Решение по дело №40/2020 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

20.11.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2020                 Град Велики Преслав

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                 първи състав

На 21 (двадесет и първи) август                                                   Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 40 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.Д.К.  с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №26-97/11.12.2019 г., издадено от Началник отдел РК-Ц.Д.гр.Р. към ГД“РК“ при ИАРА.

            В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание поддържат жалбата, представят писмени и сочат гласни доказателства и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна изпраща процесуален представител юрисконсулт, който поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 09.06.2019 г. М.Д., Ю.П.и жалбоподателят отишли на любителски риболов на яз.Т. в местността „А.“ в землището на с.С., общ.В., обл.Ш.. На другият ден 10.06.2019 г. тримата Д., П. и жалбоподателя хвърлили въдиците си във водите на язовира, за да уловят риба. Жалбоподателят имал три въдици. Въдиците им представлявали самоделни такива – направени от 5 литрови туби от минерална вода боядисани в оранжев цвят, на всяка от които били монтирани 10 метра корда и кука с тежест. Въдиците били поставени във водите на язовира с лодка на около 400 м навътре. След като поставили въдиците в язовира в работно положение, тримата напуснали местото. На 14.06.2019 г./петък/ около 22.30 часа св.Б.Г., служител в РУ-В.Преслав и доброволен сътрудник на ИАРА, заедно с още три лица, до стената на яз.Т., в местността „А.“ в землището на с.С., общ.В., обл.Ш., влезли във водите на язовира с гумена лодка и обиколили с цел извършване на проверка за извършване на незаконен улов на риба. На връщане от обиколката около 04.00 ч. вече на 15.06.2019 г./събота/, забелязали на брега на язовира, намиращ се срещу резерват „Жълта локва“ оцветени в оранжев цвят пластмасови бутилки, които били закрепени здраво с камъни от брега. На самите бутилки в горната им част/гърлото/ имало завързана месина. След като издърпали месината в долния й край открили закачена царевица и т.н.“монтаж за шаран“, което означавало голяма кука. По този начин, посочените бутилки представлявали въдица с голяма кука за улов на риба- шаран. Тези приспособления били общо 14 на брой. Огледали се наоколо, не установили в близост рибари или лагеруващи лица. Свидетелят Б.Г. знаел, че извършването на любителски риболов през нощта е забранено, но не установил данни за извършителя/извършителите на место. След като събрали пригодените „въдици“, свидетелите ги отнесли в сградата на РУ-В.Преслав и ги оставили на склад. В понеделник на 18.06.2019 г. св.Г. уведомил за изземването и установеното нарушение служител на ИАРА-Ш., св.Р.С.. Поканил го в РУ-В.Преслав, за да му предаде вещите, предмет на нарушение. Вместо да изпълни служебните си задължения и да извърши проверка по случая, С.се обадил на своя познат М.Д., за който знаел, че търси свои такива въдици „откраднати му“ от яз.Т., къде да ги търси. Същият ден Д., П. и жалбоподателя отишли при св.Б.Г. в сградата на РУ-В.Преслав и поискали да им върне въдиците. Г. показал на посочените лица иззетите вещи и тримата потвърдили пред него и пред негов колега – служител на РУ-В.Преслав, че въдиците са тяхна собственост и че лично са ги поставили във водата на яз.Т. в местността „А.“. След което Г. отказал да върне въдиците на тези лица и заявил, че ще ги предаде на компетентните лица- служители на ИАРА-Ш.. Тримата М.Д., Ю.П.и жалбоподателя подали до Началника  на РУ-В.Преслав заявления за връщане на всеки от тях на по три броя въдици от описания по – горе вид, тяхна собственост и с искане за търсене на отговорност от лицата, които неправомерно са им ги отнели. В хода на извършената полицейска проверка и тримата, включително и жалбоподателя дали подробни писмени обяснения, относно деянието, кога, къде и по какъв начин са извършвали любителски риболов. Преписката от приключената проверка била изпратена по компетентност на РП-Търговище /поради отвод на прокурорите при ВПРП/. На 06.11.2019 г. прокурорът постановил отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление, но поради установени данни за извършени административни нарушения и то от изрично посочени в постановлението лица, преписката била изпратена по компетентност на ИАРА. Изрично било посочено в постановлението, че иззетите веществени доказателства – процесните въдици, да се съхраняват в РУ-В.Преслав до поискването им от административнонаказващия орган.

            Въз основа на Постановлението на прокурора и материалите по преписката било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА и на осн.чл.66, ал.3 от ЗРА било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв. и е било постановено отнемане в полза на държавата на средството за извършване на нарушението – з броя въдици с по една кука, представляващи пластмасови туби от по 5 л, боядисани в оранжев цвят, с 10 м влакно/месина, една тежест и една кука.

            Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Г., част от показанията на св.И.И. и писмените доказателства-преписка №1187/2019 г. по описа на РП-Търговище.

Показанията на свидетеля П.П. - служител на ИАРА,  съдът счита за ирелевантни за предмета на доказване в настоящото производство.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.91, ал.2 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на ЗХ.

Наказателното постановление да е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз основа на постановление на прокурор при РП-Търговище от 29.11.2019 г. е отказано образуването на досъдебно производство по същия случай. Този прокурорски акт, ведно с материалите по прокурорската преписка е изпратен на административно-наказващия орган, където е получен и регистриран на 06.11.2019 г. Следователно постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е акта, въз основа на който е образувано настоящото административно-наказателно производството, в който случай не са издава АУАН, макар де факто да е издаден и такъв, който се сочи, като основание за издаване на атакуваното НП. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено административноказателното производство да се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. В случая този шестмесечен срок към момента на издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като, както вече се посочи е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че " без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган ". Настоящият случай е точно такъв, защото с изпратеното на АНО постановление от 06.11.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – Търговище е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради което шестмесечния срок за издаването на НП е спазен. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че посоченото постановление на прокурора не може да е акт, с който да бъде започнато административнонаказателното производство, т.к с него не се прекратява наказателно производство, а само приключва една проверка. Нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното положение, установено в ЗАНН, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. Предпоставките за прилагане на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН са две и са дадени кумулативно в две хипотези: производството /наказателно/ да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган или втората хипотеза прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е да е препратил преписката на наказващия орган. В настоящия казус и двете са били осъществени двете кумулативно дадени предпоставки във втората хипотеза на нормата, отказ на прокурора и изпращане на  преписката на ИАРА. Ирелевантно е обстоятелството, че преписката е била започната въз основа на сигнал на жалбоподателя и не е се водила срещу него.Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на  чл.211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за преследването му.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: В чл. 24, ал. 5 от ЗРА е предвидено, че любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1. В § 1, т. 26 от ДР ЗРА е дефинирано, че "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, а в т. 27 е посочено, че "Риболов - любителски" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение. Следователно за да е налице риболов по смисъла на цитираните дефиниции на понятието, е достатъчно поставянето на съответното приспособление за улов на риба във водата, като е без значение, дали лицето поставило приспособлението извършва или не активни действия с него. След като жалбоподателят е поставил посочените в НП въдици, установени във водите на яз. Т. в тъмната част на денонощието в 04.00 ч на 15.06.2019 г., той е извършвал любителски риболов по см. на § 1, т. 27 от ДРЗРА в нарушение на чл. 24, ал. 5 от ЗРА съгласно, която разпоредба любителски риболов е разрешено да се извършва да се извършва само през деня.

Освен безспорно от обективна страна, деянието на жалбоподателя е съставомерно и по субективен признак – извършено е виновно, с умисъл. Последният, упражнявайки любителски риболов и занимавайки се с тази дейност, е знаел, или ако не е– следвало е да знае,  времето от деня разрешено за риболов  и съотв. за забраната, такъв да се извършва през тъмната част на денонощието,  още повече след като е разполагал с редовен риболовен билет. От друга страна, съзнавал е и че ползва риболовни уреди след настъпването на нощта, следователно е бил наясно с противоправния характер на деянието си и неговите последици, чието неизбежно настъпване е допускал. Ето защо, при така направените от съда правни изводи – да е доказано извършване на вмененото административно нарушение, в съвкупните му обективни и субективни признаци, обжалваното НП се явява законосъобразно от материалноправна страна и правилно, с оглед приложението на материалния закон, като АНО и правилно е определил чл.66,ал.3 ЗРА като приложимо основание за наказването. Иначе казано, напълно правилно и обосновано е ангажирана админиситративнонаказателната отговорност на жалбоподателя и същият е санкциониран с налагането на предвиденото в закона наказание.

Самоличността на извършителя не се установява единствено от неговите самопризнания, а от показанията на св.Г. и св.И., както и от писмените доказателства – обяснения на Юрий П., обяснения на М.Д., част от показанията на св.И.И..

За нарушението по чл. 24, ал. 5 от ЗРА, в чл. 66, ал. 3 от ЗРА е предвидено наказание глоба от 400 лв. до 650 лв.

При определяне размера на наказанието, АНО е отчел смекчаващите вината обстоятелства а именно това, че нарушението е извършено за първи път, доколкото по делото не се установява жалбоподателят да е извършил други нарушения на ЗРА, нито се установяват отегчаващи обстоятелства, поради което и при съобразяване на останалите обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, размерът на наказанието правилно е определен при съобразяване на установеният превес на смекчаващи вината обстоятелства към минимума предвиден в закона, а именно 400 лв., с което съдът намира, че спрямо жалбоподателя ще се постигнат в пълна степен целите на наказанието предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Предвид наложеното наказание по чл. 66, ал. 3 от ЗРА, правилно е приложен и чл. 90, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 3 от ЗРА, който предвижда отнемане в полза на държавата на улова, уредите, предметите и средствата послужили за извършване на нарушението, в случая иззетите с АУАН три броя въдици.

Доколкото е част от дължимия съдебен контрол в настоящото производство, съдът следва да обсъди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, съдът намира следното. Спрямо жалбоподателя е приложена санкционната норма на чл. 66, ал. 3 от ЗРА, която в редакцията преди изменението с § 3 от ЗИД на ЗРА /ДВ. бр. 98/2019 г. в сила от 13.12.2019 г. / гласи: "Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, се наказва с глоба от 400 до 650 лв. " След изменението същата разпоредба гласи "Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, 6 и 9, се наказва с глоба от 400 до 650 лв. Разпоредбата на чл. 24, ал. 5, преди изменението и с § 2 от ЗИД на ЗРА в сила от 13.12.2019 г. е гласяла: Любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1, а ал. 6 е гласяла " Редът, условията и водните обекти, в които се разрешава любителски риболов през тъмната част на денонощието, се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. След изменението тези разпоредби гласят както следва: ал. 5 "Любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1. ", а ал. 6 "Любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9. " Създадената нова ал. 9 на чл. 24, от ЗРА в сила от 12.12.2019 г. гласи: Редът, условията и обектите по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА. За 2019 г. не е имало издадена заповед, в която да е бил разреше любителски риболов през тъмната част на денонощието. От анализа на цитираните правни норми е видно, че нощният любителски риболов се разрешава при определени условия, но в конкретния случай за касационният жалбоподател не е налице по-благоприятен закон. След изменението на закона, неговото деяние съставлява нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА, за което разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗРА предвижда същото по вид и размер наказание, тъй като е извършвал нощен риболов във воден обект, който не е определен със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите.  Наистина е отменена забраната за нощен риболов във водите на яз.Т. със Заповед № РД-09-332 от 01.04.2020 г., но същата е общ административен акт, който се отнася само за 2020 г. и е неотносима към деяния, извършени през 2019 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН има предвид изменение на нормативни разпоредби, т. е. на разпоредби от нормативни актове, а не на разпоредби от индивидуални или общи административни актове.

Със Заповед №РД-224/19.04.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАРА са утвърдени вътрешни правила за условия, приемане, права и задължения на доброволни сътрудници към ИАРА. От приетите вътрешни правила се установява, че доброволните сътрудници се легитимират с карта издадена от ИАРА и нямат правомощия сами без служители на ИАРА да установяват административни нарушения по ЗРА. В настоящият случай към датата на установяване/извършване на нарушението св.Г. не е имал издадена още такава карта, но същият вече е бил сътрудник и в това си качество е сигнализирал за установеното нарушение на служител на ИАРА. След като не е установил на място извършителя на нарушението е оставил на съхранение в склада на РУ-В.Преслав иззетите средства за извършването му. Вярно е че не е уведомил незабавно служители на ИАРА за установеното и не е съставен съответен документ за изземване на вещите, но тези нарушения на процесуалните правила не са съществени, т.к НП е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Веществените доказателства в хода на извършената полицейска проверка са приобщени към преписката въз основа на която се е произнесъл административнонаказващия орган.

    Твърдението на оспорващия, че деянието му съставлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН също е неоснователно. За да е налице маловажен случай на административно нарушение е необходимо деянието да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. От събраните по делото доказателства не се установява случаят да е такъв. Изложените от жалбоподателя обстоятелства - нарушението е първо, липсват вредни последици – липсва уловена риба, нарушителят притежава риболовен билет и е съдействал на проверяващите, не обосновават значително по-ниска степен на обществена опасност. Това са смекчаващи вината обстоятелства, които са взети предвид от АНО, който е наложил минималния размер на предвидената глоба. Отделен е въпросът, че като притежаващ риболовен билет нарушителят като организиран риболовец и следва стриктно да спазва предвидените в ЗРА ограничения.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление №26-97/11.12.2019 г., издадено от Началник отдел РК-Ц.Д.гр.Р. към ГД“РК“ при ИАРА е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от жалбоподателя за присъждани на разноски за адвокатско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателя няма право на разноски.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №26-97/11.12.2019 г., издадено от Началник отдел РК-Ц.Д.гр.Р. към ГД“РК“ при ИАРА,  с което на К.Д.К.  с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА на основание чл.66, ал.3 от ЗРА е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ и с което на осн.чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата . три броя въдици, послужили за извършване на нарушението.  

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Ш. по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

 

                                                                                                          Районен съдия: