Р
Е Ш Е
Н И Е № 260125
Град Несебър, 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1025/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.286, ал.1
от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Н и Н Т.Л.” АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, Цариградско шосе – изхода на Пловдив, база
МАН Сервиз, община Родопи, община Пловдив, представлявано от С.М.М., твърди, че
с ответника „С.1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Х.Г., се
намират в търговски взаимоотношения по повод заявка за транспорт от
20.10.2017г., подадена от ответника до ищеца, а транспортът е осъществен с
автомобил с рег.№ ***като стоката е MDEA /N-Methyldietanolamine/ - 24 тона,
доставена е на 01.11.2017г. на получателя Лукойл Нефтохим Бургас, получена е
без бележки и възражения. Изпращач на товара е Л.Т. ООД, а товарния пункт Гент,
Белгия. Договореното навло в заявката е 3 300 евро без ДДС, а като платец
е посочен “С.1” ЕООД. Ищецът-превозвач е издал фактура № ********** /
24.10.2017г. на стойност 7 745,09 лева
с включен ДДС, която е следвало да бъде заплатена в срок до 24.11.2017г. – 30
дни след издаване на фактурата и ЧМР според уговореното в заявката. Ответникът
не е извършил плащане на уговорения падеж, поради което след посочената дата е
изпаднал в забава. Той е извършил частично плащане по нея като на 17.01.2018г.
е заплатил на ищеца сумата в размер на 3 000 лева. Върху цялата сума по
главницата ответникът дължи мораторната лихва в размер на 118,32 лева за
периода от 24.11.2018г. до 17.01.2018г., върху неплатения остатък той дължи
мораторна лихва в размер на 1 183,64 лева за периода от 17.01.2018г. до
02.07.2020г. За дължимите суми ищеца е подал на 02.07.2020г заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 489/2020г. по описа на Несебърския районен съд. Ищецът моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата в размер на 4 745,09 лева, представляваща неплатен остатък от
главница, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 1 301,96 лева, представляваща
общия размер на мораторната лихва. Претендира разноски по настоящото дело,
както и тези, направени в заповедното производство.
В отговора на исковата молба ответникът
заявява, че искът е основателен и признава същия. Като причини за неплащане на
сумата, която не се оспорва от него, посочва въведеното извънредно положение и непредвидимата
икономическа ситуация. Заявява, че с ищеца са в процес на преговори за
сключване на споразумение за разсрочено плащане на задължението. Моли
разноските, направени от ищеца, да останат за негова (на ищеца) сметка тъй като
не е оспорвал дължимата сума.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. С отделна молба заявява, че подържа предявения иск и моли
същия да бъде уважен като основателен и доказан по размер, както и да му бъдат
присъдени разноски по делото, които ответникът да му заплати.
Ответникът не се представлява в
съдебно заседание нито от законен, нито от процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2017г. „С.1“ ЕООД е приел да извърши международен превоз
на MDEA
/N-Methyldietanolamine/ - 24 тона, от
Гент, Белгия, където стоката е следвало да се натовари и да бъде доставена до
„ЛУКОИЛ НЕФТОХИМ“ АД, Братовски портал, Бургас – място на разтоварване.
За целта „С.1“ ЕООД е изпратил по
електронен път до „Н и Н Т.Л.“ АД заявка за транспорт, в която е посочен рег.№
на автомобила, к който да се извърши превоза на стоката, като е потвърдено и
договореното навло от 3 300 евро без ДДС, което да се изплати до 30 дни
след CMR и фактура.
След като по този начин на
20.10.2017г. е бил сключен договор за превод, в изпълнение на поетите
задължения по него, „Н и Н Т.Л.“ АД е натоварил същия ден стоката от адреса на
изпращача по международния договор за превоз в Белгия и е превозил стоката до
предназначеното място – „Лукойл Нефтофхим Бургас“ АД. При натоварването на
стоката изпращачът е попълнил в Белгия международната товарителница, в която
освен изпращача и получателя на стоката и вида и качеството на товара, като
превозвач е посочен „Н и Н Т.Л.“ АД, и която товарителница е подписана от
изпращача и от посочения в нея превозвач; не е посочена стойността на наложения
платеж, който трябва да бъде събран при доставянето на товара. След
превозването на стоката от страна на ищеца, тя е била разтоварена в град
Бургас. От страна на получателя и от страна на ответника не е имало възражения
при предаването на стоката за липси и повреди. Представителят на ищцовото
дружество, извършил превоза, е предал заедно с товара и екземпляр от
товарителницата, който е пътувал със стокана, а в екземпляра от
товарителнитцата, който е бил предадев в Булгия на превозвача, представител на
„ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС“ АД е удостоверил
с подписа и печата на дружеството, че е получил стоката. За уговореното в
заявката-договор навло (превозна цена) управителят на ищцовото дружество е
издал фактура № ********** / 24.10.2017г. за сумата в размер на 7 745,09
лева с включен ДДС (6454,24 лева без ДДС). На 17.01.2018г. ответникът е
заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 3 000 лева като е превел
сумата по анковата сметка на ищеца, което плащане ответникът е заявил, че
извършва като задължение по посочената фактура.
За неплатения остатък от
фактурата ищецат, в къчеството му на заявител, е подал на 01.07.2020г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 489/2020г. по описа на Несебърския районен
съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 223/03.07.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, посилата на която длъжникът „С.1“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мирослав
Голев, следва да заплати на „Н и Н Т.Л.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, община Пловдив, представлявано от Стоянка Михайлова, сумата от
4 745,09 лева с ДДС – главница, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на подаване на заявлението – 02.07.2020г., до окончателното
изплащане; сумата от 1 301,96 лева – мораторна лихва за забава за периода
от 24.11.2017г. до 02.07.2020г., както и сумата от 570,94 лева, представляваща
разноски, от които 120,94 лева – държавна такса, и 450 лева – адвокатско
възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът по нея е
подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Заявителят е бил уведомен за
подаденото възражение, като съобщението за това е получено от него на
07.10.2020г.
Искът по чл.422 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящото дело, е предявен на 06.11.2020г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Извършването на автомобилен
превоз в международно съобщение, т.е. когато мястото на приемане на стоката за
превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави, се
подчинява на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR). За да бъде даден правен субект превозвач
по смисъла на Конвенцията, не е необходимо фактически да е изпълнил каквато и
да е част от превоза. Няма забрана същият да възложи извършването на целия
поръчан му превоз, респ. на част от него, на трето лице.
Наличните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извода, че
ответникът по делото е възложил на ищеца извършването на превоза от Белгия,
Гент, до България, Бургас. Същевременно стоката е била предмет на договор между
трети лица. По делото не се доказа наличието на договорни отношения било по
спедиционен договор, било по договор за превоз между ответника и дружеството
изпращач – „Л.Т.“ ООД, а оттам и с получателя на стоката в България.
Според чл.9, § 1 от Конвенцията CMR товарителницата удостоверява условията на
договора и получаването на стоката от превозвача до доказване на противното.
Товарителницата няма конститутивно значение и не е условие за действителност на
договора за международен автомобилен превоз. Този договор е консесуален и
неформален, като за сключването му е необходимо наличието на насрещни съвпадащи
се волеизявления на страните по него относно съществените му елементи –
превозваните товари и навлото. Чрез действието на посочената по-горе оборима
презумпция ответникът иска да обоснове задължението на ищеца да превози стоката
от Белгия до България, доколкото същият с получаването на стоката и
товарителницата е станал страна по превозния договор, съгласно условията,
посочени в нея. Товарителницата обаче не представлява самия договор за превоз,
а е доказателствено средство за сключването му. Правнорелевантен за субектите
на превозното отношение е действително сключения договор за превоз и
постигнатите между тях договорки.
Единствено в хипотезата на превоз,
извършван от последователни превозвачи по смисъла на чл.34 от Конвенция CMR, с приемането на стока и товарителницата,
вторият и следващите превозвачи стават страна по договора за превоз, при
условията, посочени в нея. По този начин по силата на закона се създава договор
между фактическия превозвач и товародателя, респ. получателя на товара, като
всеки последващ превозвач поема отговорност за изпълнението на цялата превозна
операция. Извършването на превоз от последователни превозвачи предполага
сключването на един или няколко подизпълнителни договори за превоз, но по
аргумент на чл.3 от Конвенция CMR, същият възниква само ако
възложителят на последващия превоз, т.е. първият превозвач, запазва и действа в
качеството си на такъв, т.е. възложил е превоза от свое име и за своя сметка.
По този начин, от една страна за
товародателя „Л.Т.“ ООД, „Н и Н Т.Л.“ да се явява превозвач – страна по
сключения между тях договор за превоз, според който превозвачът е поел
задължението да извърши превоз на стоката до България. Тъй като не се установи
по делото „С.1“ ЕООД да е договарял с товародателя, не може да се приеме, че
той е имал качеството на превозвач и е извършвал част от превоза с участието на
друг превозвач – „Н и Н Т.Л.“ АД. От друга страна обаче, „Н и Н Т.Л.“ АД е
извършил превоза на стоката от Белгия до Бургас, България в изпълнение на
поетите към ответника „С.1“ ЕООД задължения по сключения между тях договор за
превоз от 18.10.2017г. По делото не се установи и ответникът да е възложил на
ищеца процесния превоз в качеството на спедитор по същински спедиционен
договор, а такава хипотеза не се урежда от правилата на Конвенция CMR и относно нея не намира приложение
разпоредбите, касаещи последователните превозвачи.
За основателността на предявения от
ищеца иск, същият следваше да докаже наличието на валиден договор за
международен автомобилен превоз, сключен с ответника, по който ищецът има
качеството на превозвач, както и своята изправност като превозвач (изпълнение
на задължението за превозване на товара). Съгласно чл.386, ал.1, предл. първо
от ТЗ основно задължение на превозвача е да извърши превоза, което фактически
включва явяване на посочения адрес на товарене за да получи товара, обект на
превоза, и предоставяне на превозното средство на разположение на товародателя
за целите на натоварването, докато последното бъде извършено. По описания начин
(явяване на посочения адрес на товарене: TAMINCO BVBA /ESTMAN CHEMICAL CO/ zeeschipstraat 120 B-9000 Gent, с превозно средство с рег.№ РВ 5702 АВ / РВ
2825 ЕВ и натоварването от него на 24 тона MDEA /N-Methyldietanolamine/ и превоза на тази стока до
град Бургас, Братовски портал, се доказа изпълнение на поетите от ищеца
задължения по заявка-договор за транспорт от 18.10.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.367
от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да
превози до определено място лице, багаж или товар. От горното става ясно, че
двете основни насрещни престации, дължими от страните по сключения договор за
превоз, са: извършване на превоз от страна на превозвача и изплащане на
възнаграждението от страна на възложителя по договора. Следователно с
подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното
приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен
превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на
възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от
страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз
(Решение № 135/05.10.2011г. на ВКС по търг. Дело № 1103/2010г. II т.о.). Не само сключването на договора, но и
точното изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца-превозвач, се
признава и потвърждава от страна на ответника, като това освен с отговора на
исковата молба, е направено и след като е изплатил на ищеца-превозвач част от
сумата по издадената от последния фактура № ********** / 24.10.2017г., а именно
3 300 евро, чиято левова равностойност без ДДС е 6 454,24 лева,
предложена от самия ответник – възложител на превоза от Гент, Белгия до Бургас,
България. Получателят на товара е приел стоката, което се установява от
товарителницата (CMR), екземпляр от която му е бил предаден от
ищеца заедно със стоката, с печат и подпис на негов представител. Тези
обстоятелства, наред с факта на осъществено в полза на ищеца частично плащане
по издадената от ищеца фактура, в съвкупността си обосновават извод както за
сключване на договора между страните с конкретни негови параметри, но и за
точното изпълнение на поетите от ищеца задължения. При това положение
възложителят на товара дължи неплатения остатък от договореното възнаграждение
за извършения превоз.
От изложеното следва, че
предявеният иск е основателен и доказан, включително и по размер, и като такъв
следва да бъде уважен изцяло, включващ главницата, законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението, както и мораторната лихва в доказания й
размер от 1 301,96 лева, начислена за периода от 24.11.2017г. до
01.07.2020г.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в общ размер на 1 070,94 лева, включваща
платена държавна такса в размер на 120,94 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лева. Тези направени от ищеца разноски не следва
да останат за негова сметка, както настоява ответника, тъй като в случая не са
налице в кумулативна наличност двете предпоставки, предвидени в чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед, че с поведението именно ответникът е дал повод за завеждане на
иска. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от последния разноски по делото.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за доказани в пълния им размер от 570,94 лева – 120,94 лева платена
държавна такса и 450 лева платено адвокатско възнаграждение, която сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
На ответника не се дължат разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, а поради липса на изрично искане, съдът не
следва да се произнася по въпроса за тяхната дължимост или недължимост.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „С.1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.Х.Г., че
ДЪЛЖИ на „Н и Н Т.Л.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
Цариградско шосе – изхода на Пловдив, база МАН Сервиз, община Родопи, община
Пловдив, представлявано от С.М.М., сумата в размер на 4 745,09 лв. (четири хиляди седемстотин четиридесет и пет лева
и 09 ст.), представляваща неизплатена част
от парично задължение по договор за превоз от 18.10.2017г. в общ размер на
7 745,09 лева с включен ДДС, за която сума е издадена фактура № **********
/ 24.10.2017г., ведно със законната
лихва върху присъдената главница, смитано от 02.07.2020г. до окончателното
й изплащане, и сумата в размер на 1 301,96
лв. (хиляда триста и един лева и 96 ст.), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 24.11.2017г. до 01.07.2020г., за които суми е издадена
Заповед № 223 от 03.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 489/2020г. по описа на
Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА „С.1” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала М.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Н и Н Т.Л.” АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, Цариградско шосе – изхода на Пловдив, база
МАН Сервиз, община Родопи, община Пловдив, представлявано от С.М.М., сумата в
размер на 570,94 лв. (петстотин и
седемдесет лева и 94 ст.), представляваща общ размер на направените разноски в
заповедното производство, развило се по ч.гр.д.№ 489/2020г. по описа на
Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА „С.1” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала М.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Н и Н Т.Л.” АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, Цариградско шосе – изхода на Пловдив, база
МАН Сервиз, община Родопи, община Пловдив, представлявано от С.М.М., сумата в
размер на 1 070,94 лв. (хиляда
и седемдесет лева и 94 ст.), представляваща общ размер на направените в
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: