Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА С.
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Христина Атанасова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
възз. търг. дело № 1310 по
описа за 2019 г. на ОС-Варна,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба с вх.
№ 48731/03.07.2019 г., депозирана от „КОНСТАНТИНОС А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор, срещу
решение № 2686/17.06.2019 г., постановено по гр. дело № 10785/2018 г. по описа
на РС-Варна, 33-ти съдебен състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ИЗВОРОВО АГРО“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район
Одесос, ул. „Майор М.Д.“ № 35, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, които след допуснато
изменение в размера на основание чл. 214, ал. 1, пр. 3-то от ГПК, са както
следва:
1/ 11018.70 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в неполучена и
нереализирана чиста стойност на био продукция - овес, за стопанските години
2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на следните земеделски имоти: 1.)
Поземлен имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**, при граници: имот № **, имот № **,
имот № 017009, имот №**; 2.) Поземлен имот № **, представляващ нива с площ 3
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**, при
граници: имот № **, имот № **,
имот № 017010, имот № **; 3.) Поземлен имот № **, представляващ
нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**
при граници: имот № **,
имот № **, имот № **, имот № ** 4.)
Поземлен имот № **3, представляващ нива с
площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, , с ЕКАТТЕ:** при
граници: имот № **,
имот № **, имот № **, имот №
**2. 5.) Поземлен имот № 008003, представляващ нива с площ 5.701
дка пета категория, местност „Кузалть", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг, с ЕКАТТЕ:** при
граници: имот № **,
имот № **, имот № **, имот № **,
в резултат на неправомерното поведение на лице натоварено от ответника чрез
неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор
за наем от 07.02.2013г., с нотариална заверка
на подписите рег.№ 1852, акт № 103, том 2,
сключен между ищеца и П.Й.М., и
заличаване вписването на същия в Служба по вписванията, град Омуртаг;
2/ 1016.40 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се се в извършени от ищеца
за стопанската 2014 г. и до 15.04.2015 г. разходи за обработка на
горепосочените ниви - оран, култивиране, дискуване,
валиране;
3/ 3936.70 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се се в сбор от неполучени за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.
субсидии, дължими по Схема за единно плащане на площ СЕПП/ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение на
гореописаните недвижими имоти.
Във въззивната жалба въззивникът
обосновава оплаквания за недопустимост на решението в цялост, доколкото
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а не по предявените с правно основание чл.
79, вр. чл. 82 ЗЗД. В условията на алтернативност оспорва обжалвания акт като
неправилен и моли за неговата отмяна, поради неправилно приложение на
материалния закон и неправилна правна квалификация. Сочи, че с нарочна молба е
оспорил проекто-доклада относно правната квалификация и разпределението на
доказателствената тежест. Твърди, че ответникът „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД е
правоприемник на наемодателя по процесния договор, следователно е встъпил в
наемното правоотношение, видно от представения по делото нотариален и акт,
както и от влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 16549/2015 г. на РС-Варна
по установителния иск за съществуване на наемното правоотношение, потвърдено с
решение на ОС-Варна. Като изхожда от посоченото решение, обосновава, че
развалянето на договора за наем няма правопогасяващ ефект спрямо облигационната
връзка, т.е. отговорността на страните по него може да бъде само на договорно
основание. В тази връзка аргументира, че увреждането, от което произтичат
претенциите му, почива изцяло на неизпълнение на задълженията по процесния
договор. Пояснява, че се касае за преки вреди и пропуснати ползи, поради
лишаване от възможността да се прибере реколтата за стопанската 2014/2015 г. и
2015/2016 г. и да се реализират приходи за двете стопански години от
арендуваната земеделски площ, тъй като ответното дружество не е изпълнило
задължението си по договора за осигуряване на земеползването на процесните
земи. Изложено е, че осъществяваната от ищцовото дружество дейност в имотите,
обект на договора, е добив и реализация на био сертифицирана
екологична продукция. Счита, че неизпълнението на задължението за осигуряване
на земеползването е необходимо и достатъчно условие да не се реализира
съответния приход на свободния пазар, в частност този по сключения договор с
гръцкия контрагент Х.К.. Намира също, че при полагане на необходимата грижа,
арендодателят е можел да предвиди вредите при поемане на задължението по
процесния договор, тъй като последният е наясно, че търговецът - арендатор ще
реализира печалба от извличането на гражданските плодове от арендуваната вещ.
Излага, че по отношение на размера на вредите, който следва да се определи по
средни пазарни цени за европейския пазар, изискването за предвидимост не важи.
Въззивникът
твърди, че в производството пред първата инстанция било установено, а и между
страните не съществувал спор относно наличието на валиден договор за наем. Сочи, че като е отдал на трето лице процесните земи под наем, респ. като ги е
ползвал сам, ответникът го е лишил от възможността да ползва земята. Поради
това жалбоподателят претърпял вреди, които били установени чрез приетите по
делото счетоводни документи, писма – справки, договор с гръцки контрагент,
сертификати, дневник за извършените агротехнически мероприятия, изслушаните
свидетелски показания и проведената експертиза. Аргументира тезата си за
сигурност в настъпването на пропуснатата печалба, като следствие от
неизпълнението на договорните задължения на ответното дружество.
На
следващо място, посочва пропуска на първата инстанция да вземе предвид
установеното с мотивите на решението по гр.д.№ 16549/2018 г. на РС-Варна във
връзка с неправомерното разваляне на процесния договор от страна на ответника,
както и неправомерно упражняване на правата по чл. 27, ал. 1, т.4 и чл. 28 от ЗАЗ
за едностранно прекратяване на договора, за които с посоченото решение е
прието, че не принадлежат на ответника. Неправилно районният съд приел за
спорно правото на собственост на ответното дружество върху земите, което
обстоятелство се установявало от приложения по делото нотариален акт, видно от
който ответникът е придобил права от П.Й.М. и така е встъпил в наемното
правоотношение. Твърди се, че при подаване на молбата за вписване
прекратяването на наемния договор, пълномощникът на ответника е знаел, че няма
основание за прекратяване, независимо от което въззивникът му е заплатил
претендирания наем и го е уведомил за това преди датата на подаване на
въпросната молба за вписване. Счита, че освен договора за фючърсна продажба на
фуражни култури от 10.11.2014 г., сключен с гръцкия производител Х.К., съдът е
следвало да вземе предвид и издадената европейска заповед за плащане от
районния съд в гр. Волос – Р. Гърция, както и поканата за изпълнението й.
Накрая излага, че недобросъвестното упражняване на правото да се прекрати
договора представлява по естеството си непозволено увреждане.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК
от въззиваемата страна „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, чрез адв. Т.С., е постъпил
отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Оспорват се изложените
от въззивника съображения за недопустимост на обжалвания акт, както и за
неговата неправилност, поради грешна правна квалификация. Сочи, че дори самия
жалбоподател е оттеглил в открито съдебно заседание депозираната молба за
промяна на правната квалификация. Относно приложения към делото частен договор
от 10.11.2014 г. с гръцкия контрагент, излага, че се касае за договорена
доставка на фураж за животни, смески от зърно и люцерна, а не за конкретни
земеделски култури. В договора не било описано какви зърнени култури следва да
се вложат във фуража, на каква цена, както и процентното им съотношение.
Предвид изложеното въззиваемият намира договора за неотносим към предмета на
делото. Що се касае до представения „дневник на стопанството“, на който жалбоподателят се позовава, сочи, че
съгласно чл. 27 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. земеделските стопани са
длъжни да водят дневник на извършваните дейности. Именно наличието на такъв
дневник проверяват сертифицираните органи на ДФ „Земеделие“. След като данните в дневника са нанесени от
самия земеделски производител и не са проверявани от съответния орган,
въззиваемият намира, че същите не могат да бъдат доказателство за конкретни
добиви. Също така сочи, че тези данни се опровергават от редица доказателства
по делото. Излага, че в единственият относим и представен по делото сертификат
за съответствие за периода 16.01.2014 г. – 16.01.2015 г. не е описано
количеството биопродукция в килограми, което съставлява нарушение на чл. 40,
ал.8 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ. Допълва също, че съгласно чл. 23,
ал.1, т. 1 от същата наредба, приложима за периода на стопанските години
2014/2015 г. и 2015/ 2016 г., за да премине едно земеделско стопанство към
биологично производство на земеделски продукти задължително условие е
производителят да има сключен договор за контрол и сертификация с одобрено от
МЗХ контролиращо лице. Твърди, че липсва изпратено уведомление до
министерството за сключен договор за контрол и сертификация от страна на
ищцовото дружество, съгласно изискването на чл. 23, ал.1, т. 2 от наредбата.
Липсвали и доказателства за първоначално закупуване и използване на биологично
произведен посевен и посадъчен материал във връзка с чл. 5, ал.1 от Наредба № 1
от 07.02.2013 г. на МЗХ.
Оспорва
наличието на сигурност за реализиране на твърдяния добив за стопанската
2014/2015 г. от страна на въззивника, както и заявяването му за подпомагане
пред ДФ „Земеделие“ за кампания за 2015 г. В този смисъл излага аргументи, че
по време на стопанската 2014/2015 г. не е притежавал земеделска техника; че
подписаният с „ЛАНДКОМ“ ЕООД договор е бил незабавно прекратен далеч преди края
на стопанската 2014/2015 г.; че към 31.07.2014 г. не е подавал декларация по
чл. 37б ЗСПЗЗ, че ще обработва процесния имот през стопанската 2014/2015 г.; че
нито един от разпитаните свидетели не е присъствал и не е бил очевидец на
фактическите действия по прибиране на реколтата; че не е получавал субсидия за
процесния имот за 2015 г., видно от уведомителното писмо за оторизация и плащане
за кампания 2015 г.; жалбоподателят не е сезирал ОД „Земеделие“ – Търговище,
нито ОСЗ – Антоново, нито комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ, нито пък е очертал
имота за подпомагане за кампанията за 2015 г. От изложеното обосновава извод,
че нереализирането на печалба за стопанската 2014/2015 г. се дължи изцяло на
бездействието на въззивника.
По
отношение на размера на претендираното обезщетение, определен на база
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. въззиваемият
сочи, че обстоятелството, че едно лице е получило субсидия по дадена схема, за
даден имот през конкретна кампания не може да бъде определящ критерий. Посочва,
че подаването на заявление за подпомагане по никакъв начин не гарантира
изплащането на заявената субсидия, което се явява едно бъдещо несигурно
събитие. Съществуват редица фактори, които не могат да бъдат предвидени със
сигурност, сред които климатично-почвените условия през съответната кампания и
как те ще повлияят на конкретната култура, респ. дали въобще ще бъде реализирана
продукция. Също така излага, че в практиката често се случва към момента на
подаване на заявлението за подпомагане даденият парцел да отговаря на
съответните изисквания, но поради обективни или субективни фактори към момента
на проверката да се окаже, че парцелът не е в добро екологично състояние.
Моли се за отхвърляне на процесната въззивна
жалба като неоснователна и присъждане на разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призовани, чрез адв.
П. и адв. Т. поддържа въззивната жалба, молят за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият, редовно
призован, чрез адв. Н.-С. поддържа отговора. Моли за присъждане на направените
в хода на въззивното прозиводство разноски.
За да се произнесе по
спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 10785 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявени от „КОНСТАНТИНОС А. –
98“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД,
ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва: 11018.70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучена и
нереализирана чиста стойност на био продукция - овес, за стопанските години
2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на процесните ниви; 1016.40 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи в стойността на извършени от ищеца
за стопанската 2014 г. и до 15.04.2015 г. предварителни обработки на земята - оран, култивиране, дискуване, сеитба,
валиране и окопавания на гореописаните земеделски имоти, както и
сумата в размер на 3936.70 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи,
изразяваща се в сбор от неполучени за стопанските
години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане
на площ_СЕПП/ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение на
процесните недвижими имоти.
В исковата молба ищецът твърди, че има сключен договор за наем от
07.02.2013 г. с нотариална заверка на подписите, с рег. № 1852, акт № 103, том 2,
с П.Й.М., вписан в Службата по
вписванията – Омуртаг, със срок от
20/двадесет/ години, по който същият е наемател на : 1) Поземлен имот №
017010,
представляващ нива с площ 5.999 дка шеста категория, местност „Мастанлар",
находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:**, при граници: имот № **, имот № **, имот №
017009,
имот №**; 2) Поземлен имот № **, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар",
находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:**, при граници: имот № **, имот № **, имот №
017010,
имот № **; 3) Поземлен имот № **, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар",
находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:** при граници: имот № **, имот № **, имот № **, имот № **; 4) Поземлен имот № **3, представляващ нива с площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар",
находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:** при граници: имот № **, имот № **, имот № **, имот №**2 и 5) Поземлен имот № **, представляващ нива с площ 5.701 дка пета категория, местност „Кузалть", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:** при граници: имот № **, имот № **, имот № **, имот № **.
Сочи
се, че на 14.10.2014г. ответникът е закупил процесните ниви от П.М.по силата на
договор за покупко-продажба, след което е встъпил в наемното правоотношение. Последният
представляван от пълномощник, направил изявление за разваляне на договора за
наем, поради неизпълнение на задължението за заплащане в срок на наемната цена.
Развалянето е вписано в Агенцията по вписванията, което ищецът твърди, че е
невярно отразено и не са били налице предпоставките за това. По отношение
вписаното невярно обстоятелство е водено производство пред Районен съд, град
Варна – гр.д. №16549/2015г., по което е постановен краен съдебен акт, с който е
установено, че съществува договорно правоотношение по силата на договор за наем
от 07.02.2013 г. и е разпоредено заличаване.
Ищецът
твърди, че осъществил необходимите мероприятия в наетите имоти, както сторил
разходи за това. След това бил лишен до влизане в сила на съдебен акт по гр.
дело №16549/2015г. от възможността да ползва имотите, предмет на договора за наем,
тъй като ответникът го препятствал чрез отдаване под наем на процесните имоти
на трето лице и разораването им, въпреки тяхното засяване. Предвид
унищожаването на посевите, ищецът не могъл да реализира печалба, като получи себестойността
на продукцията, която би се реализирала.
С оглед създаденият
режим в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който не позволявал да бъдат заявени за ползване
земеделски площи, ако е заличено вписването на договорите за аренда или наем
ищецът не могъл да получи полагащите му се субсидии, в това число и за био
продукция. Посочва, че произвежда отговарящи на европейските норми биологични
земеделски фуражни култури, които доставя на различни съконтрахенти от ЕС,
извършва преработка и отглеждане на отговарящи на екологичните европейски норми
селскостопанска продукция.
По
изложените съображения моли съда да осъди ответника да заплати процесните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, както и отговор по допълнителна
уточнителна ИМ, с който оспорва предявените искове по основание. Твърди, че
ответникът не е извършвал сеитба, последващи обработки, жътва и прибиране на
реколта в процесните имоти. Не е притежавал земеделска техника към стопанската
2014/2015 г. и не е предприемал действия и създавал пречки на ищеца относно
отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем. Не е подавал
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015
г. Посочва, че предвид постановеното решение по описа на Районен съд, град
Варна договорът на ищеца за обработка на процесната земя е бил действащ през
по-голяма част от стопанската 2014/2015 г. Твърди, че през периода от месец
септември 2014 г. до месец април 2015 г., когато прекратяването на договора не
е било вписано в имотния регистър, ищецът не е бил препятстван да извърши
сеитба на есенници, съответно на пролетници в процесния период. През това време
е съществувала и пречка за подаване на заявление за подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания за кампания 2015 г. Твърди, че от 01.01.2015 г. до
15.04.2015 г. договорът на ищеца за обработка на процесната земя е бил
действащ, поради което същият е можел да подаде заявление по реда на чл. 70,
ал.1 ППЗСПЗЗ. Не е имало пречка да подаде такова заявление и след вписване на
прекратяването на договора, т.е. в периода 15.04.2015 г. до 31.07.2015 г. като
е следвало единствено да приложи доказателства, че е подал искова молба по реда
на чл. 124 ГПК. Можел е също така да сезира комисията, че ответникът не е правоимащо
лице. Като не е направил гореизложеното ищецът се е съгласил имотите му да
бъдат предоставени за ползване на друго лице или да попаднат в обхвата на т.нар
бели петна. Оспорва и количеството, което ищецът твърди, че е щял да добие,
както и неговата единична цена, а също така и обстоятелството, че процесните
имоти са включени в системата за контрол
на биологично производство за целия период от две стопански години – 2014/2015
г. и 2015/2016 г.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
На 07.02.2013г.
между П.М.и ищеца „К. Анатсасиу – 98“ ЕООД е сключен договор за наем с предмет
процесните ниви, който е с нотариална заверка на подписите с рег. № 1852, акт №
103, том 2, заверен от Петя Ангелова, нотариус с район на действие
РС-Търговище, вписана в НК под рег. № 496. По силата на правната сделка
Миланова се е задължила да предостави на търговското дружество за временно
възмездно ползуване на гореописаните недвижими имоти, а наемателят се задължил
да плаща наемна цена в размер на 3 лева на дка годишно или 722 кг. зърно /пшеница
или ечемик/ или левовата им равностойност по пазарна цена.
На 14.10.2014г.
между П.М.и ответника „Изворово Агро“ ЕООД е подписан договор за
покупко-продажба с предмет отдадените под наем ниви, обективиран в нотариален
акт № 2, том VII, рег. №
4593, дело № 1109/2014г.
От представения
договор от 10.11.2014г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя
всяка година до 2022г. на земеделеца Х.К.200.00 /двеста хиляди/ килограма фураж
за животни, смески от зърно и люцерна срещу договорена цена от 0.55 ерво за
килограм.
От представения
по делото констативен протокол, съставен от помощник нотариус М. Д. при
нотариус Николай Дюлгеров, вписан в НК под рег. № 484, район на действие
РС-Варна, се установява, че на 09.04.2015г. наемодателят-ответник е направил
изявление за разваляне на договора за наем поради неизпълнение на задължението
на наемателя да погаси дължимите суми по договора от 07.02.2013г.
На 15.04.2015 г.
е подадено заявление пред Агенция по вписванията за заличаване на договора за
наем на земеделските ниви.
На 16.04.2015 г.
ответникът е сключил нов договор за наем с „Ландком“ ЕООД, като е отдал
процесните ниви за възмездно ползуване. С Анекс от 25.05.2015г. договорът за
наем от 16.04.2015 г. е прекратен по взаимно съгласие.
От събраните в
хода на съдебното дирене гласни доказателства - показанията на свид. С.А.,
която е агроном по професия, и свид. Г.А.– син на управителя на дружеството
ищец, се установява, че през 2014/2015 г. гореописаните ниви са били засети с
овес. Около средата на м. май 2015г. наемателят е узнал, че договорът за наем
от 07.02.2013 г. е развален от ответника и заличен от Агенцията по вписвания – Служба
по вписвания гр. Омуртаг. Св. А. при обиколка на нивите през лятото на 2015г. –
м. юни/юли установил, че те са разорани от фактическия им ползвател. Установява
се още, че през лятото на 2014 г. Х.К.е огледал процесните имоти и вземал проби
от същите, като продукцията точно от тези имоти е била предназначена за
доставка по договора от 10.11.2014 г., поради което не му е била предоставена
продукция от другите имоти.
От
представеното решение № 3117/01.08.2016 г. – влязло в законна сила на
13.01.2017 г., постановено по гр. д. № 16549 по описа за 2015 г. на РС-Варна,
се установява, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено в
отношенията между „К. А. – 98“ ЕООД и „Изворово Агро“ ЕООД, че между същите
съществува валиден нотариално заверен договор за наем от 07.02.2013 г., който е
вписан в СВ-Омуртаг под № 240, акт № 121, т. 1 на 08.02.2013 г., имащ за
предмет процесните ниви, описани по-горе. Със същия съдебен акт е отменено и
извършеното с Акт № 52, том 1 от 15.04.2015г. на АВ-СВ-гр. Омуртаг вписване на
едностранното прекратяване от ответника на процесния договор за наем.
По
делото е приобщено и заключението на вещото лице по назначената
Съдебно-агротехническа експертиза. Посредством него се установява, че
извършените агротехнически мероприятия по отношение на процесните ниви за
исковия период са оран, дискуване, сеитба и валиране, като същите са били засяти
с биокултурата овес. Средната пазарна цена за гореизброените агротехнически
мероприятия за двете стопански години /2015 г. и 2016 г./ е 2032.80 лева – или
по 1016.40 лева за всяка една. Установява се още, че средният добив на биокултурата
овес за двете стопански години от наетите ниви с обща площ от 23.100 дка е
11018.70 килограма. Средната пазарна цена на килограм/тон биологично
произведена култура овес за исковия период е 1.00 лева/кг – 1000.00 лева/тон,
т.е. общо за 2014/2015 г. и 2015/2016 г. – 11018.70 лева е установената
стойност на биопродукцията. Размерът на субсидиите, дължими по Схема за единно
плащане на площ и по Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение
процесните земеделски земи за стопанските години 2015 г. и 2016 г., е в общ
размер на 3994.46 лева, от които – 1955.42 лева за 2015 г. и 2039.04 лева за
2016 г.
От
представения договор за контрол и сертификация на биологично производство от
14.01.2007 г., сключен между ищеца и „КЮ СИ ЕНД АЙ Интернешънъл
Сървисиз“ АД, ЕИК ********* /със сегашно наименование
„КЮ Сертификейшън“ АД/ и Сертификати за съответствие за стопанските
2014-2019 г. вкл., се установява, че ищецът е сертифициран за биологично
растениевъдство.
При
така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е
постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
Въззивният
съд намира, че РС-Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2-ро вр. с чл. 82 от ЗЗД. В конкретния случай изложените в исковата
молба и най-вече в уточняващите молби /л. 47, 72/ обстоятелства, следва да
бъдат подведени под хипотезата на чл. 79 от ЗЗД, доколкото се касае за
фактическото възпрепятстване на наемателя да ползва наетите земеделски земи,
изразяващо се в разоряване на площите засети с есенници и пролетници от
фактическия им ползвател, което по своята правна същност представлява
неизпълнение на договорно задължение. Следва да се отбележи, че не винаги
наличието на договор между страните изключва деликтната отговорност, ако
вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и
обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт - нарушаване на
общото задължение да не се вреди другиму – арг. от Решение № 188 от 15.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1122/2011 г., III г. о., ГК.
Макар
първоинстанционният съд да се е произнесъл по грешна правна квалификация, доводите
за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск са
несъстоятелни. В конкретния случай се касае за неправилна правна квалификация,
което е резултат от неправилно приложение на
материалния закон, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното
решение и решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по
основателността на иска. В този смисъл е и трайната каузална практика
на ВКС, обективирана в множество решения – Решение № 65 от 13.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2018 г., II г. о.,
ГК, Решение
№ 73 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 173/2014 г., II г. о., ГК, Решение №
65 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3693/2015 г., III г. о., ГК и др.
По
същество разгледана въззивната жалба се явява частично основателна, поради
следните съображения:
Неточното изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора
да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност
на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според
посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
За
да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване следните елементи от фактическия състав: наличието на облигационна
връзка, учредена по силата на договор за наем с предмет процесните ниви;
изпълнението на собствените си задължения по договора – плащане на наемната
цена; настъпилите имуществени вреди; предвидимостта на вредите; пряката връзка
между неизпълнението и вредите , както и техния размер.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже изпълнението на
собствените си задължения по договора – осигуряване на спокойното и
безпрепятствено ползване на процесните ниви, както и възраженията си в
отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не се спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
между ищеца и П.М.е учредено облигационно правоотношение за възмездно ползуване
на процесните ниви за срок от 20г. Установи се още, че ответникът е встъпил в
наемното правоотношение като частен правоприемник на наемодателя-Пенка
Миланова. Доказано е, че ищецът към датата на едностранното разваляне на
договора е бил изправна страна, доколкото е изпълнил задълженията си по
договора, като е заплатил уговорената наемна цена на П.М.за стопанската
2013/2014 г., което е установено с влязло в сила решение, постановено по гр. д.
№ 16549 по описа за 2015 г. на РС-Варна.
Настоящият
съдебен състав приема, че ответното дружество не ангажира доказателства, от
които да се установи по несъмнен начин, че е изпълнил задължението си да
осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетите ниви. Напротив, от приобщените
доказателства се установява, че наетата земя е отдадена под наем на трето за
спора лице – видно от договора за наем от 16.04.2015 г., сключен между
ответника и „Ландком“ ЕООД, както и че след развалянето на договора за наем от
16.04.2015 г. имотът е ползван от ответника – видно от Заявление за извършване
на административна услуга от Общинска служба по земеделие /л. 546/ и Декларация
за участие в споразумение за разпределение на масиви ведно с Приложение към нея
/л. 571/. През стопанската 2014/2015 г. ищецът е ползвал и обработвал имотите до м. май-юни 2015
г., а за стопанската 2015/2016 г. не е прибрало и реколтата от тези култури,
тъй като със "заличаването" на договора за наем от ответника е отпаднало правното основание да
ползват земите.
По иска
за заплащане на претърпени загуби в размер на 1016.40 лева, съставляващи
направените от ищеца разходи за агротехнически мероприятия за стопанската
2014/2015 г., а именно – оран, дискуване, сеитба, валиране, съдът намира
следното:
От анализа на показанията
на свидетелите С.А. и Г. А., се установяват извършените агротехнически
мероприятия по отношение на процесните ниви за исковия период, а именно – оран;
дискуване; сеитба и валиране, като същите са засяти с биокултурата овес. Показанията
са логични, пълни и вътрешнонепротиворечиви. На основание чл. 172 от ГПК,
достоверността им е преценена от съда с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната им заинтересованост от крайния изход. Фактът, че
единият от разпитаните свидетели е син на управителя на ищцовото дружество, а другият
е служител на същото, не променя крайния извод на съда, тъй като техните
показания категорично кореспондират със заключението по САТЕ.
Отделно от това показанията
на свидетелите се потвърждават и от представения по делото частен договор с
гръцкия контрагент от 10.11.2014г.
Въз основа на горното
налага се изводът, че ищецът е осъществил твърдяните от него разходи във връзка
с експлоатацията и агротехническата подготовка на имотите за засяване на
претендираните култури и подлежат на възмездяване от ответника, доколкото
сторените разходи не биха били загуба, ако не беше възпрепятствано на ищеца да
ползва процесните ниви, тъй като себестойността им би се включила в получената
печалба от реализацията на биокултурите.
Виновното
поведение на насрещната страна обуславя квалифицирането на сторените разходи
като загуби, които са в причинна-връзка с неизпълнението на договорното
задължение от ответника поради едностранното разваляне на наемното
правоотношение, като същите са били и предвидими, поради което следва да бъдат
присъдени по реда на чл. 82 от ЗЗД.
От заключението по САТЕ,
която съдът кредитира, като обективно, пълно, компетентно дадено и неоспорено
от страните, съответстващо на останалите доказателства по делото, се
установява, че средната пазарна цена за извършените агротехнически мероприятия
за процесната земя, засята с овес и за процесния период – стопанската 2014/2015г.,
е в общ размер на 44.00 лева/дка или общ 1016.40 лева за 23.100 дка.
Предвид
горното, осъдителният иск досежно претърпените загуби е основателен до
посочения размер.
По претенцията за 11 018.70 лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда
под формата на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана
чиста стойност на био продукция - овес, за стопанските години 2014/2015 г. и
2015/2016 г. от обработката на процесните ниви, настоящият съдебен състав формира следните изводи:
От
доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че процесните ниви са
засяти с овес. Установено е, че договорът за наем от 07.02.2013 г. в който
ответникът е встъпил в качеството си на частен правоприемник на наемодателя, е
едностранно развален от последния на 09.04.2015 г. Установено е, че лятото на
2015 г. /м. юни/юли/ есенниците са унищожени и прибрани от фактическия им
ползвател, който е различен от ищеца, а нивите засяти с пролетници – разорани,
поради едностранното разваляне на договора и заличаването му от СВ-гр. Омуртаг.
Съдът приема, че ищецът е бил лишен от възможността да прибере засятите био
култури от процесните ниви и да реализира печалба от тях, поради виновното
неизпълнение на задълженията на ответника да осигури спокойното и безпрепятствено
ползване на процесните ниви.
Пред
настоящия състав е поставен спор по въпроса за третирането и оценяването на
евентуалната продукция като био такава. Допълнителните доводи към възражението,
релевирани от "Изворово Арго" ЕООД за липсата на доказване на
включването на имотите в система за контрол на биологично производство за
период от 2014/2015 г. до 2015/2016 г., са направени извън отговора на исковата
молба и са обективирани във въззивната жалба /нарушение на чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ, липсата на договор за контрол и
сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице/, поради което са преклудирани
и по тях съдът не дължи произнасяне. В заявлението до ДФЗ за подпомагане за стопанската
2015 г. и 2016 г. /л. 172 и л. 196/ ищецът изрично е отразил и биологично
земеделие по Мярка 11. В този смисъл са и подписаните от него Декларации от
11.06.2015 г. /л. 192/ и от 13.06.2016 г. /л. 217/ към Приложението за кандидатстване по мярка 11
"Биологично земеделие" за 2015 г. /л.190/ и 2016 г. /л. 215/,
скрепена с наказателна отговорност за неверни данни.
На
следващо място, представената служебна бележка /л. 36/ съставлява писмено
доказателство по смисъла на чл. 29 Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета,
което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Издател на бележката е
сертифициращ орган с възложени контролни функции по силата на договори с
предвидено автоматично удължаване на сроковете. Осъществяване на
биопроизводство по занятие се потвърждава и от издадените сертификати за
съответствие на продукция. Предвид горното, ищецът следва да се третира като
биопроизводител.
Всички
тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извода, че ищецът
следва да се третира като производител на биопродукция. Възраженията на
ответника в тази насока, поддържани и пред настоящата инстанция, са
неоснователни.
Вторият
спорен въпрос касае определянето на размера на дължимото обезщетение за
пропуснатите от ищеца ползи за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.,
изразяващи се в нереализирана биопродукция. Последният е сключил на 10.11.2014
г. в Алмирос, Гърция частен договор с гръцкия производител Х.К., жител на
Дримона, по силата на който е поел задължението да доставя всяка година до 2022
г. 200 000.00 килограма фураж за животни, смески от зърно и люцерна срещу
договорена цена от 0.55 евро за килограм.
Ето
защо, въззивният съд приема, че настъпилите вреди са били предвидими за
ответника. Лишаването от осигурената печалба за следващите осем години е в
резултат от неправомерното поведение на съконтрагента по договора за наем,
което обуславя наличието на пряка причинна връзка между вредите и
неизпълнението. Същото представлява реална пропусната полза /ТР № 3 от
12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК/ и е съизмерима с печалбата,
която дружеството би реализирало от произведената продукция.
Настоящият
съдебен състав обаче намира, че дължимият размер на обезщетението се установява
не от представения частен договор, а от назначената Съдебно-агротехническа
експертиза. В заключението е посочено, че средният добив на биокултурата овес
за двете стопански години от наетите ниви с обща площ от 23.100 дка е 11018.70
кг, като средната пазарна цена на килограм/тон биологично произведена култура
овес за исковия период е 1.00 лева/кг – 1000.00 лева/тон, т.е. общо за
2014/2015 г. и 2015/2016 г. стойността на биопродукцията, която ищецът е
пропуснал да реализира е 11018.70 лева, като в същия този размер би бил
продажбата на продукцията.
С
оглед на горното, общият размер на пропуснатите ползи е 11018.70 лева, като
искът в този размер е основателен и следва да бъде уважен.
По иска за пропуснати ползи в размер на
неполучени субсидии за двете стопански години в размер на 3936.70 лева, съдът
формира следните изводи:
Претендира се
обезщетение за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за 2014/2015г.
и 205/2016 г., по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), както и по „Мярка 11“
от ПРСР, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4/ за 23.1 дка в период на преход.
Съгласно чл. 2 Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета "преход"
означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен
срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното
производство. Правилата за отглеждане на култура в преход са уредени в чл. 23 и
сл. от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. /отм/.
Имуществената вреда от вида на
пропусната полза, се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на
увредения. Установяването й се основава на предположението за състоянието,
което имуществото му би се намирало, ако не беше налице неправомерното деяние,
съпоставено с това при осъщественото деяние. Пропуснатата полза съставлява
реална, а не хипотетична вреда, предвид което предположението следва да се изгражда
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане на закономерно настъпване на увеличаването.
СЕПП е основна схема за подпомагане
на земеделските стопани. Средствата по тази схема се осигуряват от Европейския
фонд за гарантиране в земеделието. Плащането по СЕПП се определя на хектар
използвана земя и не е обвързано с количеството продукция или броя на
отглежданите животни. Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на
ЕС /чл. 11а от
Закона за подпомагане на земеделските производители/. Разплащателната агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР
на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от
Европейските земеделски фондове. За изпълнението на своите функции
Разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрирана система за
администриране и контрол /ИСАК/ на основание Регламент /ЕО/ №
796/2004 г. на Комисията и чл. 30 от ЗПЗП. ИСАК представлява комплексна автоматиризирана система,
която след приключването на всички етапи на обработка, през които преминават
заявленията за подпомагане и след съответните изчисления генерира като крайни
актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП
или се намалява или отказва плащането им поради различни причини, заложени в
нормативната уредба на тази схема за подпомагане /късно деклариране, грешки,
застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и
екологично състояние на декларираните площи или наддеклариране на допустими за
подпомагане площи/.
Крайната оторизация на подадените от
земеделските стопани заявления за подпомагане по СЕПП се извършва след
преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи, изтичане на
крайния срок за подаване на възражения по слой "Допустими за подпомагане
площи" и изготвен окончателен слой. В тази връзка следва да бъде посочено,
че специализираният слой "Допустими за подпомагане площи"
представлява геореферирана графична база от данни за площите, допустими за
подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и
сателитни изображения за територията на Република България за съответната
година.
Разглежданите субсидии представляват
финансова помощ с целеви характер, а именно подпомагане дейността на
производителя за подобряване управлението на торовете и пестицидите,
предотвратяване на почвената ерозия и борба с климатичните промени, насърчаване
на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане
на методите на биологичното производство и др. Подпомагането по наредба № 4 се
предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискванията на
редица Регламенти, посочени в чл. 1, ал .3 от Наредбата. Финансова помощ за
годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4 по съответното направление не се
предоставя или се намалява в следните случаи: когато кандидатът за подпомагане
стопанисва земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 20 от наредбата; кандидатът за подпомагане възпрепятства
извършването на проверка на място; кандидатът отбележи грешен код на
биологичната дейност по приложение № 1 срещу даден парцел, пчелно семейство или
животно в заявлението по чл. 6, ал. 2 от наредбата; при административни проверки се установи,
че дадени парцели не се контролират от контролиращото лице и т. н.
Отделно, Държавен фонд
"Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват 100 % от получената финансова помощ, когато не са изпълнили
изискванията, подробно посочени в разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 4.
В контекста на гореизложеното се
налага извод, че само наличието на сключени договори за наем или аренда на
земеделска земя не е достатъчно и не може да гарантира на ползвателя сигурно
получаване на директни плащания по СЕПП за тези площи. Дори да се приеме,
че ответникът е бил изправен по договора за наем, отпускането на целевата
субсидия зависи от редица фактори, които са извън волята на същия. Самият ищец
следва да изпълни всички останали изисквания за да е налице някаква сигурност
за получаването на претендираните суми от разплащателния орган. Т.е. макар и
определен законово размерът на всяка една субсидия не е налице пряка причинна
връзка между неизпълнението и вредата.
Предвид горното, претенцията на ищеца за обезщетение по чл. 82 от ЗЗД за сумата от 3936.70 лева, представляваща пропусната
полза от неполучаване на субсидии от процесните имоти за стопанските 2014/2015
и 2015/2016 години се явява неосонователна и следва да се отхвърли като такава.
Поради частичното
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да се отмени частично.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При
този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде ревизирана, като
решението в тази част бъде изцяло отменено.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на въззиваемия-ответник следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззивника-ищец пред двете
инстанции съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 3 957.53 лева, включващи държавна такса,
разноски за САЕ, адвокатски хонорар, от които – 2789.52 лева разноски по гр.
дело № 10785/2018 г. по описа на РС-Варна, 33-ти съдебен състав и 1168.01 лева
разноски по въззивното производство.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивника-ищец следва да бъде
възложена отговорността за разноски, сторени от въззиваемия-ответник пред двете
инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер на 529.92 лева - адвокатски хонорар,
платен за двете инстанции, от които – 258.80 лева разноски по гр. дело №
10785/2018 г. по описа на РС-Варна, 33-ти съдебен състав и 271.12 лева разноски
по въззивното производство.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №
2686/17.06.2019 г., постановено по гр. дело № 10785/2018 г. по описа на
РС-Варна, 33-ти съдебен състав, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „КОНСТАНТИНОС А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор, против
„ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, район Одесос, ул. „Майор М.Д.“ № 35, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро вр. чл. 82 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 11018.70 лева, представляваща
обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната
полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био
продукция - овес, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от
обработката на следните земеделски имоти: 1.)
Поземлен имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**; 2.) Поземлен имот № **, представляващ нива с площ 3
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**; 3.) Поземлен имот № **, представляващ
нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**;
4.) Поземлен имот № **3, представляващ нива с
площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**; 5.) Поземлен имот № 008003, представляващ нива с
площ 5.701 дка пета категория, местност „Кузалть", находящ се
в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**,
както
и сумата в размер на 1016.40 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща
се в извършени от ищеца за стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на
горепосочените ниви - оран, култивиране, дискуване,
валиране, поради неизпълнение на договора за наем от 07.02.2013 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1852, акт № 103, том II на Петя Ангелова – нотариус, вписана в НК под рег. № 496, с район на действие РС-Търговище, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх. № 240, акт № 121, том I на 08.02.2013 г., със срок
от 20 години, изразяващо се в неосигуряване на спокойното
и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за наем, както и в частта за разноските изцяло и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82
от ЗЗД, „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор М.Д.“ № 35 ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС
А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с.
Млекарево, стопански двор сумите, както следва: 11018.70 лева, представляваща
обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната
полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био
продукция - овес, за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., от обработката на
следните земеделски имоти: 1.)
Поземлен имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**; 2.) Поземлен имот № **, представляващ нива с площ 3
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**; 3.) Поземлен имот № **, представляващ
нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**; 4.)
Поземлен имот № **3, представляващ нива с
площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**; 5.) Поземлен имот № 008003, представляващ нива с
площ 5.701 дка пета категория, местност „Кузалть", находящ се
в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**,
както
и ДА ЗАПЛАТИ
сумата в размер на 1016.40 лева, представляваща
обезщетение за имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, изразяваща
се в извършени от ищеца за стопанската 2014/2015 г. разходи за обработка на
горепосочените ниви - оран, култивиране, дискуване,
валиране, поради неизпълнение на договора за наем от 07.02.2013 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1852, акт № 103, том II на Петя Ангелова – нотариус, вписана в НК под рег. № 496, с район на действие РС-Търговище, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх. № 240, акт № 121, том I на 08.02.2013 г., със срок
от 20 години, изразяващо се в неосигуряване на спокойното
и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за наем.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2686/17.06.2019 г., постановено по гр. дело № 10785/2018 г. по описа на
РС-Варна, 33-ти съдебен състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от „КОНСТАНТИНОС А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор, против
„ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, район Одесос, ул. „Майор М.Д.“ № 35, осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро вр. чл. 82
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3936.70
лева, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда,
под формата на пропусната полза, изразяваща се в сбор
от неполучени за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по
Схема за единно плащане на площ СЕПП/ и по Наредба 4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програма
за Развитие на Селските Райони по отношение на 1.)
Поземлен имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**; 2.) Поземлен имот № **, представляващ нива с площ 3
дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ.
Омуртаг с ЕКАТТЕ:**; 3.) Поземлен имот № **, представляващ
нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**;
4.) Поземлен имот № **3, представляващ нива с
площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ
се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:**; 5.) Поземлен имот № 008003, представляващ нива с площ 5.701
дка пета категория, местност „Кузалть", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг,
с ЕКАТТЕ:**, поради неизпълнение на договора за наем от 07.02.2013 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 1852, акт № 103, том II на Петя Ангелова – нотариус, вписана в НК под рег. № 496, с район на действие РС-Търговище, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх. № 240, акт № 121, том I на 08.02.2013 г., със срок
от 20 години, изразяващо се в неосигуряване на спокойното
и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за наем.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор М.Д.“ № 35, ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС А. – 98“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор,
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3 957.53 лева, включващи държавна
такса, разноски за САЕ, адвокатски хонорар, от които – 2789.52 лева разноски по
гр. дело № 10785/2018 г. по описа на РС-Варна, 33-ти съдебен състав и 1168.01
лева разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, „КОНСТАНТИНОС А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова
Загора, с. Млекарево, стопански двор, ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗВОРОВО
АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна,
район Одесос, ул. „Майор М.Д.“ № 35, сторените от ответника съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 529.92 лева - адвокатски
хонорар, платен за двете инстанции, от които – 258.80 лева разноски по гр. дело
№ 10785/2018 г. по описа на РС-Варна, 33-ти съдебен състав и 271.12 лева
разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: