№ 259
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Атанас Ст. Атанасов
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600751 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 от НПК.
Образувано е по протест от СГП срещу определение от 15.05.2025г., постановено по
нчд №382/2025г., по описа на СГС, НО, 6-ти състав, в частта му относно приложението на
чл.24 от НК. С протестираното определение, съдът на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК
е определил на осъдения А. И. С., ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените му по НОХД № 13180/2022 г. по описа на СРС и НОХД № 4622/2024 г.
по описа на СГС, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца при „строг“ режим на изтърпяване. Съдът приложил чл. 24 от НК, като е
увеличил размера на определеното общо най-тежко наказание с 6 /шест/ месеца при „строг“
режим на изтърпяване. Съдът, на осн.чл.25 ал.2 и чл.59 ал.1 от НК приспаднал времето, през
което А. С. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и
изтърпяната част от определеното общо наказание.
В протеста се посочва, че определението е неправилно в частта му, в която е определен
размерът на увеличеното наказание „Лишаване от свобода“ по реда на чл. 24 от НК с 6
/шест/ месеца, което обосновавало явна несправедливост на атакувания съдебен акт. Посочва
се, че са налице основания за изменение на първоинстанционния съдебен акт по въззивен
ред - чл. 341, ал. 1, вр. с чл.306, ал.3 от НПК, по следните съображения:
От справката за съдимост на С. се установявало, че не се касае за инцидентна престъпна
дейност, а за трайно незачитане на законите в страната. С. е многократно осъждан, както и
1
многократно е търпял наказания „Лишаване от свобода“. Извършените деяния, които са
предмет на групиране, се отличават с по-висока степен на обществена опасност, тъй като от
една страна се касае за извършени тежки умишлени престъпления, осъществени при
условията на опасен рецидив, а от друга, са налице множество осъждания на лицето, поради
което може да се направи извод, че личността на дееца се отличава с по-висока степен на
обществена опасност.
От отразените данни в справката за съдимост на осъденото лице се установявало, че
наказанията на С. са определени при условията на чл.55, ал.1 от НК, като лицето се е
възползвало от по-благоприятния институт на споразумението, без да са били налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
А. С. е извършил престъпление и в период на изпитателен срок, като спрямо него е била
приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е изтърпял отделно отложеното
наказание „Лишаване от свобода“, като това обстоятелство не е изиграло своята възпираща
функция.
Без основателна причина С. не изпълнявал наложеното му по НОХД 1190/2017 г. по
описа на PC Велико Търново наказание „Пробация“, поради което с определение по НЧД №
3453/2018 г. по описа на СГС, в сила от 26.09.2018 г. на осн. чл. 43 а, т. 2 от НК е било
заменено наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“.
Спрямо осъжданията на С. /извън атакуваното Определение/, не е прилаган институтът
на чл. 24 от НК при извършеното групиране по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК с определение
по НЧД № 1646/2019 г. по описа на PC Перник, като наказанието не е било увеличено.
Според прокуратурата, наложените до момента наказания на осъденото лице явно не са
изиграли своята индивидуална превенция, заложена в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. В
подкрепа на това е приложената по преписката справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на РБ, от която било видно, че към настоящия момент спрямо А.
И. С., ЕГН ********** имало три неприключени наказателни производства, както следва:
Пр. пр. № 923/2025 г. по описа на Софийска окръжна прокуратура, по което е привлечен
към наказателна отговорност за извършено на 20.03.2025 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т.
4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С
Определение от 10.04.2025 г. по ЧНД № 268/2025 г. по описа на СОС, спрямо С. е взета
мярка на неотклонение „Задържане под стража“, като съдът е преценил, че са налице
достатъчно данни относно авторството на вмененото на С. престъпление;
Пр. пр. № 41933/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура, по което е
привлечен към наказателна отговорност за извършено на 17.08.2024 г. престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;
Пр. пр. № 10897/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура, по която С. е
привлечен към наказателна отговорност за извършено на 31.03.2025 г. престъпление по чл.
198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
2
Поради тези съображения и с оглед личността на осъденото лице А. И. С., ЕГН
**********, според прокуратурата може да бъде направен извод, че обжалваното
определение, в частта относно размера на увеличеното наказание „Лишаване от свобода“ по
реда на чл. 24 от НК за срок от 6 /шест/ месеца е неправилно, поради което се моли да бъде
увеличено определеното едно общо наказание с 9 /девет/ месеца.
Въззивна жалба срещу постановеното от СГС определение е депозирана и от
адв.Ст.С., упълномощен защитник на осъдения А. С.. В жалбата се посочва, че
определението на СГС в частта относно приложението на чл.24 от НК е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна в атакуваната
му част.
Посочва се, че съдът неправилно приел, че в настоящия случай са налице
предпоставките за приложение на чл. 24 от НК, по отношение на А. С.. В подкрепа на този
си извод съдът посочил единствено, че С. е многократно осъждан. Такова посочване по
никакъв начин не покривало изискването за мотивиране на увеличаването на определеното
общо най-тежко наказание, каквото се изисква, съгласно закона и тълкувателната практика
на ВКС /ТР № 1 от 24.01.2022г., по ТД № 1/2018г. ОСНК на ВКС/. Навежда се довод, че
съдът следвало да обсъди всички обстоятелства, касателно обществената опасност на
деянията и дееца. В тази връзка, моли да се има предвид, че деянията, за които С. е осъден са
били извършени в един период отдалечен от датата на постановяване на обжалваното
определение. Също така, моли да се има предвид, че съдът е игнорирал обстоятелства,
имащи отношение към обществената опасност на дееца. С оглед на изложеното в настоящия
случай, по отношение на А. С. не били налице предпоставките за приложение на чл. 24 от
НК, като се посочва, че целите на наказанието биха се постигнали без завишаване на
определеното общо най-тежко наказание.
Освен това, при постановяване на определението си, съдът допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изложил мотиви към същото. Липсвало
каквото и да е обсъждане на обстоятелствата, обуславящи обществената опасност на
деянието и дееца, което категорично представлявало липса на мотиви, което предпоставяло
отмяната на съдебния акт в атакуваната му част, и връщането за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В допълнение, защитата посочва, че в настоящия случай не са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК и целите на наказанието биха се постигнали с
определеното първоначално общо най - тежко наказание на А. С. - от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца „лишаване от свобода“, като се твърди, че периодът, с който е завишен
размера на наказанието му е прекомерно завишен. Завишаването на размера на общото най -
тежко наказание „лишаване от свобода“ с 6 /шест/ месеца се явявало прекомерна наказателна
репресия спрямо С., с оглед процесуалното му поведение и характеристичните му данни.
В заключение се моли да бъде отменено обжалваното Определение от 15.05.2025г.,
постановено по НЧД № 382/2025г. по описа на СГС, НО, 6 състав, в частта му, с която на
основание чл. 24 от НК съдът увеличил определеното на А. С. най - тежко наказание
3
„лишаване от свобода“ с 6 /шест/ месеца, и да бъде постановено ново, с което да не се
прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. Като алтернатива се моли да бъде отменено
определението на СГС в атакуваната му част и да бъде върнато делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, или да бъде изменено определението в
атакуваната му част, като бъде определен по - нисък размер на завишаване на определеното
общо най-тежко наказание.
В съдебно заседание пред САС, представителят на Софийска апелативна прокуратура
поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Извършените деяния,
които са предмет на групиране от СГС в атакуваното определение, са за извършени тежки
умишлени престъпления при условията на опасен рецидив. Посочва, че още Пленумът на ВС
е имал повод да даде задължителни указания на съдилищата, че при решаване на въпроса за
увеличаване на определеното най-тежко наказание до една втора, следва да се отчитат
високата обществена опасност на рецидива и многократните осъждания на дееца.
Преценявайки съдебното минало на С., броя и вида на извършените от него
престъпления, времето и последователността на извършването им, както и степента на
обществената опасност на личността му – съдът е следвало да увеличи определеното общо
най-тежко наказание по реда на чл. 24 от НК в максималния размер от 9 месеца. Така
увеличеното наказание, според САП, ще съответства на конкретните особености на
осъдения, който се е проявил като личност с упорито престъпно поведение, а целите на
наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в максимална степен. Моли за решение в
този смисъл.
Защитата на осъденото лице адв.С. в съдебно заседание пред САС поддържа
подадената въззивна жалба с изложените в нея съображения. Излага довод, че завишаването
на размера на общото най - тежко наказание „лишаване от свобода“ с 6 /шест/ месеца се
явявало прекомерна наказателна репресия спрямо С., с оглед процесуалното му поведение и
характеристичните му данни. Обръща внимание, че спрямо С. действително са налице
незавършили производства, но с оглед презумпцията за невиновност, не следва да бъдат
взети предвид в това производство при определяни на обществената опасност на дееца и да
бъдат вземани предвид при решаване на въпроса дали да бъде приложен институтът на
чл.24 от НК по отношение на него или не. Определеното му общо най-тежко наказание от 1
година и 6 месеца съответства на деянията и на тяхната обществена опасност, но факта, че
и двете деяния са извършени назад във времето, в един доста отдалечен период, поради
което считам, че не са налице предпоставките за приложение на института на чл. 24 от НК
по отношение на А. С. и моли за съдебен акт, с който да не бъде допускано увеличаване на
размера на най- тежкото общо наказание на С., алтернативно за определяне на по- нисък
от сега наложеният му - 6 месеца.
Осъденото лице А. С. се явява лично в съдебно заседание, като поддържа изложеното
от защитника си. Реализирайки правото си на последна дума, моли съда да уважи жалбата.
4
Съдът, като съобрази изложените в протеста и в жалбата доводи, обсъди събраните
доказателства и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Производството е образувано по протест от СГП срещу определение от 15.05.2025г.,
постановено по нчд №382/2025г., по описа на СГС, НО, 6-ти състав, в частта му относно
приложението на чл.24 от НК. С протестираното Определение, съдът на осн. чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 от НК е определил на осъдения А. И. С., ЕГН **********, едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените му по НОХД № 13180/2022 г. по описа на СРС и НОХД №
4622/2024 г. по описа на СГС, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца. Съдът е приложил чл. 24 от НК, като е увеличил размерът на
определеното общо най-тежко наказание с 6 /шест/ месеца.
С присъда по нохд №4622/2024г., по описа на СГС, НО, 6-ти състав, влязла в сила на
29.11.2024г., на А. С. е било наложено наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, за
извършено деяние на 28.02.2022г.
С присъда по нохд №13180/2022г. по описа на СРС, НК, 106-ти състав, влязла в сила на
20.10.2022г., на А. С. било наложено наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, за извършено деяние
на 22.06.2022г.
Правилно първостепенният съд установил, че двете осъждания се намират в условията
на реална съвкупност, поради което е наложил едно общо наказание, а именно лишаване от
свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като постановил първоначален „строг“
режим на изтърпяване.
Обсъждайки цялата доказателствена съвкупност, правилно и законосъобразно първият
съд е преценил, че са налице основанията за приложение на чл.24 от НК за увеличаване на
определеното общо наказание на осъденото лице С.. За да достигне до този извод, съдът е
взел предвид обремененото съдебно минало на С., установено от справката за съдимост, от
която се вижда, че той е осъждан девет пъти до момента. Преценена е и степента на
обществена опасност на деянията, както и обстоятелството, че те са били извършени в
кратък период от време.
Към тези доводи следва да се добави също, че се касае за извършени тежки умишлени
престъпления, осъществени при условията на опасен рецидив, а от друга страна от
множеството осъждания на лицето може да се направи извод, че личността на дееца се
отличава с по-висока степен на обществена опасност.
От отразените данни в справката за съдимост на осъденото лице С. се установява, че
наказанията му са били определени при условията на чл.55, ал.1 от НК, като той се е
възползвал от по-благоприятния институт на споразумението, без да са били налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Не на последно място по важност, следва да се посочи, че А. С. е извършил престъпление
5
и в период на изпитателен срок, като спрямо него е била приложена разпоредбата на чл. 68,
ал. 1 от НК, като е изтърпял отделно отложеното наказание „Лишаване от свобода“, като
това обстоятелство явно не е изиграло своята възпираща функция.
Без основателна причина С. не е изпълнявал и наложеното му по НОХД 1190/2017 г. по
описа на PC Велико Търново наказание „Пробация“, поради което с определение по НЧД №
3453/2018 г. по описа на СГС, в сила от 26.09.2018 г. на осн. чл. 43 а, т. 2 от НК е било
заменено наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“.
Въз основа на тези съображения, въззивната съдебна инстанция счита, че са налице
основания подаденият протест от СГП да бъде уважен и да бъде увеличен размера на
увеличеното общо наказание съгласно чл.24 от НК от 6 /шест/ месеца на 9 /девет/ месеца.
САС счита, че по този начин би могло да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита осъденото лице към спазване на закона, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Не могат да бъде споделени доводите, изложени в жалбата, че първостепенният съд не е
изложил мотиви към постановеното определение. Такива са били изложени и от тях става
ясна волята на съда. Не са налице и основания нито да бъде отменено приложението на
чл.24 от НК по отношение на осъденият С., нито да бъде намален размера на увеличеното
общо наказание, по съображения, изложени по-горе.
При извършената цялостна проверка на протестирания и обжалван съдебен акт,
въззивната съдебна инстанция не установи допуснати процесуални нарушения.
Определението на СГС следва да бъде изменено, като бъде увеличен размера на наложеното
общо наказание от 6 на 9 месеца.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Протоколно определение, постановено по чнд №382/2025г. по описа на
СГС, НО, 6-ти състав, като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното по чл.24 от НК общо
наказание по отношение на А. И. С. от 6 /шест/ месеца на 9 /девет/ месеца, при „строг“
режим на изтърпяване.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7