РЕШЕНИЕ
№
260062 15.10.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №510 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
С
Решение №533/03.06.2020г., постановено по гр.д.№4113/2019г. по описа на РС- П.
е осъдена Община П., представлявана от Кмета Т.П., с адрес: гр.П., бул.„Б.“ №2,
да заплати на Г.С.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник
адв.В.Д. ***, на основание чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата в
размер на 2950лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат от нападението и ухапването
му от безстопанствено куче на 22.04.2019г. в гр.П., както и разноски по делото
в размер на 855,50лв., като е отхвърлен
иска за главницата над 2950лв. и до претендирания размер от 4000лв., както и
претенцията на ищеца за разноски над размера от 855,50лв. и до посочения в Списъка
по чл.80 от ГПК размер от 1080лв., като неоснователни.
Осъден е Г.С.П., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, с пълномощник адв.В.Д. *** да заплати на Община П.,
представлявана от Кмета Т.П., с адрес: гр.П., бул.„Б.“ №2 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 78,75лв., като е отхвърлена претенцията на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над размера от 78,75лв. и до
посочения в Списъка по чл.80 от ГПК размер от 300лв., като неоснователна.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Община П., чрез юриск.С.Г..
Твърди се, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
В тази насока се твърди, че
съдът е приел, че е предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, във вр. с
чл.45 от ЗЗД, но съобразно съдебната практика на ВКС със задължителен характер,
исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от безстопанствени
кучета, намират правното си основание в чл.49 от ЗЗД.
Приема се, че отговорността на
Общината следва да се ангажира по чл.49 от ЗЗД, като юридическо лице на
основание извършено от нея възлагане на
установени със закон нейни задължения, когато е доказано бездействие на нейни
органи и служебни лица. С оглед на това се визира, че неправилно
първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.50 от ЗЗД.
Твърди се, че постановеното
решение, противоречи на материалния закон и от друга страна, тъй като Община П.,
като юридическо лице по смисъл на чл.14 от ЗМСМА не носи отговорност по чл.45
от ЗЗД, тъй като съгласно т.1 от Постановление №7/1959г. на Пленума на ВС
отговорност по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Визира се, че Община П. носи
отговорност при доказано бездействие по изпълнение на задълженията по Закона за
защита на животните. В случая се приема, че от приетите по делото писмени
доказателства е доказано, че не е налице бездействие от страна на Общината.
В този смисъл се визира, че
общинските служители не са бездействали, а са предприемали и продължават да
предприемат предписаните от закона мерки за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета.
Твърди се, че не е налице
причинна връзка между увреждането на Г.П. ***, тъй като няма изобщо бездействие
от страна на последната.
Сочи се, че ако предписаните от
закона действия са предприети от общината с дължимата за това грижа и въпреки
това настъпят вреди, нейната отговорност за тяхната отговорност не може да бъде
ангажирана. В този смисъл се цитира съдебна практика.
Твърди се, че неправилен и необоснован е изводът
на съда, че процесното куче е безстопанствено.
Визира се, че по делото липсват
доказателства, че ищецът е ухапан именно от безстопанствено куче.
Твърди се, че размерът на
обезщетението е несправедлив, тъй като е нарушена нормата на чл.52 от ЗЗД. В
мотивите на решението си, съдът е записал, че определя обезщетение в размер на
2950лв. по справедливост, но не се е обосновал.
Приема се, че при определяне на
обезщетението, съдът не се е съобразил с конкретния случай. Не е обсъдил
визираните писмени доказателства в съвкупност с приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза. Съответно не е обсъдил разминаването между медицинските
документи и експертизата.
Сочи се, че е необоснован
изводът на съда, че нараняванията му са именно от ухапване от куче, тъй като по
делото е установено, че ищецът има друг проблем с крака, който е възникнал след
инцидента и не е свързан с него.
Не се приема и изводът на съда
в насока, че ищецът изпитва страх, че медицинските документи подкрепят
свидетелските показания.
Приема се, че обезщетението не
трябва да бъде източник на обогатяване при един несправедлив размер.
Искането е за отмяна на
обжалваното решение, с решаване спора по същество, като се отхвърли предявения
от Г.П. иск. Алтернативно се моли да бъде определен друг, по- нисък размер на
обезщетението, който би бил по- справедлив, тъй като за минимално увреждане би
се дължало минимално, символично обезщетение.
Моли се на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, да се присъди на Община П. юрисконсултско възнаграждение, съгласно
Списък по чл.80 от ГПК.
В постъпила Молба- становище от
Община П., чрез юриск.Г., във връзка дадени указания на съда е заявено, че се
обжалва решението изцяло.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г.П., чрез пъломощника
му адв.В.Д..
В същият се твърди, че
подадената въззивна жалба е неоснователна, като се приема се, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излагат се съображения в насока
неоснователност на направените възражения в подадената въззивна жалба.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание, за жалбоподателят
Община П., редовно призован се явява юриск.Г.. От страна на последната се
поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена, като
се отмени обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и
неоснователно. Моли се за постановяване на друго, с което се отхвърли
предявения иск. Алтернативно се моли да
бъде намален присъдения размер на обезщетение. Подробни съображения са развити
в представени писмени бележки. Моли се за присъждане на разноските, съобразно
представен списък на разноски.
Ответникът Г.С.П., редовно
призован се явява лично и с упълномощения от него адв.Д.. Последният моли да се
остави без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка поддържа
съображенията си развити в писмения отговор.
Моли се за присъждане на
направените разноски, съгласно списък на разноските, които представя.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Производството пред
първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от Г.С.П.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез пълномощника му адв.В.Д. ***, с
адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2, представлявана от Кмета Т.П., с която е предявен иск
с правно основание чл.50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД- за обезщетение за неимуществени
вреди.
Твърди се от страна на ищецът,
чрез неговия пълномощник, че първия, на 22.04.2019г. около 9.20 часа, минавайки
по улица „М.В.“ пред входа на „Търговията“ в гр.П. внезапно усетил остра и
силна болка в десния крак. Вследствие на претърпяната болка, силно изкрещял и
се обърнал като зад себе си видял голямо, кафяво куче, с маркировка на ухото,
представляваща жълт маркер, което куче явно изплашено от силния му вик
започнало да се отдалечава. Ищецът твърди, че кракът му кървял обилно и изпитал
силна болка и уплахата вследствие на извършеното. Изплашил се, тъй като изтекло
много кръв, от което почувствал и слабост и веднага отишъл в кабинет за
доболнична помощ към МБАЛ „П.“ в гр.П.. На място в кабинета му поставили
инжекция против тетанус като го пренасочили към инфекциозното отделение. Там му
поставили инжекция против бяс и му казали, че по схема ще му поставят още две
инжекции. На 22.04. му поставили първата, на 24.04.- втората и на 28.04.2019г.-
третата инжекция. Въпреки това раната му започнала да гнои и на 14.05.2019г.
отишъл в кабинета по съдебна медицина в МБАЛ- П. при доктор П.. Същият му издал
медицинско удостоверение №92/2019г. и го изпратил на хирургичен кабинет за
консултация и лечение, тъй като раната му имала гноен налеп. Лекарят в
хирургията установил, че вследствие на ухапването от кучето е получил няколко
открити рани на няколко области по десния крак като захапката от кучето е била
с дълбочина около 1,5 сантиметра. Предписали му антибиотик, който ищецът пил в
продължение на седем дни и си сменял превръзката на раните в продължение на три
месеца. Твърди, че болките в крака му продължавали и до днес като все още
изпитвал затруднение с ходенето, а интензитетът на болката се засилвал особено
при движение. Твърди, че вследствие на инцидента станал напрегнат и тревожен,
изпитвал болки през нощта и трудно спял. Понякога се събуждал през нощта,
изпитвайки състояние на силно безпокойство, страх и тревожност. Ужасявал се
когато видел куче на улицата, при положение, че до преди инцидента имал
положително отношение към тези животни.
Счита, че отговорност за
претърпените от него неимуществени вреди носи Община П., на която по силата на
чл.47, ал.3 от Закона за защита на животните е определено задължение за
осъществяване на надзора и грижата над безстопанствените кучета. Сочи, че от
посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е
възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на
вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението
на кучетата. Според чл.50, т. 2 от Закона за защита на животните организациите
и лицата по чл.49 от Закона за защита на животните вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато
обаче организациите и лицата по чл.49 от Закона за защита на животните, които
имат грижата и надзора не изпълнят задължението си за вземане на мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди,
между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга, възникват
правоотношения по чл.49 от ЗЗД.
Твърди, че към 22.04.2019г. е
било налице задължение на общината да вземе мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на безстопанствени кучетата към хора или животни.
Счита, че бездействието на
нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение ангажира нейната
обективна отговорност спрямо ищеца за причинените му неимуществени вреди,
вследствие на ухапване от безстопанствено куче.
Искането е да се постанови
решение, с което да осъди Община П., представлявана от кмета Т.П., да заплати
на Г.С.П., сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на
22.04.2019г. в гр.П..
В срокът по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. В него е взето
становище, че предявеният иск по чл.49 от Закона за задълженията и договорите
от Г.П. *** е допустим, но неоснователен. Счита, че обстоятелствата, на които
се основава претенцията на ищеца не отговарят на действителното положение между
страните, по следните съображения:
Не е установено, че ищецът е
бил ухапан от безстопанствено куче; Налице е разминаване между представените с
исковата молба медицински документи; Не е вярно твърдението на ищеца за
бездействие от страна на Община П., напротив Община П. е предприемала и
предприема предписаните от закона мерки за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета; Претенцията е в завишен размер и при условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца Г.П..
Възразява, че освен твърдението
на ищеца, че кучето е безстопанствено няма други данни за това в исковата
молба. От същата ставало ясно, че свидетели няма, както и че никой не е видял
как се е случил инцидента, дали ищецът е бил ухапан от куче и дали то е
безстопанствено (т.е. родено на улицата), или то е със собственик, но е пуснато
свободно, изоставено или изгубено, още повече, че в района на „Търговията“ в
гр.П. не може категорично да се твърди дадено куче дали е безстопанствено, тъй
като там грижа за животните полагат голяма част от търговците. По делото
липсвали доказателства, че ищецът е бил ухапан именно от безстопанствено куче.
Второто възражение се основава
на факта, че в деня на инцидента /22.04.2019г./ на г-н П. е издаден Лист за
преглед на пациент в консултативно- диагностичен блок /спешно отделение
№008501/22.04.2019г., в който в анамнезата е записано единствено „рана“, а в
представеното Съдебномедицинско удостоверение №92/2019г. /което е изготвено на
14.05.2019г., т.е. 22 дни след случилото се/ са описани две окръглени рани и
два броя успоредни охлузвания, поради което не само е налице несъответствие в
посочените документи, но и в заключението към съдебномедицинското удостоверение
е описано, че „травматичните увреждания са получени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени така, както съобщава пострадалия в предварителните сведения, захапан
от куче.“.
Възразява се, че от
представените с исковата молба медицински документи не се установява, че г-н П.
е ухапан от безстопанствено куче- те визуализират само негови твърдения.
Твърди се, че чл.47 от Закона
за защита на животните регламентира случаите когато едно куче е кастрирано,
обезпаразитено и ваксинирано срещу бяс, то да бъде върнато на мястото, от което
е взето. В тази връзка счита, че Община П. не носи отговорност за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, тъй като общинските служители не са бездействали,
а са предприемали и продължават да предприемат предписаните от закона мерки за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета като залавят, кастрират,
обезпаразитяват, ваксинират и връщат кучетата на мястото от където са взети-
т.е. отново в градска среда, но без местата, изброени в чл.48 от ЗЗЖ. Твърди,
че общинските служители изпълняват стриктно и с необходимата грижа задълженията
им, които произтичат от Закона за защита на животните.
Сочи, че освен горното,
разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗЗЖ говори, че следва да се предприемат мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни, но
не е регламентирано какви точно мерки трябва да се предприемат. Единствено
Закона за ветеринарномедицинската дейност в чл.177 ал.1, т.3 говори за забрана
за извеждане на агресивно куче без повод и намордник /което следва да се
извърши от лицето, грижещо се за него/, което може да се възприеме като мярка
за предотвратяване на агресивно поведение.
Прави се възражение, че
претенцията на ищеца е прекомерно завишена и не съответства на причинените
вреди с оглед характера на увреждането, липсата на хоспитализация, адекватност
и контактност.
При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца Г.П..
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за установено
следното:
Няма спор между страните по
делото, че на 22.04.2019г., в гр.П., около 09.20ч., на улица „М.В.“ пред входа
на „Търговията“, ищецът е бил внезапно нападнат и ухапан от куче. След
инцидента му е била оказана медицинска помощ в МБАЛ-П. като били обработени
раните му и му били поставени ваксини против бяс и тетанус.
Видно от Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 22.04.2019г. е посочена основна диагноза „ухапване от куче
или удар от куче, като е посочено в графа “Терапия“- ваксина.
Видно от Съдебно- медицинско
удостоверение №92/2019г. се установява, че при прегледа на ищеца на
14.05.2019г., съдебният лекар е установил следното: Рани и охлузвания по
дясната подбедрица. Дал е заключение, че тези травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалия в
предварителните сведения- захапан от куче. Посочил е, че кучешките зъби
действат като твърд, тъп предмет. Направил е извод, че раните са причинили на
ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК. Охлузванията са му причинили болка и страдание по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК.
Св.Л. в показанията си излага
данни в насока, че отивайки с пострадалия до Търговията е останал в колата, а
първия е излязъл да вземе закуски. В следващия момент установил, че Г.П. докато
е изчаквал да пресече улицата, едно куче се спуснало пред колата и го захапало,
след което побягало. Свидетелят излязъл веднага, като установил, че на П. била
потекла кръв, с оглед на което се качили в колата и първия откарал втория в
Бърза помощ. Констатирал, че пострадалия бил много уплашен и стресиран. Знае,
че последния бил инжектиран с инжекции за бяс. Същият му се оплаквал, че го
боли и сърби, като му казвал, че се маже с различни мехлеми и не е могъл да
спи. Констатира, че кучето е била малко над средно, като имало на ухото жълто,
нещо като марка.
В показанията си св.Г. сочи, че
бил помолен от П. да му помага за 10-15 дни при доставка на стока. Констатирал,
че последния е привързан за крака. Правило му впечатление, че П. като види куче
се озърта, като същия куца. Съответно му се оплаквал, че го боли раната.
От заключението на съдебно- медицинската
експертиза се установява, че ищецът Г.С.П. е получил на 22.04.2019г.: рани по
предновъншната повърхност в средната трета на дясната подбедрица и охлузвания
по задностраничната повърхност срещу раните. След получаване на уврежданията
той е посетил Спешно отделение на МБАЛ-П., където е бил прегледан, регистриран,
бил е направен тетаничен анатоксин /ваксина срещу тетанус/. Раната била
почистена, дезинфекцирана и превързана. Насочен е към Инфекциозно отделение на
болницата за провеждане на противобясна профилактика. Раните зараснали вторично
с нагнояване, което било установено при прегледа от съдебен лекар на
14.05.2019г., образувайки ръбци, което се констатирало при прегледа на
13.05.2020г. Раните са нарушили целостта на кожата и подкожието като няма
медицински данни за увреждания на подлежащи кръвоносни съдове, мускули и нерви.
Според вещото лице, описаните травматични увреждания са били причинени от
действието на твърди, тъпи/тъпоръбести предмети и предвид общия им вид и
разположението им отговарят да са получени по описаните в исковата молба време
и начин - от ухапване от сравнително едро куче. Срокът за пълно възстановяване
в конкретния случай е удължен, поради възпалителния процес в раните до около
60- 70 дни, през който период пострадалият е изпитвал болки и страдания- по- изразени
в началото и постепенно намаляващи по интензитет. Приложеното лечение
/инжектиране на тетатокс/ и противобясна ваксина обичайно също води до болки и
страдания- с изразена болезненост в мястото на приложението, за срок от около 2
седмици. Травматичните увреждания са причинили на пострадалия разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно.
С въззивната жалба е направено
възражение, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният
съд е квалифицирал иска, като такъв, което представлява нарушение на
материалния закон, което обуславя неправилност на постановеното съдебно
решение. Съответно, че РС- П. неправилно е приложил материалния закон към
установените по делото факти, което води до незаконосъобразност на решението.
Тава възражение няма основание
да не бъде споделено за основателно, но същото не е основание за промяна на
крайния изход от делото.
В тази насока следва да се
посочи, че съществува уеднаквена съдебна практика на Върховния касационен съд
по реда на чл.291 от ГПК- съдебни решения по гр.д.№1155/2009г., ІVг.о. ВКС и по
гр.дело №2398/2008г., І г.о. ВКС, със задължителен характер, според която
исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета
намират правното си основание в чл.49 от ЗЗД. Пасивно отговорна страна е
съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността
на общината следва от възложени със закон задължения- чл.35, ал.4 от ЗВМД
(отм.), във вр. с §3, т.1 от същия и Закон за защита на животните Глава „Безстопанствени
животни“ по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез
кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна
и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия,
възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и
служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта
места, отговорността на общината се ангажира по чл.49 от ЗЗД, като юридическо
лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни
задължения.
В конкретният казус, безспорно е
установено бездействие на органите на общината с оглед вменените й задължения
за осъществяване на грижи и надзор по отношение на безстопанствените кучета, от
което следва да бъде ангажирана нейната отговорност по реда на чл.49, вр. с чл.45
от ЗЗД.
В случая, въззивният съд изцяло
споделя съображенията на първата инстанция по отношение наличието на
непозволено увреждане и липсата на съпричиняване от пострадалия и препраща към
тях на основание чл.272 от ГПК. В този смисъл не могат да бъдат споделени
възраженията във въззивната жалба, че от събраните по делото доказателства не
се установява по категоричен начин вида на уврежданията. В тази насока следва
да се посочи, че видно от Съдебно- медицинско
удостоверение №92/2019г. се установява категорично, че при прегледа на ищеца на
14.05.2019г. от страна на съдебния лекар е установено следното: Рани и
охлузвания по дясната подбедрица. Дадено е заключение, че тези травматични
увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез
удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава
пострадалия в предварителните сведения- захапан от куче. В относимост на това е
и първия съставен документ от 22.04.2019, където е посочена диагноза: ухапване
или удар от куче, като е предписано да се бие ваксина.
Разпитаният по делото свидетел Л.
е бил в непосредствена близост до
мястото на инцидента когато е ухапан П. от процесното куче, като излаганите от
него данни в тази насока не са опровергани от останалия доказателствен
материал. От този свидетел са налице и неопроверганите му данни, че кучето е
безстопанствено, тъй като същия е видял маркер на ухото на кучето. Следва да се
посочи, че от страна на Общината не са налице ангажирани доказателства които да
установява съответно това куче дали има собственик.
Ето защо не може да се приеме
за основателно възражението, че е налице необоснован извод от страна на
районния съд, за безстопанственост на причинилото увреждания куче.
Няма основание да се приеме за
основателно и възражението на общината за освобождаването й от отговорност,
поради предприемането на действия за овладяване популацията на
безстопанствените кучета. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на
общините, съгласно ЗВМД и ЗЗЖ е постигане на резултат, при който
безстопанствени кучета да бъдат улавяне и настанявани в приюти- чл.47 от ЗЗЖ,
като по изключение се допуска да бъдат връщани на местата, от които са взети-
чл.47, ал.3 от същия закон. Категорично е установено по делото от показанията
на св.Л., че кучето е имало ушен маркер от което следва извод, че то е уловено,
но е върнато. Ето защо, с оглед конкретния характер на инцидента следва да се
приеме, че с взетите мерки от страна на общината реално не е гарантирано
безопасното поведение на животното спрямо хората.
По отношение на възражението за
завишен размер на определеното обезщетение явяващо се причинени неимуществени
вреди следва да се посочи, че първоинстанционният съд се е съобразил с
конкретните увреждания, а именно- нараняване с което е нарушена целостта на
кожа и тъкан, установени по несъмнен начин от събраните писмени доказателства-
медицинско удостоверение и заключение на съдебно- медицинската
експертиза.изискванията на чл.52 от ЗЗД.
В тази насока е установена продължителността на оздравителния процес,
изпитвана болка от страна на ищеца, както по време на инцидента, така и
впоследствие. Продължителността на оздравителния процес е повече от 30 дни, а
именно 60- 70 дни, като са настъпили и усложнения вследствие на раната от
ухапването. Тези данни са установени категорично от заключението на вещото лице
и на практика не са опровергани от
ответната страна.
Установено, е че пострадалия
има страхови усещания след инцидента, което е доказано със свидетелски
показания, като не е не необходимо да се изследва това състояние със
специалисти. Основанието за това е и, че не само усещането за страх е
определящо в конкретния случай, тъй като са установени реални болки и
страдания. Същите са достатъчно основание да се приеме, че определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетение е справедлив и отговаря на
критерия заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедливост.
Не може да се изведе извод и за
съпричиняване, тъй като от събраните доказателства не може да се изведе такъв
извод. В тази насока отново следва да се посочат показанията на св.Л., който не
излага каквито и да е било данни в насока на поведение от страна на пострадалия
П. по отношение на процесното куче.
При тези данни, няма основание
настояща инстанция да приеме, че са налице основания за намаляване на
определения размер на обезщетение.
Предвид на гореизложеното
споделяйки изцяло крайните правни изводи на първоинстанционния съд, настоящия
въззивен състав приема, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде изцяло потвърдено, а подадената въззивна жалба се остави без
уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото, в
тежест на жалбоподателят Община- П. разноски пред настоящата съдебна инстанция
в размер на 500лв.- адвокатски хонорар.
Поради изложеното и на
основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№533/03.06.2020г,. постановено по гр.д.№4113/2019г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Община П.
Община П., представлявана от
Кмета Т.П., с адрес: гр.П., бул.„Б.“ №2, да ЗАПЛАТИ на Г.С.П., с ЕГН
********** ***, съдебно- деловодни разноски- адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция в размер на 500/петстотин/лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.