П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 66

 

Гр. Пловдив, 04.09.2017  година

 

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти септември  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ГЕОРГИ АТАНАСОВ                   

ВЕНЕТА ЧАКЪРОВА

                                                                   

секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА

прокурор:   ДАНАИЛА СТАНКОВА

след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 1296 по описа за 2017 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

         

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Ю.Ю. - роден на *** ***, живущ ***,  българин, български гражданин,  с основно образование, женен, пенсионер, осъждан,  ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на **** год. на главен път II-58 в с. Д., обл. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил ***, с рег. ***е нарушил правилата за движение:

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и

- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно-превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено място 50 км/ч за пътно-превозни средства, категория  „В”.“,  

като по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – Р. И. М. и телесна повреда на повече лица, а именно: три средни телесни повреди на Р.Р.Ю., както следва: счупване на тялото на лява бедрена кост и счупване на левия външен глезен, довели до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни, счупване на тялото на дясна бедрена кост, довела до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни и лезия на сухожилията на втори и трети пръст на лява ръка, довели до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник, за срок по-голям от 30 дни и средна телесна повреда на А.А.М., изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник, за срок по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. А и б. Б, пр. 1, във вр. с ал. 1, б. Б, пр. 2, б. В, във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК  го  ОСЪЖДА на  ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на подсъдимия С.Ю.Ю.  наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия  С.Ю.Ю. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Приложеното по делото веществено доказателство – 1 брой лек автомобил ***, с рег. ***, предаден на съхранение в РУП – А. при ОД на МВР – П., след влизане на присъдата в законна да се върне на собственика му – С.Ю.Ю..

          На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.Ю.Ю., със снета по-горе  самоличност да ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – гр. П. сумата от 869,78 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                             2.

                                    

 

Мотиви по НОХД № 1296 по описа на ПОС, за 2017г.

 

Окръжна прокуратура гр. П. 

 

 

 

Окръжна прокуратура гр. ПловдивО е внесла в Пловдивски окръжен съд обвинителен акт против С.Ю.Ю. ЕГН ********** за престъпление по чл.343 ал.З пр.4, б.“А“ и б.“Б“ пр.1 вр.с ал.1 б.“Б“, пр.2, б.“В“, вр.ал.4, вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на ****г на гл.път 11-58 в с.Д., обл.Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил *** с per. №*** е нарушил правилата за движение:

чл.20, ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват

Чл.21, ал.1 от ЗДвП- „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: в населено място 50км/час за ППС, кат. „В“ като по непредпазливост е причинил смърт на едно лице- Р. И. М. и телесна повреда на повече лица, а именно: три средни телесни повреди на Р.Р.Ю., както следва: счупване на тялото на лява бедрена кост и счупване на левия външен глезен, довели до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за срок по- голям от 30 дни, счупване на тялото на дясна бедрена кост, довела до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за срок по- голям от 30 дни и лезия на сухожилията на втори и трети пръст на лява ръка, довели до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник, за срок по- голям от 30 дни, и средна телесна повреда на А.А.М., изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник, за срок по- голям от 30 дни. 

 

 

Съдебното разглеждане на делото бе проведено при условията на чл.

 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато съкратено съдебно следствие подсъдимият призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи  да не се събират доказателства за тези факти.

По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение от 04.09.2017 г. обяви, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

 

 

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. П. поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за доказано от самопризнанието на подсъдимия Ю. и от събраните на досъдебното производство доказателства. Акцентира върху реда, по който се е развило производството и предлага при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да не се изтърпи ефективно, като към него бъде прибавена кумулативната санкция лишаване от правоуправление.

 

 

 

 

Защитата не оспорва, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Подробно и задълбочено се анализират смекчаващите отговорността обстоятелства, които се приемат като достатъчни да обосноват определяне на  наказанието лишаване от свобода,  което да се отложи на основание чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок, в каквато насока е заключителната реч на адв. С..

Подсъдимият поддържа тезата на адвоката си и моли съда да не го лишава реално от свобода.

Повереникът на частните обвинители А.М., Р.Ю., С.М. и А.М. – адв. Ч.  излага доводи, че фактическата обстановка е доказана и е такава, както е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява се желанието на клиентите й подс. Ю. да не търпи реално евентуално наложено му наказание лишаване от свобода.

Частните обвинители заявяват, че единодушно подкрепят заявеното от повереника им.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Ю.Ю. е роден на ***г***, обл. К., ул.Д. №**, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият С.Ю.Ю. притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство № ****, издадено от ОДМВР гр.К. на 31.01.2011г. г., категории В, С. До извършване на процесното пътно-транспортно произшествие, подс.Ю. имал регистрирани две нарушения на правилата за движение по пътищата, касаещи нарушения на разпоредбата на чл.6, т.1 и чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, за което е бил санкциониран.

Подсъдимият притежавал и управлявал лек автомобил марка *** 21061, с ДК № ****. Същият живеел в с.Д., обл.К., заедно със съпругата си. На ****г. Ю. отишъл с личния си автомобил *** **, с ДК ***** в с.Г., обл.К. на погребение на близка на семейството жена. На погребението присъствали и пострадалият Р. И. М.- брат на съпругата на обвиняемия, както и свидетелите А.М.- съпруга на Р.М., Р.Р.Ю.- дъщеря на Р.М. и Д. М.- съпруга на сина на пострадалия. След погребението подсъдимият потеглил с автомобила си за град П., заедно с пострадалият Р.М. и свидетелите Р.Ю., А.М. и Д. М., тъй като трябвало свидетелката А.М. да посети лекар за извършване на медицински преглед. В автомобила на подсъдимия Ю., пострадалият Р.М. седнал на предната, дясна седалка до шофьора, а свидетелите Р.Ю., А.М. и Д. М. се настанили на задната седалка, като първата седнала зад баща си, Д. М.- зад шофьора, а свидетелката А.М. седнала по средата, между дъщеря си и снаха си. Потегляйки от с.Г., обл.К. подсъдимият насочил моторното превозно средство към град П. по главен път II- 58/ К.- П./, преминавайки през съответните населени места. След село Ч., подсъдимият изпреварил движещ се микробус, който се управлявал от свидетеля Л. С., на който му направило впечатление, че лекият автомобил е нестабилен на пътя, а шофьорът ту ускорява скоростта, ту я намаля. Преди село Д. започнал да вали дъжд, като в момента, в който подсъдимият влизал в селото валежът се усилил и пътната настилка се намокрила. Преминавайки през селото автомобилът, управляван от подс.Ю. *** С., която е част от главен път П-58 гр.К.- гр.П., в посока изток- запад, като пътят бил двупосочен, с една лента във всяка посока, с осева непрекъсната линия. Въпреки, че бил в населено място, а времето дъждовно и настилката мокра, обвиняемият без да се съобрази с тези обстоятелства, се движел със скорост около 65-70км/ч. При навлизане в пътен участък „ляв завой“, който вече се намирал към края на селото, движейки се с превишена за населено място скорост, явяваща се в този смисъл и несъобразена, включително и с атмосферните и обективни условия на пътя, автомобилът, управляван от подс.Ю. загубил надлъжна и напречна устойчивост, при което Ю. изгубил контрол над МПС, при което колата се завъртяла наляво и с водещата дясна странична част на базата на автомобила напуснала платното за движение в посока юг и се ударила с дясната си странична част в намиращ се циментов/бетонен/ електрически стълб от енергопреносната мрежа на с.Д.. След настъпване на удара в стълба, лекият автомобил спрял и се установил в покой с дясната си странична част в контакт с циментовия стълб. В резултат на удара, пострадалият Р.А.М. бил притиснат в областта на дясната ръка между стълба и колоната на автомобила и не мърдал. Свидетелката Р.Ю. била със затиснати долни крайници, а горната част на тялото- изкривено извън колата. Св.А. била също притисната на задната седалка, а св.Д. М. успяла да излезе извън колата и да вика за помощ. Непосредствено след удара, свидетелят А.С., който в този момент пътувал по същия път, видял катастрофата и спрял на мястото. Свидетелят видял, че шофьорът се опитва да извади мъжът на предната дясна седалка, като му викал да си отвори очите, но същият бил неподвижен. На местопроизшествието дошъл и свидетелят Л. С., който преди това забелязал автомобила на обвиняемия да го изпреварва. Последният също се обадил на телефон 112 за помощ. Малко след това на мястото пристигнала спешна медицинска помощ, която констатирала смъртта на пострадалия Р.М., а свидетелките А.М. и Р.Ю. били откарани в УМБАЛ *** ЕАД за оказване на спешна медицинска помощ. Свидетелката Д. М., поради по- доброто си здравословно състояние била откарана в БМАЛ „А.“ЕОООД за преглед. Според заключението на извършената съдебно- медицинска експертиза на трупа на Р. И. М. на последния били установени травматични увреждания: разкъсване на перикарда и дясно предсърдие; наличие на кръв в гръдната кухина /1л.вдясно/; разкъсвания по черния дроб; наличие на 6ООмл кръв в коремната кухина; счупвания на ребрата вдясно по две фрактурни линии; счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен; счупване на дясна ключица; многофрагментно счупване на дясна лакътна става; счупване на дясна бедрена кост; кръвонасядания по меките тъкани около местата на счупване; кръвносядания по черепните покривки вдясно слепоочно; разкъсно- контузии рани по носа дясна лакътна става и трети пръст на дясна ръка; охлузвания по лицето, гръдния кош и дясна ръка; хипертрофия на сърцето; атеросклероза на коронарните съдове; мозъчен и белодробен оток; подчертана бледост на трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните петна.

Причина за смъртта на Р.М. според съдебно- медицинската експертиза е острата кръвозагуба- 1000мл кръв в гръдната кухина, в следствие разкъсване на околосърцевата торбичка и миокарда на дясно предсърдие, и разкъсвания на черния дроб - 600мл в коремната кухина, с остро нарушаване на дихателната и сърдечно - съдовата дейност. Заключението на съдебномедициския експерт е, че механизмът на получаване на описаните травматични увреждания е най - общо посредством удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени при претърпяно пътно- транспортно произшествие/травма в купето на автомобила/, така както е отразено в предварителните сведения. Според вещото лице установените травматични увреждания по трупа на Р.М. са причинени пожизнено и са в пряка причинно- следствена връзка с претърпяното от пострадалия пътно- транспортно произшествие.

В хода на разследването е извършена съдебно- медицинска експертиза на Р.Р.Ю., като според заключението на експерта на последната е било причинено счупване телетата на двете бедрени кости; счупване на ляв външнет глезен; лезия на сухожилията на 2ри и Зти пръст на лява ръка; разкъсно- контузна рана на дясна буза. Описаните травматични увреждания са причинени според вещото лице по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в свидетелските показания, а именно при претърпяно ПТП в купето на лек автомобил. Според заключението на експерта- медик счупването на тялото на лява бедрена кост и счупването на левия външен глезен са довели до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник за срок по- голям от 30 дни. Счупването на тялото на дясна бедрена кост, вещото лице преценя като трайно затрудняване движението на долния десен крайник за срок по- голям от 30 дни. По отношение на лезията на сухожилията на втори и трети пръст на лява ръка експертизата е преценила като трайно затрудняване движението на горния ляв крайник за срок по- голям от 30 дни. Що се касае до разкъсно-контузната рана по дясната буза на Ю. вещото лице е дало заключение, че същата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

В хода на разследването е извършена съдебно- медицинска експертиза на А.А.М., според заключението на която на А.М. е било причинено мозъчно сътресение; счупване в областта на дясна тазобедрена става /ацетабулум/; охлузвания по крайниците и емболия и тромбоза на илиачна артерия. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в свидетелските показания, а именно при претърпяно ПТП в купето на лек автомобил. Според заключението на вещото лице счупването в областта на дясна тазобедрена става е довело до трайно затрудняване движението на долния десен крайник за срок по- голям от 30 дни. Мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието/зашеметяване/ без пълна загуба на съзнание се преценява, като довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Съгласно извършената автотехническа експертиза, която след запознаване с доказателствата по делото, включително и с приобщеното веществено доказателство- лек автомобил *** 21061, експертът е дал заключение, че скоростта на движение на лек автомобил ***, модел 21061, управляван от С.Ю. преди настъпване на пътно- транспортното произшествие е около 65-70км/час, като при движение с тази скорост, лекият автомобил, управляван от подсъдимия, при навлизане в ляв завой изгубил надлъжна и напречна устойчивост, при което водачът изгубил контрол над автомобила, който се завъртял на ляво и след поднасяне с дясната си странична част се ударил в циментов електрически стълб на уличното осветление. Според вещото лице преди загубата на надлъжна и напречна устойчивост, довела до загубата на управление, водачът С.Ю. е имал техническа възможност да предотврати тази загуба на устойчивост, респ. да предотврати настъпилото ПТП, ако се е движил със скорост по-малка от 50км/ч/ технически съобразената за движение в населено място/. Съответно след загубата на надлъжната и напречна устойчивост, подс.Ю., според вещото лице е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като е загубил контрола върху управлението.

Според заключението на извършената химическа експертиза на водача, в изпратените проби за изследване на кръв, взети от подс.Ю. не е установено наличие на етилов алкохол.

С гореописаното поведение водачът на моторното превозно средство подс.Ю. не е избрал допустимата за населено място скорост от 50 км/ч, съответно явяваща се и несъобразена и съответно пренебрегвайки произтичащото от чл.21, ал.1 от ЗДвП задължение „При избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скорост в км/ч: в населено място 50км/ч за ППС, кат. „В“, както и задължението си, като водач на ППС, визирано в чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ е ударил управлявания от него автомобил в намиращ се до пътя циментов стълб. При положение, че подс.Ю. беше управлявал МПС с разрешената за населено място скорост, която в случая щеше да бъде и съобразена с атмосферните и пътни условия, както и ако не бе губил контрол върху автомобила, би могъл да избегне настъпилия удар на МПС в намиращия са до пътя стълб и съответно поставянето в опасност на пострадалия Р. И. М., А.М., Д. М. и Р.Ю.. В този смисъл извършените от обв.Ю. нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. 

 

 

 

 

 

 

Приетата за несъмнена фактическа обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите С. С.  , Ю., А.М., Д. М., С. М. и А.М., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, съдебно медицински експертизи, автотехническа експертиза, химическа експертиза, удостоверение за наследници, характеристична справка, справка съдимост, справка нарушител/водач.

 

 

 

 

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът по този начин вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.

Доказателственият анализ във връзка с част от описаната фактология по делото в случая е улеснен от обстоятелството, че събраните доказателствени материали, са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Това е така, тъй като съдът напълно кредитира показанията на посочените по-горе свидетели,  които се подкрепят изцяло от останалите писмени доказателства и които са напълно безпристрастни, непротиворечиви и последователни, както и събрани по при условията и реда, предвиден в НПК. За своите изводи съдът напълно се довери на експертните заключения, необорени от страните. 

 

 

 

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

 

 

 

 

Подсъдимият Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.З пр.4, б.“А“ и б.“Б“ пр.1 вр.с ал.1 б.“Б“, пр.2, б.“В“, вр.ал.4, вр.чл.342 ал.1 от НК. 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА на ****г на главен път 11-58 в с.Д., обл.П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил *** с per. №*** е нарушил правилата за движение чл.20, ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: в населено място 50км/час за ППС, кат. „В“ като по непредпазливост е причинил смърт на едно лице- Р. И. М. и телесна повреда на повече лица, а именно: три средни телесни повреди на Р.Р.Ю., както следва: счупване на тялото на лява бедрена кост и счупване на левия външен глезен, довели до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за срок по- голям от 30 дни, счупване на тялото на дясна бедрена кост, довела до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за срок по- голям от 30 дни и лезия на сухожилията на втори и трети пръст на лява ръка, довели до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник, за срок по- голям от 30 дни, и средна телесна повреда на А.А.М., изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник, за срок по- голям от 30 дни. 

Именно тези нарушения са част от причинно следствения процес, довел до смъртта на М. и до причиняване на средна телесна повреда на Р.Ю. и А.М., т.к. основната причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е обстоятелството, че подсъдимият не е избрал допустимата за населено място скорост от 50 км/ч, съответно явяваща се и несъобразена и съответно пренебрегвайки произтичащото от чл.21, ал.1 от ЗДвП задължение „При избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скорост в км/ч: в населено място 50км/ч за ППС, кат. „В“, както и задължението си, като водач на ППС, визирано в чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ е ударил управлявания от него автомобил в намиращ се до пътя циментов стълб. При положение, че подс.Ю. беше управлявал МПС с разрешената за населено място скорост, която в случая щеше да бъде и съобразена с атмосферните и пътни условия, както и ако не бе губил контрол върху автомобила, би могъл да избегне настъпилия удар на МПС в намиращия са до пътя стълб и съответно поставянето в опасност на пострадалия Р. И. М., А.М., Д. М. и Р.Ю.. В този смисъл извършените от обв.Ю. нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. 

 

 

 

 

От обективна страна е осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл. 343, ал. 4 от НК, защото в следствие на произшествието е причинена смъртта на едно лице и е настъпила средна телесна повреда за други две.

 

 

 

 

 

 

 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено непредпазливо, при форма на вината небрежност по см. на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си и не е желаел настъпването им. Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че като не контролира непрекъснато ППС, което управлява съществува опасност от настъпване на ПТП, при което могат да пострадат хора.

 

 

 

 

Подсъдимият  е знаел за нормативните изисквания на посочените текстове от Закона за движението по пътищата, но ги е пренебрегнал, вследствие на което е възникнала описаната ситуация и е причинена смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго.

 

 

 

 

 

 

 

 

По вида и размера на наложените наказания:

 

 

 

 

За да определи адекватното наказание за извършеното от Ю. престъпление, съдът съобрази на първо място предвиденото за извършеното от него престъпление наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години. Освен това беше отчетена и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, която задължава съда при провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.

На следващо място съдът следваше внимателно да отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Според съдебният състав  

 

 

 

смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са:  чистото му съдебно минало и изразеното искрено съжаление за стореното,  трудовата му ангажираност, фактът, че е семеен и полага грижи за  семейство, напредналата възраст на дееца.

Признанието му в настоящия казус не следва да бъде ценено като такова, съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г. на ОСНК.

Отегчаващи обстоятелства за съдът са: установените други нарушения по ЗДВП на подсъдимия. Същите обаче по тежест не следва да се надценяват, с оглед на факта, че не са много на брой.

И така -  

 

 

 

съдът намери, че наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, като никое от тях не е изключително. Предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката извършена по реда на чл. 58а, ал. 4 НК, съдът прие, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.

 

 

 

 

При това положение, с оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът прецени, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като въз основа на горното, съдът определи на подс. Ю. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцира така определеното наказание с една трета, в резултат на което с присъдата се наложи на подс. Ю. наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

 

 

 

 

Като прецени, че за постигане целите на наказанието не се налага подс. Ю. да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от ПЕТ години. За това свое решение, съдебният състав взе предвид обсъдените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, които безспорно сочат, че индивидуалната превенция може да бъде постигната и без изолиране на подсъдимия Ю. от обществото, а що се отнася до генералната такава, тя се реализира не само и не толкова с високи по размер наказания, а преди всичко със своевременното и адекватно санкциониране на извършителите на престъпления.

Наличните смекчаващи обстоятелства, техният брой, относителна тежест и значение, чувствително преобладават над обективно наличното само едно на брой отегчаващо обстоятелство (наложените по административен ред предходни санкции за нарушения на ЗДвП), като обуславят извод относно възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК с приложение на института на условното осъждане по отношение на извършителя. Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му не е необходимо и обществено оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето му. С определянето на максимален изпитателен срок от пет години ще бъде постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяване на наложеното наказание. 

 

 

 

 

На основание чл. 343г от НК съдът лиши подс. Ю. от право да управлява МПС за срок от ПЕТ години. Това наказание, на осн. чл. 58а, ал. 5 НК, не подлежи на редуциране. Определеният от съда размер на кумулативното наказание "лишаване от право" съдът прецени за справедлив с оглед на това, че посредством допълнителното наказание по чл.343г от НК ще се постигнат в максимална степен целите на индивидуалната и генералната превенция. С лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за един сравнително по-дълъг период от време у същия няма да остане чувство за безнаказаност.

Съдът постанови приложеното по делото веществено доказателство – 1 брой лек автомобил ***, с рег. ***, предаден на съхранение в РУП – А. при ОД на МВР – П., след влизане на присъдата в законна да се върне на собственика му – С.Ю.Ю., а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. П. сумата от 869,78 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

Причини за извършване на престъплението - неспазване на правилата за движение по пътищата.

Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

С оглед изхода н аделото, съдът