Р Е Ш Е Н И Е
№ 898 / 29.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 247 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на Р.М.Д.,
ЕГН **********,***, срещу Решение № 1012-12-28#3/07.02.2022
г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-01054110/05.01.2022
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с
което Р.Д. е задължена да възстанови получените парични обезщетения поради общо
заболяване за периода от 20.10.2020 г. до 15.02.2021 г. в размер на 1 141,68 лв., от които 1 036,25 лв. главница и 105,43
лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на разпореждането.
В жалбата са изложени най-общо доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в нарушение на материалния
закон, по които се претендира отмяната му. Твърди, че е осъществявала трудова
дейност при осигурителя Сдружение „Надежда за Сърница“ и счита, че работодателят
я е осигурявал.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез
процесуален представител юрисконсулт Ц. М., изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
При извършена проверка, констатациите от която са
обективирани в Констативен протокол № КП-5-12-0103003/11.11.2021 г. (л. 19 по
делото) е установено, че Сдружение „Надежда за Сърница“ е неправителствена
организация с предмет на дейност: подпомагане на хора с увреждания от община
Сърница, осъществяване на партньорство със сродни държавни и общински
организации в страната и чужбина, организиране и провеждане на обществени
мероприятия, конференции, лекции, курсове и др. По данни от регистъра на трудовите
договори е установено, че има подадени уведомления за сключени/прекратени
договори за 10 наети лица, като няма внесени вноски за фондовете на ДОО до м.
септември 2021 г. По отношение на жалбоподателката е установено, че за нея е
подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КСО за сключен трудов договор на
16.07.2020 г. на длъжност „чистач/хигиенист“, като същият е прекратен считано
от 01.03.2021 г. За периода на действие на договора има подавани данни по реда
на чл. 5, ал. 4 КСО.
С декларация от 21.10.2021 г. (л. 44) председателят
Н.И.А. е заявил, че Р.Д. не е работила в сдружението, както и че същото не
извършва стопанска дейност. Посочил е, че няма наети лица и не са изплащани
заплати. Печатът на сдружението се намирал в Р.П., който не е работил в
сдружението.
В декларация от 21.10.2021 г. (л. 91) Р.С.П.
заявява, че е счетоводител на сдружението, че документите, които е изготвял са
трудови досиета, данъчни декларации, договори, ГФО, РКО, като всички заплати са
изплащани от него на каса. Изброил е лицата, с които е работил, сред които не
фигурира Р.Д..
ТД на НАП е уведомила контролните органи на НОИ,
че за финансовата 2020 г. няма подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО, няма регистрирани
фискални устройства, обекти и обороти, като данните по чл. 5, ал. 4 КСО се
подават по електронен път, подписани с КЕП от лицето Ф.Р.П..
При проверката е установено, че няма внесени
осигурителни вноски за фондовете на ДОО от Сдружение „Надежда за Сърница“, не
са представени ведомости за работни заплати, трудови досиета и документи, които
да доказват, че сдружението извършва дейност. Издадени са задължителни
предписания на сдружението да се заличат данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
включително и тези, подадени за Р.Д..
Във връзка с констатациите от извършената проверка
е издадено Разпореждане № РВ-3-12-01054110/05.01.2022 г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО, с което е разпоредено Р.М.Д. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 20.10.2020 г.
-15.02.2021 г. в размер на 1 141,68 лв., от които 1 036,25 лв.
главница и 105,43 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането.
Разпореждането е обжалвано от Д., като по жалбата
е издадено и процесното Решение № 1012-12-28#3/07.02.2022 г. на директора на ТП
на НОИ-Пазарджик, с което органът е приел, че няма възникнало осигурително
правоотношение, каквото жалбоподателката претендира като породено от трудово
правоотношение, поради което същата няма качеството на осигурено лице по
аргумент от § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено е, че за Д. липсват двете условия,
даващи основание да се приеме, че за нея е възникнало осигуряване по смисъла на
чл. 10, ал. 1 КСО, като подаването на данните в регистрите на НАП с цел
придобиване на осигурителни права не може да замени изискването за извършване
на трудова дейност и внасяне или дължимост на осигурителните вноски. Прието е,
че към датата на възникване на риска временна нетрудоспособност Д. не е „осигурено
лице“, тъй като за нея не са внесени, нито са дължими осигурителни вноски, както
и че не е упражнявала трудова дейност в Сдружение „Надежда за Сърница“, поради
което няма право на парично обезщетение, тъй като не отговаря на изискванията
на чл. 40, ал. 1 КСО.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на
правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по
същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно
чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е
мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. При издаването му не е допуснато
противоречие с материалния закон.
Събраните в хода на административното производство
доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Пазарджик до извода, че
жалбоподателката реално не е извършвала трудова дейност за Сдружение „Надежда
за Сърница“. Тези изводи съдът намира за правилни. Материалното право на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано
в чл. 40, ал. 1 КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа
по чл. 40, ал. 3 КСО. От същата разпоредба следва, че за да упражни това свое
право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко шест месеца осигурителен
стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО
определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение
следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и
за което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването
й. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че
жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо
дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на
такива вноски от страна на осигурителя.
Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно за
целите на осигуряването. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява
трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност
въз основа на това правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за
него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски,
какъвто не е настоящият случай. В случая, в тежест на Р.Д. е да докаже, че
реално е извършвала трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване. Нито към жалбата, нито в административната преписка има представен
трудов договор и съпътстващи го документи, които да доказват наличие на
възникнало трудово правоотношение и реално осъществяване на трудова дейност. От
декларациите на председателя и „счетоводителя“ е видно, че Д. не е работила в
сдружението и не й е изплащано трудово възнаграждение, поради което съдът
намира, че жалбоподателката няма качеството „осигурено лице“ и не може да
получава претендираните осигурителни плащания. Декларираното от председателя на
сдружението, че същото не извършва стопанска дейност се потвърждава и от
данните от ТД на НАП, според които Сдружение „Надежда за Сърница“ няма подадена
ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. и няма регистрирани фискални устройства, обороти
и обекти. В тази връзка и с оглед събраните доказателства, недоказани остават
твърденията на жалбоподателката, че реално е осъществявала трудова дейност и че
е полагала труд в полза на осигурителя.
По отношение на наведените доводи за изтекла
погасителна давност на разпореждането за възстановяване на недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица следва да се посочи, че съгласно
чл. 115, ал. 1 КСО вземанията на Националния осигурителен институт за
неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични
обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряна по искане
на длъжника. Ал. 3 на цитираната норма предвижда случаите, при които се
прекъсва давността, а именно: т. 1. с влизане в сила на разпореждането за
установяване на вземането и т. 3. с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Давността спира да тече при обжалване - докато продължава спорът
относно вземането и в случаите на образувано друго административно или съдебно
производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на
парично обезщетение или помощ по този кодекс (чл. 115, ал. 5 КСО). В случая
най-старото изплатено парично обезщетение е за периода 15-28.10.2020 г., като
петгодишният давностен срок започва да тече от 01.01.2021 г. и към настоящия
момент не е изтекъл, поради което твърдението на Д. е неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните в
хода на административното производство доказателства не се установява, че
жалбоподателката е извършвала трудова дейност, тоест реално да е осъществявала
трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключен трудов договор. С
оглед на което жалбата на Д. срещу Решение № 1012-12-28#3/07.02.2022 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-12-01054110/05.01.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата
от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.Д. срещу Решение № 1012-12-28#3/07.02.2022 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-12-01054110/05.01.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Национален осигурителен
институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/п/