Решение по дело №1164/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1411 Година  2020, 07.30 Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 14.07.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при присъствието на прокурора ПЕТЪР ПЕТ­РОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­­мер 1164 по описа за 2020 годи­на и като обсъди:

            

           Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Е.П.П. с посочен съдебен адрес ***, Партер чрез адв. Р.и., срещу Решение №43/31.03.2020г., постановено по АНД №250/19г. по описа на Райо­нен съд – Първомай, I-ви състав, с което е потвърдено наказа­телно постановление/НП/ №19-0325-000625/09.10.2019г., издадено от Началник РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на П. на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 350 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, както и на основание Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по делото писмено ста­но­вище. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции, съг­ласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба – РУ-Първомай при ОД на МВР – Плов­­­­див, не изпраща представител и не изразява становище по допустимостта и основателност­та на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водст­вото е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОС­НОВАТЕЛНА.

Настоя­щият състав установи, че с оспореното НП №19-0325-000625/ 09.10.2019г., издадено от Началник РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, на П. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 350 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, както и на осно­вание Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки за това, че на 22.06.2019г. около 16,03 часа в с. Бяла река на ул.“Пета“ до №57 в посока гр.Пловдив, управлява лек автомобил „Фолксва­ген Венто“ с рег.№***, собственост на Г. Б. П. , като пре­ви­шава разрешената максимална скорост за движение в населено място 50км/ч, отчетена скорост – 101 км/ч с техническо средство ТFR-М 581, при отче­тен толеранс минус 3 км/ч - нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на П. на вменено­то и нарушение на ЗДвП, както и че не са налице допуснати съществени нару­шения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Конст­а­­тирано е, че не е спазено изискването на чл.27 ал.1 ЗАНН, тъй като наложе­ната глоба е в размер на 350 лева, вместо 700 лева, колкото предвижда разпо­редбата на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, но доколкото това обстоятелство е в полза на жалбоподателя, Районният съд е приел, че не може да се произнася в негова вреда.

Настоящият съдебен състав споделя установената от РС-Първомай фак­ти­ческа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактите по дело­то са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност.

Изложените в касационната жалба възражения, че нарушението не е установено по място, доколкото в приобщената по делото снимка са посочени географски координати, различни от посочените в протокола за използване на АТСС, обстоятелство, водещо на нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН, както и че не е записана посоката на действие на АТСС, което пък се твърди да е нарушение на „Техническото описание и инструкция за експлоа­тация на мобилна камера за видеоконтрол TFR1-M“, настоящият съдебен със­тав намира за неоснователни.

Това е така, защото на първо място, както в АУАН, така и в НП мястото на нарушението е описано еднозначно - в с. Бяла река на ул.Пета до №57 в посо­ка гр. Пловдив. Отделно от това, по преписката е представен и е приет ка­то доказателство Протокол за използване на Автоматизирано техническо средст­во или система, с рег. №325р-5428 от 22.06.2019г. на ОД на МВР – Плов­див, който е изготвен надлежно по утвърдения образец и в него са попълнени всички необходими реквизити, в т.ч. и е отразена и посока на движение на контр. МПС от изток към запад в двете посоки. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че Протокол за използване на Автоматизирано техническо средст­во или система, с рег. №325р-5428 от 22.06.2019г. на ОД на МВР – Плов­див, изготвен и попълнен, съгласно утвърдения образец и подписан от съответ­ните длъжностни лица, в предостатъчна степен установява и доказва, че на посочената дата, време и място, с това АТСС е работено за превишена ско­рост.

На следващо място следва да се посочи, че по АНД е приложено и прие­то като доказателство и статично изображение/снимка/, в което в дясно от изображението са вписани: измерена скорост с радара – 104 км/ч; скорост на патрула – 0 км/ч; ограничение на скоростта – 50 км/ч; посока спрямо лъча на радара – МПС, движещи се по посока на радарния лъч; обсег на радара – М/около 100-120 метра за лек автомобил/; режим на радара – Н/стартиран запис на видеоклип по желание на оператора на системата/; дата на измер­ването – 22.06.2019г.; час на измерването - 16:03:20; място/източна дължина и северна ширина/ - FI 25°16.4453 и NL 42°03.5371, които координати очевидно не са на патрулния автомобил, а на нарушителя, доколкото всички данни касаят именно описание на извършеното нарушение. В този смисъл, наведените от страна на касационния жалбоподател възражения, съдът намира за неоснова­телни, доколкото правото му да разбере къде точно е било мястото, където е извършено от него нарушението, за което е бил санкциониран, не е било ограничено в нито един момент от административнонаказателното производст­во, още повече, че, както вече се посочи, същото еднозначно е посочено както в АУАН, така и в НП, като такова, извършено в с. Бяла река на ул.Пета до №57 в посока гр. Пловдив.

Неправилни са и твърденията, че липсва изпълнение на императивното задължение, указващо подписването на АУАН от двама свидетели. Анализът на нормите на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 ЗАНН сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели - очевидци на наруше­нието или такива, присъствали при установяване на нарушението. Нормата на чл.40 ал.3 ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на двама други свидетели, само ако не са налице свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Или иначе казано, един свидетел в настоящия случай е доста­тъчен. Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН наказателно постанов­ление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на наруши­теля и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за основателно възражението на касатора, по същество той не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от районния съд възможност за това.

По идентичен начин стои въпросът и с другите наведени възражения, касаещи вписаните в протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05. 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средст­ва и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, данни.

Не се споделят от настоящата инстанция и изложените съображения на каса­то­ра относно приложението на чл.8 ЗАНН. Съдът споделя изцяло разви­тите от първата инстанция съображения, че в случая управлението на МПС със скорост два пъти по-голяма от законово разрешената за населено място, не е от условията за прилагане на института на крайната необходимост. Това е така, защото липсват твърдения от наказания, както и доказателства, които да обос­новат извод, че деецът не е могъл да избегне осъществяването на това адми­нист­ративно нарушение. Не се твърди да е била потърсена помощ за транспор­тиране на нуждаещия се от лечение от оправомощените за това институции, а съгласно нормата на чл.3 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112/Обн., ДВ, бр. 102 от 28.11.2008г./, единният европейски номер 112/ЕЕН 112/ се използва при необходимост от спеш­на помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и иму­щест­вото на гражданите. Помощта, която може да бъде потърсена чрез този телефонен номер, е денонощна и безплатна, а номерът е достъпен от всяка точка на страната. Следва извод, че наказаният водач е могъл да избегне по друг начин деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност с оспореното НП. С оглед на това и деянието, за което е ангажи­рана административнонаказателната отговорност на П. не попада в хипотезата на чл.13 ал.1 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, поради което и не нами­ра приложение нормата на чл.8 ЗАНН.

Наведените възраженията във връзка с използваното в случая АТСС също са неоснователни. Обстоятелството, че въпросната лаборатория, извър­ши­ла измерването, е включена в структурата на МВР, в чиято структура е и наказващият орган, не обуславя зависимост на същата от органите, ангажирани с използване на конкретното средство за измерване, поради което попада в кръ­га на оправомощените да извършват проверка на средства за измерване субекти по смисъла на чл.47 ал.1 от Закона за измерванията във връзка с §1 т.30 от ДР на същия закон.

Настоящият съдебен състав установи, че нито в производството пред първо­степенния съд, нито в настоящото са представени доказателства, а и не се твърди П. да не е управлявала въпросното МПС с отчетената ско­рост 101 км/ч. Предвид това, правилно РС е приел, че лицето безспорно е осъ­ществило състава на вмененото с НП нарушение. В случая не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото на касационната жалбоподателка административно нарушение.

С оспореното пред РС наказателно постановление, както вече се посочи, на П. на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 350 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, както и на основание Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП в приложимата редакция/изм. и доп. - ДВ, бр.10 от 2011г., изм., бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г./, водач, който пре­виши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.1 ЗАНН, административното наказа­ние се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на нака­за­нието, предвидено за извършеното нарушение. Съответно, чл.27 ал.5 ЗАНН регламентира, че не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер за наказанията глоба и временно лишаване от право да се упраж­нява определена професия или дейност.

В случая наказващият орган в противоречие с цитираната императивна разпоредба е санкционирал П. на основание чл.182 ал.1,т.6 ЗДвП, като и е наложил глоба в размер на 350 лв., която се явява под законоустановения фиксиран размер от 700 лв. Определено в този си размер наложеното наказа­ние се явява незаконосъобразно и постановено в нарушение на специалните правила, уреждащи реда и начина за определяне на размера на администра­тивните наказания. Този извод не може да се промени и от обективния факт на „благоприятност“ на това наказание, тъй като отсъства неговата законоустано­веност, което пък би отворило широко вратата на наказващия орган за осъ­ществяване на правораздавателна дейност по собствена преценка, което не може да бъде допуснато от съда при настоящата позитивно-правна уредба в ЗАНН и ЗДвП.

При това положение несъответствието със ЗДвП при определяне разме­ра на нало­же­ното наказание се явява съществено такова, обуславящо отмяна­та на НП в тази му част като незаконосъобразно. Изложеното до тук, не е съоб­разено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което има за последица незаконосъобраз­ността на въп­росния съдебен акт в тази му част.

Съдът намира, че в останалата си част, решението на РС като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Наложеното административно наказание „лишаване от право на управле­ние на МПС“ е във фиксирания размер, предвиден за процесното администра­тивно нарушение в санкционната норма на чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП, която е прило­жена правилно при неговото определяне.

Досежно подлежащите на отнемане контролни точки, следва да се посо­чи, че в наказателното постановление точно е отбелязан броят контролни точ­ки, които следва да бъдат отнети на водача за нарушение от вида на процес­ното, съобразно разписаното в тази насока в нормата на чл.6 ал.1 т.7 от Наред­ба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допус­натото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за про­веждане на допълнително обучение.

Предвид гореизложеното, решението на районния съд в частта, с която е потвърдено НП №19-0325-000625/09.10.2019г., издадено от Началник РУ – Пър­во­май към ОД на МВР – Пловдив, относно наложеното на П. админист­ра­тивно наказание на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП „Глоба“ в размер на 350 лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, следва да бъде отменено, а вместо не­го да се постанови друго, с което да се отмени атакуваното НП в тази му част. В останалата част атакуваното решение на Районния съд следва да бъде оставе­но в сила.

По разноските.

При този изход от спора, на касатора следва да се присъдят съдебни раз­носки, но преди да се произнесе по това искане, съдът съобрази следното.

В производството пред РС от страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установяват договорени и зап­латени 300 лева за адвокатско възнаграждение. До приключване на послед­ното съдебно заседание по АНД обаче, искане за присъждане на разноски от жалбо­подателя и/или надлежно упълномощен негов представител, не е напра­вено, поради което и съдът не дължи произнасяне по тяхната дължимост. Това е така, защото сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жал­ба­та, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разнос­ки. Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произ­на­ся служебно. За да се произнесе, съдът трябва надлежно да бъде сезиран с искане за присъждане на разноски. Сезирането на съда е надлежно, когато до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция, стра­на­та е направила искане за присъждане на разноски – точка 11 от Тълкува­телно решение № 6 от 06.11.2013г. на Общото събрание на гражданска и тър­говска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012г., а такова, както вече се посочи, пред РС не е направено.

Или, на касатора се дължат разноски единствено и само за тази инстан­ция, съразмерно с уважената част, които се констатираха в размер на 300 лева. Това е така, защото договорената и заплатена сума за адвокатско възнаграж­дение в размер на 600 лева е за оспорване на НП в неговата цялост, но със също­то на касатора са наложени две санкции, като в една част/досежно „Лиша­ване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, ведно с отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи/ НП се е оказало законосъобразно, поради което за тази част и разноските ще останат за сметка на оспорващия.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОТМЕНЯ Решение №43/31.03.2020г., постановено по АНД №250/19г. по описа на Районен съд – Първомай, Първи състав, в ЧАСТТА, с която е потвър­дено Наказателно постановление №19-0325-000625/09.10.2019г., издадено от Началник РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Е.П.П. *** на основание чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 350 лева за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0325-000625/09.10.2019г., из­да­де­но от Началник РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, в ЧАСТТА, с която на Е.П.П. *** на осно­ва­ние чл.182 ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „Гло­ба“ в размер на 350 лева за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43/31.03.2020г., постановено по АНД №250/ 2019г. по описа на Районен съд – Първомай, I-ви състав, в останалата му обжал­вана част.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.„Княз Богориди“ №7 да заплати на Е.П.П. ***, сумата от 300/триста/ лева, представляваща сторените съдебни разноски за та­зи инстанция по съразмерност.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.