Определение по дело №1289/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от АПК, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д. З. Т., чрез пълномощниците – адв. Ж. и адв. Ч., срещу Заповед № 142/15.11.2017 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен Проект за изменение Плана за регулация за [УПИ] и II-496 в кв. 33 по плана на с. Говедаре, с който се обособява нов УПИ I за имот пл. № 495 по имотни граници, като се заличава УПИ II и частта от имот пл. № 496 се присъединява към [УПИ], поради обстоятелството, че остава без обслужване от улица, съгласно означенията в зелено на приложената скица.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената Заповед, издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби.

Заинтересованите страни - Д. Г. Г., К. Г. Г. и Е. Г. Б., чрез пълномощника си – адв. К. в представено писмено становище считат жалбата за процесуално недопустима, алтернативно за неоснователна, претендират се разноски, съгласно представен списък; Н. Д. Т. не изразява становище по жалбата.

Ответникът – кмета на Община Пазарджик, в писмено становище счита подадената жалба за процесуално недопустима, алтернативно за неоснователна.

Административен съд - гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.1991г. бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], дело 2840/91г., с който Н. К. продала на жалб. З. дворно място, съставляващо парцел V-496 в кв.33 по плана на с. Говедаре, урегулиран, състоящ се от 1460 кв.м., ведно със застроената в имота жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда- сайвант.

С нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], рег. №2805, дело №190/2005г. жалб. З. и съпругата му дарили на ЗС Н. Т. собственият си недвижими имот – [УПИ] в кв.33 по плана на с. Говедаре, общ. Пазарджик, с площ от 1460 кв.м., ведно с построената в същият имот масивна сграда на приземен и жилищен етаж с площ от 70 кв.м., едноетажна паянтова сграда – лятна кухня с площ от 45 кв.м. и стопанска постройка-сайвант с площ от 54 кв.м.

Съдът приема, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес за оспорване на процесната Заповед, поради следните съображения:

За да възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или законни интереси, като някои закони определят кръга на заинтересованите лица. В конкретния случай, доколкото се касае за оспорване на Заповед за проект за изменение на Плана за регулация, кръга на заинтересованите лица е разписан в ЗУТ. Посоченият закон, съобразно акта, който подлежи на оспорване, регламентира различен кръг заинтересовани лица. В случая лицата, процесуално легитимирани да оспорват разрешенията за строеж са посочени в разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждате - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В следващата ал. 2 на същия текст са посочени кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана - имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване, когато се допускат намалени разстояния и когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

В случая не е налице нито една от посочените предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес за жалб. Т. от оспорване на Заповедта. Същият не се легитимира като собственик или носител на ограничено вещно право по отношение на посочения в жалбата [УПИ] в кв.33 по плана на с. Говедаре, общ. Пазарджик, напротив поземления имот е бил предмет на прехвърлителна сделка, като жалб. Т. го е дарил на ЗС Тиролска. Съгласно разпоредбата на чл.225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. При дарение на недвижим имот собственик става лицето, на което имотът е дарен. Това става чрез нотариален акт, в който се вписва прехвърлянето на собствеността от дарителя към дарения.

Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ лимитативно посочва кои лица са заинтересовани в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Посочената разпоредба от ЗУТ е специална по отношение на АПК и следва съдът да се съобрази с изчерпателно посочените лица с правен интерес за обжалване, а не да разширява техния кръг, прилагайки общите разпоредби на АПК. Целта на съдебно-административното обжалване е чрез отмяна да се отстранят неблагоприятните преки правни последици, които обжалваният административен акт налага в правната сфера на оспорващия. Ако законодателят не предвиждаше ограничение относно заинтересованите да обжалват Заповед от вида на процесната, то нямаше да предвиди изрична разпоредба в тази насока и приложение би намерила общата разпоредба на АПК относно кръга на заинтересованите лица. Законодателят е предвидил лимитативно определени лица, които имат право да оспорят Заповедите с характер на процесната, като съвсем преднамерено кръга на заинтересованите лица за оспорване е стеснен. За наличието на правен интерес от оспорването съдът следи служебно, като същият следва да е налице през целия период, в който се води съдебното производство. В конкретната хипотеза, след като жалбоподателят не е собственик на процедирания имот, същият няма активна процесуална легитимация да оспорва издадената Заповед за проект за изменение на Плана за регулация. Единственото лице, легитимирано да инициира съдебно производство по оспорване на процесната Заповед е ЗС Тиролска, за което по делото не са налице данни.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателя не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва издадената Заповед, поради което следва да отмени определението си за насрочване на делото, жалбата се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Предвид изхода на делото, на ответника и ЗС се дължат разноски. Ответникът и ЗС Тиролска не са заявили присъждането на такива, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателя. ЗС Д. Г. Г., К. Г. Г. и Е. Г. Б. претендират сумата от 1250 лева общо, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, при липсата на възражения за прекомерност.

Така мотивиран, и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик , ХІІІ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 12.06.2025г., с което е насрочил делото в открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. З. Т., чрез пълномощниците – адв. Ж. и адв. Ч., срещу Заповед № 142/15.11.2017 г., издадена от кмета на Община Пазарджик.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1289/2024 г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. З. Т. да заплати на Д. Г. Г., К. Г. Г. и Е. Г. Б. сумата от 1250 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.