и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл.255 от ГПК. В исковата си молба ищецът “Роди” ООД гр.Кърджали твърди, че с решение № 455/20.05.1997 г. по фирмено дело № 237/97 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд било вписано в търговския регистър дружество с ограничена отговорност с фирма “Роди” ООД със седалище гр.Кърджали и със съдружници: Нацарено Фателло, гражданин на Република Италия и ответника по делото, при дялово участие: Нацарено Фателло – 51 дяла по 500 лева или 51% от капитала и Васил Д.Вълчев – 49 дяла по 500 лева или 49% от капитала. Във връзка с принципното решение на съдружниците дружеството да закупи търговски комплекс “Русалка” в гр.Кърджали – парк “Градска градина” Н.Фателло посетил Италия за да осигури необходимите суми за заплащане на цената и на 26.07.1997 г. отново пристигнал в България. Цената на недвижимия имот в размер на 89 569 800 неденоминирани лева била изплатена изцяло със собствени средства на съдружника Н.Фателло. Част от тази сума в размер на 60 000 германски марки Н.Фателло получил от Веселин Костадинов Николов от гр.Варна, а останалата част от цената в размер на 20 000 000 италиански лири и 5 800 щатски долара съдружникът Н.Фателло внесъл в България при пристигането си на 26.07.19997 г. и декларирал същите суми на митницата – Аерогара София. На 28.07.1997 г. съдружника Н.Фателло обменил посочените суми във валута в обменното бюро на Метин М. Мюмюн. На същия ден съдружниците Н.Фателло и ответника по делото посетили клона на ОББ в гр.Кърджали, за да се внесе и преведе по банков път цената на търговски комплекс “Русалка”. Съдружникът Н.Фателло, невладеещ писмено и говоримо български език, не разбирал съдържанието на разговорите, които ответника водил с обслужващите го служители, нито могъл да прочете издадените от банката документи за извършените парични операции. Н.Фателло смятал, че след като “Роди” ООД бил купувач на общинския имот, безспорно цената щяла да се преведе от името и за сметка на дружеството. Вместо тези действия, по – късно се установило, че ответника при това посещение в клона на ОББ в гр.Кърджали всъщност открил своя лична банкова сметка № ********** и внесъл на безсрочен влог сумата 90 077 000 неденоминирани лева, от които превел на същата дата /28.07.1997 г./ по сметка на Община Кърджали цената на търговски комплекс “Русалка” в размер на 89 569 800 неденоминирани лева. С всички свои действия на 28.07.1997 г. в клона на ОББ гр.Кърджали ответника създал в съдружника Н.Фателло впечатлението, че цялата сума се внася на влог, открит на името и за сметка на дружеството като цена на търговски комплекс “Русалка”. Две години след сключване на договора за продажба от 28.07.1997 г., чрез който “Роди” ООД придобил собствеността върху търговски комплекс “Русалка”, по иск на ответника поп това дело било образувано гр.д.№ 388/1999 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд с искане да бъде осъдено “Роди” ООД да заплати продажната цена 89 569 800 неденоминирани лева, за които Васил Вълчев твърдял, че са изцяло негови лични средства. В мотивите на приложеното решение № 57/16.03.2000 г. на Кърджалийския окръжен съд по посоченото гражданско дело се приема, че цената на търговския обект била изплатена изцяло с лични средства на съдружника Васил Вълчев и следователно придобилото собствеността дружество се обогатило неоснователно за негова сметка. С оглед на това съдът осъдил “Роди” ООД да заплати на ответника сумата 89 569.80 деноминирани лева, както и мораторна лихва в размер на 2 000 лева. С решение № 26/14.02.2001 г. на Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 675/2000 г. първоинстанционното решение било потвърдено в изключение на частта му, с която “Роди” ООД било осъдено да заплати на Васил Вълчев мораторна лихва за периода от 10.08.1998 г. до 18.08.1998 г. Въз основа на тези две съдебни решения Председателят на Пловдивския апелативен съд разпоредил да се издаде изпълнителен лист, по който било образувано изпълнително дело № 107/2001 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийския районен съд. Била вписана възбрана върху търговски комплекс “Русалка” за обезпечаване на вземането на взискателя и се насрочила публична продан на същия, която започнала от 19.11.2003 г. и щяла да приключи на 19.12.2003 г. Във връзка с действията на ответника на 28.07.1997 г. в клона на ОББ в гр.Кърджали по подадена от съдружника Н.Фателло тъжба било образувано следствено дело № 109/2001 г. по описа на ОСС – Кърджали, което приключило с обвинителен акт от 23.07.2003 г., внесени в Кърджалийския районен съд за образуване на НОХД и разглеждане на същото. Твърди се, че следственото дело било образувано и обвинителния акт бил съставен след влизане в сила на посочените осъдителни решения на Кърджалийския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд. При наличието на съдебно изпълнително основание изпълняемото право можело да се оспори от длъжника по изпълнително дело № 107/2001 г. само с отрицателен установителен иск, основан единствено на факти, настъпили след възникване на силата на присъдено нещо и непреклудирани от нея. Счита, че посочените следствено дело и обвинителен акт за извършено от ответника престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК били такива факти, които давали основание за предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да установи, че сумата 89 569 800 неденоминирани лева /89 569.80 деноминирани лева/ като продажна цена на търговски комплекс “Русалка” в гр.Кърджали не съставлява лични средства на ответника, като му се присъдят и разноски. Ответникът Васил Димов Вълчев, чрез назначения му служебен защитник, оспорва предявения иск, като излага съображения за недопустимост на предявения иск. Моли съõа да отхвърли иска. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите в исковата молба, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От изложението на обстоятелствата в исковата молба се установява, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.255 от ГПК за недължимост на сумата 89 569.80 лева, за която е издаден изпълнителен лист на съдебно основание и е образувано изпълнително дело № 107/2001 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийски районен съд. Така в исковата молба подробно са изложени обстоятелствата, на които се основава предявения иск – издаден изпълнителен лист за процесната сума от 89 569.80 лева въз основа на осъдително решение на въззивен съд т.е. съдебно изпълнително основание по чл.237, б.”а” от ГПК; образувано изпълнително дело въз основа на така издадения изпълнителен лист - № 107/2001 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийски районен съд и твърдения за наличие на факти, настъпили след постановяването на осъдителното решение на въззивния съд. Обстоятелството, че е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.255 от ГПК, с който се оспорва изпълнението по цитираното изпълнително дело, се установява и от петитума на исковата молба, който макар и не напълно прецизен, по същество представлява искане да се установи недължимост от ищеца на сумата от 89 569.80 лева, представляваща продажна цена на търговски комплекс “Русалка”, каквото е искането да се установи, че същата не съставлява лични средства на ответника, така както е приел въззивния съд в осъдителното си решение, на основание на което е издаден и изпълнителния лист. От приложеното като доказателство гр.д.№ 388/1999 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд се установява, че същото е било образувано по предявен от Васил Димов Вълчев /ответник по настоящото дело/ против “Роди” ООД гр.Кърджали /ищец по делото/ иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 89 569.80 лева, представляваща цената на закупения недвижим имот – търговски комплекс “Русалка” в гр.Кърджали, с която дружеството се е обогатило неоснователно. С решение № 57 от 16.03.2000 г. Кърджалийският окръжен съд е осъдил “Роди” ООД да заплати на Васил Димов Вълчев сумата в размер на 89 569.80 лева, платена за покупката на търговски комплекс “Русалка”, с която дружеството се е обогатило неоснователно, като е приел, че същата представлява лични средства на ищеца. С решение № 26 от 14.02.2001 г. по въззивно гр.д.№ 675/2000 г. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решението на Кърджалийския окръжен съд в тази му част, а с решение № 1420 от 24.10.2002 г. Върховния касационен съд на Република България е оставил в сила решение № 26 от 14.02.2001 г. на Пловдивския апелативен съд. Видно от представеното по делото заверено копие на изпълнителен лист от 03.04.2001 г., същия е издаден на основание осъдителното решение на въззивния съд – чл.237, б.”а” от ГПК, на Васил Димов Вълчев срещу “Роди” ООД гр.Кърджали за сумата 91 569.80, в това число 89 569.80 лева, представляваща сумата, с която дружеството се е обогатило неоснователно. Не се спори по делото, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 107/2001 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийския районен съд, със страни: взискател – Васил Димов Вълчев и длъжник – “Роди” ООД. Това обстоятелство се установява и от представените по делото като доказателства заверени копия от: служебна бележка от 11.11.2003 г., писмо до съдията по вписванията от 12.04.2001 г. и писмо до “Роди” ООД от 03.11.2003 г., всички на съдия – изпълнителя при Кърджалийския районен съд по изпълнително дело № 107/2001 г. От писмото на съдия – изпълнителя от 03.11.2003 г. до “Роди” ООД се установява също така, че по цитираното изпълнително дело е било насочено изпълнение срещу търговски комплекс “Русалка” в гр.Кърджали, собственост на “Роди” ООД, за удовлетворяване вземането на Васил Димов Вълчев. По делото е представено също така и удостоверение № 1880/99 от 25.11.2003 г. на Районна прокуратура – Кърджали, видно от което на 07.06.2001 г. било образувано следствено дело № 109/2001 г. срещу Васил Димов Вълчев за това, че през 1997г. в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Назарено Фатело заблуждение и с това му причинил имотна вреда – престъпление по чл.209 от НК. Съгласно цитираното удостоверение следствено дело № 109/2001 г. е било внесено с обвинителен акт в Районен съд – Кърджали. Представено е и заверено копие от обвинителния акт, както и удостоверение № 787/28.01.2004 г. на Кърджалийски районен съд, от което се установява, че е налице висящо наказателно производство по НОХД № 787/2003 г. по описа на Кърджалийски районен съд /сл.дело № 109/2001 г./ за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, по което дело съгласно обвинителния акт на Районна прокуратура – Кърджали обвиняем е лицето Васил Димов Вълчев, а пострадал – Нацарено Фателло. При така установената по делото фактическа обстановка и във връзка с предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.255 от ГПК, съдът съобрази следното: Съгласно чл.255 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в случай, че актът по който е издаден изпълнителен лист е някой от предвидените в чл.237, букви “а” и “б”, възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове. В тази връзка от гореизложеното се установи, че изпълнителния лист за процесната сума от 89 569.80 лева е издаден въз основа на акт по чл.237, б.”а” – осъдително решение на въззивен съд, каквото е решение № 26 от 14.02.2001 г. по въззивно гр.д.№ 675/2000 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 57 от 16.03.2000 г. на Кърджалийския окръжен съд в тази му част. Установи се също така, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 107/2001 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийския районен съд, със страни: взискател – Васил Димов Вълчев /ответник по настоящото дело/ и длъжник – “Роди” ООД /ищец по делото/, както и че решението на Кърджалийския окръжен съд е влязло в сила на 24.10.2002 г. – датата на постановяване на решението на ВКС на Република България. При това положение – издаден изпълнителен лист въз основа на акт по чл.237, б.”а” от ГПК, предпоставка за допустимостта на иска по чл.255 от ГПК, с който се оспорва изпълнението, е наличието на факти, настъпили след издаването на акта. Въпроса относно наличието или липсата им е въпрос по допустимостта на иска по чл.255 от ГПК. В тази връзка само доколкото като такива факти се сочат образуваното на 07.06.2001 г. следствено дело № 109/2001 г. и обвинителния акт на Районна прокуратура – Кърджали по това следствено дело, съдът намира, че искът е допустим. Разгледан по същество обаче, същия е неоснователен. С предявения отрицателен установителен иск по чл.255 от ГПК по същество се оспорва вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на осъдителното решение на Пловдивския апелативен съд от 14.02.2001 г., като ищецът сочи като факти, настъпили след издаването на осъдителното решение, образуваното на 07.06.2001 г. следствено дело и обвинителния акт срещу ответника за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК. Съдът намира, че в случая образуваното, след постановяване на осъдителното решение на Пловдивския апелативен съд, наказателно производство срещу ответника само по себе си не представлява факт, настъпил след издаването на съдебното решение и обуславящ оспорване на изпълнението по изпълнителния лист, издаден въз основа на акта по чл.237, б.”а” от ГПК. Това е така, тъй като до осъждането на лицето с влязла в сила присъда се счита, че няма извършено престъпление. С други думи, самото образуване на наказателното производство за деяние, извършено към момента на постановяване на осъдителното решение, не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.255 от ГПК, обуславящ оспорване на изпълнението чрез иск по чл.255 от ГПК, а такъв би бил евентуално влязлата в сила осъдителна присъда по така образуваното наказателно производство. Още повече, че към момента на постановяване на решението на Върховния касационен съд на Република България и влизане в сила на решението на Кърджалийския окръжен съд – 24.10.2002 г., с което е разрешен гражданско – правния спор между страните, наказателното производство е било образувано. Предвид изложеното предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. При този изход на делото следва да се осъди ищецът да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените съдебни разноски за служебен защитник в размер на 500 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “РОДИ” ООД със седалище в гр.Кърджали и адрес на управление ул.”Тодор Каблешков” № 18, бл.”Строител-6”, ап.4 против Васил Димов Вълчев с последен известен адрес в гр.Кърджали, ул.”Тодор Каблешков” № 18, вх.А, ет.2, ап.4, понастоящем в чужбина с неизвестен адрес, иск, с правно основание чл.255 от ГПК, за недължимост на сумата 89 569.80 лева, за която е издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б.”а” от ГПК и е образувано изпълнително дело № 107/2001 г. по описа на съдия – изпълнителя при Кърджалийски районен съд, като неоснователен. ОСЪЖДА “РОДИ” ООД със седалище в гр.Кърджали и адрес на управление ул.”Тодор Каблешков” № 18, бл.”Строител-6”, ап.4 да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 500 лева. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|