РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Сандански, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200435 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ......../......... год. на Началник РУ Сандански, с
което на С. М. Х., ЛНЧ............, с постоянен адрес в село М........, община Стр....., ул.“П... В...“
№.., вх.“.“ за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева и за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй
като описаното нарушение не било извършено, още по-малко виновно от него.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява, лично и с упълномощен
защитник. Предвид обстоятелството, че същият твърди, че не владее писмено и говоримо
български език производството протича с участието на преводач от английски на български
език и обратно. Жалбоподателят и защитника поддържат жалбата. Жалбоподателя дава
обяснения, в които отрича да е извършвал нарушенията, за които е санкциониран. В хода на
съдебните прения защитника пледира за отмяна на НП. Излага доводи за недоказаност на
описаното в НП нарушение, като твърди, че жалбоподателят не е управлявал автомобила си
в нарушение на ЗДвП, осъществявайки дрифт. Претендира допуснато процесуално
нарушение, довело до ограничаване правата на жалбоподателя, с оглед обстоятелството, че
бидейки лице, което не владее писмено и говоримо български език не му е бил осигурен
превод в хода на административно наказателното производство, включително превод на
съставените актове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален
представител. В придружаващото административно наказателната преписка писмо е
1
направено искане жалбата да се остави без уважение, както и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства и предвид
доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лицето, което а санкционирано с
обжалвания акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
От фактическа страна:
Жалбоподателят Х. е постоянно пребиваващ в страната чужденец, който е женен за
българска гражданка. Х. е с постоянна регистрация на адреса на съпругата си и нейните
родители – в село М........, община Стр......, ул.“П....... В...“ №.... Х. и неговата съпруга живеят
преимуществено във Великобритания, а когато се в България пребивават на посочения в НП
адрес.
На .......г. свидетелите Г. и М. – служители в РУ Сандански осъществявали контрол върху
обществения ред в центъра на село М......., община Стр.... Около ... часа забелязали черен на
цвят автомобил, движещ се по улица „П.. В...“ в посока улица „Х... Ом..“. Непосредствено
пред полицейските служители водачът на автомобила привел същия в движение със
завъртане на гуми, изхвърляне на пръст и камъни и занасяне на задницата на автомобила,
описвайки полукръг. Тъй като възприели движението на автомобила като дрифтиране,
полицейските служители го последвали. След около двеста метра открили автомобила
спрян и без водач, но с дете в него. Свидетелят М. открил водача в една от близките
пристройки и го извел. Установили, че водач е жалбоподателя Х., като същия изразил
съжаление за извършеното. През цялото време полицейските служители осъществявали
комуникация с водача на български език, като същият разбирал какво му говорят, макар и да
не можел да говори български достатъчно добре. На място се събрали хора, включително и
близки на водача, сред които и бащата на неговата съпруга – свидетеля С. М.. Свидетелите
М. Г. установили самоличността на водача и потърсили съдействие от автопатрул, като на
място пристигнали служителите на РУ Сандански К. и Б.. Пристигайки двамата видели
жалбоподателя в автомобила и техните колеги, както и жители на село Микрево.
Установили, че автомобилът е с десен волан, марка „М...“ с рег.№ ...... Пред пристигналите
полицейски служители Х. отново съжалил за извършеното, като заявил, че не знае защо го е
направил. При извършена проверка на документите на водача Х. и след справка с дежурния
в РУ Сандански било установено, че водачът Х. има незаплатена глоба, наложена с
електронен фиш. В присъствието на свидетелите Г., М., Б. и С... свидетеля К., на длъжност
младши автоконтрольор съставил АУАН с бл.№..., в който описал времето и мястото, както
и движението на управляваният от Х. автомобил- въртене на автомобила в кръг
/дрифтиране/ с голяма скорост, с опасност за останалите участници в движението. Описал
също така и че водачът управлява автомобила като не е изпълнил задължението си да
заплати глоба, наложена му с електронен фиш. Квалифицирал нарушенията като такива на
чл.104б, т.2 и на чл.190, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя Х. без
възражения и срещу подпис му бил връчен препис от него. Х. не възразил при съставяне на
АУАН, не възразил и в предвидения по закон срок.
Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно
постановление № ......./...... год. от Началник РУ Сандански, с което при идентична на
изложената в АУАН фактическа обстановка на Х. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00/двадесет/ лева.
НП е връчено ва жалбоподателя на 17.08.2021г., като на следващия ден – .......г. е депозирана
жалба срещу него.
Съдът приема изложената фактическа обстановка за установена и доказана въз основа на
2
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Г. и М., които частично се подкрепени и от обясненията на жалбоподателя -
който посочва, че е бил ядосан след скандал със жена си и е карал бързо - и показанията на
свидетеля Сергеев, който и потвърждава възникналия в дома му скандал между Х. и
неговата дъщиря. Съдът приема, че макар свидетелите М. и Г. да са полицейски служители
– съответно – във йерархична връзка с АНО – двамата свидетели са възприели лично и
непосредствено действията на Х. и са категорични за достоверността на изложените от тях
обстоятелства. Като цяло показанията им – относно време, място и средство на извършване
на нарушението не се оспорват и от защитата. Оспорва се извода относно естеството на
действията на Х. и това, дали същите представляват дрифтиране. Съдът приема, че
свидетелите полицейски служители са в състояние да определят поведението на автомобил,
представляващо движение различно от това, за което се използват пътищата, отворени за
движение. Безспорно се установява, че автомобилът управляван от Х. се е движел по начин,
който не е типичен за движението на автомобилите по отворените за движения пътища –
завъртане в кръг и поднасяне на задницата вследствие подаване на газ, без това да е било
необходимо и без същото де е свързано с нормалното движение на МПС по пътищата.
Безспорно е освен това, че с управлението на автомобила по този начин Х. е създал опасност
за останалите участници в движението и е създал предпоставки за ПТП. Според съда в
случая показанията на полицейските служители са достоверни, последователни и
непротиворечиви и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя
действително е извършил визираното в акта нарушение, като същият на ....г., около .. часа,
в село М..., община Стр... по улица „П.. В..“ с посока на движение улица „Х.. Ом...“ е
управлявал автомобил марка „М...“ с рег № ... движейки се по пътя не съобразно неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а с въртене на автомобила с висока скорост ,
превъртане на задните гуми, занасяне на задницата на автомобила в кръг - т. н. "дрифтене"
, създавайки предпоставки за ПТП.
Съгласно административно наказателната разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП се
предвижда наказание "глоба" 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца" за водач който участва в нерегламентирано движение, съгласно
предназначението на пътя. Това наказание е в константен размер и не подлежи на корекция.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е
наложил наказанията. В НП и в АУАН ясно и подробно са описани действията на
жалбоподателя, като липсата на определение за дрифт не изключва възможността водачът на
МПС – в случая жалбоподателят – да разбере кое е извършеното от него наказуемо деяние.
По отношение твърденията на защитата за допуснато съществено нарушение на
процедурата, предвид липсата на преводач в проведеното административно наказателно
производство и липсата на връчени актове на санкционираното лице на разбираем за него
език съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.189, ал.1(4 от ЗДвП определя като приложим реда по ЗАНН за
установяване на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на НП.
В съдържанието на ЗАНН липсва норма, задължаваща актосъставителя и АНО да назначат
преводач на нарушител, който не владее български език. Правилото на чл.84 от ЗАНН не
съдържа препращане към разпоредбите на НПК досежно изискванията за назначаване на
преводач в досъдебната фаза на административно наказателното производство, включваща
съставяне на АУАН и издаване на НП. Това изключва изначално приложимостта на нормите
на чл.21, ал.2 и чл.142, ал.1, вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НПК, поради което твърдяното от
защитата задължение на актосъставителя и АНО за назначаване на преводач на лице, което
не владее български език не произтича от правилата на НПК. В тези правила, включително в
Глава Тридесесат „а“ от НПК са транспонирани нормите на Директива 2010/64ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.
1, § 3 от Директивата когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
3
санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано
пред такъв съд, директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред
този съд. Правото на справедлив съдебен процес по чл.6, §3, б.“е“ от КЗПЧОС в контекста
на правото на лицето да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не
говори езика, използван от съда, касае извършени криминални престъпления и е приложимо
в съдебното производство. Следователно, липсва действаща правна норма от националното
или съюзно право, която да задължава актосъставителя или АНО да назначи преводач на
нарушителя, ако същият не владее български език, на който език се води административно
наказателното производство за извършеното в Република България административно
нарушение. Това означава, че липсата на назначен преводач не нарушава правото на лицето
на справедлив процес. Правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него
на разбираем език безспорно е част от правото му на защита. В случая по делото на
районния съд това право не е нарушено. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява факта, че деецът е узнал за обвинението. Нарушителят е подписал
връчения му АУАН без отбелязвания и възражения, че не разбира написано или че желае да
му се назначи преводач. В съдебното производство пред районния съд е представляван от
адвокат, което е проявление в пълна степен на правото на защита срещу издаденото НП.
Самото пълномощно с адвоката е изготвено на български език, като няма данни да се е
налагало неговия превод. Посочените обстоятелства в своята съвкупност установяват факта
на осигурено право на защита на дееца срещу обвинението.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от производството, неоснователна се явява претенцията за заплащане на
разноски от страна на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.9, вр. с ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/№ ...../... год. на Началник РУ
Сандански, с което на С. М. Х., ЛНЧ........, с постоянен адрес в село М..., община Стр...,
ул.“П... В...“ №..., вх.“..“ за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева и за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4