Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 318
гр. Враца, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 23.09.2021 г. /двадесет и трети септември две
хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 179 по описа на
Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Л.В.С. ***, депозирана чрез * М.М. ***,
против РЕШЕНИЕ № 1012-06-18-4/09.03.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е оставена без уважение жалба вх.
№1012-06-18/19.02.2021г., срещу Разпореждане № **********/30.12.2020
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Сочи се, че неправилно с
потвърденото от ответния орган разпореждане на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ,
издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“, във вр. с § 22ц от ПЗР на
КСО е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
жалбоподателя, считано от дата 07.05.2020 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК № ****/13.05.2020г.
Твърди се, че преди подаването на заявление за освидетелстване от ТЕЛК с вх. № ****/07.05.2020
г., оспорващият е подал предходно заявление с вх. № 823/12.02.2020 г., процедурата
по което е незаконосъобразно прекратена по време на извънредно положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Излагат се съображения,
че неправилно е определена датата, от която се счита отпусната пенсията за
инвалидност на жалбоподателя и следва да се приеме датата по първото входирано
заявление от 12.02.2020 г., като действията на ТЕЛК по прекратяване на
преписката по него са нищожни, поради тежко нарушение на императивни правни
норми. Счита, че неправилно е определен размера на пенсията с намален
коефициент съгласно чл. 70, ал. 11 от КСО, тъй като неправилно е прието от
органа, че лицето е променило осигуряването си по чл. 4б от КСО на 21.10.2020
г., т.е. след датата на която вече е отпусната пенсия с разпореждане № **********/13.07.2020
г. Твърди, че с последното отпуснатата пенсия е в размер на социалната пенсия
за старост и по същество не е за инвалидност, предвид липсата на влязло в сила
експертно решение, установяващо трайно намалена работоспособност на
освидетелстваното лице ***, при което промяната в осигуряването извършена на
21.10.2020 г. се явява преди отпускането на пенсията в действителния и размер. Иска
се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на
преписката за ново разглеждане от компетентния орган със задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
В с.з. оспорващият лично
и чрез упълномощен процесуален представител, * М.М. поддържа жалбата по
подробно изложените в нея съображения.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, редовно
призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
По делото са приети представените с административната
преписка писмени доказателства и допълнително представената от Т.О.з.к.М. „Х.Б.“
– В. Справка с вх. № 1674/14.07.2021 г., относно изхода на производството по
подаденото от оспорващия заявление – декларация за освидетелстване вх. №
823/12.02.2020 г.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, събраните
по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено следното:
Със Заявление вх.№ Ц2112-06-208/19.06.2020
г. в ТП на НОИ – Враца, жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ по Експертно
решение № ****/13.05.2020 г. на Т.з.о.з.к.М.
„Х.Б.“ г.В. с което е …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..,
като освидетелстването е по заявление с вх. № 1679/07.05.2020 г. в ТЕЛК.
Решението на ТЕЛК е обжалвано от Л.С. по реда на чл. 112 от Закона за здравето пред
НЕЛК – София, за което в ТП на НОИ – Враца е получено уведомително писмо рег. №
НЕЛК-ИЗХ-16801/05.06.2020 г., че е образувано административно производство,
което е планирано за разглеждане на 24.08.2020 г.
С Разпореждане № **********/13.07.2020
г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на
основание чл. 98, ал. 7 от КСО на заявителя е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от датата на заявлението за пенсия
- 19.06.2020 г.
С ЕР № ****/31.08.2020 г. НЕЛК – София
се произнася по жалбата, като отменя и връща ЕР № ****/13.05.2020г. на ТЕЛК – ***
за ново освидетелстване в частта за отпускане на помощно средство.
С частично ЕР № ****/07.10.2020 г. Т.з.о.з.к.М.
„Х.Б.“ г.В. разрешава отпускането на акумулаторна инвалидна количка с чужда
помощ и уведомява ТП на НОИ – Враца, че процедурата по освидетелстване по
заявление № 823/12.02.2020 г. е прекратена, а освидетелстването на лицето е по
заявление с вх. № 1679/07.05.2020 г. Това решение на ТЕЛК е влязло в сила на 21.10.2020
г. и е потвърдено от медицинска комисия
към ТП на НОИ – Враца с Решение № 4773/26.11.2020 г.
С Разпореждане № **********/04.12.2020
г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца на
основание чл. 75, ал. 4 от КСО на С. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в минимален размер – 252,34 лева и добавка за чужда
помощ за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на
сто на основание чл. 103 КСО, считано от датата на подаване на заявлението за
освидетелстване - 07.05.2020 г. до 01.05.2021 г. Със същото разпореждане на
основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в първоначално определения размер от 132,74 лева.
С Разпореждане № **********/30.12.2020
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Враца е изменена личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за 95 на сто трайно намалена работоспособност
от 07.05.2020 г. със срок на инвалидността до 01.05.2021 г., като пенсията е
определена в действителен размер по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във вр.
с § 22ц от ПЗР на КСО, а именно: лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 916,87 лева и добавка за чужда помощ в размер на 106,22
лева или обща месечна сума за изплащане в размер на 1023,09 лева. В
разпореждането изрично е отбелязано, че не се зачита периода от 01.03.1995 г.
до 29.02.1996 г. за осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО, тъй като
вносната бележка е с дата 22.10.2020 г., т.е. след датата на която е отпусната
пенсията. Посочено е още, че пенсията е изчислена с намален коефициент, тъй
като жалбоподателят е променил осигуряването си по чл. 4б от КСО на 21.10.2020
г. след като пенсията за инвалидност е отпусната с разпореждане от дата
13.07.2020 г., при което е спазен чл. 70, ал. 11 от КСО.
Разпореждането е връчено лично на С.
на 02.02.2021 г., видно от известието за доставяне /л.77 от делото/, който го е
обжалвал по административен ред пред Директора на ТП на НОИ гр. Враца с жалба
вх.№ 1012-06-18/19.02.2021 г. /л. 87 от делото/.
Във връзка с подадената жалба било
издадено оспореното в настоящото съдебно производство Решение №
1012-06-18-4/09.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което
Разпореждане №**********/30.12.2020
г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Враца е прието за правилно,
законосъобразно и оставено в сила, а жалбата против него е оставена без
уважение.
Делото е основано само на писмени
доказателства, съдържащи се в административната преписка, сред които
кореспонденция с НЕЛК – София и РЗИ – Враца, като е представено и последващо
Разпореждане за изменение на личната пенсия за инвалидност № ********** от
02.02.2021 г., с което е зачетен осигурител стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО за
времето от 01.03.1995 г. до 29.02.1996 г., закупен по вносна бележка от
22.10.2020 г., с представено УП-16 № 14 от 27.10.2020 г., входирано в ТП на НОИ
– Враца под № Ц2112-06-208/28.102020 г. и подадено заявление от С. на 29.01.2021г.
Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като
логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира и основава на тях
фактическите си констатации.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО /решението е получено
лично от оспорващия на 11.03.2021 г. видно от известието за доставяне - стр. 25
от делото, а жалбата против него е предявена на 24.03.2021 г. видно от
пощенското клеймо – л. 20 и регистрирана в ТП на НОИ с вх. №
2103-06-7/26.03.2021 г./ По тези съображения се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество неоснователна.
Оспореното
решение е издадено след надлежно сезиране с жалба, от материално и териториално
компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ТП на НОИ – гр. Враца, в
съответствие с предоставените в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия, поради което
е валиден и допустим административен акт. Обективирано е в писмена форма и
съдържа регламентираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Същото е мотивирано,
като са изложени направените при осъществената контролна дейност фактически и
правни изводи.
Постановено
е след пълно, точно и обективно обсъждане на относимите към спора
обстоятелства, в съответствие с представените доказателства, без да е
игнорирано което и да е от тях и при правилно приложение на материалния закон.
Страните не
спорят по фактите и същите са безпротиворечиво установени от административния
орган. Спорът е относно определянето на началната дата, от която е следвало да
бъде отпусната пенсията за инвалидност, както и следвало ли е същата да бъде
изчислена с намален коефициент, предвид промяната на осигуряването по чл. 4б от КСО от 21.10.2020 г.
Правото на
пенсия е субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при
наличието на определени предпоставки и се упражнява в предвидено в КСО
административно производство с конкретно разписани срокове. Началната дата и
срокът на пенсията за инвалидност са нормативно установени в разпоредбата на
чл. 73, ал. 1 от КСО, съгласно която правото на пенсия за инвалидност се
поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите
преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94.
Същевременно в чл. 94 от КСО са обособени самостоятелни
разпоредби за датата на отпускане на пенсията. Първата от тях касае общо пенсиите
и добавките към тях, като обвързва датата на отпускане на пенсията с определен
срок за подаване на заявлението за пенсиониране от датата на придобиване на
правото на пенсиониране. За отпускането на пенсии за инвалидност, обаче е
регламентиран специален ред за определяне на началната дата, установен с
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Тази разпоредба е специална по отношение
на чл. 94, ал. 1 от КСО и като такава изключва приложението й. Разпоредбата
следва да се приеме за специална и по отношение на чл. 74 от КСО, тъй като
законодателят изрично и в отклонение от общата хипотеза на чл. 94, ал. 1 от КСО
не е обвързал датата на отпускане на пенсията за инвалидност с датата на
придобиване на правото.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО „Пенсия за инвалидност и/или
добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до
териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на
инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда
помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане
на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната
експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.
В настоящия
случай освидетелстването на жалбоподателя е извършено по подадено от него
заявление с вх. № 1679 от 07.05.2020 г. с ЕР № ****/13.05.2020 г. и частично ЕР
№ ****/07.10.2020 г. на Т.з.о.з.к.М. „Х.Б.“ г.В. Относно твърденията на
оспорващия, че е подал заявление за освидетелстване с по-ранна дата -
12.02.2020 г., по делото е представено заявление-декларация с вх. №
823/12.02.2020 г., като от ТЕЛК са уведомили ТП на НОИ - Враца, че процедурата
по освидетелстване по това заявление е прекратена. От постъпилата по делото
Справка от председателя на ТЕЛК се установява, че по първото заявление на С. е
била определена дата за явяване 30.03.2020 г., на която той не се явил, като не
се явил и на определената втора такава дата – 27.04.2020 г., тъй като не е
получил писмото поради промяна на адреса си на местоживеене, което е основание досието
да бъде върнато в РКМЕ и процедурата по освидетелстване да бъде прекратена. По
тази причина жалбоподателят е подал в ТЕЛК – Враца ново заявление-декларация с
вх. № 1679 от 07.05.2020 г., въз основа на което е насрочена нова дата за
освидетелстване – 13.05.2020 г., на която с ЕР на ТЕЛК е определена на С. ****трайно
намалена работоспособност с чужда помощ за срок от една година, считано до
01.05.2021 г. Именно въз основа на това експертно решение и след подадено от
жалбоподателя заявление на 19.06.2020 г., ръководителят на „ПО“ към ТП на НОИ –
Враца с Разпореждане № **********/13.07.2020 г. е отпуснал пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост по
чл. 98, ал. 7, тъй като ЕР на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК от С. по реда на чл.
112 от Закона за здравето. Липсата на експертно решение по първото входирано в
ТЕЛК – Враца заявление от 12.02.2020 г., поради прекратяване на процедурата по
освидетелстване, поставя в невъзможност ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Враца да прецени правото на пенсия за инвалидност на жалбоподателя, поради
което правилно пенсията е отпусната по първото изготвено ЕР от 13.05.2020 г.,
макар и оспорено по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Именно оспорването е
основанието да бъде приложен чл. 98, ал. 7 от КСО и с Разпореждането от
13.07.2020 г., пенсията да е отпусната в размер на социалната пенсия за
старост до влизане в сила на обжалваното решение на органите на медицинската
експертиза.
Доводите на
оспорващия, че действията на ТЕЛК по прекратяване на преписката по заявление на
12.02.2020 г. са нищожни и не пораждат правни последици не намират подкрепа в
представените по делото доказателства. Този извод не се променя и от
обстоятелството, че С. е оспорил тези действия пред НЕЛК – София с копие до Министър-председателя
на Р. България, Директора на РЗИ – Враца, Директора на МБАЛ – Враца, Министъра
на здравеопазването и Омбудсмана на Р. България. От изброените органи
единствените компетентни да се произнесат по казуса НЕЛК – София и РЗИ – Враца не
са го сторили, а липсват доказателства решението на НЕЛК да е обжалвано пред
административния съд. Докато в отделен процес един административен акт не бъде
обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва
да бъде зачитан. В настоящото производство съдът не може да извърши инцидентен
контрол, тъй като допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно
съединяване на жалби срещу различни административни актове, издадени от
различни органи при участието в процеса само на административния орган, издал
един от тях.
Неоснователни
са и доводите на оспорващия, че с потвърденото от ответния орган разпореждане
неправилно пенсията е изчислена с намален индивидуален коефициент в нарушение
чл. 70, ал. 11 от КСО, тъй като промяната в осигуряването по чл. 4б от КСО е
извършена преди определянето на действителния ѝ размер, а с
Разпореждането от 13.07.2020 г. отпуснатата пенсия по същество не е пенсия за
инвалидност, предвид липсата на влязло в сила експертно решение на ТЕЛК и същата
е в размер на социалната пенсия за старост.
Съгласно
чл. 70, ал. 11 КСО осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният
коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., не се намалява, когато към
датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с
променено осигуряване по чл. 4б.
Пенсията за
инвалидност поради общо заболяване е отпусната на С. по подадено от него
заявление № Ц2112-06-18/19.06.2020 г., с Разпореждане №
**********/13.07.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Враца, въз основа
на ЕР № 1654/13.05.2020 г. Именно защото ЕР на ТЕЛК е обжалвано по реда на чл.
112 от Закона за здравето, пенсията е отпусната при условията на чл. 98, ал. 7
от КСО, съгласно който до
влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение
на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява
пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Законодателната
идея е нуждаещото се лице да не остава без средства докато трае процесът по
обжалването, но това не променя вида и характера на отпуснатата пенсия, която
си остава пенсия за инвалидност поради общо заболяване и това е основанието на
което е отпусната.
Видно от
справката на НАП жалбоподателят С. е подал заявление за избор на промяна на
осигуряването по чл. 4б от КСО на 21.10.2020 г. със заявление вх. № 065432003174606/21.10.2020,
постъпило в ТП на НОИ с вх.№ Ц2112-06-208/5 от 26.10.2020 г., т.е. след като
пенсията му за инвалидност вече е отпусната с Разпореждането от 13.07.2020 г.,
макар и в минимален размер. В никоя от цитираните от оспорващия разпоредби на
КСО законодателят не предвижда индивидуална пенсия за инвалидност да се счита
само тази, която е отпусната в действителен размер.
Частично ЕР
на ТЕЛК № ***/07.10.2020 г., издадено по повод ЕР на НЕЛК № ****/31.08.2020 г.,
с което е определена ***********************************е влязло в сила на
21.10.2020 г. и е потвърдено от медицинска комисия при ТП на НОИ гр. Враца с
Решение №4773/26.11.2020 г. /стр. 38 от делото/.
След
влизането му в сила на основание чл. 74, ал. 1 от КСО с Разпореждане № **********/04.12.2020
г. на С. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален
размер съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, като съобразно чл. 70, ал. 12 от КСО правилно
е приложен чл. 10, ал. 2 от Закона за бюджета държавното обществено осигуряване
/ЗБДОО/, според който от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. минималният размер е
250 лева. Съгласно чл. 75, ал. 4, размерът на пенсията за инвалидност поради
общо заболяване за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане над 90 на сто е 115 на сто от минималния размер по чл.
70, ал. 12, поради което правилно в Разпореждането от 04.12.2020 г. на
жалбоподателя е определен размер на пенсията – 252,34 лева, считано от
07.05.2020 г. – датата на заявлението за освидетелстване. Правилно е приложен и
чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, като първоначално отпуснатата пенсия в размер на
132,74 лева е спряна, тъй като е в по-неблагоприятен за С. размер.
Предвид
изложеното липсва идентичност на отпуснатите с Разпореждане от 13.07.02020 г. и
Разпореждане от 04.12.2020 г. пенсии за инвалидност, каквито твърдения са
изложени в жалбата. Двете пенсии са отпуснати на отделни правни основания, след
настъпването на различни юридически факти.
В
действителен размер пенсията за инвалидност поради общо заболяване е определена
с Разпореждане № **********/30.12.2020 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
„д“ от КСО във вр. с §22ц от ПЗР на КСО, което е обжалвано от С. пред ответния
орган. В това разпореждане изрично е посочено, че не се зачита периода от
01.03.1995 г. до 29.02.1996 г. за осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО,
тъй като вносната бележка, че С. е закупил този стаж е от дата 22.10.2020 г., с
представено Удостоверение УП -16 № 14 от 27.10.2020 г., входирано в ТП на НОИ
гр. Враца с вх. № Ц2112-06-208/28.10.2020 г., т.е. след началната дата на която
е отпусната пенсията – 07.05.2020 г. В съответствие с изискванията на чл. 94 КСО и на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“, този осигурителен стаж е
зачетен от датата на подаване на заявление с вх. № 2121-06-07 от 29.01.2021 г. с Разпореждане №**********/02.02.2021 г., на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ гр. Враца е изменена личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, като считано от 29.01.2021
г. тя е в размер на 938,23 лева, добавка за чужда помощ в размер на 106.22 лева
или обща месечна сума за изплащане в размер на 1044,45 лева.
В заключение съдът счита, че решението
и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в рамките
на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща
изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания. В хода на
административното производство са били изследвани и изяснени относимите факти,
като направените изводи са обосновани на събраните в хода на административното
производство писмени доказателства, при правилно приложение на релевантните
правни норми и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Враца
за правилно и законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски е неоснователна
и такива не му се дължат.
От страна на ответника такива не са
претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 172
от АПК, Административен съд - Враца,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.С.,
против Решение № 1012-06-18-4/09.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с
което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/30.12.2020
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: