Решение по дело №93/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 102 от 26.11.2024 г., постановено по АНД № 170/2024 г., Троянският районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 24-0359-000198 от 08.07.2024 г. на Началник сектор в РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, с което на Д. Г. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.

Недоволна от така постановеното решение е останала Д. Г. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], която е подала касационна жалба с твърдения за нарушение на съществени съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, като не се сочат конкретни нарушения на районния съд, а се твърди, че в мотивите на първоинстанционния съд не е съобразено, че съгласно чл. 745, ал. 1-3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г. /отм./ има два основни типа скоростоери за измерване на скоростта на МПС – радарен /измерва скоростта чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер/, лазерен /измерва скоростта чрез излъчване на лазерни импулси/, като се сочи, че в ожалваното пред РС наказателно постановление не е посочен типа на използвания скоростомер, което е нарушило правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система не е попълнена графата „разстояние от пътния знак с въведено ограничение в метри“. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява, като се представлява от адв. С. от САК, който поддържа касационната жалба с доводи, че протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система не е попълнен правилно, като липсва и попълване на номер първото статично изображение и номер на последното статично изображение, което нарушава правото на защита на касатора. Касаторът претендира и разноски за касационната инстанция без да сочи техния размер и да представи доказателства за такива разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор в РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Прокурорът сочи, че районният съд е изложил подробни мотиви на доводите на касатора, като е приел, че административното нарушение е доказано, като липсват допуснати съществени процесуални нарушения както в наказателното постановление, така и в хода на административнонаказателното производство, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 24-0359-000198 от 08.07.2024 г. на Началник сектор в РУ – Троян, към ОДМВР – Ловеч, с което на Д. Г. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.

С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС – сочи се допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, без да се сочат конкретни такива, по същество липсват изложени конкретни касационни основания по чл. 348 от НПК, а се изразява несъгласие с мотивите на РС, като се повтарят доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в производството пред РС във връзка с мястото на административното нарушение.

Основните доводи на касатора, развити и пред районния съд, се изразяват единствено в непълноти относно протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система, че не е попълнена графата „разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри“, както и като липса на попълване на номер първото статично изображение и номер на последното статично изображение.

Правилни са мотивите на РС, че няма спор, че административното нарушение е извършено в населено място. Същото се установява както от сочения протокол протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система /на л. 19 от делото на РС/, така и от АУАН на л. 8 от делото на РС, като се установява и от гласните доказателства – показанията на свидетелите – очевидци К. Т. К., който е актосъставител и съставител на протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система /на л. 19 от делото на РС/, и Й. Б. Ц. – свидетел по акта.

Отделно, районният съд е събрал и допълнителни доказателства, като е изискал от ОПУ- Ловеч схема на постоянна организация на движението, от която да е видно как и с какви знаци е регулирано движението на път II-35, км. 65, която е представена и приета по делото, видно от л. 47-48 от делото на РС.

Няма спор къде конкретно е мястото на административното нарушение, което е коректно посочено в АУАН и НП и се установява от всички писмени и гласни доказателства, като няма спор, че превишението на скоростта е станало на място - в населено място в [населено място], път II-35, км. 65 с посока на движение от [населено място] към [населено място].

Няма спор, а и се установява от всички писмени и гласни доказателства, че заснемането на процесния автомобил е станало с мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на б. „б“, т. 65, § 6 от ДР на ЗДвП. Ето защо според касационната инстанция неоснователни са доводите на касатора, че е нарушено правото на защита, т.к. не било ясно дали скоростта е засечена с радарен скоростомер или с лазерен скоростомер. Още преди издаване на АУАН, касаторката е била наясно с какъв вид скоростомер е засечена скоростта, защото е била извикана за съставяне на АУАН на 18.06.2024 г., като преди това сама е написала и подписала декларация от 18.06.2024 г., че именно тя е управлявала процесния автомобил П. П. Т. с рег. № [рег. номер], засечен с превишение на скоростта в населено място 66 км/ч – превишение, след приспаднат толеранс от минус 3%, като конретната скорост, засечена с мобилното автоматизирано техническо средство, е била 120 км/ч в населеното място, при ограничение на скоростта 50 км/ч.

Неоснователен е доводът на касатора, че в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система /на л. 19 от делото на РС/ липсва попълване на графа „разстояние от пътен знак с въведено ограничение до АТСС в метри“, т.к. изрично на същия ред в протокола е попълнена графа „пътен знак с въведено ограничение“ – „не“, т.к. ограничението на скоростта в случая не е въведено с конкретен пътен знак, а е законовото ограничение на скорост в населено място съгласно ч. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС, че непопълването в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система /на л. 19 от делото на РС/ на номерата на първото и последното статични изображения/видеозапис, а само общия брой установени нарушения 238 за времето от 14,30 ч. до 17 ч. на същия участък на 24.05.2024 г., не опровергава по никакъв начин доказването на конкретното административно нарушение на касаторката.

Следва да се посочи, че както в наказателното постановление, така и в АУАН ясно са посочени индивидуализиращите характеристики на процесната система за видоеконтрол: „CELERITAS MVD 2020 с фабр. № 00х00043ЕЗЕ, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 000452“.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Правилно РС е кредитирал показанията на двамата свидетели-очевидци, чиито показания са обективни, безпристрастни и съответстват на писмените доказателства по делото. Правилни са изводите на РС, че административното нарушение е доказано, правилна е правната [жк], като липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Административното нарушение е доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание дори за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи.

Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски.

От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 102 от 26.11.2024 г., постановено по АНД № 170/2024 г. на Троянския районен съд, първи състав.

Решението е окончателно.