№ 120
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600266 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият Г. К. К. се явява лично с адв. З.К. и адв.
К.Б., редовно упълномощени от по-рано.
Жалбоподателят – гражданският ищец и частен обвинител Н. В. Й.,
действаща лично и със съгласието на законния си представител ИВ. ИЛ. Т., не
се явява, редовно призована.
За нея се явява адв. Р.Д., назначена за особен представител в хода на
първоинстанционното производство.
Жалбоподателят - гражданският ищец и частен обвинител В. К. К.,
действаща лично и със съгласието на законния си представител М.Д. Т.-К., не
се явява, редовно призована.
За нея се явява нейният повереник адв.Н.С., който представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие по делото.
Жалбоподателят - гражданският ищец и частен обвинител А. Д. БР.,
действаща чрез законния си представител и нейна майка АЛ. В. В., не се
1
явява, редовно призована.
За нея се явява адв. А.А., упълномощен за неин повереник, който
представя по делото договор за правна защита и съдействие.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.К.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи и нови искания.
АДВ.Д.: Поддържам въззивната жалба, която съм депозирала. Нямам
отводи и нови искания.
АДВ. С.: Нямам отводи и нови искания. Поддържам въззивната жалба
от името на доверителката ми В.К..
АДВ. А.: Нямам отводи и нови искания. Поддържам въззивната жалба
от името на доверителката ми А. Д. БР..
2
АДВ. К.: Нямам отводи и нови искания. Поддържам въззивната жалба
на подзащитния ни.
АДВ. Б.: Нямам отводи и нови искания. Поддържам въззивната жалба
на подзащитния ни.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.К.: Нямам отводи и нови искания. Поддържам си
жалбата срещу присъдата на окръжния съд.
С оглед становището на страните, съдът след съвещание счита, че
следва да бъде даден ход на съдебните прения, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че актът на първата
инстанция е правилен, законосъобразен и следва да бъде потвърден с
неговите наказателни параметри. Считам, че съдът е направил адекватна
оценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, с едно
изключение според мен, но считам, че то не дава отражение върху
цялостната му преценка за размера на наказанието. Единствено не считам, че
следва като смекчаващо обстоятелство да бъде третирано разстройството,
половото му влечение, тоест п.та, която е имал подсъдимият, тъй като това е
обяснение за неговото поведение, но не и нещо, което да го оправдава, та да
бъде третирано като смекчаващо вината обстоятелство, поради което и ще ви
моля актът на първата инстанция да бъде потвърден.
АДВ. Д.: Уважаеми господа апелативни съдии, аз ще моля от името на
моята доверителка да измените присъдата в насока увеличение на
наказанието на подсъдимия Г.К., тъй като така наложеното с
първоинстанционния съдебен акт наказание, определено на подсъдимия в
общ размер от шест години лишаване от свобода, считаме, че е твърде
занижено и не отговаря на събраните в хода на наказателното производство
отегчаващи вината обстоятелства. Аз не мога да се съглася с тези смекчаващи
вината обстоятелства, които първоинстанционният съд е приел и е обсъдил и
считам, че трябва вие да промените първоинстанционния съдебен акт в
3
насока увеличаване на наказанието – размера на наказанието, а също така и
увеличаване размера на гражданския иск, който е присъден на моята
доверителка, който считам, че е твърде занижен и не отговаря на причинените
й неимуществени вреди. Виждате, че се касае за едно съвсем малко детенце,
което е претърпяло в продължителен период от време неблагоприятни
последици в следствие на поведението на подсъдимия и в тази насока ще ви
моля за вашия съдебен акт.
АДВ. С.: Поддържам жалбата срещу първоинстанционния акт. Същият е
явно несправедлив както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й
част. На първо място считам, че мотивите на О.С. - П. са крайно пестеливи.
Фактическата обстановка е описана сравнително подробно. Мотивите на
първата инстанция в голяма степен са декларативни, особено по отношение
индивидуализация на наказанието на подсъдимия аз не можах да видя
задълбочен анализ както по фактите, така и по правото. В конкретния случай
не мога да нарека порока съществен, но така и или иначе, аз като
процесуален представител на пострадалата В.К. считам, че наложените
наказания на подсъдимия очевидно не съответстват на обществената опасност
на деянието и лично на дееца, на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства. Неправилно наказанието е определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, въпреки събраните по делото
многобройни доказателства, които оборват този правен извод. Касае се за
упорита, продължила с години престъпна дейност срещу установени лица.
Тъй нареченото самопризнание, което съдът кредитира изцяло, според мен е
формално направено, с цел да се ползва по-благоприятната процедура на
съкратеното съдебно следствие, за да бъде редуцирано наказанието на
подсъдимия с една трета. Обясненията, дадени на досъдебното производство,
не може да се каже, че съдействат активно за разкриване на обективната
истина. Напротив според мен там е изложена една обща теза, че едва ли не
децата са го принуждавали да извърши определени действия. Той е изложил
там една защитна теза. Безспорно се установи от всички събрани по делото
доказателства, че инициативата е на подсъдимия. Децата не са имали
изградена представа за интимните отношения между мъжа и жената, не са
осъзнавали какво вършат. Неоформената детска душевност е била подложена
на систематично, упорито, абсолютно несъвместимо с нормалното сексуално
4
възпитание и поведение от страна на подсъдимия, което първата инстанция
цитира като неуместно, но според мен по-правилната дума е гавра. Децата
няколко пъти са се опитвали да отклоняват неговите предложения за
сексуални действия, но подсъдимият К. ги е преследвал, посещавал, давал им
е подаръци. За голяма наша изненада първата инстанция като смекчаващи
вината обстоятелства е приел освен чистото съдебно минало и добри
характеристични данни, заболяването „п.“. Напълно споделям изводите на
представителя на държавното обвинение в тази част. Също не мога да се
съглася с подобно тълкуване. Очевидно е, че подсъдимият не признава
тежкото си сексуално разстройство и не е търсил специализирана помощ за
лечение. За него това е било нестандартно, интересно, разнообразяващо
брака, а за мен е с изключително висока степен на обществена опасност.
Изолацията му от обществото, най-вече от малолетните деца, не само е
социално оправдана, но задължителна за по-продължителен период, повече
от наложените му 6 години лишаване от свобода. За всички присъстващи
юристи в залата е ясно, че подсъдимият с работа и евентуално условно
предсрочно реално може да излезе от затвора след 2-3 години и половина и
да продължи със „сексуалното образование“ на подрастващото поколение.
Едва ли подобен срок на лишаването от свобода ще може да осъществи в
пълнота целите на специалната и генералната превенция по смисъла на чл.36
от НК. Събраните по делото доказателства ми дават основание да ви моля да
измените осъдителната присъда в тази част, като определите наказанието при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства или най-малкото, при
баланс, 12 години и шест месеца лишаване от свобода (между 5 и 20 години
са предвидени за най-тежкото от престъпленията), тоест с редукцията за мен
наказанието следва да бъде 8 години и 4 месеца. Първата инстанция
неоснователно не е приложила разпоредбата на чл.24 НК, която й дава
възможност да увеличи наложеното общо най-тежко наказание с една втора,
като правя искане в тази насока пред вас.
Доверителката ми не е доволна от присъдата както в наказателната, така
и в гражданско-осъдителната й част. Обезщетението е несправедливо, да не
кажа обидно. Причинените страдания, срам, притеснението, унижението на
доверителката ми, вследствие на 4 на брой престъпления за период 6 години
спрямо нея, не са отчетени в пълнота от ОС- П. при определяне на
5
обезщетенията. Подобни суми според практиката на съдилищата се
присъждат за еднократни и двукратни актове на насилие. Тук става въпрос за
години разрушаване на психиката на децата, категорично. Силата и
интензитета на престъпните деяния са оставили трайна следа, със сигурност
незаличима и последиците тепърва се проявяват въпреки незабавните
действия, които са предприети от родителите й по ангажиране на психична и
психиатрична помощ. Размерът на определените от окръжния съд репарации
е крайно занижен, поради което моля да уважите жалбата, ведно със
законните последици.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, аз ви моля да постановите своя
съдебен акт, като измените първоинстанционната присъда, увеличавайки
размера на наложеното наказание, както и размера на присъдените
обезщетения за пострадалите лица. Считам, че първоинстанционният съд не е
изследвал в пълнота всички отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
а по отношение произнасянето си по гражданските искове, считам, че
размерът е прекалено занижен, ето защо ви моля да измените присъдата и да
увеличите размера на наказанието, както и на присъденото обезщетение.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, в качеството си на защитник на
подсъдимия К. поддържам изцяло депозираната въззивна жалба против
присъдата на първостепенния съд като основните ни съображения в нея са
насочени по отношение наказателната част на постановения съдебен акт.
Считаме, че действително, както посочиха и представителите на частното
обвинение, първостепенният съд е бил сравнително пестелив в своите
мотиви, но според нас при определяне наказанието на подсъдимия К., съдът
не се е съобразил с всички смекчаващи отговорността обстоятелства в
пълнота и е постановил едно сурово наказание, което за мен лично не
съответства на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Действително, чисто темпорално във времето подсъдимият К. е осъществявал
своята престъпна дейност, но същата като интензитет не може да бъде
определена като прекалено завишена като обществена опасност, сравнена с
подобни такива случаи. На съда са известни много такива, на нас - също, като
считам, че интензитетът в конкретния случай е сравнително занижен, макар и
продължил в един немалък период от време. Затуй и намирам, че ако съдът
приеме доводите ни, изложени в жалбата, следва присъдата на
6
първостепенния съд да бъде изменена, като наказанието, определено на
подзащитния ни, да бъде намалено. Още в пледоарията си пред първата
инстанция сме изтъкнали подробни съображения за това защо считаме, че
следва след като бъде признат за виновен по всяко едно от повдигнатите
обвинения, на К. да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК,
доколкото според нас са налице изключителни и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Затова и ще Ви моля да измените атакувания
съдебен акт на първостепенния съд в неговата наказателна част, като
намалите наказанието на подзащитния ми. По отношение на гражданската
част, считам, че съдът задълбочено е обсъдил всички доводи и като е уважил
частично гражданските искове, мисля, че следва в гражданската й част
присъдата да бъде потвърдена, благодаря.
АДВ. К.: Аз ще бъда кратък. Уважаеми апелативни съдии, поддържам
казаното от колегата - адв. Б.. Само ще вметна следното: престъплението по
чл. 149 НК има различен интензитет и в богатата ви съдебна практика на вас
това нещо ви е известно. Има много варианти за осъществяване на това
престъпление. Това, което доверителят ми е направил, е укоримо и той
признава вината си не формално само, както спомена частното обвинение, а
разкаянието му е действително сериозно, задълбочено и осмислено. На
няколко пъти той каза: „не искам да тормозим децата в съдебната зала, какво
трябва да направя?“. И аз казах: „разкажи, каквото е извършено“ и той го
разказа. Не е била идеята само да се възползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие, а осъзнаването му за противоправното му поведение е
дълбоко и осмислено. Приема съдбата си, че трябва да излежи наказание
„лишаване от свобода“ реално. Нямаше въобще разговор в насока това
наказание да бъде условно изтърпяно, поради което ще ви моля да уважите
нашата жалба с колегата Б. по начина, по който сме ви я поднесли, като
разбира се и алтернативно няма как да не поискам, ако прецените, че
първоинстанционният съд е прав в своето произнасяне, да потвърдите
присъдата в тази насока, благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. К. К. (за лична защита): Аз съм съгласен с моите
адвокати. Моето незнание на закона и чувството за безнаказаност ме
изправиха пред вас. Съжалявам много за това, което съм извършил.
7
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ Г. К. К.: Моля съдът да вземе предвид смекчаващите
вината обстоятелства и да ми намали присъдата.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
поизнесе със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 09:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8