№ 5566
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110160368 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А., с ЕГН **********, адрес: гр.
С..., чрез адв. Д. М., срещу „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С..., с която са предявени искове за следното:
Да се обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1252053/04.04.2023г., сключен между ищеца А. Г. А. и ответника „Ф“ ЕООД,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от „Multitude
Bank“ в полза на ответника, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 97, 20 лв. /съгласно молба вх.
№ *********.12.2024г. за изменение на размера на иска/, представляваща платена при
изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит №
1252053/04.04.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2023 г. между страните е сключен договор за
предоставяне на кредит № 1252053 по реда на ЗПФУР за сумата от 400 лв., при срок на
погасяване 24 дни, лихва 2,7 % или 10,80 лв., ГПР 49,96 %. Сочи се, че в чл. 5 от договора е
уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в
полза на дружеството ответник. Първоначално се твърди, че на ищеца е начислена такса за
обезпечение с поръчителство в размер на 103,80 лв., а в последствие страните сочат сумата
от 97,20 лв. Ищецът твърди, че е погасил задълженията си по договора. Твърди, че не е
подписвал договор за поръчителство и такъв не му е бил предоставен. Оспорва договора за
кредит и този за поръчителство като нищожни поради неспазена форма. Като друго
1
основание за нищожност на договора за кредит сочи липсата на разписана методика за
изчисляване на ГПР, а посоченият в договора размер от 49, 96 % не отговаря на
действителния такъв, като счита, че таксата за обезпечение с поръчителство също следва да
се включи в този размер. Сочи, че грешното посочване на размера на ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика, че с невключването на такса за обезпечение с
поръчителство в ГПР, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
действителният размер на ГПР е над 70 %. Сочи, че клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща заплащане на такса за обезпечение с поръчителство е неравноправна, както и
че нарушава чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК. Претендира разноски.
Ответникът „Ф“ ЕООД не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със
соченото от ищеца съдържание. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на
поръчителство е условие за сключване на договора за кредит, както и, че възнаграждението
на гаранта следва да се включва в размера на ГПР. Счита, че ищецът е имал възможност да
избере друго обезпечение. Възразява, че клаузата по чл. 5 от договора е индивидуално
уговорена с потребителя. Оспорва твърденията за наличие на заблуждаваща търговска
практика от страна на ответното дружество. Оспорва твърдението за неравноправност на
процесната клауза. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от
лице, различно от ответното дружество и този разход не влиза в общия разход по кредита
съгл. пар. 1 ЗПК, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице, която е с
незадължителен характер. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните, съдът счита
предявените искове за основателни, поради следното:
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите. По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В съдебно заседание бе отделено за безспорно в отношенията между страните, че ищецът в
изпълнение на процесния договор е извършил следните плащания: 400 лв. главница, 10, 80
лв. договорна лихва и 97, 20 лв. – сума по незадължителна услуга /в резултат на техническа
грешка посочена в протокола като 90, 20 лв/.
2
Видно от събраните доказателства, кредиторът не е посочил формулата, по която е
изчислил годишния процент на разходите по процесния договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и не е включил дължимата сума за обезпечение на заема по
чл. 5 от договора към годишния процент на разходите. Затова, с оглед на посочения в
договора ГПР от 49, 96% и обстоятелството, че платената сума по поръчителството е в
размер на около ¼ от размера на заема, съдът счита, че при включването на
възнаграждението, дължимо за това поръчителство в ГПР, размерът на същия ще надвиши
максимално предвидения такъв съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. Именно затова клаузата на чл. 5
от процесния договор № 1252053 от 04.04.2023г. се явява нищожна и искът за прогласяване
на нищожността основателен. При това положение основателен се явява и иска за осъждане
на ответника да плати на ищеца сумата, заплатена от последния във връзка с клаузата на чл.
5 от договора за предоставяне на поръчителство, в размер на 97, 20 лв. Тя се явява получена
от ответника без правно основание.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК за заплащане от ответника на: държавна
такса в размер на 100 лв., депозит за в.л. в размер на 150 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1800 лв. с вкл. ДДС. От ответникът на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и Решение от
23.11.2017г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 се дължат: 80 лв. – платени
държавни такси по двата иска, 50 лв. – платено възнаграждение на вещо лице за запознаване
с делото, във връзка с назначената експертиза и 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от договор № 1252053/04.04.2023г. за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен между ищеца А. Г. А. и
ответника „Ф“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на „Ф“ ЕООД, по иска, предявен от А. Г. А., с
ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Д. М., срещу „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С..., на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С... да
заплати на А. Г. А., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Д. М. сума в размер на 97, 20
лв., представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор №
1252053/04.04.2023г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.11.2023г.
до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С... да
заплати на А. Г. А., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Д. М. разноски в общ размер
3
на 330 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4