Р Е Ш Е Н И
Е № 272
01.07.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и
първа година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Албена Ангелова
изслуша
докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №260 по
описа на съда за 2021 г.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/.
Образувано
е по жалба на „Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, представлявано Управителя Д. Х. И.-Н., чрез адв. Д.К.
***, против заповед №10-00-477 от 18.03.2021 г. на Кмет на Община Стара Загора,
с която е постановена отмяна на разрешение №25-14-171 от 16.10.2020г. и
разрешение №25-14-172 от 16.10.2020 г., издадени от Кмет на Община Стара Загора,
касаещи разполагане на рекламни пана върху калкан на сграда, находяща се на
югозападния ъгъл на бул. „Цар Симеон Велики“ и бул. „Св. Патриарх Евтимий“,
върху частен имот за срок от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г.
В
жалбата са изложени подробни съображения по отношение незаконосъобразността на
оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правилаq в
противоречие с материално-правните норми и при
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административния акт бил издаден
при липса на годно правно основание за това, като в този смисъл било налице
съществено несъответствие между изложените от административния орган правни и
фактически съображения, послужили за формиране на крайния извод за отмяна на
издадените вече разрешения. Посочва се, че по отношение жалбоподателя не била
налице нито една предпоставките, визирани в чл. 53 от Наредбата за рекламната и
информационна дейност на територията на Община Стара Загора, предоставящи
възможност на административния орган да отнема издадено вече разрешение, още
повече, че в настоящия случай с оспорената заповед не били отнети, а отменени
издадените разрешения, каквато правна възможност не била предвидена в
наредбата. Твърди се също, че изложените в заповедта мотиви били неоснователни
от гл. т. на това, че били отнесени към наличието на допуснати технически
грешки и несъответствия в отменените разрешения, които се дължали единствено и
само на действията на длъжностните лица, които ги съставили, съответно издали и
по никакъв начин не се дължали на конкретно противоправно поведение от страна
на жалбоподателя. В тази връзка било недопустимо, чрез последващите си действия
по саниране на по-късно откритите пропуски и неточности, чрез директна отмяна
на издадените разрешения, да се нанасяли вреди на дружеството. Жалбоподателят
твърди, че в случая била нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
която норма изисквала административният акт да съдържа описание на онези факти
и обстоятелства от обективната действителност, които са релевантни към
юридическите факти, предвидени в хипотезата на приложимата материално-правна
норма.
От съда се иска отмяна на оспорената
заповед №10-00-477 от 18.03.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора,
алтернативно в случай на липса на основания за нейната отмяна, същата да бъде
изменена, чрез включване в нея на разпореждане за отстраняване на допуснатите в
разрешенията грешки. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни
разноски и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят
редовно и своевременно призован в съдебно заседание се представлява от адвокат К.,
която поддържа изцяло депозираната пред съда жалба.
Ответникът
– Кмет на Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, се представлява
от старши юрисконсулт Ж., която оспорва жалбата, като неоснователна.
Съдът, въз основа на
приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх.
№25-04-60 от 24.09.2020 г. /л. 24/ „Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, гр. Стара Загора,
действащо, чрез управителя си Д. И. отправило искане до Кмета на Община Стара
Загора за поставяне на два броя рекламно-информационни елементи /РИЕ/, за срок
от една година, които да бъдат разположени на сградата, находяща се на югозападния
ъгъл на бул. „Цар Симеон Велики“ и бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в гр. Стара
Загора. Към така подаденото заявление били приложени документ за платена
административна такса /200.00лв. – л. 21/, нарочна декларация от заявителя, че
спрямо него не била провеждана процедура за принудително премахване на РИЕ,
договор за наем на недвижим имот, съгласие на собственика на сградата за
поставяне на РИЕ, както и съответната проектна документация във връзка с обект:
„Рекламни пана върху калкан на сграда, находяща се на югозападния ъгъл на бул.
„Цар Симеон Велики“ и бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в гр. Стара Загора“. Видно от
обяснителната записка по част „Архитектурна“ от проекта, се касаело за
проектирането на 2 броя рекламни пана с размери на рекламната площ съответно
2х3/8 м. и 2х2.9/2.9 м., като било предвидено елементите да се разположат на
северната и източната стена на сградата, едно под друго, като всяко едно пано,
представлявало две равнини, разположени под прав ъгъл една спрямо друга.
Точното разположение и външния изглед на проектираните РИЕ били нагледно показани
на графичната част от проекта. Видно от детайлите на приложените към част
„Конструктивна“ чертежи, а и от посоченото в изготвената обяснителна записка,
се касаело за две РИЕ, съставени от по две еднакви по размери равнини, които били
долепени една към друга по външния ъгъл на северната и източна фасади на
сградата.
Видно от извлечение на
протокол №36 от проведено на 30.09.2020 г. заседание на Експертния съвет по
устройство на територията /ЕСУТ/ при Община Стара Загора /л. 26/ заявлението на
„Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, гр. Стара Загора било разгледано, като било взето
решение за „приемане на проектната документация за поставяне на 2 броя РИЕ,
пано на фасада, бул. „Цар Симеон Велики“, югозападен ъгъл, гр. Стара Загора,
Община Стара Загора“. С разрешение №25-14-171 от 16.10.2020 г. и разрешение
№25-14-172 от 16.10.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора /л. 19-20/ на
основание чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и чл. 28 от Наредбата за рекламната и
информационна дейност на територията на Община Стара Загора /Наредбата/, както
и съгласно решението на ЕСУТ от Протокол №36 от проведено на 30.09.2020 г. заседание,
било разрешено на „Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, гр. Стара Загора да разположи РИЕ - 2
бр. рекламни пана с размери 3.00 м. х 8.00 м. /разрешение №25-14-172 от
16.10.2020 г./ и РИЕ – 2 бр. рекламни пана с размери 3.90 м. х 2.90 м. / разрешение
№25-14-171 от 16.10.2020 г./ върху калкан на сграда – частен имот, разположена
на югозападния ъгъл на бул. „Цар Симеон Велики“ и бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в
гр. Стара Загора, като всяко едно от разрешенията било издадено за срок от 1
година. За издаване на разрешенията от страна на заявителя била заплатена такса
в размер на 200.00 лв. /л. 18 и л. 22./.
По делото се представя
Протокол за извършено действие от служители в направление „Рекламна дейност“ на
звено „Управление на общинска собственост и разрешителен режим“ /л. 14/. В хода
на извършваната служебна проверка била проверена документацията с поставянето
на 4 бр. РИЕ от страна на жалбоподателя. Установено било, че съгласно т. 8.3 от
протокол №36, от проведено на 30.09.2020 г. заседание на ЕСУТ било посочено
местоположение за разполагане на РИЕ фасада на сграда на бул. „Цар Симеон
Велики“, югозападен ъгъл, гр. Стара Загора, а в издадените разрешения било
записано калкан на сграда, югозападен ъгъл на бул. „Цар Симеон Велики“ и бул.
„Св. Патриарх Евтимий“. Установено било също, че съгласно чл. 29, ал. 2, т. 1
от Наредбата в разрешенията некоректно бил изписан ЕИК на търговеца, собственик
на РИЕ. Посочено било и че съгласно чл. 29, ал. 3 от Наредбата за всеки РИЕ се
издавало и заплащало отделно разрешение, а в издадените били посочени по два
броя рекламни пана. В заключение било изведено становище, че във връзка с
правилното приложение на Наредбата, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл.
28 и чл. 29, ал. 2 и 3 от Наредбата било необходимо да бъдат отменени
издадените на „Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, гр. Стара Загора разрешения.
С оспорената заповед №10-00-477 от 18.03.2021 г., Кметът
на Община Стара Загора /л. 9/ постановил отмяна на разрешение №25-14-171 от
16.10.2020 г. и разрешение №25-14-172 от 16.10.2020 г., като било разпоредено
на заявителя „Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, гр. Стара Загора да бъдат възстановени
200.00 лв. – такса за разглеждане на документи за РИЕ и 200.00 лв. – такса за
издаване на разрешение за РИЕ. Видно от приложеното по делото заверено копие на
заповедта, същата била връчена лично на д. Г. Я., пълномощник на управителя на
„Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, гр. Стара Загора, на 23.03.2021 г. Жалбата срещу
заповедта била депозирана на 06.04.2021 г.
По делото се прие като
доказателство и: заповед №10-00-344 от 02.03.2021 г. на Кмета на Община Стара
Загора /л. 15-17/, с която на основание чл. 57а, ал. 3 във връзка с чл.57а, ал.
1, т. 1 от ЗУТ е разпоредено премахването на 4 броя РИЕ, собственост „Ен Джи Ви
Груп“ ЕООД, гр. Стара Загора, разположени на прозорците на описаната вече
сграда.
При така установеното от
фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта – оспорването е процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес от него,
против годен за съдебен контрол акт, тъй като безспорно
разрешението за поставяне на РИЕ по същността си представлява индивидуален
административен акт по см. на чл. 21 от АПК, то и актът, с който това
разрешение се отменя/отнема, също съставлява индивидуален административен акт. С
оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА разрешенията за поставяне на РИЕ, съответно отказите
за издаването им, както и актовете, с които действието на тези разрешения се
прекратява, подлежат на пряк съдебен контрол. Съобразно доказателствата по
делото, Съдът приема, че жалбата е подадена в
законовоустановения преклузивен срок, против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по смисъла на чл.159 от АПК.
Оспореният административен акт е и валиден, като издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, т.е. не се установяват обстоятелства, които да обосновават извод за нищожност, съотв. незаконосъобразност по см. на чл.146, т.1-2 от АПК. Актът обаче е немотивиран, т.е. постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми, което обуславя неговата незаконосъобразност на осн. чл.146, т.3-4 от АПК. Съображенията за този извод се свеждат до следното:
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУТ върху недвижимите имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл.13а или по чл. 56, ал. 2. Съгласно чл. 13а от ЗУТ специфични изисквания за облика на градските пространства, сградите и архитектурните ансамбли могат да се определят с наредба на общинския съвет. Съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, условията и редът за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности в поземлени имоти, както и за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. В случая подзаконовият нормативен акт, регулиращ обществените отношения, свързани с разпространяването на информация, редът за поставяне, администриране и премахване на средствата за външна реклама, надписи, информационно-указателни табели и съобщения и други на територията на Община Стара Загора е Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на Община Стара Загора, приета от Общински съвет с Решение №375 от 30.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г. Текстовете от наредбата не са представени от ответника по делото, но същата е обществено достъпна на официалната електронна страница на Община Стара Загора - https://www.starazagora.bg/uploads/pages/naredba_reklama_2019_save.pdf.
Чрез Наредбата се въвеждат подробно изискванията към РИЕ, както и условията за поставянето им. Съгласно чл. 26 и чл. 28 от нея, РИЕ се поставят след издадено от кмета на общината разрешение, за което се подава заявление, придружено от изчерпателно изброени документи. Съгласно чл.29, ал.2, разрешението съдържа описание на вида и местоположението за разполагане на РИЕ, собствеността на имота, в който се разрешава поставянето, както и срока, за който то се разрешава. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредбата посочва, че за всеки РИЕ се издава и заплаща отделно разрешение, като за рекламни материали с временен характер се издава едно разрешение, в което се посочват всички разрешени позиции. Съгласно чл. 53 от Наредбата, разрешенията за поставяне на РИЕ се отнемат със заповед на Кмета на Община Стара Загора или упълномощено от него лице, при следните условия: 1. при извършване на повече от две административни нарушения по разпоредбите на Наредбата в рамките до 1 година; 2. при обществени нужди, налагащи това действие или започване на процедура по прилагане на подробен устройствен план на съответната територия; 3. при не плащане на повече от три месечни такси.
Видно посочената правна рамка същността на административните производства по издаване и отнемане на разрешения за поставяне на РИЕ, както и компетентността на съответните административните органи, произтича директно от разпоредбите на специалния ЗУТ, по изрична законова делегация конкретният ред е разписан в подзаконов нормативен акт, в случая –Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на Община Стара Загора.
Съгласно общото императивно правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. императивно изискване на закона е властническото волеизявление да се мотивира. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда, когято осъществява контрол за законосъобразност, поради което липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В конкретния случай, за да издаде оспорената заповед, Кметът на Община Стара Загора приема, че има наличие на обстоятелства и факти, които предпоставят извод за издаване на акт за отмяната на издадени на оспорващия разрешения за поставяне на РИЕ. За правно основание на тези си действия административният орган обаче сочи нормите на чл.44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 28 и чл. 29, ал. 2 и 3 от Наредбата, които норми касаят и установяват единствено правомощията за издаване на разрешения от този вид, както и част от предпоставките за издаването им, съответно и тяхното съдържание от гл. т. наличието на задължителни реквизити. В оспорената заповед липсват съображения, кое налага прилагане на отменителния режим по чл. 53 от Наредбата, който е единственият предвиден способ за отнемане на издадени вече разрешения, в т. ч. липсва позоваване на фактически установявания, които да водят до ангажиране на конкретна хипотеза от посочената правна норма. Мотивите на административния орган се изчерпват с това, че в процеса по издаване на разрешенията от 16.10.2020 г. има допуснати неточности и конкретни пропуски, които рефлектират върху законосъобразността на административните актове и обуславят необходимостта от тяхната отмяна, които обаче не се субсумира като правен факт в посочената норма от общинската наредба.
При това положение,
от една страна не се изпълва императива на чл.59, ал.1 от АПК актът да визира в себе си фактически основания за издаването си, а от друга
страна така сочените не кореспондират на визираните правни, т.е. безспорно има
противоречие между „фактическите“ и правни
основания, което обуславя изводи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което има за свой
резултата и материална незаконосъборазност на заповедта.
Подвеждането на фактите от обективната действителност към съответната
правна норма се явява
елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да бъде надлежно
извършено, за да може Съдът да осъществява адекватен и пълен контрол за законосъобразност. Посочването
на конкретното правно основание разкрива целта на органа и ако фактите, които се установяват по
делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната
правна норма е налице материална незаконосъобразност.
В случая волята на
Кмета на Община Стара Загора безспорно сочи към прекратяване действието на
издадените разрешения, което води до прилагане на основанията по чл. 53, т. 1-
3 от Наредбата. Административният орган обаче не доказва /дори и не твърди/
наличието на релевантни факти и обстоятелства от обективната действителност, с
които респективно да установява юридическите факти, предвидени в хипотезата на
чл. 53, т. 1- 3 и съответно при доказаността им да издаде акт за отнемане на издадените разрешения,
който да бъде законосъобразен.
Следва на последно
място да се посочи, че предвид въведения специален ред за оспорване на актове
от вида на процесните разрешения, съответно отказите за тяхното издаване и
актовете, с които действието им се прекратява, по аргумент на противното производство
по отмяна ще бъде възможно единствено в хипотезата на чл. 99 от АПК, която в
случая не се нито навежда, нито цели. Не на последно място и с оглед данните от
преписката и самата заповед, Съдът намира, че изложените в оспорената заповед конкретни
мотиви, касаят факти и обстоятелства, които по-скоро мотивират на допуснати технически
грешки и административни пропуски в производството по издаване на „отнетите“
разрешения, не и на противоправно поведение на ползвателя на разрешенията, а
тях органът има въможност да коригира по реда за поправка на очевидна
фактическа грешка, а не като разпорежда пълна отмяна на благоприятстващи
жалбоподателя административни актове, с което съществено засяга негови права и
закони интереси, изцяло в противоречие с целта на закона. Преследваната в случая
с административния акт цел може да бъде постигната, но при наличие на други
фактически предпоставки, различни от тези, които се ангажират от ответника в
конкретния случай.
При
извод за основателността на оспорването, съдът намира за основателно и
акцесорното искане на жалбоподателя, направено още м жалбата, за присъждане на
сторените от него по делото съдебно деловодни разноски, които се доказват в
размер на 50.00 лв., заплатена държавна такса и договореното, и заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 500.00 лв., платена в брой /л.7,
гръб/, поради което в тежест на Община Стара Загора следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 550.00 лв., съгласно списъка на л. 66.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.
172, ал. 2,
предл. второ, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Ен Джи Ви Груп“
ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя си Д. Х. И.-Н., Заповед
№10-00-477 от 18.03.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която се отменят
разрешение №25-14-171 от 16.10.2020 г. и разрешение №25-14-172 от 16.10.2020
г., издадени от Кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, БУЛСТАТ
********* да заплати на „Ен Джи Ви Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, сумата от 550.00 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване или протест в 14 дневен срок от получаването му от страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: