Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 29.07.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав
на 17 юли 2020 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
Н. ИВАНОВ
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Ж.Илиев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 152
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК.
С Присъда №
119/04.11.2019 г. постановена по НОХД № 488/2019 г. по описа на РС-Ямбол, подс.Н.Д.К.
е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 20.20 ч.,
по път 536, в посока от с. ****, обл. ***** към гр. Ямбол, до входа на база на
„Д.“ ЕООД - гр. *****, при управление на моторно превозно средство - товарна
композиция от влекач „***“ с рег. №******* и прикачено към него полуремарке с
рег.№ ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 94,
ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което е настъпил удар с л.а. „*****“ с рег. № *******,
управляван от А.Л.Т. *** и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на повече от едно лице: на А.Л.Т. *** и на Е.Н.Т. ***, както и значителни
имуществени вреди - по л.а. „****** ******“ с рег. № *******, собственост на А.Л.Т.
***, в размер на 6900 лв., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, бук.
„А“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, бук. „Б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода,
което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от изтърпяване за
срок от три години.
С присъдата, на осн.чл.343г от НК
подс.К. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
С присъдата, подсъдимият Н.К. е
признат за невиновен в това при извършване на инкриминираното деяние да е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал. 1, т. 1 и чл. 73 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по това обвинение.
Подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 1246,37 лева в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Ямбол, както и сумата в размер
на 1407,17 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв.В.К. ***, в качеството й на защитник на
подсъдимия Н.Д.К., както и въззивна жалба от адв.К.Л. от ***, в качеството й на
повереник на частните обвинители Е.Т. и А.Т..
В жалбата на
защитника и в допълнението към нея се релевират доводи за необоснованост и
неправилност на присъдата като постановена при съществено нарушение на
материалния и процесуалния наказателен закон, както и за явна несправедливост
на същата. Искането в жалбата на защитника и в допълнението към нея е
въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се претендира
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.К. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение или изменение на
присъдата чрез намаляване размера на наложените на подс.Н.К. наказания.
В жалбата на повереника на частните
обвинители се навеждат доводи за явна несправедливост на постановената присъда.
Искането във въззивната жалба на повереника е въззивният съд да измени
присъдата като увеличи наказанието лишаване от свобода от една година и шест
месеца на четири години, което да бъде изтърпяно ефективно, а наказанието
лишаване от право да управлява МПС от една година и шест месеца - на три
години. Искането се аргументира със становището на повереника, че за
настъпилото ПТП изключителна вина има подс.К..
Участващият в съдебно заседание
прокурор при ОП-Ямбол излага становище за правилност, обоснованост и
справедливост на постановената присъда, поради което моли същата да бъде
потвърдена.
Въззивниците - частни обвинители Е.Т.
и А.Т., както и техният повереник - адв.Л., не се явяват в съдебно заседание. С
депозираното по делото от частния обвинител Е.Т. писмено становище се поддържа
изцяло подадената от повереника въззивна жалба, като се акцентира на
твърдението за липса на вина у частния обвинител А.Т. за настъпване на
процесното ПТП, респ. за това, че вина за произшествието има изцяло подсъдимия.
В съдебно заседание въззивникът – подсъдим
Н.К. участва лично и с упълномощен защитник – адвокат от АК-*****. Последните оспорват
основателността на депозираната от повереника на частните обвинители въззивна
жалба и поддържат депозираната от защитника въззивна жалба, като молят въззивния
съд да я уважи по изложените в нея и в допълнението към нея съображения.
Въззивната инстанция, след като се
запозна с постъпилите въззивни жалби, изслуша страните в съдебно заседание и
извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл.314, ал.1 от НК намира
следното:
Присъдата - предмет на настоящата
въззивна проверка, е постановена след връщане на делото от ОС-Ямбол за ново
разглеждане от друг състав на РС-Ямбол, поради допуснати при първото
разглеждане отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. За да
върне делото за ново разглеждане, окръжният съд е констатирал като съществени
нарушения на процесуалните правила това, че при провеждането на
първоинстанционното производство на въззивника Н.К., в качеството му на
подсъдим не е била дадена възможност да
се изказва последен, каквото право същия има съгласно разпоредбата на чл.55
ал.1 от НПК, както и на последна дума, каквото право има съгласно разпоредбата
на чл.55 ал.3 от НПК въпреки, че е участвал в съдебното производство и е
присъствал в съдебната зала към този момент. В мотивите на отменителното си
решение въззивният съд е посочил ясно, че правото да се изказва последен и това
на последна дума са основни права на подсъдимия в наказателния процес, като
правото му да се изказва последен се явява гаранция за възможността му да се
защити от всяко релевантно за процеса действие касателно както събиране на
доказателства по делото, така и на направените правни изводи въз основа на тях,
а в последната си дума изразява окончателното си отношение към обвинението. Въззивният
съд е посочил също, че осигуряването на осъществяването на тези права на
подсъдимия от страна на съда е законово регламентирано в разпоредбите съответно
на чл.291 ал.2 и чл.297 ал.1 от НПК, които са императивни такива.
Настоящата инстанция констатира,
че районният съд при второто разглеждане на делото отново не е спазил
изискването на разпоредбата на чл.291 ал.2 от НПК като отново при провеждането
на първоинстанционното производство на подсъдимият Н.Д.К. не е била дадена
възможност да се изказва последен. По този начин е било съществено нарушено
процесуалното право на подс.К. да участва в производството. В резултат, при второто
по ред първоинстанционно разглеждане на делото отново е допуснато съществено
процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което налага отмяна на
оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Допуснатото от първоинстанционният съд процесуално нарушение не може да
бъде отстранено от въззивната съдебна инстанция, тъй като това би означавало
самата тя да игнорира принципите на съдебния контрол и да си препише правомощия
надхвърлящи обема и същността на въззивната проверка.
При обсъждане на въпросите по чл.335 от НПК съдът
взе предвид предписаната забрана по чл.335, ал.3 от НПК, съгласно която, когато
са налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК, въззивният съд не връща
делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Въззивният съд прие, че
абсолютните процесуални нарушения посочени в чл. 348, ал.
3, т.1-4 от НПК, каквото без съмнение е и настоящото, следва да бъде
изключено от приложението на цитираната норма по чл.335, ал.3 от НПК, защото
противното би означавало да се игнорира принципа на осъществяването на правораздаването
в страната в съответствие със закона и правилата предвидени в НПК, за сметка на
бързото правораздаване. Целта на нормата, ограничаваща възможността въззивната
инстанция да връща делото на първоинстанционния съд повече от един път, е не
само постигане на процесуална икономия и решаване на делото в разумни срокове,
но и гарантиране съблюдаването на правата на страните и от двете съдебни
инстанции при разглеждане и решаване на делата. Не може да се поддържа, че
както и да процедира решаващият съд при новото разглеждане, присъдата му не
може да се отмени поради процесуални нарушения, единствено защото е произнесена
като втора по ред по същото дело. Не следва и да се приема, че разпоредбата на чл.335,
ал.3 от НПК предоставя възможност на втората инстанция да реши делото по
същество, въпреки, че не разполага с валиден съдебен акт от първата инстанция,
като се абстрахира от допуснато абсолютно нарушение на процесуалните правила,
каквото е постановяване на присъдата при нарушено право на подсъдимия да се
изказва последен при съдебните прения, респ. да участва в производството. Разпоредбата би следвало да се прилага тогава, когато допуснатите от
първата инстанция нарушения са такива, че е възможно тяхното отстраняване чрез
законосъобразно повтаряне на опороченото действие, но не и тогава, когато
присъдата е постановена в нарушение на закона. Ако въззивният съд предприеме
такава процесуална активност, замествайки първата инстанция, това не би
отговорило на смисъла на установения в НПК инстанционен модел на разглеждането
на делата. Това означава, че коментираното процесуално нарушение не е
отстранимо от окръжния съд, а за отстраняването му следва да се проведе поредно
първоинстанционно разглеждане на делото. Изцяло в този смисъл са Решение № 357 на САС по ВНОХД № 1345/2016
г., Решение № 451 на САС по ВНОХД №
60/2012 г., Решение № 136 от 31.05.2016
г. на ПАС по ВНОХД № 243/2016 г. и др.
Поради изложеното, въззивният съд
намира, че не следва да обсъжда наведените от страните доводи свързани с
обоснованост и правилност на присъдата, поради наличие на основания по чл.335,
ал.2 от вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, с оглед на което Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 119/04.11.2019
г. постановена по НОХД № 488/2019 г. по описа на РС-Ямбол и ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на този съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.