Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/22.07.2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение
На втори юли, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА
Секретар Теодора Иванова
Прокурор Димитър Кайряков
като
разгледа докладваното от съдия Румяна
Петрова ВНАХД №479 по описа за
2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК
и е образувано въз основа на въззивна жалба от обв. П.П.И.
срещу решение №55/15.01.2020г.,
постановено по НАХД №602/19г.
по описа
на ВРС- 44- ри
наказателен състав. С атакуваното решение обвиняемия И. е признат за виновен в това, че
на 08.07.2018г.
в гр. Варна,
в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с наказателно постановление № 17 – 0819 – 004983
/02.11.2017г. на Началник група към ОД на МВР гр.
Варна, Сектор „Пътна полиция“,
влязло в законна сила на 29.11.2017г. за управление на
моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“
с peг. № В **** КН, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343 В, ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. С решението е осъден да заплати и сторените по
производството разноски. Недоволен от така постановеното
решение обвиняемият чрез своя защитник в срока по чл. 319, ал.1 НПК е депозирал жалба с
искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено такова, с което
да бъде признат за невинен. В допълнението към жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост на решението, както и
несъответствието му със събраните по делото доказателства. По същество не се
оспорват фактите по обвинението, а се изтъкват такива, които според защитата
обосновават приложението на чл.13ал.1 от НК. В тази връзка са изложени подробни
съждения и анализ на доказателствата, с акцент върху неправилно приета от ВРС
фактическа обстановка. Твърди се, че обвиняемият е получил отказ от телефон 112
да бъде изпратена линейка за зет му, който бил с влошено здравословно
състояние, поради което и предприел управление на МПС, страхувайки се за живота
и здравето му. Посещавайки „ДКЦ 3- Варна“ ЕООД, И. не присъствал по време на прегледа, поради което и с оглед препоръката
на д-р Г. св. К. да бъде заведен до МБАЛ „Св. Анна“, преценил, че състоянието
му било животозастрашаващо и затова продължил да
управлява МПС. Именно предвид това защитата пледира за приложението на
института на крайна необходимост и оправдаване на обвиняемия. В допълнението
към жалбата са изложени доводи за допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвиняемия, тъй като разследващият
полицай не му дал възможност да даде обяснения и да изложи обстоятелствата,
принудили го да предприеме управление на
МПС. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника и от обвиняемия на
сочените в нея основания. Защитникът изтъква, че законът има и морална страна,
която трябвало да бъде отчетена в конкретния случай. В последната си дума обв. Илев иска да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна
заявява становище за неоснователност на депозираната жалба, тъй като наличието
на крайна необходимост е била налице до довеждането на св. К. в лекарския
кабинет във „В.ово“. След този момент И. не е
следвало да предприема управление на МПС, тъй като още в това болнично
заведение здравословното състояние на неговия близък се е подобрило. Счита, че са осъществени
всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление, като не е
налице твърдяното процесуално нарушение. Моли съда да потвърди обжалваното
решение на ВРС като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид
наведените в жалбата, допълнението към нея и изложените в съдебно заседание доводи и съображения на страните, след цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на
чл.
314 от НПК, прие следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна,
против акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче,
същата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
обективната истина по делото, като
е анализирал събраните по предвидения в НПК ред гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, като е приел, че от
обективна страна обв. И. е осъществил престъплението, в което е обвинен, като е аргументирал отказа си да приеме, че е била налице хипотезата на
чл.13ал.1 от НК.
Съобразявайки
доказателствената съвкупност
по делото, както и обясненията на обв. И. пред въззивната инстанция, ВОС намира, че фактическата
обстановка не е била изяснена от първостепенния
съд в цялост, като вследствие на проведеното въззивното
съдебно следствие, са установени следните релевантни факти:
На
25.02.2014г. била
издадена от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 14 – 0819
– 000579, с която била наложена санкция на обв. П.П.И.
по чл. 171, т. 4 от Закона
за движение по пътищата и му
било иззето свидетелството за управление на моторно
превозно средство.
Междувременно
на 02.11.2017г. Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна издал Наказателно постановление № 17 – 0819 – 004983, с което
санкционирал обв. И.
за нарушение
на чл. 150а,
ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Това наказателно постановление било връчено лично на
обв. И., на
21.11.2017г., като влязло в законна сила по реда
на чл. 58,
ал. 1 от
ЗАНН на 29.11.2017 г.
Вечерта
на 08.07.2018г. св. ?.К.,
който живеел на съпружески начала
с дъщерята на обв. П.П.И. в жилище, находящо се в блок
№ 53 в ж.к. „В. В.“ в гр. Варна, почувствал силни
болки в сърдечната област и помолил обв. И. да
го откара с автомобила си до
най – близкото лечебно заведение.
Макар да съзнавал, че е неправоспособен водач, обв. И. привел в движение
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № В **** КН, качил
св. ?.К. и своята внучка св.
Ж. ?.К. в превозното
средство и ги откарал до сградата
на „Диагностично – консултативен център 3
– Варна“ ЕООД, находяща се на бул.
„Константин и Фружин“ в ж.к. „В. В.“ в гр. Варна.
Св. Г. Петрова Г. – лекар в кабинета за неотложни
случаи в „ДКЦ 3– Варна“ ЕООД прегледала
св. ?.К., като констатирала, че същият е с много високи стойности на кръвното налягане,
поради което му направила венозна
манипулация и го насочила към кардиологичното
отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ в гр. Варна.
Св. ?.К. и св.
Ж. ?.К. се
качили обратно в автомобила „Форд Транзит“ с рег. № В **** КН, като обв.
И. отново го привел в движение
и се насочил към МБАЛ „Св. Анна
– Варна“ в гр. Варна. В „Спешна помощ“ в МБАЛ „Св. Анна“
прегледали св. К., след което го препратили
в намиращата се в ЖК „Младост“
СБАЛК „Кардиолайф“,
на частен прием. На път за там, движейки се по ул.
„Отец Паисий“ в гр. Варна в посока
от бул. „Цар Освободител“
към бул. „Сливница“, на около 20 метра след кръстовището с бул. „Цар
Освободител“, около 22:00 часа управлявания от обв. И. товарен автомобил
бил спрян за проверка от
свидетелите Е.
Ж. Г. и Л. М. М. – служители в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Обв.
И. останал на място за извършване на проверката, а св. К. и св. Ж. К. си хванали такси и се прибрали вкъщи. По време на проверката полицейските служители
установили самоличността на водача на товарния
автомобил и след като констатирали обстоятелството, че същият не разполага
с правоспособност да управлява моторно превозно средство към дата 08.07.2018г., му съставили акт за установяване на административно нарушение с номер № 988363 от
08.07.2018г.
Гореописаната фактическа обстановка е
установена по несъмнен и безспорен начин в хода на съдебното следствие в първоинстанциянния и
въвзивния съд. В тази връзка са взети предвид показанията
на свидетелите, приложените по делото и на ДП писмени доказателства,
обясненията на обвиняемия. Същата, относно
обективните факти от състава на вмененото на И. престъпление, а именно, че е
бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да притежава
правоспособност, както и че отново е управлявал такова в едногодишния срок от
наказването му по административен ред без да притежава правоспобност
за това, не се оспорва от обвиняемия. Основният спор е, досежно
наличието на обстоятелство изключващо обществената опасност на деянието. Защитата
се позовава на института на крайна необходимост по смисъла на чл.13ал.1 от НК и
на това основание счита, че обвиняемият следва да бъде оправдан. В тази връзка в първата съдебна инстанция са
били ангажирани множество доказателства, касаещи състоянието на св. К., както и
във връзка с отказа от Спешна помощ да бъде изпратен медицински екип и линейка.
Съдът кредитира показанията на св. Г., св. К. и св. Ж. К., досежно
здравословното състояние на втория.
Безспорно от същите се установява, че
той е бил с хипертонична криза и високи стойности на кръвното налягане. Св. Г.
му направила венозна манипулация и ЕКГ, след което го пренасочила към
кардиологичното отделение на МБАЛ „Св. Анна“- Варна. В показанията си заявява,
че ако прецени, че състоянието на пациента е сериозно тя има възможност да
извика линейка, но в този случай преценила, че рискът не е много висок и може
да го пренасочи към съответната болница със собствен транспорт. Св. Г. при прегледа
попитала свидетеля дали са се обаждали в Бърза помощ, на което той отговорил,
че му била отказана линейка. Съдът кредитира показанията на св. Г., досежно това обстоятелство, макар по делото да са налице
такива, сочещи на липса на осъществено обаждане към тел.112 от телефонния номер
на обвиняемия, като счита, че безспорно
е била потърсена по този начин лекарска помощ, която му била отказана. От доказателствата по делото- показанията на
св.- ?.К., св. Ж. К. и обясненията на обв. И. се
установява, че след прегледа в „ДКЦ 3-Варна“ ЕООД същите с управлявания от
последния автомобил са се отправили към Спешния център при МБАЛ „Св. Анна“. Според
обясненията на обв. И. там прегледали св. К., но го пренасочени към друго
лечебно заведение- СБАЛК „Кардиолайф“, находящо се в кв. Младост. На път за това заведение според обясненията на И.
*** в посока бул. „Сливница“. Съдът кредитира показанията на св. Ж. К. и
заявеното от И., според които св. К. все пак е бил прегледан и в Бърза помощ на
МБАЛ „Св. Анна“, а не както е приел първоинстанционния
съд, че автомобилът бил спрян за
проверка от полицейските служители преди да стигнат това лечебно заведение.
Всички доказателства, вкл. показанията на полицейските служители, съставеният
акт обосновават извод, че проверката спрямо обвиняемия е била извършена след
като на св. К. е бил извършен още един преглед в лечебно заведение, където не е
преценено, че състоянието му е животозастращаващо, а е бил пренасочен към друго такова. С оглед
хронологията на изложените по- горе факти, настоящата съдебна инстанция споделя
извода на първостепенния съд, че не е била налице хипотезата на чл.13ал.1 от НК
в конкретния казус. Съгласно чл.13ал.1 от НК не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Опасността, визирана в
този текст от закона представлява конкретно фактическо положение, дължащо се на стихийни или
обществени бедствия /наводнение, пожар, буря, транспортна катастрофа/; на
физиологични и производствени нужди; на внезапни болестни състояния и
злополуки; на нападения от страна на хора и животни; и на други причини с оглед
многообразието на житейските ситуации, поднасяни от ежедневието и
социално-икономическите условия на живот, при които се създава висока степен на
вероятност за предстоящо, близко по време засягане на правно защитени интереси. Според
теорията и съдебната практика институтът на крайна
необходимост има субсидиарен характер, предвид
обстоятелството че при него не се касае за увреждане на определени обществени
отношения, а за предхождащо го състояние, за избягването на което се засягат
юридически охранявани права, чието жертване е обществено оправдано само при
липса на алтернативност и на обективно дадени
по-незначителни причинени вреди от предотвратените. В случая съдът намира, че пред обв. И. е стояла алтернативата още след посещението в
„ДКЦ 3- Варна“ ЕООД да намери друг начин за транспортиране на св.
К. в „Спешна помощ“, което той не е сторил. Действително от доказателства по
делото и по- конкретно показанията на св. Г. се установява, че в кабинета при прегледа са присъствали пациента и едно момиченце, но И.
сочи в обясненията си, че разбрал от св. Ж. К. какво се е случило в кабинета, видял и направената на св. К. кардиограма,
както и извършените му манипулации. Обяснено му било, че трябва да отидат в
МБАЛ „Св. Анна“, което и сторили. След прегледа в „Бърза помощ“ , обв. И. също е имал възможност да осигури друг транспорт-
такси, за да бъде откаран свидетеля до лечебното заведение, към което бил
насочен, но това не е сторено.
Настоящият състав на съда споделя застъпеното от ВРС становище, че в намирането
и наемането на такси в централната градска част в този час от денонощието е
било лесно осъществимо, но въпреки тази алтернатива, И. е предпочел да продължи
да управлява собствения си автомобил без да притежава правоспобност
за това. При второто посещение в лечебно заведение според настоящият състав на
съда не може да се говори, че състоянието на св. К. е било животозастрашаващо,
тъй като ако е имало опасност за живота на същия, то е нямало да бъде препращан
към друг медицински прием, а е щяло да му бъде оказана помощ на място. Именно с
оглед на това, че е имало и втори преглед,
при който не е констатирано тежко здравословно състояние, то
предприетото от обв. И. управление на МПС, не е целяло
спасяване от непосредствена опасност живота на св. К., тъй като такава опасност
не е била налице след втория лекарски преглед/ дори още след първия по данни на
св. Г./ , а от друга страна тази опасност е могла да се избегне по друг начин и то правомерен, а
именно чрез намиране на такси или друг правоспособен водач. Нещо повече, деянието му би било правомерно като крайно необходимо,
последно средство за избягване на опасността, но и ако не е съставлявало
престъпление, както е в случая. С оглед горното, настоящата въззивна инстанция счита, че изводът на първоинстанционния
съд за отсъствие на хипотезата на чл.13 от НК е правилен и законосъобразен.
Относно възражението
за допуснато на ДП съществено нарушение на процесуалните правила поради липса
на възможност, предоставена от разследващия полицай обвиняемият да даде
обяснения, съдът намира същото за неоснователно. Видно от протокола за разпит, непосредствено
след предявяване на постановлението за привличане, на И. е дадена възможност да
даде обяснения, но същият е отказал на този етап да стори това. Протоколът е
подписан от него и разследващия полицай. Отразено е, че И. го е прочел, както и
че бил записан правилно. Следва да се отбележи, че при предявяване на
постановлението за привличане като обвиняем, препис от него се връчва на лицето
срещу подпис, както е сторено и в този случай, което опровергава заявеното пред
въззивната инстанция от И., че разследващият полицай
е отказал да му го предостави и трябвало
да чете на място.
Съдът намира, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие и с материалния и процесуалния
закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.334т.6 и чл.338 от НПК , съдът
Р Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА решение №55/15.01.2020г.,
постановено по НАХД №602/19г.
по описа
на ВРС- 44- ри
наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.