Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1411 Година
2020, 07.30 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 14.07.2020 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при присъствието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1164 по описа за 2020 година и като
обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от Е.П.П. с посочен съдебен адрес ***,
Партер чрез адв. Р.и., срещу Решение №43/31.03.2020г.,
постановено по АНД №250/19г. по описа на Районен съд – Първомай, I-ви състав, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/
№19-0325-000625/09.10.2019г., издадено от Началник РУ – Първомай към ОД на МВР
– Пловдив, с което на П. на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 350 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца“, както и на основание Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни
точки.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за
неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. Допълнителни
съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище. Претендират
се сторените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът
по касационната жалба – РУ-Първомай при ОД на МВР – Пловдив, не изпраща
представител и не изразява становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално
ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
състав установи, че с оспореното НП №19-0325-000625/ 09.10.2019г., издадено от
Началник РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, на П. за нарушение на чл.21
ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 350 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца“, както и на основание Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни
точки за това, че на 22.06.2019г. около 16,03 часа в с. Бяла река на ул.“Пета“
до №57 в посока гр.Пловдив, управлява лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№***, собственост на Г. Б. П. , като превишава
разрешената максимална скорост за движение в населено място 50км/ч, отчетена скорост
– 101 км/ч с техническо средство ТFR-М 581, при отчетен толеранс минус 3 км/ч - нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
За да
обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на
Районния съд е приел, че по несъмнен начин и с безспорни доказателства се
установява извършване от страна на П. на вмененото и нарушение на ЗДвП, както
и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Констатирано е, че не е
спазено изискването на чл.27 ал.1 ЗАНН, тъй като наложената глоба е в размер
на 350 лева, вместо 700 лева, колкото предвижда разпоредбата на чл.182 ал.1
т.6 ЗДвП, но доколкото това обстоятелство е в полза на жалбоподателя, Районният
съд е приел, че не може да се произнася в негова вреда.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от РС-Първомай фактическа обстановка и
преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност.
Изложените
в касационната жалба възражения, че нарушението не е установено по място,
доколкото в приобщената по делото снимка са посочени географски координати,
различни от посочените в протокола за използване на АТСС, обстоятелство, водещо
на нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН, както и че не е записана
посоката на действие на АТСС, което пък се твърди да е нарушение на
„Техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилна камера за
видеоконтрол TFR1-M“, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни.
Това е
така, защото на първо място, както в АУАН, така и в НП мястото на нарушението е
описано еднозначно - в с. Бяла река на ул.Пета до №57 в посока гр. Пловдив.
Отделно от това, по преписката е представен и е приет като
доказателство Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система, с рег. №325р-5428 от 22.06.2019г. на ОД на МВР – Пловдив, който е
изготвен надлежно по утвърдения образец и в него са попълнени всички необходими
реквизити, в т.ч. и е отразена и посока на движение на контр.
МПС от изток към запад в двете посоки. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система, с рег. №325р-5428 от 22.06.2019г. на ОД на МВР – Пловдив, изготвен и
попълнен, съгласно утвърдения образец и подписан от съответните длъжностни
лица, в предостатъчна степен установява и доказва, че на посочената дата, време
и място, с това АТСС е работено за превишена скорост.
На
следващо място следва да се посочи, че по АНД е приложено и прието като
доказателство и статично изображение/снимка/, в което в дясно от изображението
са вписани: измерена скорост с радара – 104 км/ч; скорост на патрула – 0 км/ч;
ограничение на скоростта – 50 км/ч; посока спрямо лъча на радара – МПС, движещи
се по посока на радарния лъч; обсег на радара – М/около 100-120 метра за лек
автомобил/; режим на радара – Н/стартиран запис на видеоклип по желание на
оператора на системата/; дата на измерването – 22.06.2019г.; час на
измерването - 16:03:20; място/източна дължина и северна ширина/ - FI 25°16.4453 и NL 42°03.5371, които координати очевидно не са на патрулния
автомобил, а на нарушителя, доколкото всички данни касаят именно описание на
извършеното нарушение. В този смисъл, наведените от страна на касационния
жалбоподател възражения, съдът намира за неоснователни, доколкото правото му
да разбере къде точно е било мястото, където е извършено от него нарушението,
за което е бил санкциониран, не е било ограничено в нито един момент от административнонаказателното производство, още повече, че,
както вече се посочи, същото еднозначно е посочено както в АУАН, така и в НП,
като такова, извършено в с. Бяла река на ул.Пета до №57 в посока гр. Пловдив.
Неправилни
са и твърденията, че липсва изпълнение на императивното задължение, указващо
подписването на АУАН от двама свидетели. Анализът на нормите на чл.40 ал.1 и
чл.40 ал.3 ЗАНН сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъствието
на двама свидетели - очевидци на нарушението или такива, присъствали при
установяване на нарушението. Нормата на чл.40 ал.3 ЗАНН предвижда АУАН да се
съставя в присъствието на двама други свидетели, само ако не са налице
свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Или иначе казано, един
свидетел в настоящия случай е достатъчен. Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за
основателно възражението на касатора, по същество той
не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства, които да
оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от районния
съд възможност за това.
По
идентичен начин стои въпросът и с другите наведени възражения, касаещи
вписаните в протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05. 2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, данни.
Не се
споделят от настоящата инстанция и изложените съображения на касатора относно приложението на чл.8 ЗАНН. Съдът споделя
изцяло развитите от първата инстанция съображения, че в случая управлението на
МПС със скорост два пъти по-голяма от законово разрешената за населено място,
не е от условията за прилагане на института на крайната необходимост. Това е така,
защото липсват твърдения от наказания, както и доказателства, които да обосноват
извод, че деецът не е могъл да избегне осъществяването на това административно
нарушение. Не се твърди да е била потърсена помощ за транспортиране на
нуждаещия се от лечение от оправомощените за това
институции, а съгласно нормата на чл.3 ал.1 от Закона за Националната система
за спешни повиквания с единен европейски номер 112/Обн.,
ДВ, бр. 102 от 28.11.2008г./, единният европейски номер 112/ЕЕН 112/ се
използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота,
здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Помощта, която може да
бъде потърсена чрез този телефонен номер, е денонощна и безплатна, а номерът е
достъпен от всяка точка на страната. Следва извод, че наказаният водач е могъл
да избегне по друг начин деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност с оспореното НП. С оглед на това и деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на П. не
попада в хипотезата на чл.13 ал.1 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, поради което и не
намира приложение нормата на чл.8 ЗАНН.
Наведените
възраженията във връзка с използваното в случая АТСС също са неоснователни.
Обстоятелството, че въпросната лаборатория, извършила измерването, е включена
в структурата на МВР, в чиято структура е и наказващият орган, не обуславя
зависимост на същата от органите, ангажирани с използване на конкретното
средство за измерване, поради което попада в кръга на оправомощените
да извършват проверка на средства за измерване субекти по смисъла на чл.47 ал.1
от Закона за измерванията във връзка с §1 т.30 от ДР на същия закон.
Настоящият
съдебен състав установи, че нито в производството пред първостепенния съд,
нито в настоящото са представени доказателства, а и не се твърди П. да не е
управлявала въпросното МПС с отчетената скорост 101 км/ч. Предвид това,
правилно РС е приел, че лицето безспорно е осъществило състава на вмененото с
НП нарушение. В случая не са ангажирани доказателства, които да оборят
фактическите констатации относно вмененото на касационната жалбоподателка
административно нарушение.
С
оспореното пред РС наказателно постановление, както вече се посочи, на П. на
основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 350 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца“, както и на основание Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на
вътрешните работи са отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Съгласно
чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП в приложимата редакция/изм. и доп. - ДВ, бр.10 от 2011г.,
изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г./, водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.27 ал.1 ЗАНН, административното наказание се определя
съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено
за извършеното нарушение. Съответно, чл.27 ал.5 ЗАНН регламентира, че не се
допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер за наказанията
глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност.
В
случая наказващият орган в противоречие с цитираната императивна разпоредба е
санкционирал П. на основание чл.182 ал.1,т.6 ЗДвП, като и е наложил глоба в размер
на 350 лв., която се явява под законоустановения фиксиран размер от 700 лв.
Определено в този си размер наложеното наказание се явява незаконосъобразно и
постановено в нарушение на специалните правила, уреждащи реда и начина за
определяне на размера на административните наказания. Този извод не може да се
промени и от обективния факт на „благоприятност“ на
това наказание, тъй като отсъства неговата законоустановеност,
което пък би отворило широко вратата на наказващия орган за осъществяване на
правораздавателна дейност по собствена преценка, което не може да бъде
допуснато от съда при настоящата позитивно-правна уредба в ЗАНН и ЗДвП.
При
това положение несъответствието със ЗДвП при определяне размера на наложеното
наказание се явява съществено такова, обуславящо отмяната на НП в тази му част
като незаконосъобразно.
Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение, което има за последица незаконосъобразността
на въпросния съдебен акт в тази му част.
Съдът
намира, че в останалата си част, решението на РС като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
Наложеното
административно наказание „лишаване от право на управление на МПС“ е във
фиксирания размер, предвиден за процесното административно
нарушение в санкционната норма на чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП, която е приложена
правилно при неговото определяне.
Досежно подлежащите на отнемане контролни точки, следва
да се посочи, че в наказателното постановление точно е отбелязан броят
контролни точки, които следва да бъдат отнети на водача за нарушение от вида
на процесното, съобразно разписаното в тази насока в
нормата на чл.6 ал.1 т.7 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Предвид
гореизложеното, решението на районния съд в частта, с която е потвърдено НП
№19-0325-000625/09.10.2019г., издадено от Началник РУ – Първомай към ОД на
МВР – Пловдив, относно наложеното на П. административно наказание на
основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП „Глоба“ в размер на 350 лева за нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени атакуваното НП в тази му част. В останалата част
атакуваното решение на Районния съд следва да бъде оставено в сила.
По разноските.
При
този изход от спора, на касатора следва да се
присъдят съдебни разноски, но
преди да се произнесе по това искане, съдът съобрази следното.
В
производството пред РС от страна на жалбоподателя е представен договор за
правна защита и съдействие, от който се установяват договорени и заплатени 300
лева за адвокатско възнаграждение. До приключване на последното съдебно
заседание по АНД обаче, искане за присъждане на разноски от жалбоподателя
и/или надлежно упълномощен негов представител, не е направено, поради което и
съдът не дължи произнасяне по тяхната дължимост. Това
е така, защото сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата,
не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът трябва надлежно да
бъде сезиран с искане за присъждане на разноски. Сезирането на съда е надлежно,
когато до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция,
страната е направила искане за присъждане на разноски – точка 11 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на Общото събрание на гражданска и търговска
колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012г., а такова,
както вече се посочи, пред РС не е направено.
Или, на
касатора се дължат разноски единствено и само за тази
инстанция, съразмерно с уважената част, които се констатираха в размер на 300
лева. Това е така, защото договорената и заплатена сума за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева е за оспорване на НП в неговата цялост, но със същото на касатора са наложени две санкции, като в една част/досежно „Лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца“, ведно с отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба
№Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи/ НП се е оказало
законосъобразно, поради което за тази част и разноските ще останат за сметка на
оспорващия.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №43/31.03.2020г., постановено по АНД №250/19г. по
описа на Районен съд – Първомай, Първи състав, в ЧАСТТА, с която е потвърдено
Наказателно постановление №19-0325-000625/09.10.2019г., издадено от Началник РУ
– Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Е.П.П. *** на основание чл.182 ал.1,
т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 350 лева за
нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0325-000625/09.10.2019г., издадено
от Началник РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, в ЧАСТТА, с която на Е.П.П. ***
на основание чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 350 лева за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43/31.03.2020г., постановено по АНД №250/ 2019г. по описа на
Районен съд – Първомай, I-ви състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.„Княз Богориди“
№7 да заплати на Е.П.П. ***, сумата от 300/триста/
лева, представляваща сторените съдебни разноски за тази инстанция по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.