Р Е Ш Е Н И Е
№ 260270/11.6.2021г. 11.06.2021
г.
град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд
ХV-ти граждански състав
На 25.05 2021
година
В публичното заседание в състав
Председател: Марина Христова
при секретаря Т. К.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 1436
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството се намира във
втора фаза по извършване на съдебна делба.
С влязло в сила съдебно решение от 21.10.2020 год. по горното гражданско дело е допусната делба
между Ж.М.Ч. и М.К.Е. на
следния недвижим имот, находящ се в
с.Т., ***, а именно: УПИ ***в кв. *** по плана на с.Т. с площ
1120 кв.м., от които 1092 кв.м. от ПИ ***, заедно с построените в същия жилищна
сграда с площ 50 кв.м. и жилище – лятна кухня с площ 6 кв.м., при граници на
имота :улица, ПИ ***, при квоти – ½ ид. ч. за Ж.М.Ч. и ½ ид.ч. за М.К.Е..
В първото по делото
с.з. ищцата е предявила претенции по сметки – по чл. 59 ЗЗД за сумата
от 2250 лв., с която ответникът се е обогатил за нейна сметка и за сумата от
7 150 лв. – подобрения в имота,
направени с нейни лични средства за периода май – октомври 2019 год., като разноските са
сторени със знанието и съгласието на ответника.
От заключението на
приета по делото във втората фаза СТЕ
изготвена от вещото лице Д. става ясно, че процесния недвижим имоти е реално
неподеляем съобразно квотите на съделителите, като средната пазарна стойност е 10 400
лв., а стойността на дела на всеки от съделителите е 5 200 лв.
Предвид изложеното и с оглед реалната неподеляемост на имота предмет на делбата,
същият следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като това е единственият
възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната продан сума
следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в съсобствеността.
Предвид поставените допълнителни задачи вещото лице по
назначената СТЕ е посочило, че стойността на извършените в имота подобрения е
9 153 лв., а размерът на увеличението на стойността на имота в резултат на
извършените подобрения е 6 770 лв. Вещото лице е дало заключение и, че
част от описаните в представени от ищцата фактури материали и пособия са
използвани в описаните и извършени в имота подобрения. Описаните – желязо 312,
ф6.5., арматурни мрежи и тел мека са необходими при изпълнение на
стоманобетоновите колони на външната северозападна стена, които не са предмет
на претенцията на ищцата по ИМ, както и вещото лице е констатирало, че на място
са извършени работи, които не са описани от ищцата в молба от 09.02.2021 год.,
като – изпълнена настилка от ламиниран паркет в дневна с кухня и спалня, ремонт
на северозападна външна стена на сградата, три стоманобетонови колони, ремонт
на комин.
Страните са
представили и писмени доказателства.
От НА № ***/14.05.2019
год. се установява, че на посочената дата страните са придобили делбения недвижим
имот посредством покупко – продажба за сумата от 5 500 лв., платена в брой
на продавачите.
Към отговора на
исковата молба ответникът е представил – 5 бр. фактури за закупени материали за
периода май- юни 2019 год., 9 бр. складови разписки за периода май – юни 2019
год., в част от които като клиент е посочен М.Е.. С оглед твърдението си, че
той е закупил бойлера ответникът е представил гаранционна карта и фискален бон
за закупена стока – електрически битов водонагревател от 24.10.2013 год.
За установяване
твърденията си ищцата е представила – Договор за кредит за текущо потребление
от 10.12.2018 год., сключен между нея и Банка ДСК АД, по силата на който е
получила сумата от 20 000 лв. На 02.04.2019 год. между ищцата и Банка ДСК
АД е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 50 000
лв. Прието е копие от трудов договор № ***/27.02.2019 год. сключен между „Би Пи
Булпетролиум“ ЕООД и ответника Е. с уговорено трудово възнаграждение 560 лв. и
допълнително възнаграждение 0, 6 % за всяка година трудов стаж във фирмата и
Трудов договор № ***/09.03.2017 год. сключен между „Би Пи Булпетролиум“ ЕООД и
ответника Е. с уговорено трудово възнаграждение 480 лв. и допълнително
възнаграждение 0, 6 % за всяка година трудов стаж във фирмата. Ищцата е
представила още 9 бр. стокови разписки за периода май – юни 2019 год. , в част
от които като клиент е посочен М.Е., както и идентични с представените от
ответника фактури за закупени материали. Прието е и извлечение от сметка на
ищцата за периода 02.04.2019 год. – 31.05.2019 год. Представена е и стокова
разписка от 07.06.2019 год. за сумата 810, 55 лв. с получател Ж.Ч..
По делото са
събрани и гласни доказателства.
В показанията си
св. Ч.- баща на ищцата посочва, че страните са заживели заедно през 2018 год.,
първо в Я., а после в с.Т., като намерението им било да се оженят. Т.к. дъщеря
му била на добра заплата изтеглила кредит през 2018 год., който бил за
закупуване на жилище, но това не станало, т.к. си купили кола. Оказало, се че
парите от кредита свършили и ищцата направила рефинансиране през 2019 год.
Свидетелят помни, че имало кредит за 50 000 лв. Този път купили къща в с. Т.
. Тя била купена само с кредита, т.к. ответникът нямал пари, за да ги вложи. Наложило
се да правят ремонт на къщата,като парите отново били от заема. Свидетелят лично
участвал в ремонта. Можел да вземе строителни материали с отстъпка, а те отишли
и ги взели с буса. Съборили се стените на къщата, излял се бетон – плоча на
пода.Мазилката била опушена и се съборила до тухла, след това се замазало и
шпакловало. После започнало боядисване. Лично свидетелят правил сводовете.За
инсталацията викали човек и му платили 500 лв., но когато свидетелят отишъл да
прави „ВиК“ банята и тоалетната нямали ток и се наложило той да прави ел.
инсталацията. Къщата нямала и канализация. Имало единствено външна чешма.За
„ВиК“ инсталацията се заплатили само материали, не било плащано на свидетеля за
труда.Нямало баня и тоалетна. Наложило се да се преиззида стена и да се
замазва.Направила се баня, сложили се фаянс, теракот, мивка, гърне, бойлер и
душ. Мисли, че дядото на Ж. е слагал плочките. Материалите и плочките ги
купувала дъщеря му с парите от кредита.Сложили ПВЦ дограма.Свидетелят сложил с
подмазване и обръщане. Прозорците били – 3 монтирани и 1 – немонтиран. Сменили
се вратите, новите били дървени. Вратите били 4 бр. – чисто нови.Направила се
кухня и се взела кухня за вграждане- втора употреба. Нямало кой да им даде
пари, ж. плащала кредита, защото зет му изплащал друг кредит. Едната стая
останала недовършена. Свидетелят не е присъствал
на сделката за закупуване на къщата. Не е видял кой е дал парите. Материалите е
купувал със средства на ищцата. За всичко тя му е давала пари. М. не участвал в
ремонта, защото не разбирал. Косял в градината. Свидетелят бил там две седмици.
Св. Г. посочва, че
страните живеели заедно от 2018 год., купили си къща. Ж. работела в ***,
изтеглила кредит и после го рефинансирала. С първия кредит си купили кола, а
после къща. Къщата не била много за живеене и с остатъка от кредита правили
ремонт. Свидетеля твърди, че е коментирал със страните, че в покупката на
къщата не са вложени други пари освен от кредита.Сменяли се дограми, къртили се
стени, шпакловки, покрив , „ВиК“ и мръсен канал, ел. инсталация, за която Ж. платила
, но не били доволни и се наложило баща й да я прави.Направили баня и тоалетна,
санитарен възел.Едната стая останала недовършена, защото парите свършили.
Кухненско обзавеждане се купило, вградени уреди. Бащата на ищцата уредил от В.
да се вземат по-евтино материали. Свидетелят е виждал бащата и дядото на ищцата
да работят на обекта. Виждал и други майстори да работят, на които плащала Ж..
Доколкото знаел майка й пращала пари от Ч.,
а баща й давал пари за храна. Всичко за ремонта в къщата било платено от
кредита. След като се свършил ремонта страните се разделили. Сега в къщата
живеел М., а Ж. плащала кредита. Свидетелят не е присъствал на сделката за
закупуване на къщата. Свидетелят посочва, че е бил в чужбина, но се завърнал на
29.05.2019 год. и оттогава повече не е заминавал. Ремонтите течели и юни.
Св. Е. – баща на
ответника посочва, че през април 2019 год. се прибрал от чужбина и може би
10-15 дни след това дал 3000 лв. на М.,
за да си закупят жилище. Цялото лято свидетелят бил там и правил ремонт на
къщата. Той и сина му почистили целия двор. Почистили стаите, които били пълни
с боклуци. От там се започнало с къртене на пода, изливане на нов бетон,
съборили стена, изливали колони. Всичко правели свидетелят, синът му и един
приятел, който помагал. Копали канал. „ВиК“ го сложил бащата на ж.. Свидетелят
бил работил в строителството преди 15 години. Лично той правил мазилката,
заливал и пода. Шпакловката я правил един комшия. Мисли, че къщата струвала
5 500 лв. Страните си имали пари и си я платили. Свидетелят не присъствал
на сделката при нотариуса, но присъствал когато се правела сделката със стария
собственик. Парите за ремонта не били много, т.к. предимно те си го правели и
не са викали майстори. Когато ходили за материали и М. нямал пари в себе си
свидетелят плащал. От сестра си взел 2 000 лв. на заем за ремонт на
жилището.Не знаел за какво точно са ги използвали. Кухнята била закупена за 300
лв. от частно лице, втора употреба, като свидетелят ходил заедно със сина си да
я вземат от Д..Платил я синът му. Ж. била на работа.Твърди, че са купували
много материали. Ходил е с бус да взима материали, купени от фирма на морето.
Там не бил плащал. Те си плащали. С
ремонта не се завършила цялата къща, защото не стигнали парите. Синът му споделил,
че си купил кола, но не знаел с какви пари. Знаел, че Ж. е теглила кредит, но
не знаел за какви пари става въпрос. Кредитът бил на нейно име и свидетелят не
бил участвал в изплащането му. Бащата на ж. дошъл за един уикенд. Правил „ВиК“,
но не и ел. инсталацията. Ремонтът започнал от първия ден на закупуване на
къщата. Продължил през месец май, юни. Посочва и, че вторият свидетел изобщо не
е бил в България тогава.
Св. Г. посочва, че
познава М., а ищцата само визуално.Участвал е в ремонта на ел. инсталацията в
къщата им в с. Т..М. го поканил. Направили частичен ремонт, т.е. не сменяли
цялата инсталация, а само някои кабели, кутии и таблото. Свидетелят работил на
приятелски начала, а материалите излезли около 180 лв.М. ги осигурил. В банята
прекарали донякъде, защото нямало сложен бойлер.Не знаел след това какво е
станало и кой е работил. М. си работел там, чистел, метял, хвърлял боклуци.Баща
му също работел, мажел. С бащата на М. се познавали отдавна, но не знаел каква
му е специалността. Не е виждал бащата на Ж.. На обекта свидетелят бил два
дена, било топло. Не знаел с какви средства се прави ремонта.
По предявените претенции по
сметки:
Както беше посочено по горе
ищцата е предявила против ответника претенция за заплащане на сумата сумата от 2250 лв.,
с която ответникът се е обогатил за нейна сметка, с твърдението, че
делбения имот закупен по време на фактическото им съжителство е заплатен с
нейни лични средства, от кредит, който тя все още изплаща. Страните не спорят
относно факта, че делбеният имот е придобит именно по време на фактическото им
съжителство и за сумата от 5 500 лв. Спорят относно произхода на средствата
за закупуването му.
Фактическото съпружеско
съжителство се определя като неформална трайна интимна, духовна и материална
връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по
аргумент за противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968 г. (отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009 г., същата няма действието на
гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова
норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство
на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените
отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата
придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да
са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално.
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест - всяка страна носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В отношенията
между съжителстващите лица не намират приложение разместващите
доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на
имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по
изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които
фактическо съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията
между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата
извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже
нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със
средства, които са собственост на извършилия това действие./така Решение от
27.05.2019 год. по в.гр.д. №103/2019 год. на ОС – Ямбол, Решение №65/18.05.2015
г. по гр. дело № 7088/2014 год. на ВКС/.
При
иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи обедняването си по основание и размер, респективно
обогатяване на ответника, като може да претендира само по малката от двете
стойности. Предпоставките които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за
неоснователно обогатяване са: наличие на обедняване на ищеца, наличие на
обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на
правно основание за имуществено разместване.
За
установяване произхода на средствата за закупуване на имота съдът счита, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Ч. и Е. – и двамата бащи
на страните, предвид тяхната заинтересованост. От събраните писмени
доказателства, ценени в съвкупност с показанията на незаинтересованият свидетел
Г., който посочва, че заедно със страните са коментирали от къде идват парите
за къщата и знаел, че са от кредита, съдът намира, че по делото безспорно се установи, че средствата
вложени в закупуване на имота са били лична собственост на ищцата. Видно от
приложеното извлечение от сметка към 03.04.2019 год. същата е усвоила сума в
размер на 13 980 лв., която значително надвишава продажната цена на имота.
Същевременно по делото липсват данни и годни доказателства ответникът също да е разполагал със средства
да закупи своята ид. част от къщата, каквито са твърденията му в отговора.
Единствено в показанията на св. Е. се съдържа твърдение, че той му е
предоставил сумата от 3 000 лв. за закупуване на къщата, които показания
остават изолирани и неподкрепени от други доказателства.
С
оглед на изложеното съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 2 2250 лв., с която неоснователно се е обогатил за
нейна сметка. Претенцията се уважава в посочения размер, т.к. такова е искането
на ищцата в исковата й молба, въпреки, че половината от заплатената цена е
2 750 лв. Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от
датата на предявяване на претенцията – 19.01.2021 год.
Предявената при условията на чл. 346 ГПК претенция по сметки за присъждане на стойността на
извършени подобрения в съсобствения имот на стойност 7150
лв. през
периода на
фактическото съжителство на страните, намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 30, ал. 3 ЗС, приложима в
хипотезата когато съсобственик със съгласието на останалите съсобственици
извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и експертното заключение на вещото лице установяват извършването
на така посочените подобрения/включително на подобрения , които не са предмет на заявената претенция/, като се поставя
въпросът за принадлежността на средствата, с които са финансирани разноските. Както беше посочено в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала, като процесния, не
намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между
съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата. Във връзка с
разпределението на доказателствената тежест при установяване принадлежността на
средствата, с които едно от съжителстващите лица е финансирало разходи за
извършването на подобрения в съсобствен имот, следва да се прилага правилото на
чл. 154 ГПК, съгласно което всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или
възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
В процесния случай страните не
спорят, че за периода май – октомври 2019 год. в делбения имот са направени
редица подобрения, които според неоспорената експертиза са на обща стойност
9153 лв. и са довели до увеличаване на пазарната му стойност с 6 770 лв.
Ищцата твърди, че изцяло е заплатила материалите и труда за извършването им със
свои лични средства, придобити от изтеглен кредит. Ответникът оспорва това
твърдение, като посочва, че баща му е
участвал с труд и средства, че е получил заем в размер на 2000 лв. от сестра
си, който е използвал, че бойлерът му е предоставен от баща му, както и че
негов приятел е поставил ел. инсталацията.
На първо място съдът приема, че
ответникът не е ангажирал годни доказателства установяващи получаване на сумата
2 000 лв. в заем, която сума да е вложил в ремонта на жилището. Ответникът
не е представил каквито и да е доказателства да е разполагал със суми през
процесния период, с които да е могъл да
заплати сторените подобрения в размер на общо 9 153 лв. лв., респ. собствената си част. Липсват данни
за доходите му, като единствено от представеното от ищцата копие от трудов
договор от 27.02.2019 год. може да се направи евентуално извод, че е реализирал
доход в размер на минималната за страната работна заплата, на фона на реализираната
от ищцата такава /видно от представеното извлечение от сметка/ в размер около
средния за страната. Според съда представените фактури и стокови разписки, в
част от които като получател/клиент е посочен ответникът не могат да доведат до
извода, че заплатените по тях суми са били негови лични. При преценката си
съдът кредитира с доверие незаинтересованите
показания на свидетелитя Г., който твърди, че с остатъка от кредита е правен
ремонта на жилището,което знае, т.к. е коментирал със страните, посочва какви дейности са осъществени в имота,
както и че е виждал бащата и дядото на Ж. да работят в имота и на св. Г., който
посочва, че е направил частичен ремонт на ел. инсталацията, като не му било
платено за труда, а били закупени само материали, както и че е виждал М. и баща
му да работят по къщата.
С оглед на всичко изложеното до
тук съдът приема, че ищцата е финансирала със свои лични средства част от
посочените подобрения, а именно – канализация – материали; нова ел. инсталация
– материали; мазилка, шпакловка, измазване и боядисване на 3 стаи – материали,
изграждане на баня – шпакловка, мазилка, фаянс, теракота – материали; пособия
за баня – мивка, душ, тоалетен блок, шкаф; поставяне на ПВС дограма и врати на
всички помещения. В останалата си част претенцията остава недоказана. Не се
установи по безспорен начин да е заплащан труд на трети лица за извършване на
ремонтните дейности и в какъв размер. По – скоро приетите по делото
доказателства са в посока, че труда е осъществяван безвъзмездно от роднини и
близки на двете страни. Ищцата не ангажира и доказателства относно влагане на
средства в закупуване на бойлер и изработка и монтаж на вградено кухненско
обзавеждане. Освен, че не са представени писмени доказателства, такива
твърдения не се съдържат в показанията на свидетелите Г. и Г..
Според заключението на вещото
лице и направените от същото изчисления горепосочените подобрения са в общ
размер на 3771 лв. Настъпило е неоснователно разместване на
имуществени блага, което следва да бъде отстранено при условията на чл. 30, ал. 3 ЗС. Предвид квотите на страните в
съсобствеността ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
1885, 50 лв., а претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 7150 лв. следва да бъде отхвърлена.
На осн. чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на ЯРС държавна такса за извършване на
делбата, която е в размер на 4 % върху
стойността на дела им или по 208 лв.
На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС
държавна такса върху уважената част на предявените искове по сметки
в размер на общо 165,
42 лв., а ищцата следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса върху отхвърлената част на предвения
иск по сметки в размер на 210, 58 лв.
Разноски за
адвокатско възнаграждение в производството за делба не следва да бъдат
присъждани, т.к. съобразно трайната практика на ВКС - при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и на способа на извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разходи
за процесуално представителство на адвокат. Освен това във втора фаза на
делбата не са представени доказателства /договор за правна защита и
съдействие/, от които да се установи, че е уговорен, респ. заплатен от някоя от
страните адвокатски хонорар във връзка с претенциите по сметки.
Т.к. разноските по изготвяне на
експертизата са поети единствено от ищцата, то ответникът следва да бъде осъден да й заплати
припадащата му се част, съобразно дела си или 200 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в с.Т.,
***, а именно: УПИ ***в кв. *** по плана на с.Т. с площ
1120 кв.м., от които 1092 кв.м. от ПИ ***, заедно с построените в същия жилищна
сграда с площ 50 кв.м. и жилище – лятна кухня с площ 6 кв.м., при граници на
имота :улица, ПИ ***, при пазарна цена в размер на
10 400 лв.
ПОЛУЧЕНАТА
ОТ ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума да се разпредели съобразно правата на страните, а
именно ½ за Ж.М.Ч. и ½ за М.К.Е..
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 ГПК М.К.Е. , ЕГН ********** да заплати на Ж.М.Ч. ,
ЕГН ********** сумата от 2250 лв., в
едно със законната лихва от 19.01.2021 год. до окончателното й изплащане с
която сума неоснователно се е обогатил за нейна сметка , както и сумата от 1885, 50 лв., половината от стойността
на извършени в делбения имот подобрения в периода май – октомври 2019 год., в
едно със законната лихва от 19.01.2021 год. до изплащане на сумата, като
претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7150 лв.,
като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.К.Е. , ЕГН ********** да
заплати на Ж.М.Ч. , ЕГН ********** сумата от 200 лв. , разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Ж.М.Ч.
, ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна такса за извършване на
делбата и по претенцията по сметки в размер на 418, 58 лв.
ОСЪЖДА М.К.Е. , ЕГН ********** да
заплати по сметка на ЯРС държавна такса за извършване на делбата и по
претенцията по сметки в размер на 373,
42 лв.
Решението може да се обжалва пред
ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: