№ 170
гр. гр.Несебър, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20212150200789 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДД****” ЕООД, ЕИК ***** против Наказателно
постановление № 02-0003718 от 04.08.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда”- Бургас, с което на основание 416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на търговеца е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2500 лева. Моли се от съда да постанови решение,
с което да отмени атакуваното постановление. Сочи се, че Величка Пейчинова не е
полагала труд на обекта, а се е обучавала съгласно договор за квалификация. Излагат
се доводи, че е налице хипотезата на чл.415в от КТ, тъй като още същия ден е бил
сключен трудов договор с лицето. Навеждат се възражения за прекомерност на
наложената санкция. От съда се иска да отмени НП, алтернативно да го измени и
определи наказанието към предвидения минимум.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
При извършена проверка от служители на Инспекция по труда, на 26.04.2021
г., в 14.00 ч., в обект- бързо хранене „Алекс и Алекс“, находящ се в КК „Слънчев бряг“,
кв. Камелия, № 145Б, стопанисван от жалбоподателя, било констатирано да полага
труд лицето Величка Иванова Пейчинова, ЕГН **********. Същата била установена в
кухнята да реже зеленчуци. В предоставената й справка Пейчинова собственоръчно
декларирала, че работи от 25.04.2021 г., на длъжност „работник кухня“, работно време
от 11.00 ч. до 15.00 ч., с два почивни дни седмично, един час почивка през деня, и
трудово възнаграждение в размер на 400 лв. Лицето е посочило, че няма сключен
трудов договор. При документалната проверка бил предоставен сключен с Пейчинова
писмен трудов договор от 26.04.2021 г., но към 14.00 ч. на лицето не е било
предоставено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. За
така установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 02-0003718/06.07.2021 г. за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на
труда.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са допуснати сочените в
жалбата нарушения на процесуалните правила.
В хода на съдебното производство бе разпитана св. Д., от показанията на която
се установи, че действително по време на проверката в сочения по- горе обект, е била
констатирана Величка Пейчинова, която режела зеленчуци в кухнята. Същата
собственоръчно попълнила декларация, в която отразила посочените по- горе
обстоятелства.
Видно от приложеният по делото трудов договор, в същия е отразено, че е
сключен на 26.04.2021 г., т.е. в деня на проверката. От жалбоподателя се сочи, че към
момента на проверката Пейчинова е била все още на обучение, за което прилага
договор за квалификация от 12.04.2021 г. Видно от същият, обаче, обучаващият-
Величка Пейчинова в случая, е следвало да придобие квалификация за
„мияч/хигиенист“, а лицето е било установено да извършва съвсем друг вид дейност.
На следващо място Пейчинова собственоръчно е отразила в предоставената и справка,
2
че е започнала работа в обекта на 25.04.2021 г., а в договора за квалификация е
отразено, че е започнала на 12.04.2021 г. Наред с това в договора за квалификация е
отразено, че се касае за длъжност „мияч/хигиенист“, а лицето е заварено да извършва
друг вид неприсъща дейност. На последно, но не и по значение, място в трудовият
договор е отразено, че има професионален стаж и опит по длъжността 4 години,
поради което е нелогично същата да придобива квалификация на длъжност, на която
вече има натрупан стаж. Следва да се посочи, че двата договора- за квалификация и
трудовия, не са с достоверна дата, поради което не могат да се противопоставят на
наказващия орган, поради което е възможно същите да са били съставени изцяло и с
оглед извършената проверка. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че
съобразно приложената справка, трудовия договор е бил заверен в НАП близо 3 часа
след извършване на проверката. Наред с това, ако действително Пейчинова е имала
сключен договор за квалификация, същата е можела да го посочи в попълнената
справка. Те не само, че не го е сторила, но е вписала и като реквизити параметри,
които по никакъв начин не са уговорени с визирания договор, а именно трудово
възнаграждение, почивки, работно време. Последните пък са заложени в
предоставеният трудов договор.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие издадено наказателно постановление. Обсъдените по- горе доказателства
дават основание на настоящата инстанция да приеме, че от страна на жалбоподателя е
извършено посоченото в атакувания акт административно нарушение. Съгласно
нормата на чл.63 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1. Изпълнението на задълженията по трудовия договор
започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено. Видно от приложената справка, заверката е била извършена в НАП няколко
часа след извършената проверка, вероятно породена от самата проверка. Работникът
собственоръчно е попълнил справка, в която е декларирал договорените елементи на
трудово правоотношение и в този смисъл настоящата инстанция счита, че е доказано
от страна на наказващият орган, че лицето е престирало труд на място към датата и
часа на проверката, който не е бил относим към договор за квалификация, без да му е
било връчено уведомление от работодателя за регистрация на трудовия му договор в
НАП.
По отношение на наведеното възражение за наличието на предпоставките на
3
чл.415в от КТ, то съобразно ал.2 на цитираната норма, същата е неприложима по
отношение на нарушения по чл.63, ал.2 от КТ, каквото е настоящото.
Що се касае до размера на санкцията, съдът счита, че същия е неправилно
определен. По делото няма данни дружеството да е извършило други нарушения,
поради което санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален
размер от 1500 лв.
С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени разноски в полза и на
двете страни. Предвид изричното искане на процесуалният представител на ДИТ-
Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на наказващият орган следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато
съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен,
има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно
дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че
случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да
се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл.
37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се
определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП
и намаляването на наложената санкция от 2500 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че
съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 48 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от претендираните
разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела
по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди
измененията в чл. 63 от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г.
4
по адм. дело № 607/2018г. на ВАС.
На жалбоподателят следва да бъде присъдена сумата от 140 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение съобразно намаленото наказание.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003718 от 04.08.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание 416, ал.5,
вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на „ДД****”
ЕООД, ЕИК ***** е наложено административно наказание „Имуществена санкция”,
като НАМАЛЯВА размера на същото от 2500 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „ДД****” ЕООД, ЕИК ***** да заплати на ДИТ- Бургас сумата от
48 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДИТ- Бургас да заплати на „ДД****” ЕООД, ЕИК ***** да заплати
на сумата от 140 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5