№ 58
гр. Варна, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20203000500330 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
АЛ. Н. П., нередовно призована, не се явява, не се представлява. Съдът
докладва постъпила молба вх. № 2256/06.04.2022г., с която заявява, че е
уведомена за съдебното заседание, няма да присъства и моли то да бъде
проведено в нейно отсъствие.
В. М. Ф., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.Л.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ЮЛ. АС. Н., редовно призована, не се явява, не се представлява.
ИВ. АС. Ф., нередовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С.Л., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СТ. Г. В., редовно призован, явява се лично.
П. Д. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.М.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Б. Н. ТР. , редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.
Л.Ш., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СВИДЕТЕЛЯТ М. ИВ. КЮЛДЖ., редовно призована, явява се лично.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля като снема
самоличността му: М. ИВ. КЮЛДЖ. – 47 г., българин, български гражданин,
неосъждана, неомъжена, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да
говори истината.
На въпроси на адв. Л.:
Свид. К.: Работя като директор в Дом за възрастни хора „Св. Мария
Магдалена“. Спомням си П.Ф.. Тя постъпи в дома след инсулт - мисля, че
беше в края на 2018г. Беше в увредено състояние, нормално като за след
инсулт, объркана в първите дни, както всеки, който приемаме - при смяна на
обстановка възрастен човек нормално е да е объркан. Тя беше лежащо болна
на медицинско легло, имаше придружаващи заболявания, но незнам какви
точно, защото при нас имаме голямо текучество, нещо счупена става ли е
имала незнам. Не можеше да стане сама, но до седеж всеки ден беше слагана -
на функционалното легло лежащо болните се слагат седнали при хранене,
както и при разни други манипулации, рехабилитация т.е. те стоят в
полуседнало-полулегнало положение. П. отговаряше адекватно когато й се
задаваха въпроси. Тя беше много плаха, фина жена, не говореше много. Аз
като собственик и управител имам навика поне два пъти в седмицата да
минавам – това са три етажа болни – да ги виждам, дори ги черпя, питам ги
„как са?“. Като я питам: „Павлинче как си, харесва ли ти храната?“, тя
отговаряше „да“, гледаше ТВ, нормално състояние за след инсулт. Тя
правеше цели изречения, можеше да се комуникира с нея. Беше ориентирана
къде се намира. П. никога не е говорила за детството и миналото си, защото
тя нямаше деменция - мога да различа дементен от нормален човек. В
началото жената беше много плаха докато привикне с персонала, беше в
абсолютно нормално състояние след инсулт. Повече от две години сме я
гледали. П. можеше да движи ръцете си – трудно, но не невъзможно, защото
примерно при хранене аз лично съм й подавала вафла и тя я взема и я яде.
Сега примерно ако е супа няма да може да се нахрани сама, защото няма как
да стане. За раздвижване на крайниците й се прилагаше рехабилитация при
нас, главно заради това ги водят при нас. При някои е успешна, при други не
заради болки и т.н. П. имаше болки при извършване на самата рехабилитация.
Нямахме кой знае колко голям успех – тя нямаше да тръгне да провърви, но
всеки ден, 5 дни в седмицата рехабилитаторите се занимават с инсултно-
болни. При нас в дома имаме назначени двама доктора – невролог и
вътрешни болести. Когато е нужно да се отиде при друг специалист или се
водят в дома срещу заплащане от страна на близките им, или с линейка водим
болните в дадено медицинско заведение. Спомням си, че и П. сме я водили в
„Еврохоспитал“ - поради залежаване беше се появила рана, при което ние не
можем да я обработим както трябва и в „Еврохоспитал“ я заведохме без
придружител. Спомням си, че само ходихме да й сменяме памперса, защото
трябва някаква грижа. Тя там се е хранила и т.н. Аз работя в онкоболницата.
Такива лежащо болни са с придружител дори при Ковид пандемията. Но щом
2
може да си вземе вода да пие, да стане да се измие, да извърши най-
елементарните хигиенни нужди…Жената си пролежа там близо седмица без
придружител, но от дома ходихме два пъти на ден да й сменяме памперса.
Заведохме я в болницата с частна линейка. Те си имат пригодени носилки,
които стават на стол. Техниката е следната: от леглото болния се слага на
носилката, оттам тя се повдига и става на стол, оттам двама здрави мъже го
хващат и носят, отиват до следващото легло, става носилка и се придърпва
болния без никакви болки и се слага на другото легла. Мисля, че П. ходи на
нотариус – само това помня. С.В. ми се беше обадил, че ще ходи на нотариус
и да я приготвим. Това означава да я изкъпем предния ден и да я приведем
във вид. Това е практика и рутина в тези домове - като постъпят болните при
нас почти винаги идва нотариус – било за пенсия, било за друго. Мисля, че
преди това пак идва нотариус при П.. При нотариуса тя беше заведена с
частна линейка с носилка-стол. Някой път пращам свои служители с тях
когато нямат близки, някой път болните са само със служителите от
линейката. Не помня дали наши служители участваха при посещението на П.
при нотариуса. Болният може да стои в тази носилка, която става на стол, час,
може и повече. Тази носилка-стол представлява носилка върху колела, която
става на стол и двама мъже го хващат отстрани и пренасят по този начин
болния. За да влезе при нотариуса те я вкарват с този стол вътре. Не мога да
си спомня дали П. носеше очила. Не се е случвало пред мен да чете вестник,
но аз не съм там 24 часа. Това, което аз съм й подавала тя можеше да държи с
ръцете си – вафла, кебапче, сладко, виждала съм я да пие вода от бутилка за
минерална вода. Не мога да уточня коя от ръцете е била по-способна да се
движи. При приемането на лицето в дома се подписват документи от този,
който води болния т.е. не съм виждала П. да подписва документи пред мен.
На въпроси на адв. Ш.:
Свид. К.: Носилката става на стол и си стои като стол сама без да е
подпряна, няма нужда да бъде поставяна върху нещо друго. П. преседя при
нас около 2 години. В началото комуникацията с П. не беше много добра –
може би заради самият й характер, защото беше фин човек, плаха жена. Като
цяло състоянието на П. се подобри. За тези две години тя се подобри доста,
даже прогнозите не бяха да живее толкова време. Не мога да уточня какво
точно, но като цяло физическото й и ментално състояние се подобри, но не
мога да кажа нищо конкретно. Спомням си, че в дома при П. дойде жена
нотариус. Това може би е било през 2019г., в края на лятото. Не съм се
интересувала защо е дошъл нотариус при нея. При П. са идвали адв. В. - той
се занимаваше да й плаща лекарствата и може би Павел да е идвал един, два
пъти. Не са говорили с мен да се ограничават други посещения, но такива
нямаше. В края на 2019г. П. ходи при нотариус. Тя не ми е разказвала за брат
си. П. можеше да разказва: питали сме я защо не може да върви и аз оттам си
спомням, че ми каза, че живеела сама, счупила си е ставата и че Станислав й е
помагал.
На въпроси на адв. М.:
Свид. К.: С.В. доведе П. в дома ни. Виждала съм го 2-3 пъти през
цялото време. Аз не съм там постоянно, може и друг път да е ходил, но имаше
и забрана за свиждане, но като цяло само С.В. се е грижил за нея, само той е
3
плащал таксите и лекарствата. П. като съм я питала ми е разказвала как живее
сама, как и къде била паднала, имала проблеми и как Станислав й е помагал.
Аз правя лекарствата на болните, ако трябва някой да се води някъде,
организирам линейки и подобни организационни неща. Качвам се при
болните два пъти в седмицата и минавам по всички стаи като разговорите ни
са общи, повърхностни от рода на: как си?, как спа снощи? кажи на доктора
това и т.н. Прекаралите инсулт приемат стандартно сомазин или ноотропил –
тя приемаше такова, аспирин протект и друго не си спомням.
На въпроси на адв. В.:
Свид. К.: Мисля, че при П. идва психиатър, после ми звъняха да питат
за медицинската документация. Нямаше свиждане, не са идвали, дори и
нотариуси спряха да ни посещават по време на ковида. Имаме картон на
болния, в който като ги приемаме вземаме копие от медицинската
документация от болницата. Като идват нашите доктори ако има нещо
сестрата, която е на смяна, казва кои от болните имат нужда от преглед и там
се отразяват резултатите от него. П. не е приемала антипсихотични лекарства,
тя нямаше нужда от успокоение.
На въпроси на адв. М.:
Свид. К.: П. не ми е споделяла защо е ходила при нотариус, но ми
спомена, че ще трябва да ходи на нотариус със С.В., защото имали да оправят
някакви неща. На вид никога не съм виждала П. тревожна.
На въпроси на адв. Л.:
Свид. К.: На психиатъра, който посети П., предоставихме картона с
медицинската документация. Вещите лица, които са представили заключение
по делото ми се обадиха по телефона, за да сравним медицинската
документация, която според мен е тази идваща от здравно заведение. Тъй като
ние не сме такова считам, че не притежаваме медицинска документация. Тези
картони, които изготвяме в дома, са за наша вътрешна употреба и по време на
престоя при нас ако примерно някой отиде в болница като ни дадат нова
епикриза пак си вземаме копие и там си го прилагаме.
На въпроси на адв. Ш.:
Свид. К.: При движение на крайниците си П. изпитваше болка. Имам
спомен, че в началото не искаше да прави правилната рехабилитация, защото
изпитваше болка. Това е обща болка при такива болни и още като видеше
рехабилитатора и не искаше да прави с охота упражненията. П. изпитваше
болка само при рехабилитация и при по-сериозни движения. Невроложката
беше дала за болките милгама, а ние да сме й дали най-много парацетомол,
беналгин, но нищо по- сериозно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Л.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. В.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. М.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. Ш.: Нямам доказателствени искания. Правя възражение за
4
прекомерност на размера на сторените от насрещната страна разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, моля да ми бъде дадена
възможност за писмени бележки. Забелязахме в днешното съдебно заседание
голямото противоречие между твърденията на свидетеля, изслушан днес и
рехабилитатора от дома, но на това ще се спра подробно в писмените си
бележки, както и на нарушенията, допуснати от формална страна при
съставяне на завещанието. Моля за присъждане на разноските за експертизите
и адвокатски хонорар, ведно с държавна такса от страна на Б.Т..
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
жалба на наследодателя на доверителя ми по съображения, изложени
подробно в нея и да оставите без уважение въззивната жалба на ответниците.
Производството поставя два основни въпроса: първият е кои са лицата,
правоприемници на П.Ф. - по този въпрос според мен няма съмнение, че това
е моят доверител и С.В.. Вторият въпрос по съществото на правния спор е
основателна ли е претенцията и установени ли са възраженията на
ответниците: да, основателна е. Данните по делото сочат на това, че
претенцията е изцяло основателна, а възраженията на насрещните страни
изцяло неоснователни. Казаното днес от адв. Ш., че сме изслушали свидетел,
чиито показания са в пълно противоречие с тези на рехабилитатор – това не е
вярно. Напротив: и двамата свидетели безспорно установяват, че П.Ф. е
разбирала това, което прави, свойството и значението на извършеното т.е. тя е
била адекватна, не е страдала от деменция. Това, че е била лежащо болна след
инсулт и е имала ограничени движения в ръцете си по никакъв начин не
пречи тя да отиде при нотариус, да положи палеца си, да разбере това, което
й се чете. Моля Ви за решение в този смисъл. Моля да ми бъде дадена
възможност за представяне на писмени бележки. Не претендираме разноски.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, по отношение на спора относно
това кои следва да бъдат определени като ищци считам, че доказателствата
сочат, че като такива трябва да бъдат приети сме П.Д. и аз – С.В.. По
отношение на съществото на спора – доказателствата категоричност сочат на
основателност на моята и на П.Д. претенция. Моля Ви да уважите изцяло
нашата въззивна жалба и съответно да отхвърлите изцяло въззивната жалба
на насрещната страна. Претендираме разноски съобразно представения
списък на разноските. Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки.
АДВ. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да приемете, че А.Ф. е
единствен наследник по закон и то изключва останалите, съответно неговите
наследници, сега конституирани в процеса, са правоприемниците на П.Ф..
Считам, че от събраните по делото доказателства се установи, че завещанието
е нищожно. Моля да ми бъде дадена възможност за подробни писмени
бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалните представители на страните в 10-
дневен срок от изготвяне на протокола да представят в писмен вид
5
съображенията си по съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.22
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6