отменено решението на РС-Варна по гр. дело № 970/2015 год. и вместо него е
постановено друго, с което е прието за установено по отношение на С.Н.П. и Й.М.П.,***,
че Р.П.С. *** е собственик на 1 / 3 ид. ч. от реални
части от поземлени имоти
с идентификатори №№ 54145.508.663 и 54145.508.664, индивидуализирани на приподписаната от съда скица на
л. 142 от гр. дело № 970/20145 год. на РС-Варна с червен
контур, с обща площ на двете части 642 кв. м. С.Н. Пеневи и Й.М.П. са осъдени
да предадат на Р.П.С. владението на така описаните реални части, при условията
на чл. 72 ЗС, като с решението е признато на С.Н.П. и Й.М.П., на основание чл.
72, ал. 3 от ЗС, право на задържане на гореописания имот до заплащане от Румана С. на сумата от 2 132, 38 лева, представляваща
увеличената стойност на процесния имот в резултат на
извършени от тях подобрения, подробно описани в решението.
С молба от 12.11.2018 г. до РС-Варна ищцата по ревандикационния
иск Р.С. е поискала издаване
на изпълнителен лист въз основа на влязлото в
сила решение относно предаване
на владението
на описания в решението имот. След двукратно дадена
и́ от РС-Варна възможност да представи доказателства за извършено от нейна
страна плащане на сумата по решението, с което на двамата ответници
е признато правото да задържат имота при условията на чл. 72, ал. 3 ЗС,
молителката не е представила доказателства, установяващи горното обстоятелство.
Вместо това в молба от 22.01.2019 год. е изложила съображения относно същността
на правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС и начина, по който това право може
да бъде упражнено от длъжника. Отново е повторила искането си за издаване на
изпълнителен лист за присъдения и́ с въззивното
решение имот.
С обжалваното разпореждане РС-Варна
е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист.
С частната жалба също не са
представени доказателства за плащане на стойността на подобренията съгласно въззивното решение.
При тези данни настоящият състав
намира, че разпореждането е правилно.
Влезлите
в сила решения, с които е уважен ревандикационен иск се ползват с изпълнителна сила и съставляват изпълнително основание по смисъла на чл.404 ал.1 т.1, предл. първо ГПК.
Нормата има предвид безусловните осъдителни решения. В
настоящия случай с въззивното решение на ответниците по ревандикационния
иск е признато право на
задържане на
имота до заплащане на посочената в решението сума за извършени от тях
подобрения в имота, т. е. осъждането на ответниците
да предадат на ищцата владението върху имота, не е безусловно, а е под условие,
т. е., изпълнителната
сила на решението по
уважения иск по чл. 108 ЗС е обусловена
от заплащането на стойността на
подобренията, за
която е признато и право на задържане на ответниците.
При
липсата на доказателства за горното, предпоставките за издаване на изпълнителен
лист не са налице, тъй като не е настъпило условието, от осъществяването на
което е предпоставена и изпълнителната сила на
решението по ревандикационния иск, т. е., няма
влязло в сила решение, с което ответниците да
са осъдени да
предадат вещта
(имота) безусловно,
съответно не може да бъде
издаден изпълнителен лист, въз основа
на който ответниците да
бъдат принудени по реда
на съдебното изпълнение да осъществят такова
безусловно предаване.
В обощение обжалваното разпореждане е правилно, а частната
жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.П.С. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу
Разпореждане № 3950/28.01.2019 год., постановено по гр. дело № 970/2015 год. по
описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на Р.С. по чл. 405, ал. 1 ГПК за издаване на изпълнителен
лист въз основа на влязлото в сила Решение № 828/290.5.2017 год. по въззивно гр. дело № 555/2017 год. на ОС-Варна (постановено
по жалба срещу първоинстанционното решение по гр. №
970/2015 год. на РС-Варна), в частта,
в която е уважен предявен от Р.С. против С. и
Й. Пеневи ревандикационен иск при условията на чл.
72, ал. 3 СК.
Определението не подлежи на
обжалване – т. 1 от ТР № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Председател:
Членове:1.
2.