№ 203
гр. Варна, 14.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502485 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1. въззивна жалба на Ю. Д. П. с ЕГН ********** с адрес ***********
срещу Решение № 2648 от 11.07.2024г., пост. по гр.д. № 8694/2023г. по
описа на ВРС, с което по иска с правно основание чл.422 ГПК на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. Д. П. с ЕГН ********** дължи на
ищеца, следните суми:
сумата от 4044.93 лв. - представляващи главница за периода от
30.06.2017г. до 19.10.2022г. по револвиращ заем с кредитен лимит, за който е
издадена международна кредитна карта Mastercard, съгласно ДПК №
*********** с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
сумата от 592.88 лв. - възнаградителна лихва за периода от 30.06.2017г.
до 19.10.2022 г.;
сумата от 227.38 лв. -обезщетение за забава, считано от 20.10.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, които
суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 20.10.2022г. към
договор за цесия от Д-22-00050-1 от 15.02.2022г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5392/2023г. на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Не се оспорва от жалбоподателя, че общо дължимата по ДПК
1
№ *********** с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сума в размер на
14 654.52 лева е изцяло заплатена на кредитора.
Поддържат се възраженията, заявени с ОИМ, за липса на валидно
облигационно правоотношение по предоставена сума, съгласно приложение
към основния договор, CARD – *********, доколкото приложението не е
подписано от жалбоподателя, а само от кредитора -липсва дата на издаване и
Декларация за предоставяне и ползване на кредитната карта. Счита се, че
ДПК, както и приложението имат правни характеристики на договор за
потребителски кредит, по отношение на които важат всички императивни
изисквания по Закона за потребителският кредит и Закона за защита на
потребителите. Сочи, че е нарушен чл. 10 от ЗПК, тъй като шрифта на
договора е по-малък от 12, както и чл. 11 от с.з., доколкото приложението не е
разписано от кредитополучателя. Оспорва, че въвеждането на ПИН, съгл. т.14
от ДПК, следва да се тълкува като съгласие за приемането на условия, които
не са му известни към датата на подписване на договора, защото
приложението не му било предоставено към този момент. Твърди, че липсват
посочени съществените елементи от съдържанието на договора за кредитна
карта, съгл. чл. 10, ал.1, т.9-11 от ЗПК, като макар те да са посочени в
приложението, то не му било връчено. Счита, че договорката по чл.21 от
основният договор е нищожна, доколкото е в нарушение на закона да
позволява само и единствено на кредитора едностранно да предоставя услуга,
която не е поискана изрично от потребителя, като определя евентуални
параметри по свое собствено еднолично усмотрение. Счита, че липсва
писмена форма на съгласието за предоставяне на заем, в която да бъде
обективирано конкретното съдържание на договора - чл.10, чл. 11, респ. т.12
от закона. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да изисква и събира от потребителя каквито и да е
плащания, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключеният договор
за потребителски кредит. Освен това всички изменения и допълнения също
следва да бъдат извършени в писмена форма удостоверени с подписа на
страните. Настоява се, че договорът не отговаря на изискването по чл.11, ал.1,
т.7 и т.9 и съгласно чл.22 от ЗПК договорът би следвало да се счита за
недействителен, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи. Допълва се, че в договора липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР, като не е ясно включена ли е
„застраховката" и не е представен и документ за плащане от кредитора по
самата застраховка, съотв. ГПР е неверен, което съставлява нелоялна
търговска практика и също релевира нищожност на целият договор по реда на
чл.22 от ЗПК. Сочи се нарушение на изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като
макар да е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, в тях не е включена като разход дължимата
сума за застраховка сигурност на плащанията, която е посочена в
погасителният план като падежно вземане, с което пряко се нарушава
изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, които забранява ГПР да бъде по-голям от
петкратният размер на законната лихва. В този смисъл, като не е включил
застрахователната премия /отразена като падежно вземане по самият договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК/ в общата сума,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за мен като длъжник, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на
2
разходите, са нищожни. По отношение на съдържанието на сделката им
съществува разминаване между предварително оповестената съществена за
мен като потребител пред договорна информация и подписаният договор.В
Стандартния Европейски Сертификат, който е неразделна и задължителна
част от процесния договор/и който не е приложен от ищеца/ изискуем по чл.5,
ал.2 ЗПК не се сочи никакво оповестяване на застраховането на кредитора за
сметка на кредитополучателя. По този начин се увеличава значително размера
на ГПР и по двата договора, като по този от Приложението за кредитна карта,
който е обявен от 35% надвишава 50%. Данните за усвоени суми по
процесната кредитна карта /която в някои документи на ищеца се обявява като
CARD-14968740,а в други -като CARD- 15388065/, се съдържат единствено в
представените извлечения и в заключението на вещото лице по ССчЕ, които
се базират на счетоводните записвания на кредитора. Настоява се, че Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS -14968740 от 30.06.2017г.,
както и Приложение CARD - 15388065 да бъдат обявени за недействителни на
основание чл.22 ЗПК. Счита се, че не се дължи главницата Приложение
CARD – 15388065, тъй като при договори за заем с неопределен срок,какъвто
е този по Приложение CARD -15388065 вземането става изискуемо след
изтичане на 1-месечен срок от поканата. Позовава се, на специална
регламентация, съгл. ЗПК, според която при прекратяване на договор за
потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на
предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на
предизвестието – двумесечен, който в случая не е спазен, доколкото ищецът не
е отправял двумесечно предизвестие преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне
на иска в цялост и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
2. Частна въззивна жалба на АСВ ЕАД ЕИК ********* срещу
Определение № 11664/16.10.2024г., постановено по гр.д. № 8694/202г. по
описа на ВРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, и с което е
оставено без уважение искането на АСВ ЕАД ЕИК ********* за
изменение на Решение № 2648 от 11.07.2024г., пост. по гр.д. №
8694/2023г. по описа на ВРС, в частта за разноските, и присъждане в
полза на ищеца на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Частният жалбоподател оспорва изводите на исковия съд и като се
позовава на касационна практика и тази, установена с постановките на т.1, т.2
и т. 9 от ТР 6/2012г. на ОСГТК сочи, че условие да се присъдят разноските е те
действително да са направени и извършването им да е доказано. Сочи, че
3
представянето на списък на разноските е процесуална предпоставка
единствено за надлежното упражняване на правото да се иска изменение на
решението в частта за разноските.
В указания срок ответникът по частната жалба не подава писмен
отговор.
Постъпилата въззивна жалба и частна въззивна жалба са редовни и
отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Ю. Д. П. с ЕГН
********** с адрес *********** срещу Решение № 2648 от 11.07.2024г., пост.
по гр.д. № 8694/2023г. по описа на ВРС, с което по иска с правно основание
чл.422 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
********* е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. Д. П. с ЕГН **********
дължи на ищеца, следните суми:
сумата от 4044.93 лв. - представляващи главница за периода от
30.06.2017г. до 19.10.2022г. по револвиращ заем с кредитен лимит, за който е
издадена международна кредитна карта Mastercard, съгласно ДПК №
*********** с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД
сумата от 592.88 лв. - възнаградителна лихва за периода от 30.06.2017г.
до 19.10.2022 г.;
сумата от 227.38 лв. -обезщетение за забава, считано от 20.10.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, които
суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от 20.10.2022г. към
договор за цесия от Д-22-00050-1 от 15.02.2022г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5392/2023г. на ВРС, и
Частна въззивна жалба на АСВ ЕАД ЕИК ********* срещу
Определение № 11664/16.10.2024г., постановено по гр.д. № 8694/202г. по
описа на ВРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, и с което е оставено без
уважение искането на АСВ ЕАД ЕИК ********* за изменение на Решение №
2648 от 11.07.2024г., пост. по гр.д. № 8694/2023г. по описа на ВРС, в частта за
разноските, и присъждане в полза на ищеца на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело №2485/2024 год. на ВОС
за 29.01.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.
Призоваването на страните да се извърши за въззивника – с призовка, на
посочения телефон и ел. поща, посочени във въззивната жалба, с искане за
потвърждаване за получаване на съобщението, а за въззиваемото дружество –
4
по ССЕВ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5