№ 95
гр. Разград , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане от 15.01.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 38/2021г. на РС Исперих, в частта с която е отхвърлено заявлението н
жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Б. С.,
а именно 157.56 лева, възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и 27.00 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.Излагат се съображения за
незаконосъобразност на разпореждането в тези му части, с искане за неговата отмяна и уважаване
на заявлението за същите.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
РС Исперих е сезиран със заявление, подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, гр.София , ЕИК *********, чрез пълномощник за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу Н. Б. С., ЕГН-********** от
гр.Исперих, за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в размер на 342.18 лева
-главница по Договор за паричен заем № 3636058 от 20.09.2019г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и заемополучателя Н. Б. С., 19.26 лева - договорна лихва за
периода от 30.09.2019г. до 17.02.2020г., 157.56 лева -възнаграждение по гаранционна сделка
/Договор за предоставяне на поръчителство № 3636058 от 20.09.2019г./ със страни
заемополучателя Н. Б. С. и поръчителя „Файненшъл България" ЕООД-гр.София, ЕИК *********,
27.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 20.27 лева - мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от 18.02.2020г. до 22.12.2020г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Процесните вземания са прехвърлени от изплатилия дълга поръчител „Файненшъл България"
ЕООД-гр.София, ЕИК ********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД-гр.София, ЕИК *********, по силата на подписано Приложение № 1/01.07.2020г. към
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020г., както и направените по
делото разноски - заплатена ДТ в размер на 25.00 лева и претендирано възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200.00 лева, на основание на чл.78, ал.8 от ГПК, от които 50.00 лева по
чл.13, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за подготовка на документи за
завеждане на дело и 150.00 лева па чл.26 от същата Наредба - за защита по заповедно
1
производство.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" в частта за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Н.С. по чл. 410 от ГПК за сумата 27 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението и такава в размер на 157.56 лева -възнаграждение по
гаранционна сделка, съответно по договор за предоставяне на поръчителство, като неравноправно
договорени вземания и в противоречие със закона.
Подадената частна въззивна жалба е допустима, като подадена в законовия срок против
акт подлежащ на въззивен контрол.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съобразявайки представените със заявлението доказателства районният съд е издал
позитивно разпореждане по отношение на част от заявените от цесионера като дължими суми, като
в тази му част същото не е предмет на въззивната частна жалба, а именно за прехвърлените му от
цедента и заемодателя дълг, включващ вземанията за главница, договорна лихва и законна лихва
за забава.
Вземанията, представляващи административни такси и разноски за извъсъдебно събиране на
земането в размер на 27.00 лв., а така също и възнаграждението в размер на 157 .56 лева съдът
приел, че са недължими.
По отношение на сумата 27.00 лв. е изложил, че същата е неравноправно договорена и
съответно заплатена от поръчителя, съгласно искането за плащане на кредитора. Каквито и да са
действията, пораждащи този разход, те биха били типично управление на лош кредит и
съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Приел е, че
претендираното заплащане на административни разходи и такси, е в противоречие с изискванията
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на
задължението са такива по управление на кредита и същите не са дължими нито на кредитора,
нито на поръчителя, изплатил дълга вместо длъжника.
Досежно претендираното възнаграждение в размер на 157.56 лева, уговорено като
задължение на длъжника в полза на поръчителя, по сключен помежду им договор за предоставяне
на поръчителство от 20.09.2019г., заповедният съд е счел, че същото е уговорено в противоречие
със закона, съобразявайки правната му природа и регламентация в чл . 138 от ЗЗД. Счел е, че
поръчителството е съглашение между кредитор и поръчител, за което законът не изисква
съгласието на длъжника, още повече не регламентира дължимо възнаграждение в полза на
поръчителя за поетото от него задължение към кредитора.Счел е, че целта за която е уговорено
това възнаграждение представлява скрито оскъпяване на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, свързано с условията на основния договор и Общите условия към него.
Окръжният съд намира, че при отхвърлянето на заявлението за посочените две суми
заповедният съд е съобразил в пълна степен в задължението си, съгласно чл.411, ал.2 , т. 2 и т.3
от ГПК да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с
потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.В случая, длъжникът
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП).Договорът за поръчителство на който се позовава заявителя има акцесорен характер по
отношение на договора за кредит, тъй като обезпечава изпълнението по него, поради което и
следва да се подчинява на същите правила.
В този смисъл окръжният съд напълно споделя доводите на заповедния съд за отхвърляне
2
на заявлението в тази му част.Неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПП е постигнатата
договорка между длъжника и цедента за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство срещу задължението на "„Файненшъл България" ЕООД- да
сключи договор за поръчителство със заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД, и съответно да
отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения
по договора.
Следва да се посочи също така, че при сключването на договора за поръчителство, като
част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне. него лице, което сочи на значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Ето защо, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че претендираното
възнаграждение в размер на 157.56 лева представлява скрито оскъпяване на задължението на
кредитополучателя по договора за кредит и е отхвърлил заявлението в тази му част.
Ето защо подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното в
посочените части разпореждане потвърдено.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 15.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 38/ 2021г. по
описа на РС-Исперих, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение срещу Н. Б. С., а именно за сумите 157.56 лева, възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/ и 27.00 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3