Решение по дело №65080/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 395
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 12 февруари 2024 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110165080
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110165080 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от (име), находяща се в гр. (адрес)
представлявана от управителя М. М. чрез процесуалния представител – адвокат С., против
П. С. Л. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1306 лева, от която сумата в размер на 291 лева, представляваща сбор от неплатени 30 броя
вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от 01.11.2019 г.
до 30.07.2022 г. включително и сумата в размер на 1015 лева, представляваща сбор от
неплатени 41 броя вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.12.2017 г. до
31.10.2022 г. включително, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът притежава правото на
собственост върху апартамент 26, находящ се в процесната сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. (адрес) поради което дължи вноски за такси за управление и
поддържане на общите части, както и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в общ размер
на процесната сума, чийто размер е определен с решения от проведени общи събрания на
етажните собственици на 15.06.2017 г., 20.06.2018 г., 17.06.2020 г. и 25.06.2021 г.
Представителят на страната поддържа, че на 17.10.2022 г. на ответника е връчена покана за
заплащане на дължимите към Етажната собственост суми в едноседмичен срок, но
длъжникът не предприел съответните действия по погасяване на задълженията. По
изложените доводи е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати дължимите
суми ведно с направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно решение на Общото събрание на етажната
собственост за заплащане на разходи за такси за управление и поддръжка на общите части и
1
фонд „Ремонт и обновяване“, че ответникът притежава качеството собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост, размера на вземанията и настъпването на
тяхната изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са
длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталции или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с
притежаваните идеални части, както и да залащат разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС общото събрание на собствениците или на сдружението
създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като според чл. 50, ал. 2, т. 1 от същия
закон средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че
разходите за управление и разходите за поддържане на общите части се определят поравно
според броя на собственици, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства.
По делото са представени протоколи от проведени общи събрания на етажните
собственици от 15.06.2017 г., 20.06.2018 г., 17.06.2020 г. и 25.06.2021 г., на които са взети
решения относно размерите на дължимите от етажните собственици суми за фонд „Ремонт и
обновяване“ и управление и поддръжка на общите части. По делото не са наведени
твърдения от ответната страна, респ. не са събрани доказателства взетите в посочените
четири протокола от общото събрание решения да са били отменени с влязло в сила
решение, постановено в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите са
стабилизирани и като такива са задължителни за изпълнение от всички етажни собственици,
независимо от обстоятелството дали същите са участвали при приемането им и дали са
гласували „за“ или „против“ - в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г. на I г. о. на ВКС и Определение № 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г.,
II г. о. на ВКС. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира с обстоятелството,
че изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална
процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на
собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40
ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при
изпълнение на решенията.
Следователно законосъобразността /нищожността/ на процесните решения на
Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство.
Доколкото не се спори, че са взети валидни решения на Общото събрание на етажните
собственици на процесната сграда за заплащане от страна на отделните етажни собственици
на посочените в решенията суми – вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи за
поддържка и управление на общите части, то те са обвързващи за всеки един от етажните
собственици.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът притежава право на
собственост върху имот в процесната сграда в режим на етажна собственост, са представени
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 45, том LXV,
нот. дело № 12779/1995 г., по силата на който С. Ц. Л.-К. придобила право на собственост
върху процесния имот. Видно от удостоверение за наследници № 005570/13.10.2005 г. след
смъртта си приобретателят е оставил за единствен законен наследник ответника по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че П. С. Л. притежава качеството етажен собственик,
респ. дължи заплащане на определените с влезли в сила решения на Общото събрание на ЕС
суми.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника следва
2
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 377,24 лева,
представляваща сбор от внесена държавна такса в размер на 52,24 лева, 5 лева такса за
съдебно удостоверение и заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 320 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) ап. 26, да заплати на (име),
находяща се в гр. (адрес) представлявана от управителя М. М. на основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, сумата в общ размер на 1306 лева, от която сумата в размер на
291 лева, представляваща сбор от неплатени 30 броя вноски за управление и поддържане на
общите части на сградата за периода от 01.11.2019 г. до 30.07.2022 г. включително и сумата
в размер на 1015 лева, представляваща сбор от неплатени 41 броя вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.12.2017 г. до 31.10.2022 г. включително, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба на 29.11.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. С. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) ап. 26, да заплати на (име),
находяща се в гр. (адрес) представлявана от управителя М. М. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 377,24 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3