НОХД № 1136/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подc. В.Г.М.,
ЕГН ********** за престъпление
по чл.343б
ал.1 от НК затова, че на 15.02.2019 год., в гр.Белово, обл.Пазарджик е
управлявал МПС- лек автомобил „Пежо 307” с ДК№ ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.54 на хиляда, установено по надлежния
ред - Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410 плюс” с фабричен № ARRК 0639.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и не дава обяснения по
обвинението. Лично и чрез защитника си пледира за оправдателна присъда.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи
по същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено, както и на наказание лишаване от
правоуправление.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Към
инкриминираната дата подсъдимият бил правоспособен водач на МПС с придобити
категории „С, В, М, АМ и ТКТ”, като до момента е бил наказван с едно НП и един
фиш за извършени от него нарушения по ЗДвП.
На 15.02.2019
год., след като бил употребил алкохол, подс.М. се качил на лек автомобил „Пежо
307” с ДК№ ***и започнал да го управлява в гр.Белово.
На същата дата св.В.Д. и колегата му И.С. – полицейски
служители в РУ Септември, изпълнявали служебните си задължения в състав на автопатрул.
Около 23.50 часа те се намирали в гр.Белово на ул.”К. и Методий”, където спрели
за проверка автомобилът на подсъдимия. В хода на проверката полицейските
служители установили самоличността на водача, който бил във видимо нетрезво състояние. По този повод на място бил повикан
св. К.Н. – мл. автокнотрольор в
РУ Септември, който
изпробвал подсъдимият за употреба на алкохол. Пробата била извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410
плюс”, с инв. № ARRK 0639, като уредът отчел 2.54 промила алкохол в издишания
от подс. М. въздух, който резултата му бил показан.
След това против подс. М. бил съставен АУАН с бланков №
103935/2019 г., който той подписал без възражения. Бил му издаден и Талон за изследване с № 0043254/2019 г. съгласно изискването на чл.3 ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Талонът за
изследване бил изпълнен със съдържанието, изискуемо по чл.6 ал.2, изр.2 от цитираната
наредба. Веднага след това талонът бил връчен на подсъдимия, който го получил,
като удостоверил това изписвайки собствено и фамилно име и полагайки съкратен
подпис. Отделно от това подсъдимият записал саморъчно в талона, че приема
показанията на техническото средство и положил съкратен подпис под този текст. Понеже
подсъдимият не посочил пред полицейските служители, че желае установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, т.е. не направил избор по реда на чл.6 ал.4 от Наредбата, то във
въпросният талон такъв избор не бил вписан, респ. не били предприети
по-нататъшни действия за откарване на лицето за медицинско изследване и даване
на кръвна проба или пък за изследване с доказателствен анализатор.
Подсъдимият бил отведен във
ФСМП-Белово за извършване на медицински преглед с оглед задържането му за срок
от 24 часа по реда на ЗМВР, но по лекарска препоръка не бил задържан.
По повод гореописаното било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от справката за съдимост приложен по делото
подс. М. не е осъждан.
Видно от справката за нарушител/водач издадена от
сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, подсъдимият притежава СУМПС от 1992
година, с придобити категории подробно посочени по-горе.
Видно от справката-списък на средствата
за измерване – анализатори на алкохол в дъха /лист 12 от ДП/, процесното
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 плюс” с фабричен № ARRК
0639 е преминало успешно последваща
проверка за техническа изправност за последно на 04.09.2018г., която проверка е
със срок на валидност от 6 месеца и следователно към инкриминираната дата е било технически
изправно, т.к. подлежи на последваща
проверка за техническа изправност на всеки 6 месеца.
Видно от представеното по делото
незаверено копие на извлечение /лист 11 от ДП/ от паметта на техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410 плюс” с фабричен № ARRК 0639 с това средство
на 15.02.2019г. в 23:58 часа е била извършена пробла за употреба на алкохол,
като резултатъ отчете от уреда е бил отразен в паметта му по следният начин:
„Test-Result: - . - - ”.
Видно от представеното по делото /лист
17 от ДП/ официално уведомително писмо на „Дрегер Сейфти България” ЕООД -
официален представител за нашата страна на „Дрегер Сейфти” Германия –
производител на процесното техническо средство, след извършена консултация с
производителя е постъпил отговор в следния смисъл: „Резултата от измерването:
2.54 промила се отчита нормално на дисплея на апарата, но при записа в паметта,
поради софтуерна особеност, се записва като „ - . - - ” и като пояснителен текст се
изписва „low vol”,
въпреки че издишаният в апарата обем от въздуха е достатъчен”. Пояснено е, че
този проблем се появява само за стойност от 2.54 промила, а за всички останали
стойности измерването и записът в паметта са коректни.
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебнотехническа експертиза на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 плюс” с
фабричен № ARRК
0639, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, към инкриминираната дата 15.02.2019 г. процесния
анализатор за алкохол, тип Alcotest 7410+ с № ARRK 0639 е бил с валидна
метрологична проверка, извършена от оправомощено лице и е отговарял на
изискванията за използване на средството за измерване съгласно Наредбата за
средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Към датата на
извършения оглед /от вещото лице – бел. моя/ 10.08.2019 г. процесния анализатор
за алкохол, тип Alcotest 7410+ с Ф№ ARRK 0639 е с валидна метрологична проверка
и добро работно състояние.
Визуализирания резултат като „ - . - - ” вместо измерения 2,54 %о в паметта на анализатор за
алкохол в дъха от типа Алкотест 7410+ с № ARRK 0639 е свързано с
конструктивното решение на този тип анализатори за алкохол в дъха. Стойността
2,54 %о съвпада с гранична тестова стойност на електрохимичния сензор, поради
което той не запазва стойността в паметта, но това не означава че не я измерва
с необходимата точност.
Визуализирания резултат „ - . - - ” вместо измерения 2,54 %о не се разглежда като фабричен
дефект, тъй като това е възможност на конструктивното решение на този тип
анализатори за алкохол в дъха свързана с характеристиките на електрохимичния
сензор и разработения софтуер за запазване на резултатите от измерване в
паметта на уреда. Стойността 2,54 %о съвпада с гранична тестова стойност на
електрохимичния сензор, поради което не се запазва в паметта.
В следствие на представените резултатите от проведения
тест на 10.09.2019 г., може да се каже, че въпреки софтуерното представяне на
резултата от измерване
на алкохолна концентрация
2,54 %о като
„- . -
-” в паметта на анализатор за алкохол в дъха от
типа Алкотест 7410+, същия извършва измервания в рамките на максимално
допустимите си грешки и отговаря на изискванията за този тип средство за
измерване. Тази софтуерна особеност, както е обяснена и от производителя не
влияе на точността на измерване на уреда.
Вещото лице е пояснило в обстоятелствената част на
експертното си заключение, в графата „Резултати от теста”, че при извършено
тестово измерване с процесния алкотест били генерирани различни алкохолни
концентрации, както и стойност от 2,54 %о.
По време на измерванията стойностите на алкохолните концентрации
се показвали на дисплея на уреда, показана била и стойност 2,54 %о. След
приключване на измерванията от паметта на уреда било извадена справка за
извършените измервания, която вещото лице е приложило към заключението си.
Прилагам справката с извършените измервания от 10.09.2019 г. От справката е
видно, че софтуера е визуализирал всички измерени стойности с изключение на
стойност 2,54 %о. Test-No 00017 вместо измерената стойност 2,54 %о се визуализират „- . - -” .
В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си и пояснява как е формирало направените в него
изводи.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите В.Д. и К.Н., заключението
на горекоментираната СТЕ, както и от писмените доказателства инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, тъй като са
непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка, при което не се налага техният подробен анализ. Още повече, че
никое друго събрано по делото пряко или косвено доказателство не опроверга,
нито внесе евентуално съмнение за достоверност, на което и да е друго
доказателство от цялата съвкупност.
С оглед възприетата фактическа
обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б
ал.1 от НК, като на 15.02.2019 год., в гр.Белово, обл.Пазарджик е управлявал
МПС- лек автомобил „Пежо 307” с ДК№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2.54 на хиляда, установено по надлежния ред -
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410 плюс” с фабричен № ARRК 0639.
Подсъдимият е имал представи за всички
обективни елементи на престъпния състав, като е предвиждал и е допускал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален
умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в
кръвта му би могла да надхвърля допустимата по закон, включително и прага от
1.2 промила. Съзнавал е, че при това положение няма право да управлява МПС, но
преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до
друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици от деянието
си.
В нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП
подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с
оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 2.54 промила, административното нарушение
по ЗДвП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Употребата на алкохол е установена в
съответствие с изискванията на Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 година.
Не може да бъде споделено възражението
на защитата в смисъл, че установяването на концентрацията на алкохол в
настоящия казус не е станало при стриктно спазване на изискванията на
горецитираната наредба, а в нарушение на същата, при което вмененото
престъпление оставало недоказано, а това налагало оправдаване на подсъдимия.
За да мотивира това свое възражение
защитникът сочи, че полицейските служители не изпълнили изискването по
Наредбата да посочат в издадения на подсъдимия талон за изследване дали той
желае концентрацията на алкохол в кръвта му да стане посредством изследване с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, респ. не му
били указали в кое лечебно заведение и до колко часа той би могъл да се подложи
на медицинско изследване и да даде кръвна проба за установяване на алкохол; -
не го били отвели в такова медицинско заведение и не бил съставен надлежен
медицински протокол, в който да е обективиран отказ на лицето да се подложи на
изследване и да даде кръвна проба. При това положение според защитникът,
резултатът от техническото средство не би могъл да послужи за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта, т.к. по силата на чл.6 ал.9 от Наредбата това би могло да стане само в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, респ. при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, а такива
хипотези в настоящия казус не били налице.
Това възражение на защитника не държи
сметка обаче за това, че към установяване на концентрация на алкохол с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване
се пристъпва само когато лицето не приема показанията на техническото средство
и изрично заяви, че желае да бъде подложено на изследване с посочения
анализатор или на медицинско и химическо изследване.
Аргумент за това е на първо място
разпоредбата на чл.3а от Наредбата, която гласи: „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, когато:
1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест”.
В настоящият казус обаче нито една от
трите хипотези, в изброените три точки, не е била налице. Първо, подсъдимият не
отказал проверка с техническо средство, а напротив - подложил се е доброволно
на такава и резултатът отчетен от алкотеста е бил 2.54 промила. Второ, подсъдимият не е заявил, че не приема
показанията на техническото средство, а напротив – саморъчно е записал в талона
за изследване „приемам показанията”, които преди това са му били показани и
които е видял с очите си, за което пък категорични показания дадоха и двамата
свидетели. Трето, физическото състояние на подсъдимия в момента на проверката
не е било такова, че да не позволява проверка за алкохол с техническо средство.
При това положение не е имало никакво причина да се пристъпва към отвеждане на
подсъдимия за изследване с доказателствен анализатор или към отвеждането му в
медицинско заведение за провеждане на медицинско, а след него и на химическо лабораторно
изследване на взета кръвна проба.
Полицейските служители и в частност св.К.Н. не е имал
задължение да впише в талона за изследване, че установяването на концентрацията
на аклохол в кръвта на подсъдимия би могло да стане чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо
лабораторно изследване, респ. да посочи в кое лечебно заведение и до колко
време следва да се яви водачът за такова изследване. Още по-малко е имал
задължение да отведе подсъдимия до съответно медицинско заведение, където ако
желае да се подложи на изследване и да дава кръвна проба. Абсолютно правилно св.Н.
не е попълнил талона за изследване в тази му част, т. к. по силата на чл. 6
ал.4 от Наредбата в талона се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а при отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от
техническото средство. В конкретния казус подс.М. не е направил „избор” по
смисъла на чл.6 ал.4 от Наредбата, при което не е било необходимо да се пише в
талона, каквото и да било в тази връзка. Подсъдимият не само, че не е направил
избор, но изрично е отразил, че приема показанията на техническото средство, с
което на практика е обективирал отказа си да направи избор по смисъла на чл.6
ал.4, изр.2-ро от Наредбата. Ето защо напълно законосъобразно концентрацията на
алкохол следва да се установява на база показанията на процесния алкотест, за
който се събраха данни, че е годно техническо средство.
Хипотезата на чл.6 ал.9 от Наредбата, на която се
позовава защитникът, ще е приложима само ако лицето е попадало преди това в някоя
от хипотезите на чл.3а от Наредбата, а след това е направило избор по смисъла
на чл.6 ал.4 от Наредбата, който избор е бил надлежно отразен в ТИ, но накрая е
отказало да подпише и получи ТИ или когато е било отведено за изследване с
анализатор или за медицинско изследване е отказало такова, респ. не е дало
кръвна проба. В конкретния казус обаче тези условия са неприложими, защото
както вече бе посочено, подсъдимият не е отказал, а доброволно се е съгласил да
му се извърши проверка с техническо средство, а веднага след
това е приел показанията на техническото
средство.
Не може да бъде споделено и
възражението на защитникът в смисъл, че вмененото престъпление е недоказано,
т.к. инкриминираната концентрация на алкохол от 2.54 промила не се съдържала,
т.е. не се визуализирала като стойност с цифрово изражение, в
паметта на „Алкотест Дрегер 7410
плюс” с фабричен № ARRК 0639, касателно извършената с него алкохолна
проба на 15.02.2019г. в 23:58 часа.
Както стана вече ясно от подробно описаното и
анализирано по-горе заключение на СТЕ, изготвено от физикът З.Ч.-Христева –
началник на отдел „Изпитване на средствата за измерване и софтуер” при ГД
„Мерки и измервателни уреди” към Българският институт по метрология, визуализирания
резултат като „-
. - -” вместо измерения 2,54 %о в паметта
на анализатор за алкохол в дъха от типа Алкотест 7410+ с № ARRK 0639 е свързано
с конструктивното решение на този тип анализатори за алкохол в дъха. Стойността
2,54%о съвпада с гранична тестова стойност на електрохимичния сензор, поради
което той не запазва стойността в паметта, но това не означава че не я измерва
с необходимата точност. Въпреки софтуерното представяне на резултата от
измерване на алкохолна
концентрация 2,54 %о като „- . - -” в паметта на
анализатор за алкохол в дъха от типа Алкотест 7410+, същия извършва измервания
в рамките на максимално допустимите си грешки и отговаря на изискванията за
този тип средство за измерване. Тази софтуерна особеност, както е обяснена и от
производителя не влияе на точността на измерване на уреда.
Освен това, доказателство, че отчетената стойност от
алкотеста е била именно 2.54 промила се съдържат и в показанията на двамата
разпитани по делото свидетели. Не е прав защитникът като твърди, че със
свидетелски показания не можело да се установява какво е било изписано като
концентрация на дисплея на алкотеста, непосредствено след провеждане на
изследването. Доказването в наказателния процес е допустимо с всички възможни
доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален
ред. Двамата свидетели бяха категорични, че техническото средство е отчело
концентрация от 2.54 промила, като този резултат е бил показан на подсъдимия и
той го е приел. Доказателство, че свидетелите казват истината е и това, че в съставения
АУАН против подсъдимия концентрацията на алкохол от 2.54 промила е била
изписана. Ако подсъдимият не е бил видял преди това същата тази стойност на
дисплея на уреда, то той би вписал възражение в тази връзка в акта. Видно е
обаче от АУАН, в графата за вписване на обяснения/възражения, че подсъдимият
изрично е изписал „Не”, което още веднъж доказва, че той е бил наясно каква
концентрация е отчел алкотестът. Отделно от това, в съставения талон за
изследване също е било изписано техническото средство и отчетената от него
стойност от 2.54 промила. Подсъдимият, както се посочи и по-горе, е записал в
ТИ, че приема показанията на техническото средство, което е поредната индиция,
че е бил абсолютно наясно с резултата от пробата с алкотеста. В противен случай
той би оспорил тези показания и би направил избор на бъде тестван с
доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско изследване и да даде
кръвна проба за химически анализ.
С оглед на всичко казано до тук съдът намери, че
обвинението против подсъдимият е категорично доказано и то до изискваната от
закона степен на несъмненост.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е
висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в
страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”. С него се
засягат важни обществени и лични интереси.
От друга страна съдът прецени
обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид фактът, че
автомобилът е бил управляван по улици в населеното място, макар и не в пиков
час.
Преценявайки личността на подсъдимият съдът
отчете, че същият е с относително ниска степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, а по местоживеене е позитивно
охарактеризиран.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му
правосъзнание и култура, както и в очевидно
демонстрираната недисциплинираност като водач на МПС.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени:
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, а също и оказаното
съдействие на полицейските органи, посредством доброволно подлагане на проба за
алкохол с техническо средство. Отегчаващо обстоятелство – фактът на управление
на МПС в населено място, както и изключително високата концентрация на алкохол,
която надхвърля повече от петкратно допустимата концентрация по ЗДвП от 0.5
промила.
При тези данни и като съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът даде лек превес на първите. На тази база съдът осъди подсъдимия на
една година и шест месеца лишаване от свобода, което намери за съответно
на тежестта на извършеното и с което ще
се постигнат целите на наказанието.
Отделно от това и на основание чл.57
ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона
наказание глоба в размер на 500 лева, което също намери за съответно на
извършеното престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и с материалното положение и
имотно състояние на дееца.
С оглед
данните за личността на подсъдимия и предвид чистото му съдебно минало съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването
за изпитателен срок от три години.
Възпитателната
работа се възложи на Наблюдателната комисия при Община Белово.
Съдът взе в предвид факта, че подсъдимият, като водач на МПС на инкриминираната дата, се
е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението.
След това отчете отново изключително високата концентрация на алкохол в кръвта
му и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, при което намери за необходимо да упражни по-осезателно въздействие спрямо М.
по посока спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при
управление на МПС.
Предвид
това и на основание чл.343г от НК съдът лиши
подс.М. от право да управлява МПС за срок от две години, като намери, че
именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.
На основание чл.59 ал.4 от НК, от
наказанието лишаване от право да се управлява МПС съдът приспадна времето, през
което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 16.02.2019г.,
когато със съставения против него АУАН при условията на чл.172 ал.3 от ЗДвП му
е иззето СУМПС, а в последствие със Заповед № 19-0340-000038 от 16.02.2019г. на
началника на РУ Септември му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за правоуправление, до решаване на въпроса
за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
При този изход от делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.М. да заплати сторените по делото разноски
в размер на 707 лв. за СТЕ, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: