Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1888
гр.Варна, 03.05.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на трети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №10405 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415,ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240
от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца „ П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *,
седалище:***, чрез пълномощника си юрк. Р. И. И.,
редовно упълномощен с пълномощно с per. №*/17.02.2017г.
на нотариус с per. № *, сума в размер на 5779.20 лв. /пет хиляди седемстотин
седемдесет и девет лев и двадесет стотинки/, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № * от 17.05.2017год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д 5189/2018год. на ВРС. Претендира да
му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В законоустановения срок по
чл.415,ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане № 5189/2018г. по ЧГД №
5189/2018г. по описа на Районен съд - Варна, получено от „П.К.Б." ЕООД на
31.05.2018г., представя настоящия установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, относно вземането на заявителя срещу Г.В.В. в размер на
5779.20 лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и девет лев и двадесет
стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № *.
Вземането на „П.К.Б." ЕООД произтича от следните
обстоятелства: На 17.05.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № *
между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Г.В.В., като
длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на
кредита: 2500 лв.;
- Срок на
кредита: 24 месеца;
- Размер
на вноската: 154.55 лв.;
- Падеж на
вноската: първи ден от месеца;
- Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен
лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11%;
- Общо
задължение по кредита: 3709.20 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2322.00 лв.;
- Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 96.75 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
- Общо
задължение: 6031.20 лв.;
- Общ
размер на вноска: 251.30 лв.;
- Дата на
погасяване: 1 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжникът
е запознат преди подписване на договора, същите са приети от него без
забележки и се е задължил да ги
спазва.
„П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 18.05.2017г. превежда парична сума в
размер на 2500.00 лв. по посочена от длъжника Г.В.В.
банкова сметка (*** № 14317780 с референция: 270PMWP171380022 от дата:
18.05.2017г.).
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор
за потребителски кредит № *, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 251.30 лв. и падежна дата всяко 1-во
число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и е направил само 1 пълна погасителна вноска и
една непълна, последната от които с дата 30.06.2017г., след изпадането в забава
и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към
договора за потребителски кредит е обявена неговата предсрочна изискуемост.
На 19.10.2017г.
на Г.В.В. е изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Г.В.В. задължение по ДПК № * е в общ размер на 252.00 лв.
/двеста петдесет и два лева/.
В настоящото производство „ П.К.Б." ЕООД се
отказва да търси претендираните с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 17.75 лв. /седемнадесет лева и седемдесет
и пет стотинки/, поради липса на материален интерес. Претендира само законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна
дата Г.В.В. дължи на „П.К.Б." ЕООД сума в размер
на 5779.20 лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и девет лев и двадесет
стотинки/, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № *.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит.
Следва да се отбележи също, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема
при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б."
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен
съд- гр. Варна. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 5189/2018г. На
31.05.2018год. заявителят е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си. В изпълнение на дадените от заповедния съд указания предявява
настоящия иск.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
депозира отговор на исковата молба. Изразява становище за
допустимост и неоснователност на иска.
Навежда следните възражения по иска и обстоятелствата
на които се основа.
По отношение на договора за кредита, счита, че процесният договор
за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език,
с дата и място на сключването му и съдържа основна информация относно
параметрите на договора, като: лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора и др. Процесният
договор не отговаря на тези изисквания. Съдържащата се в раздел
6-„Параметри" информация относно броя и размера на погасителните вноски,
ГПР и годишния лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е
разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в
размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Самият
договор няма дата, на която е сключен и място. Дата е поставена в края на
формуляр Декларации и е само за получаването на екземпляр от документите от
потребителя. Няма посочване на лихвен процент, дължим при просрочие.
предупреждение за последиците при просрочие на
вноските; правото на отказ на потребителя от договора е формулирано едва в
Общите Условия. Следователно договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. според който, когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1. чл. 11.
ал. 1. т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1. т. 7 - 9 от ЗПК.
Допълнителното споразумение за допълнителни услуги,
също няма дата на сключване и е крайно неясно. Доколкото има четири вида пакети
услуги- Екстра, Екстра+, Бонус и Бонус+,
изброените услуги в пет пункта за: приоритетно разглеждане на кредит,
възможност за отлагане на погасителни вноски, за намаляването им и за улеснена
процедура за допълнителни средства е неясно за кой точно от пакетите се
отнасят. ЗПК изисква посочването ясно и точно на предпоставките за съответната
допълнителна услуга и цена на всяка една от услугите в договора. което не е
сторено в процесния случай. Възнаграждението
представлява половината от дължимата месечна вноска и общата сума по него е в
размер на 2322 лв. и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД, като противоречащо на добрите нрави, поради очевидната
нееквивалентност на престациите. Според договора и ОУ
и погасителния план, същото се дължи независимо от това дали някоя услуга е
била ползвана или не. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги е недействителна, като противоречаща на императивните
правни норми на чл.10 и чл.10а ал.3 и ал.4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне,
респективно нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, поради очевидната нееквивалентност
на престациите.
С оглед на горните доводи и на основание чл. 23 от ЗПК, според който когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, исковете с изключение на този за
главница са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява.
По
допустимостта на иска: От изисканото
за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №5189/2018год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът Г.В.В. ЕГН **********
с адрес ***
да
заплати на кредитора П.К.Б. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ * с адрес ***, сумата от 5779,2
лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 20 ст./, представляваща
главница, сумата от 30,00 лв./тридесет лева/, представляваща такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 02.08.2017 г. до 10.10.2017 г., сумата от 17,75 лв. /седемнадесет лева и 75
ст./, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 02.08.2017 г. до 10.10.2017 г., дължими на
основание неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №**********
от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 116,54 лв. /сто и шестнадесет лева и 54 ст./ за
платена държавна такса и сумата от 50,00 /петдесет лева/лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по
настоящото производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор
за потребителски кредит №* от 18.05.2017 г.
С разпореждане от 18.05.2018год. заповедния съд указва
на заявителя за възможността да предяви иск в
едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на 31.05.2018год. В указания срок ищецът депозира настоящия иск.С оглед
депозиране на иска в срок, същият като допустим подлежи на разглеждане по
същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Към делото са приобщени следните писмени
доказателства: договор за потребителски кредит №*; ОУ на П.К.Б. ЕООД към
договор за потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски
кредит №*; искане за отпускане на потребителски кредит П. К. С.; .; декларация
във връзка с обработката на личните данни на КЛ/СД от 17.05.2017г.; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
допълнителна преддоговорна информация от
05.10.2015г.; уведомително писмо от 19.10.2017г. до Г.В.В.;
извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №*.
От приетия по делото договор за потребителски кредит №
********** се установява, че „П.К.Б.“ЕООД-кредитор
предоставя на кредитополучателя Г.В.В. кредит при следните условия и параметри: Общ размер на
кредита-главница: 2500лв., срок на кредита 24 месеца; размер на вноската по
кредита 154.55лв., ГПР 49.89.%, годишен лихвен процент 41.17% или дължима сума
по кредита в размер на 3 709.20лв.
Уговорен е пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение
в размер от 2 322лв. и размер на
вноската по услугата от 96.75лв.
Като съобразно договореностите общия размер на задължението
по кредита е 6031.20лв. и на месечната
вноска в размер от 251.30лв.
Останалите гореописани формално писмени доказателства,
съдът обсъжда фактически с правните
изводи които извежда.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр.
с чл. 240 от ЗЗД/чл.430 от ТЗ/ в тежест
на ищцовата страна е да установи правнорелевантните
факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно: наличие на валидни
облигационни отношения, по силата на сключен
Договор за потребителски кредит,
по който в негова полза са налице претендираните вземания, тяхната изискуемост и размер.
Не е спорно между страните , а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява , че страните в настоящото производство са
обвързани от договор за потребителски кредит № *. Безспорен е и въпросът, че
кредит е усвоен.
Ищецът твърди, че поради неплащане на вноските по
кредита е настъпила автоматично предсрочната изискуемост на същия и позовавайки
се на същата се снабдява със заповед за изпълнение. Ответникът оспорва иска ,
като навежда възражения за нищожност на договора.
Съдът намира,
че процесният договор попада в приложното поле на
ЗПК. От ответника са въведени твърдения за противоречието на договора с императивни
норми на ЗПК. В тази насока ВРС, намира възраженията на ответника за
основателни. В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни
реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита,
начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на
погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. От съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по- слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а
от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за
кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по
който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че
същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата
институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната лихва, поради което договорът се явява
недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл.
чл. 24 от ЗПК.
Няма спор по това, че страните по един договор по
смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но
свободната им воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона,
така и от добрите нрави. В т. VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 750 лева. Възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни
услуги се явява прекомерно и не отговаря
на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено,
че „Видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. В
случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и
действието, за което се събират съответните такси.
В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 2322 лева. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят
дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не
достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ.
Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Освен
това не е ясно и по какъв начин се съотнася посочения лихвен процент към ГПР.
Предвид на това остават неясни компонентите по които се формира годишното
оскъпяване на заема. С оглед на това и
предвид липсата на изискванията,
установени в разпоредбите на чл. 11, т.9-11 от ЗПК , на основание чл.22 от ЗПК,
договорът се явява недействителен. Няма направено от страна на ищеца искане за
присъждане само на неизплатената главница по договора. С оглед на това
съдът не присъжда такава. Настоящият съдебен състав не присъжда такава и защото
счита , че присъждането на такава , произтича от друго основание, а не от
заявеното такова от ищеца.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят съобразно фактическите твърдения на страните, въведени
в процеса. Съдът с оглед спазване на принципа на диспозитивното
начало е длъжен да даде защита само в рамките посочени от ищеца, респективно от
заявителя в заповедното производство, с основанието и петитума
на иска. В настоящият случай ищеца, както в заявлението, така и в
обстоятелствената част на исковата молба, като основание за изискуемост на
вземането се е позовал на настъпилала от сключения
договор за кредит предсрочна изискуемост
на вземането, каквато не се установи в хода на производството по делото да е
настъпила.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество
не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в
цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва
да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения
по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Отделно от това, кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства
за уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на
задължението му. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора ,
което за разлика от общия принцип в чл.20 а, ал.2 от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки
–обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Доколкото
тя има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й и обуславя изискуемостта
на вземането , обективирано в представеното заявление . В настоящия случай от приетите по
делото доказателства не се установява волеизявлението на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост да е доведено до знанието на длъжника, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като липсва
втората предпоставка от фактическия състав на предсрочната изискуемост в
настоящия казус такава не е настъпила с оглед на което и вземането по издадената заповед за изпълнение не е
изискуемо.
Предмет на исковото производство по чл. 422 ГПК е
установяване съществуването на самото изпълняемо
право, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било
предмет на преценка в заповедното производство. По настоящото дело ищецът не
установи, спорното вземане да е възникнало на соченото основание. Ищецът не се
позовава на предсрочна изискуемост, която да е настъпила с връчването на
исковата молба. Но дори и да се позоваваше на такава, същата не би го ползвала.
Това е така , тъй като предсрочната изискуемост
щеше да настъпи в момент , който следва издаването на заповедта за изпълнение
и последващото
уведомяване чрез връчването на исковата молба
има за последица настъпване на изискуемостта, но към момента на
получаването, респ. узнаването от страна на длъжника. Това последващо
уведомяване не може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта преди датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като
според Тълкувателното решение на ВКС уведомлението до длъжника е елемент от
фактическия състав за обявяване на изискуемостта. Предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, предвид на което, настоящия съдебен състав
приема, че вземането по заповедта не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание / в този смисъл са Решение №53/18.05.15г.
по т.д.№888/14г. на ВКС, Решение №420/11.02.15г. по гр.д.№3079/14г. на ВКС,
Решение №64/09.02.15г. по гр.д.№ 5796/14г. на ВКС /.
Освен горното, последващо
уведомяване на което в настоящото производство ищецът не се позовава, води и до
промяна на основанието, на което е
издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е прогласена в т.11б на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС на РБ и тъй като предметът на исковото
производство е обвързан от основанието на вземането, предмет на заповедта по
чл. 410 ГПК.
Вземайки предвид горното съдът извежда извод, че ищеца, не установи , че в негова полза съществува
вземане спрямо ответника по процесния договор за заем
в сочения размер и на заявеното основание и постановява решение, с което отхвърля иска.
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *, седалище:***,
чрез пълномощника си юрк. Р. И. И., редовно
упълномощен с пълномощно с per. №*/17.02.2017г. на
нотариус с per. № * срещу Г.В.В., ЕГН **********,
с адрес: *** , за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сума в размер
на 5779.20
лв. /пет хиляди седемстотин седемдесет и девет лев и двадесет стотинки/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
********** от 17.05.2017год., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане, предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч.гр.д
5189/2018год. на ВРС,на основание чл.415, ал.
4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/