№ 57
гр. Стара Загора, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СОНЯ ХР. КАМЕНОВА
Членове:ИВА Н. СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА Д. СТОЯНОВА
при участието на секретаря И.Г.Г.
в присъствието на прокурора П. Г. Г. Н. Н.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Д. СТОЯНОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225500601012 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 63 от 18.10.2022 г., постановена по НОХД № 868/2022
г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимия И. Н. Г. е признат за
виновен в това, че на 29.06.2022 г., около 03.40 часа в гр. Гурково, обл. Стара
Загора, по ул. „Младост“ в югоизточния край на града в посока юг-север е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ровър 45“ с
рег. № РВ 8087 РС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,
а именно 1.47 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Drager Alkotest 7510“ със сериен номер ARDN 0023, поради което и на
основание чл. 343б, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на една година „лишаване от
свобода“ при първоначален „общ“ режим, което наказание на основание
чл.58а, ал.1 от НК е намалено с една трета на осем месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер от 200,00 лева.
В срока по чл. 319 от НПК срещу посочената присъда е подадена
въззивна жалба от подсъдимия И. Н. Г. чрез защитника му адв. Ф. Г..
1
В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и явна несправедливост на присъдата. Прави се искане за
отмяна на обжалваната присъда.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия И. Н. Г.,
лично и от защитника му адв. Ф. Г.. В хода на съдебните прения се развиват
съображения от защитника единствено по отношение на оплакването за
несправедливост на наказанието. Според защитника са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подзащитният му Г. обстоятелства, които не са
отчетени от районния съд при индивидуализацията на наказанието „лишаване
от свобода“. В тази връзка, пледира за изменение на присъдата в частта на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, което моли да бъде
определено с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в минималния размер
предвиден в общата част на НК.
Становището на представителят на Окръжна прокуратура - Стара
Загора е, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована,
и следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите
основания във въззивната жалба, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда
на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Г.
е направил пълно признание на фактите и обстоятелствата, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират други доказателства, а да се ползват събраните в хода на досъдебното
производство.
С оглед на изложеното и след като първоинстанционният съд е
установил, че самопризнанието на подсъдимия Г. се подкрепя и кореспондира
на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Д.Й., М.С., К.С., К.А., П.К. и Б.Е., които се
подкрепят от писмените доказателства - АУАН с бл. № 464839 от 29.06.2022
г., талон за изследване с № 120527 от 29.06.2022 г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози, протокол за предупреждение,
извлечение от паметта на „Drager Alkotest 7510“ със сериен номер ARDN
2
0023, справка за нарушител /водач, справка за съдимост, характеристична
справка и декларация за СМПИС, е приел фактическата обстановка по делото
такава, каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед характера на производството по делото и доколкото няма
спор по фактите, установените по делото факти и обстоятелства не следва да
бъдат преповтаряни, тъй като въззивният съд споделя възприетата от
районния съд фактология, която е обоснована – съответства на
самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства.
Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че
подсъдимият И. Н. Г. с извършеното от него деяние, от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, като на 29.06.2022 г., около 03.40 часа в гр. Гурково, обл. Стара Загора,
по ул. „Младост“ в югоизточния край на града в посока юг-север е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ровър 45“ с рег. № РВ
8087 РС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
1.47 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Drager
Alkotest 7510“, със сериен номер ARDN 0023.
По оплакванията във въззивната жалба за несправедливост на
присъдата:
За извършеното от подсъдимия Г. престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и „глоба“
от 200 до 1000 лева.
Районният съд, след като е отчел наличието на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства на основание чл.343б, ал.1 от НК,
във вр. с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК е
индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година,
което е намалил с 1/3 заради направеното от подсъдимия И. Г. самопризнание,
като му е наложил осем месеца, при първоначален „Общ“ режим.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
първоинстанционният съд е отчел добрите характеристични данни на
подсъдимия и направените от него признания, а като отегчаващо –
обремененото му съдебно минало.
Посочените смекчаващи и отегчаващо отговорността обстоятелства
3
правилно са отчетени от районният съд. Налице е отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като видно от справката за съдимост на подсъдимия Г.,
същият е осъждан на два пъти, като по отношение на първото му осъждане –
това по НОХД № 4/2014 г. по описа на РС – Казанлък е настъпила
реабилитация по право, а по отношение на второто му осъждане - по НОХД
№ 938/2018 г. по описа на РС – Казанлък, Г., на лишаване от свобода за срок
от 10 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в
сила на определението на 23.08.2018 г. няма постановена съдебна
реабилитация поради липсата на основания за това, тъй като настоящото
деяние е извършено на 29.06.2022 г.. Правилно са отчетени добрите
характеристични данни, изводими от изготвената за подсъдимия
характеристична справка като смекчаващо отговорността обстоятелство, а
така също и направените от него признания с уточнение, че следва да се имат
предвид признанията от досъдебната фаза, доколкото тези от съдебната фаза
са основание за по-леката му наказателна отговорност.
Въззивният съд счита, че от изложените от адв. Г. обстоятелства,
които счита за смекчаващи отговорността на неговия подзащитен,
основателно се явява това, че И. Г. полага грижи за семейството си /при все,
че не е доказал с необходимите писмени доказателства броя и числеността на
същото/. Това смекчаващо отговорността обстоятелство действително не е
отчетено от районния съд при индивидуализацията на наказанието, но това не
дава отражение върху размера на отмереното наказание „лишаване от
свобода“, тъй като е налице и едно отегчаващо отговорността на подсъдимия
Г. обстоятелство, което също така не е взето предвид. Установено по делото е,
че подсъдимият Г. освен, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, е и
неправоспособен водач на МПС /видно от справката за нарушител/водач и
предвид факта на липсата на образование/. Наред с това налице са данни по
делото, че без да е правоспособен, подсъдимият Г. е управлявал МПС не само
на инкриминираната дата /видно от същата справка за нарушител/водач/, като
дори си е купил автомобил.
Въззивният съд, като отчете гореизложеното намира, че е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но тъй като са налице и
отегчаващи такива първоинстанционният съд дори в случая е проявил
снизхождение. Тъй като по делото липсва протест, въззивният съд е
възпрепятстван да упражни пълномощията си по чл.334, т.3, вр. ч.337, ал.2,
4
т.1 от НПК – като увеличи наложеното на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода“.
Съдът намира, че в случая не са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито пък е налице
изключително такова, поради което първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно, при условията на чл.373, ал.2 от НПК е определил
наказанието „лишаване от свобода“ с приложение на чл.58а, ал.1, във вр. с
чл.54 от НК. Тъй като по отношение на подсъдимия Г. не са налице
основанията по чл.66, ал.1 от НК поради предишното му осъждане,
законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен
първоначален „Общ“ режим за изтърпяването му.
Кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба“ е определено
в минималния предвиден от закона размер от 200 лева, като е отчетено
затрудненото имотно положение на подсъдимия.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че наложените на
подсъдимия с обжалваната присъда наказания „лишаване от свобода“ и
„глоба“ като съответни на степента на обществена опасност на деянието и
дееца се явяват справедливи.
Предвид гореизложените съображения, съдът намери подадената
въззивна жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се
установиха основания за отмяната или изменението му, на основание чл.334,
т.6 и чл.338 от НПК прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63 от 18.10.2022 г., постановена по
НОХД № 868/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6