Решение по адм. дело №1287/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по подадена жалба от С. Е. Ш. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000257 от 12.05.2025г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага, че не е извършил действията, предполагащи налагане на принудителната административна мярка. Навежда, че от доказателствата по делото не се установява водачът на автомобила да е участвал в нерегламентирано състезание. От съда се иска обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

От докладна записка от М. У. – младши автоконтрольор в сектор „ПП“ [населено място] (на л. 23 от делото) се установява, че 12.05.2025г., около 00:08 часа, обхождайки с полицейски автомобил района на [улица], той и колегата му, движейки се от [улица]към [улица], забелязали, че на пешеходния светофар до бл. 31 имало спрели две МПС, въпреки че светофарът работел в режим на жълта – мигаща светлина. Това застроило вниманието на полицейските служители, които се приближили до тези автомобили със служебния автомобил. В този момент двете моторни превозни средства рязко потеглили, от аусписите им се появили кълба черен дим от ускорението и започнали да се движат успоредно едно на друго към кръстовището с [улица]. Полицейските служители ги последвали със служебния автомобил, с включен светлинен и звуков сигнал, като ги спрели на [улица]и установили: МПС с рег. № У 7024 ВК, с водач Я. П. и МПС „Мерцедес А“ с рег. № 1779 РМ, с водач Е. Ш.. На водачите било разяснено извършеното деяние им били съставени 2 бр. АУАН. По отношение на Е. Ш. бил съставен АУАН с № 3272740 (на л. 10 от делото), за това, че на 12.05.2025г., около 00:08 часа, в [населено място], по [улица], от кръстовището с [улица], към кръстовището с [улица]управлява автомобил „Мерцедес“ с рег. № А 1779 РМ, като от кръстовището до блок 31 към кръстовище с [улица], участва в нерегламентирано състезание по пътя отворен за обществено ползване с движещият се успоредно с него лек автомобил „Ауди“ с рег. № У 7042 ВК – нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. С АУАН – ППС „Мерцедес“ с рег. № А 1779 РМ било спряно от движение поради „нерегламентирано състезание“.

От приобщеното по делото веществено доказателство – 1 бр. диск, се потвърждава, че на посочените дата и час автомобилите са се движели по [улица], успоредно един на друг, в двете ленти на движението. От показанията на св. Е. Ш. също се потвърждава, че е управлявал автомобила „Мерцедес“ в [населено място], на посоченото място и посоченото време, след което му бил съставен акт за нерегламентирано състезание и автомобилът бил спрян от движение за срок от 3 месеца. В останалата му част показанията не следва да бъдат обсъждани, тъй като е видно, че със съставения АУАН е образувано административнонаказателно производство срещу него – като извършител на нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, поради което е заинтересован да излага твърдения (с оглед и подаденото от него възражение срещу АУАН и заетата позиция в рамките на отделното производство), че не е участвал в нерегламентирано състезание.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 172, ал. 5 от ЗДвП и е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – оправомощен да издава ЗПАМ със Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023г. на директора на ОД на МВР Бургас. Заповедта е съставена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й. С оглед изложеното съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗДвП. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Както се посочи в заповедта формално се съдържат фактическите и правните основния, послужили за издаването й. Тези основания обаче не насочват към хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „М“ от ЗДвП, при която е допустимо да се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от 3 месеца. Посочената принудителна административна мярка се налага във връзка с нарушаване на забраната по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП: за организиране или участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. От текста на чл. 171, т. 2, б. „М“ от ЗДвП става ясно, че мярката се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно от тълкуването на тази разпоредба може да се направи извод, че мярката се налага само на собственика на автомобила, при точно определени предпоставки: 1. ако е участвал в нерегламентирани състезания (в случая израза „допуска“ е използван в смисъл на „участва“ в състезанието и по този начин допуска провеждането му); 2. организира нерегламентирано състезание, или 3. предоставя управлението на МПС – за участие в нерегламентирано състезание.

От фактическа страна, в текста на ЗПАМ, е посочено единствено, че собственият на С. Е. Ш. автомобил е управляван от лицето Е. Е. Ш., който е участвал в нерегламентирано състезание по пътя за обществено ползване. Не е посочено като факти, а оттам няма как да бъде установявано в настоящото производство, че С. Ш. е организирал състезанието или е предоставил автомобила именно за участие в състезанието (очевидно е с оглед констатираните факти, че той не е участвал в състезанието и не е установен на място в някой от автомобилите). Изводът е, че в оспорената заповед, макар да се съдържат факти, същите не насочват към фактическият състав, който позволява да се приложи принудителната административна мярка – спиране от движение на МПС. За прилагането на тази мярка е било необходимо административният орган първо да посочи, че С. Е. Ш. е организирал състезанието, респ. е предоставил автомобила на Е. Ш. за участие в състезанието, а впоследствие да докаже тези обстоятелства в хода на съдебното производство. След като такива обстоятелства не са посочени в заповедта, те и обективно не биха могли да се докажат в рамките на производството, поради което издадената заповед представлява материално незаконосъобразен административен акт (не са били налице материалните предпоставки на ЗДвП за прилагане на конкретната принудителна административна мярка).

Като пряка последица от горното – по делото няма нито едно доказателство, което косвено или пряко да установява, че С. Ш. е организирал нерегламентирано състезание или е предоставил автомобила именно с тази цел на брат си – Е. Ш.. Установява се единствено, че на посочените в заповедта дата и час автомобилът е бил управляван от Е. Ш. (което е логично с оглед роднинските отношения между собственика и водача), но не се установява С. Ш. да е знаел по какъвто и да е начин за провеждането на състезание, респ. да е предоставил автомобила на брат си с ясно формиран умисъл (каквото е изискването на чл. 171, т. 2, б. „М“ от ЗДвП), че с този автомобил ще се участва в нерегламентирано състезание. Както се посочи – С. Ш. не е бил установен на място от полицейските служители и при това положение няма нито един факт, който да го свърза с движението на автомобилите (и квалифицираното му като нерегламентирано състезание от административния орган) в [населено място] на 12.05.2025г.

С оглед всичко изложено Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000257 от 12.05.2025г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която мярката по чл. 171, т. 2, б. „М“ от ЗДвП е приложена, следва да бъде отменена.

При този изход на спора на в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно приложения от него списък в размер на 510 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса (документи на л. 40 – л. 42 от делото) и 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (договор на л. 39 от делото). Не следва да бъде вземано предвид възражението за прекомерност, отправено с писмото за изпращане на преписката до съда (на л. 2 от делото), тъй като е подписано от началник сектор „ПП“ Бургас, а не от административния орган – ответник по делото, и с това не представлява валидно въведено в процеса възражение. Освен това възражението е неоснователно, тъй като се иска намаляване на възнаграждението към минимума, а същото е дори под минимума, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. Е. Ш., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000257 от 12.05.2025г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „М“ от Закона за движение по пътищата на С. Е. Ш. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на л. а. Мерцедес с рег. № А 1779 РМ за срок от 3 месеца“.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР Бургас, да заплати на С. Е. Ш., [ЕГН], сумата от 510 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. – платена държавна такса и 500 лв. – платено възнаграждение за адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.