РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Петкова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501844 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Марина Парк“
– ЕООД, гр.Св.Влас, ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение
№273/05.08.22г. постановено по гр.д.№244/2022 г. по описа на Районен съд Несебър, с което
въззивникът е осъден да заплати на М. В. Х., гражданин на ***, родена на ********** г. в
гр. *** , сумата от 944,90 лева, представляваща недължимо платена, без основание, годишна
такса за поддръжка на ап. *** в к-с „Марина Парк“ за периода от 01.04.2018 г. – 30.03.2019
г., платена от ищцата и получена от ответното дружество, въз основа на решение по т. 4,
взето от ОСЕС на к-с „Марина Парк“ на 22.06.2018 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лева – съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът излага съображения за неправилно определена правна квалификация
на иска като такъв по чл.55 ЗЗД, поради това, че между страните не е налице договор.
Оспорва извода на съда, че сумите, предмет на иска не се дължат на ответника, а на
Управителния съвет на етажната собственост. Счита, че съдът е посочил основанието, на
което е заплатена сумата – решение на Общото събрание на етажната собственост (ОСЕС),
но е счел, че основание за плащане не е налице. Излага съображения, че сумата е заплатена
на основание влязло в сила решение на ОСЕС, за сключване на договор за поддръжка с
ответното дружество при цена от 8 евро на кв.м. Поради това и като анализира
1
формулировката на взетото решение, въззивникът счита, че за ищцата е възникнало
задължение да заплаща сумата директно на ответника, за което е предвидена възможност и
по чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС.
На следващо място въззивникът аргументира тезата си, че надлежен ответник по
иска е етажната собственост, т.к. видно от представените протоколи, последната е приела
отчета на ответното дружество, т.е. че поддръжка е била извършена. Намира, че съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът да докаже основанието за
получаване на сумата, последният е доказал че е извършил реално разходи по
поддържането, поради което за ищеца не е налице обедняване и той не е доказал такова.
На последно място въззивникът оспорва извода на съда, че процесната сума е
получена от ответника преди сключване на договор за поддръжка, поради което правоимащ
да получи сумата е бил УС по арг. от чл.23, ал.3 ЗУЕС – излага съображения.
Въззиваемата – ищец по иска М. В. Х. представя в срока по чл.263, ал.2 писмен
отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. С цитиране на съдебна
практика, излага аргументи в подкрепа на дадената от съда правна квалификация и
обосновава тезата, че неправилното й определяне води до неправилност, а не недопустимост
на съдебното решение.
Въззиваемата цитира част от съдържанието на първоинстанционното решение и
поддържа тезата на НРС, че към датата на плащането на процесната сума, не е било налице
договорно основание за това и титуляр на вземането е била ЕС. Счита, че не са налице
доказателства ОСЕС да е взело решение за възлагане на ответника да събира сумите и
вноските от етажните собственици. С цитиране на друга част от решението, въззиваемата
споделя изводите на съда, че ответникът има право да задържи сумата, т.к. е извършил
дейност по поддръжка.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на ищцата на етажен
собственик в сграда, находяща се в гр.Свети Влас, в комплекс „Марина Парк“, на
апартамент с идентификатор 11538.502.145.1.43, на площ 53.41 кв.м. Установил е
безспорния по делото факт, че на 22.06.2018г. е проведено Общо събрание на собствениците
(ОСЕС) на самостоятелни обекти в комплекса, на което били приети решения за избор на
управителен съвет, определен е размер на такса за управление и поддръжка (ТУП), в размер
на 8 евро/кв.м.; упълномощен е УС на ЕС да подпише договор за поддържане на общите
части с ответното дружество. Установил е, че договор не е бил подписан. Установил е, че
въпреки това, ищцата е заплатила на ответното дружество исковата сума. Поради това и на
2
осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе
пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази
Закона, намира, че същото е правилно и законосъобразно. Въззивната инстанция препраща
към мотивите на решението на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Във връзка с оплакването, касаещо правната квалификация на иска: основанието по
чл.124, ал.2 ГПК е процесуално такова и определя видовете искове, които ищецът може да
предяви - в случая – осъдителен иск. Основанието по чл.55 ЗЗД е материалното основание за
предявяване на иска и определя вида и същността на претендираното право – в случая – за
връщане на сума, заплатена без основание. Решението би могло да се квалифицира като
неправилно, само при неправилно определяне на материалноправната квалификация на
иска, какъвто порок в случая не е налице.
По останалите оплаквания:
Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС,
всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание
по определения в чл.51 с.з. начин. Следователно от компетентността на Общото събрание е
да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в решението период. В
настоящия случай по делото не се спори, че на проведеното на 22.08.2018г. ОСЕС, е взето
решение по т.3, с което е определен размера на дължимата от всеки етажен собственик такса
за управление и поддържане на общите части.
Съобразно нормата на чл.17, ал.2, т.7, вр.чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, ОСЕС може да
вземе решение, дейности по поддържането на общите части на сградата, да се възложи на
ЮЛ или ФЛ; може да бъде взето решение част или всички правомощия на управителния
съвет/управителя да се възложат на ЮЛ или ФЛ; може да се вземе решение всички дейности
по управлението и поддържането на общите части да се възложат на ЮЛ или ФЛ. В
настоящия случай, с решение по т.1 на ОСЕС, е избиран управителен съвет, но не е взето
решение част или всички негови функции да се възложат на трето лице – юридическо или
физическо. С решението по т.4 е решено дейностите по поддържането на общите части (§1,
т.13 ДР ЗУЕС) да се възложат срещу възнаграждение на трето лице – ответникът „Марина
Парк“ – ЕООД, но на управителния съвет е възложено „ … да изготви, одобри и подпише
договора за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата и
поземления имот“.
Следователно с взетите решения, ОСЕС е определило размера на таксата и е
избрало юридическото лице, на което да се възложи дейността по поддържането, но е
3
упълномощило новоизбрания УС да сключи договор за това. По делото не се спори, че такъв
договор не е бил сключен. Следователно за ответното дружество не е възникнало договорно
основание да получи сумите, заплатени от ищцата. Същите са заплатени от нея при начална
липса на основание спрямо ответника, от когото претендира връщането им. Горният извод
се налага, независимо от това, че сумите са заплатени от ищцата на основание взето
решение на ОСЕС. Въз основа на последното, тя ги дължи към бюджета на етажната
собственост, а не на ответника.
Освен казаното, ОСЕС не е взело нарочно решение, сумите, които всеки етажен
собственик дължи, да заплаща директно на поддържащото дружество. Доколкото дейността
по управлението и дейността по поддържането на общите части са били разделени, предвид
казаното по-горе, то всеки етажен собственик дължи заплащането на таксите на органа,
представляващ етажната собственост – в случая – управителния съвет, който следва да
заплати на поддържащото дружество сумата така, както подробно е описана в т.3 и 4. Но,
както вече стана дума, поради липса на договорно правоотношение, и УС не дължи на
ответното дружество заплащане на възнаграждение за поддържане на общите части на
договорно основание.
Поради това следва да се разгледа следващото възражение на ответника, че следва
да задържи претендираната сума за извършените от него действия за поддържане на общите
части на извъндоговорно основание – водене на чужда работа без пълномощие. Същото е
своевременно направено в отговора на исковата молба. В тази с Определение №124 от
17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о., Върховният касационен съд е
постановил, че „Когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на
етажната собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е
отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали реално е извършена
дейност, дали и на кого е заплатена“.
В тази връзка ответникът е ангажирал писмени доказателства, за които твърди, че
касаят извършването на дейности по поддържане по см. на §1, т.11 ДРЗУЕС, респ. –
направени във връзка с тези дейности. Въззивната инстанция намира, че от тези
доказателства не се установява по несъмнен начин, че разходите – наемане на камериер,
транспортни услуги, на стойност 190 лева, договор за абонаментно обслужване на асансьор,
с две различни дати – 01.07.2018г. – в началото и 01.07.2017г. – в края; договор за
почистване на басейн (който не е обща част) др., са направени именно за поддържане на
общите части на етажната собственост, в която се намира обекта на ищцата. Извън това, от
доказателствата не се установява каква е припадащата се на ищцата част от тези разходи и
че тя дължи именно процесната сума, която ответникът има право да задължи, като платена
с основание.
По изложените съображения искът е основателен. Решението на НРС, постановено
в този смисъл, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират от въззиваемата, доказателства за направени такива във
4
въззивното производство не се представят, поради което не следва а се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №273/05.08.22г. постановено по гр.д.№244/2022 г. по
описа на Районен съд Несебър.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2,
т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5