Р Е
Ш Е Н
И Е № 261
гр.Сливен, 07.06.2019
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на десети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 140 по описа за
Производството
е по повод жалба на Д.В.Ж. против Наказателно постановление № 18-0804-003679 от
06.12.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на
основание чл. 180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 45.00 лева за нарушение
на чл. 98,
алл.1, т.1 от ЗДвП
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован се явява и с процесуален представител по пълномощие. Поддържа
жалбата. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. органът, издал
обжалваното наказателно постановление, изпраща представител, който моли съда да
потвърди процеснот наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 11.11.2018 г., на територията на гр.
Сливен, бил проведен протест, за което Община Сливен не възразила. По повод на
този протест била проведена специализирана полицейска операция от служители на
ОДМВР Сливен с цел обезпечаване на обществения ред, безопасността на движението
и сигурността. В рамките на тази операция, около 14.00ч. полицейските служители
спрели движението по главен път II 53 посока р. Ямбол, в района на моста над р. Тунджа в с. Крушаре,
като непосредствено след моста движението било пренасочено към с. Чокоба. Това се наложило след като част от участниците
в приключилия протест в
гр. Сливен, управлявайки МПС се насочили посока гр. Ямбол по главен път II 53. Поради ограничаване на движението в
посока гр. Ямбол, в района на моста над
р. Тунджа в с. Крушаре, по пътното платно се натрупали множество, не можещи да
преминат и в двете посоки на движение автомобили. Сред автомобилите бил и този,
управляван от жалбоподателя. Постепенно движението частично било възстановено,
като трафикът бил напълно възстановен около 17.00ч. Около 16.30 ч.
специализиран автомобил на РУ Сливен, като част от провежданата специализирана
полицейска операция, извършил видеозаснемане с цел контрол действията на полицейските
служители и установяване нарушения на обществения ред. Паркираният в лентата за
движение на главен път II 53 посока Ямбол автомобил,
управляван от жалбоподателя, без той да е в автомобила, бил заснет около 16.34 ч.
с техническото средство, намиращо се в специализирания автомобил. Въз основа на
записа бил изготвен снимков материал, на база на който на жалбоподателя бил
съставен на 15.11.2018 год. АУАН в
негово присъствие. Въз основа на съставения АУАН, на 06.12.2018 год. било
издадено обжалваното наказателно постановление връчено лично на жалбоподателя
на 10.01.2019 год.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели,
както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства и снимков материал, приобщени към доказателствения материал по
съответния процесуален ред.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал
съдът изведе следните фактически и правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.
Както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да
може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т. 5 и 6
от ЗАНН
да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай съдът намира, че в
производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:
В АУАН е посочено, че жалбоподателят е паркирал
на 11.11.2018 год., около 16.34ч., на главен път II 53 като създал пречки за движението и
така е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП. В наказателното
постановление е възпроизведена цитираната разпоредба, като е посочено, че
жалбоподателят „паркира на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението”, без да е описано конкретното поведение на водача.
Съобразно нормата на чл.57, т.5 от ЗАНН, освен твърдението, че е нарушил
посочената разпоредба, наказващият орган следва да направи констатации за
всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Тези обстоятелства
подлежат на доказване в съдебното производство. В конкретния случай липсва
каквото и да е описание при какви обстоятелства е било извършено нарушението, а
без такова описание изобщо не е възможна индивидуализация на конкретното
нарушение. Недопустимо е тези обстоятелства да се въвеждат едва при разглеждане
на жалбата против наказателното постановление посредством гласни доказателства,
а следва да са описани още в съставения акт, тъй като жалбоподателят не бива да
бъде поставен в положение да се защитава срещу правни квалификации, а срещу
фактите и обстоятелствата изложени в акта и съответно пренесени в наказателното
постановление, които са и предмет на доказване в съдопроизводството.
На следващо място съдът констатира, че е
налице липса на идентитет както между АУАН и НП в частта, в която е посочено
извършеното нарушение, както и е налице противоречие в самото НП. В съставения
АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.1
от ЗДвП като е паркирал, създавайки пречки за движението. Същевременно в обжалваното
НП от една страна е възпроизведена тази част от акта и е посочено, че
жалбоподателят е паркирал като създава пречки за движението, а от друга старана
е посочено, че е извършил следното нарушение „ паркира на място, където създава
опасност или е пречка за движението”. Така, жалбоподателя е поставен в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е санкциониран – за това че паркирайки
е създал опасност за движението или че е бил пречка за движението, като първата
алтернатива въобще липсва в съставения АУАН. Още повече, че е невъзможно в условията
на алтернативност водач на МПС да извърши и двете предвидени в чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДвП
нарушения.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е ограничен в правото му да научи какво нарушение му се вменява
и следователно е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на
защита, която е немислима, когато липсва яснота относно фактическите рамки на
нарушението и е налице противоречие при посочване на нарушението, което се
твърди че е извършил. Тази неяснота и липса на идентитет между АУАН и
наказателното постановление, пренесен и в самото НП не позволяват и на съда да
извърши преценка доколко с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на
чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, кое от двете алтернативно предвидени нарушения се
твръди, че е извършил /или и двете/ и за кое от тях е санкциониран. Допуснатите
нарушения са съществени и представляват достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да е необходимо съдът за се произнася по
съществото на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0804-003679 от 06.12.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Сливен, РУ Сливен,
с което на Д.В.Ж. ЕГН **********, на основание чл. 180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 45.00 лева за нарушение
на чл. 98,
алл.1, т.1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: