Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3181 26.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11425 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Айгер инженеринг“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 246, представлявано от *** ***против
В.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен иск
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1 891,08 лева /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и осем стотинки/ – главница,
представляваща част от уговорено между страните обезщетение от 3 800 лева,
равняваща се пропорционално на неизпълнението му за периода 22.04.2018 г. – 20.01.2020
г., изразяваща се в заплащане на направените разходи от работодателя за *** по
договор за повишаване на квалификация от 20.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда –
15.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за заплащане на която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4409/16.05.2018 г., издадена по частно гр. дело № 7821/2018 г. на ПдРС, XV гр.
с-в.
В исковата молба се твърди, че между
страните на 18.06.2016 г. бил сключен трудов договор № **, по силата на който
ответникът бил назначен на длъжността „**“ в отдел „**“, с код по НКПД **, с
място на работа – производствена база на ищеца в гр. *. На 20.07.2016 г. между
страните бил сключен договор за повишаване на квалификацията, по силата на
който ответникът приел и се задължил да завърши платен и осигурен от
работодателя курс за повишаване на квалификацията му, необходима за заеманата
от него длъжност, с програма на *** /курс от 1 до 5/, неразделна част от
договора. С подписването на този договор работникът се задължил да работи при
ищеца за срок от три години и половина, считано от 20.07.2016 г. В чл. 5 ал. b
от договора било фиксирано обезщетение при неизпълнение на това задължение на
работника в размер на сумата от 3 800 лева, представляваща направените от
работодателя разходи по ***то. ***то било платено от ищеца и проведено, но
ответникът не изпълнил своето задължение по договора, като едностранно
прекратил ТПО, считано от 21.04.2018 г. В този смисъл той се явявал в частично
неизпълнение спрямо работодателя си, при когото се бил задължил да работи до
20.01.2020 г., като трябвало да работи още 42 месеца и пропорционално на
неизпълнението си, за периода 22.04.2018 г.- 20.01.2020 г., той дължал
обезщетение в размер на 1891,08 лева.
Тъй като до 15.05.2018 г. ответникът
не бил заплатил доброволно горната сума, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за заплащането й, било образувано ч. гр. д. № 7821/2018 г. на ПРС, XV гр.
с-в, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4409/16.05.2018 г., издадена по частно гр. дело № 7821/2018 г. на ПРС, XV гр.
с-в било разпоредено длъжникът за заплати на заявителя търсената сума, законна
лихва и разноски. В дадения двуседмичен срок длъжникът възразил срещу
заповедта, като на заявителя било указано да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок. Междувременно длъжникът също не бил изпълнил
задължението си.
С оглед на дотук изложеното, се моли
да бъде постановено решение, с което установителният иск да се уважи, като на
заявителя-ищец се присъдят и разноските в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника
е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва изцяло.
Твърди се, че трудовият договор с
ищеца бил сключен на 18.07.2016 г., като лицето кандидатствало за друга позиция
„**“, но по време на събеседването му било обяснено, че първо трябвало да бъде
назначен на друга длъжност, а след запознаване с технологията на работа щял да
бъде преназначен. Относно ***то – по-голямата част от него се провеждала от **на
отдел на работодателя и касаело принципно ***, за което били използвани готови
материали от интернет, предоставяни на всички новоназначени **. Специфично било
***то само за работа с **, което било свързано с работата, но то следвало да
бъде за сметка на работодателя, защото го обслужвало. ***то се провеждало в
работно време и на територията на предприятието, като на обучаващата се група била
предоставена, от служители на работодателя, информация от подготвени слайдове
за около два часа дневно. По време на работа ответникът сглобявал елементи по
маршрутна карта, като теоретичното *** не го било научило на това, поради което
то било неефективно. Макар че в длъжностната характеристика било записано, че
трябвало да се премине 6 месечно ***, програмата била фиксирана на 11 седмици /или
по-малко от три месеца/. Прави възражение за нищожност на договора. Оспорват се
като прекомерни разходите за ***, които не съответствали на действително
направените такива. Ответникът нямал нужда от това *** с оглед притежаваните от
него познания и нямал затруднения в работата си. След като бил преназначен на
исканата длъжност, поради постоянни пътувания и командировки, той сам се
отказал, предвид семейни ангажименти. Посочва, че търсените от ищеца разходи по
***то не били реалистични, защото ***то не било индивидуално на човек, а на
цяла група от около 20-тина души, при само един ***. За сравнение годишната
такса за *** в техническия университет по такава специалност за два семестъра
била около 5 пъти по-малка. Отделно от това, след приключване на ***то не се
издавал документ за повишаване на квалификацията. С оглед на така изложеното моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа
страна установява следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7821/2018
г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с., в полза на ищеца е издадена
заповед № 4409 от 16.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 1891,08 лева – представляваща неизплатено
обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във връзка със сключен договор за
повишаване на квалификацията по чл. 234 КТ от 20.07.2016 г., за неизпълнение на
договорно задължение длъжникът да работи при работодателя – заявител за периода
22.04.2018 г. – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски в размер от 337,83 лева. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е възразил срещу заповедта, като в предоставения на ищеца от съда
едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
По делото няма спор, като се и
установява и от приетите писмени доказателства, че между страните е
съществувала трудовоправна връзка по силата на Трудов договор № ***от
18.07.2016 г. Между страните бил сключен и Договор за повишаване на
квалификацията от 20.07.2016 г., с клауза – чл. 5, б. „б“, съгласно която в
случай, че трудовият договор на служителя бъде прекратен по каквато и да е
причина преди изтичане на срока по чл. 3, б. „д“ – 3,6 години, обучаемия следва
да изплати на работодателя неустойка в размер на 3800 лева. Няма спор между
страните, че ответникът е преминал ***то /курс 1 до 5/, посочено в Приложение №
1 към договора за повишаване на квалификацията, в която връзка по делото са
приети и писмени доказателства – 6 бр. декларации за проведено *** /л. 123-128/.
По делото са приложени и Допълнително споразумение от 29.05.2017 г., по силата
на което ответникът е преназначен на длъжността „**“, с приложена към същото
длъжностна характеристика, както и Допълнително споразумение от 29.06.2017 г.,
по силата на което ответникът е преназначен на длъжност „**“ с приложена към
него длъжностна характеристика. Във връзка със заявление на ответника от
20.03.2018 г., трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № **от
20.04.2018 г., считано от 21.04.2018 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
По делото е прието заключение на
допуснатата ССЕ, в което вещото лице е посочило, че размерът на обезщетението
по чл. 234 КТ съгласно сключения договор между страните възлиза на сумата от
1888,92 лева.
По делото са приети и множество
писмени доказателства, във връзка с проведеното *** на ответника, а именно:
присъствени форми /л. 61 – 68, 82-87, 95-97, 107-111 и 130/, копие на
издържаните от ответника тестове, анонимни анкети – обратна информация от ***.
В хода на настоящото производство страните
са ангажирали и гласни доказателства посредством показанията на св. М.С.В./протокол
от съдебно заседание, проведено на 07.11.2018 г./, св. П.П.К.и св. Д.Г.М./протокол
от съдебно заседание, проведено на 13.12.2018 г./. От показанията на св. В./бивш
служител на ищцовото дружество/, се установява, че е работил в дружеството в
периода от м. юни 2016 г. до началото на м.02.2018 г., като по време на
трудовото си правоотношение с ищцовото дружество в присъствието на нотариус е
подписвал договор за повишаване на квалификацията. Било му поставено условие да
го подпише, за да продължи да работи в тази фирма. Имали много малко време за
извършване на преглед на договора или за допълнителна консултация. При
подписване на договора имало нотариус, предоставил личната си карта и се
подписал на договора. Били група от няколко служители. Ответникът започнал
работа по-късно и съответно на по-късен етап подписал такъв договор. До
подписването на договора извършвал леки монтажи и впоследствие бил по програма,
с която се запознал с други, различни неща от фирмата. Бил на адаптивна
програма. ***то било след подписване на договора. ***то било само суха теория,
било само теоретично. Имали една лекция, която се била за запояване на електроелементи.
Имали едно практично занятие по време на ***то, било по хронологична линия. ***то
било разпокъсано, не било всеки ден. Имало някои дни, които се пропускали в
зависимост от натовареността във фирмата. Продължителността била около час, час
и половина, и по време на ***то извършвали работна дейност. Дните, когато
нямало ***, ходили на работа. Често разбирали дали ще има *** в самия ден, в
деня на самото ***. Г-н М.и К.провеждали ***то. Само за две от лекциите бил
извикан друг колега – Г.С.. К.и М.от дълго време били служители на фирмата.
Работили са като инженери, технолози. Обученията били групови, нямало
индивидуално ***. За някои от лекциите били около 20 души, защото се провеждали
с други хора от други работни звена. В другите лекции били около 10 човека.
Подписвали присъствени листове, в съответния ден на ***то. ***то било на
територията на предприятието. За лекциите не била обособена зала. Били на
първия етаж, в един от цеховете, за който има свободен достъп на хората, които
работели на горните етажи и често им се налагало да минават от там. Това е
производствено помещение, в цех, в който работели ***. Били им предоставили
лекциите, разпечатани на хартия, а след това и като презентации с мултимедийна
система. Самото *** било само на лекции. Работата, която извършвали не била
изобщо свързана с това ***. В много от случаите това което им преподавали на
лекциите, не му е служило в работата. След проведен модул от лекции им
провеждали изпит, но не е получавал документ, като сертификат за ***то. ***то
било в работно време, но не всеки ден, с продължителност от час, час и
половина, имало е и около 40 минути. По време на лекциите се водили на *** и не
извършвали работа във фирмата. През останалата част от времето са работили.
Трудовото им възнаграждение не било редуцирано с часовете, в които са на ***.
През останалото време се водел като служител и се налагало да върши неща, за които
не бил обучен. Нямал знания как да ги върши. Голяма част от ***то не му
помогнала да върши някои неща от самата работа, която извършвал. Единственото
практично ***, което му помогнало в работата, било как да запоява кабели към
куплунг. Заводът бил разделен на три цеха. В първия цех, работели инженери,
имали отделни кабинети и имало място, като площадче направено. ***то се
провеждало на маси и столове, които били подредени в центъра на това хале.
Техниката била оставена там, но в някои дни се носела допълнително, тъй като се
използвала и за нещо друго. Бил е на лекции с ответника. В. е попълвал антека
за качеството на ***то и той е попълвал такава. Анкетите били задължителни, но
анонимни.
От показанията на св. К., се установява,
че същият работи в ищцовото дружество на длъжността „***“ от 2000 г. Между
25-29 юли 2016 г. е провеждал *** на ответника. Курсът се казвал „Разчитане на
чертежи“. Той е стандартен, провежда се в рамките на 5 дни по 4 часа дневно.
Към всеки курс има присъствени ведомости, като ответникът посещавал лекциите и
подписвал ведомостите. ***то се провеждало в работно време. По време на ***то В.
не работил. ***то се извършвало в отделна зала, в която има маси, столове,
прожекционен апарат. След приключване на ***то В. си отивал на работното място,
но през тези 4 часа не работил, а само се обучавал. На курса „Разчитане на
чертежи“ всяка лекция се разпечатвала и се предавала на обучаемите. Това били
презентациите, с които се работило. Не всички новопостъпили не са длъжни да
преминат този курс, а само тези, които са подписали договори за ***. Получава
списъка на хората, които трябва да преминат ***то от отдел „Човешки ресурси“.
Не му се предоставя информация обучаемите с каква квалификация са. В курса
„Разчитане на чертежи“ няма входящ, а само изходящ тест. Този курс е изцяло
теоретичен. Курсът се състои от 9 лекции, на седем от тях най-общо се учат
всички правила за техническо чертане, което е един нормален курс за техническо
чертане в механотехникум, като това не е нещо специфично за нуждите на фирмата,
това е общото техническо чертане. Последните две лекции са по-специфичните
правила, приети от фирмата и не само за чертежите но и за технологичните
машини. Първите 7 лекции са направени по един от учебниците в техникума по
механотехника. В дружеството имат специализиран ***ен център. Там се провежда ***то.
На отделните нива не се издава сертификат за преминато ***. Това може да бъде
удостоверено с присъствените ведомости, че са преминали ***то. При завършване
също няма практика да издават документ, тъй като не са учебно заведение. Това
може да бъде удостоверено, имат теоретични тестове, практически тестове, има ***на
платформа и чрез нея могат да се правят най-различни справки кой какво *** е
минал. При справка от тяхната платформа може да се провери кой какъв курс е
минал, кой докъде е стинал и кой как се е справил. Това е вътрешнофирмена
платформа. Тя не е общодостъпна платформа, но справката може да бъде получена
чрез отдел „Човешки ресурси“. Присъствените форми не са за обучаемите, те
удостоверяват пред работодателя, че те са били обучаеми през този период. Нямат
практика да раздават на обучаемите присъствени форми. Основното на това *** е,
което той е научил и, че се е обогатил със знания и умения, самия сертификат е
една хартийка. В момента сертификати не издават. Има и курсове, в които има
входящ тест. Специално курсът на В. няма входящ тест, в процеса на работа има
междинни тестове. Бил запознат с квалификацията на Д. за електромонтажник. Куръст
по техническо чертане е полезен, защото е опреснил знанията си от преди 10-15
години. Към В. нямал никакви забелжки. Взел си теста без никакъв проблем.
Св. М.установява, че курс 2 започнал
през август 2016 г., като имало известно прекъсване, тъй като тогава се ползват
отпуски. Курсът продължава 10-11 дни, средно по час и половина. Курсът се
провеждал в рамките на работното време, в учебния център на фирмата. През това
време Д. се обучавал, не е полагал труд, а в останалото време работил. Същото
важи и за Курс 3. От ***ната програма води курс 2 и курс 4 и курс 3. Всички
обучения се провели в ***ния център, с изключение на едно упражнение, половината
от което се провело в цеха, тъй като е практическо занятие, свързано със
запояване. Курс 2 - Въвеждаща ***на програма ОММ, се провежда 10-11 дни. Този
курс е час и половина на ден, в работно време. Някой ден може да е три часа ***то,
някой ден да е един час, средно да е час и половина. Курс 3 – също е 10-11 дни.
Стандартният е 10 дни, и той е по час и половина на ден. Курс 4 - Пневматичните
елементи са по 5 дни, и те също са по час и половина на ден. По време на ***то
не се полага труд, а след ***то се полага труд. Разпечатани презентации са
предоставени на курсистите. В момента работи на длъжност „***“. Към момента на
извършване на ***то заемал длъжността „***“ с роля ***. Курсове 2, 3 и 4, които
преподавал, не били свързани само със служители на фирмата, дори по-голямата
част от нещата са обовалидни и приложими навсякъде, но има и такива които са
конкретни. Със сигурност на едно от обученията В. показал най-добри резултати
от групата, на един от тестовете пък имал учудващо грешки, за което обяснил, че
е бързал. ***ният център е на територията на предприятието. Има обособена площ
в един от цеховете, където друга производствена дейност не се извършва.
Поставен е проектор, има обособени места с бюра и столове. По класификатор на
професиите, длъжността му била „***”, но се занимавал с ***. Това му било
вменено като задължение от работодателя. Към момента това *** било за всички,
не му е известно за случай, в който да не е проведено ***. От отдел „Човешки
ресурси” идвал списък при него с хората, които ще се обучават. Не е провеждал
входящи тестове. В.Д. бил „***”. През останалото време, през което не се
обучавали, монтирали елементи. ***то за механичните, било свързано с работата,
която извършвали. За електро компонентите едната от темите имала някаква
връзка. Имало още една-две теми, които били свързани с монтажа, които ги водел
друг колега. Водят се присъствени форми. На ***то присъствали от 5 до 10-12
човека. Документи за проведеното *** не издават.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, които са логични, последователни и взаимно си
кореспондират, намират опора и в събраните по делото писмени доказателства,
като помежду им не се констатираха противоречия, които съдът да подложи на
самостоятелен анализ.
По делото са представени е
длъжностни характеристики за длъжността „***“, подписани от свидетелите К.и М..
При изслушването на ответника по
реда на чл. 176 ГПК /протокол от о.с.з. от 07.11.2018 г./, същият заяви пред
съда, че е попълвал анкети. След всеки курс на ***, след всеки тест е попълвал
такива. Било му гарантирано, че анкетите са анонимни. Не желае да каже коя от
анкетите е попълнена от него, доколкото му било гарантирано, че тези анкети ще
бъдат анонимни. Едно от изразените мнения е негово, не не желае да каже кое е
то.
По делото е прието и заключение на
допуснатата комплексна съдебно-техническа експертиза, вещите лица, по която са
дали заключение, че в определена степен преподаваната в курсовете от 2 до 5
тематика допълва, доразвива и надгражда знанията и уменията на ответника в определени
сфери, които биха могли да се ползват в подобни производства, т.е. преподавания
материал има вътрешно-фирмено значение за конкретно извършваната от ответника
работа в дружеството, но придобитите знания и умения относно начина на работа и
документацията свързана с процесите в производство биха могли да се ползват в
сходни производства. Курс 1 има вътрешно-фирмено значение предвид описаната цел
/т.е. новопостъпилия служител да има по-цялостен поглед върху дейността и
процесите в компанията/. Независимо, че придобитите професионални квалификации
и трудов опит при предходен работодател на ответника имат техническа
насоченост, е било необходимо провеждането на предвиденото *** на същия, тъй
като част от изпълняваните от него дейности съгласно длъжностната му
характеристика са различни от изучаваните от него описани в документите за
професионална квалификация и дейностите по длъжностната характеристика при
предходния работодател. Разходите за ***то на ответника за проведените 5 курса
на *** са общо в размер на 1649,69 лева. Частта, която е съответна на
частичното неизпълнение на ответника да работи при работодателя в продължение
на три години и шест месеца е в размер на 820,97 лева. Вещите лица са дали
заключение, че счетоводството в ищцовото дружество е редовно водено.
По делото са представени и заверени
копия на лекционния материал на проведените курсове.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 234,
ал. 1 КТ страните по трудово правоотношение могат да сключат договор за
повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на
квалификация по друга професия или специалност /преквалификация/. По делото
безспорно се установи, че между страните е сключен Договор за повишаване на
квалификацията от 20.07.2016 г., с нотариална заверка на подписите на ищеца и на
***на ответното дружество, с предмет „повишаване на квалификацията – роля **“ и
правно основание чл. 234 КТ. Съгласно чл. 1, договорът е с предмет – повишаване
на квалификацията на работника/служителя чрез придобиване на теоретични и
практически познания, необходими за длъжността ** в Отдел **, съгласно програма
за *** /курс 1 до 5/, неразделна част от договора, като е посочено, че ***то е
с откъсване от работния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 3, б. „д“
служителят се задължава да работи при работодателя в срок от 3,6 години,
считано от датата на подписване на договора. В чл. 4, б. „а“ е уговорено, че
работодателят се задължава да заплати цената на ***то, включваща лекторски
хонорари и заплати, тестови материали и учебни материали и други необходими за ***то,
както и по време на ***то да изплаща в пълен размер възнаграждението по трудов
договор. Съгласно чл. 5, б. „а“ от договора, в случай на предсрочно
прекратяване на програмата за *** по инициатива на служителя, или поради
виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че не
покаже добри резултати в хода на ***то, не покрие изискванията на тестовете или
не придобие сертификата от ***то, работодателят има право да развали този
договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят
се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на направените от
работодателя реални разходи до момента на прекратяването, включващи,
пропорционално на срока на протеклото ***, част от: 1. стойността на заплатата
на служителя, 2. социалните осигуровки
за сметка на работодателя за същия период 3. всички други разходи. В чл. 5, б. „б“,
е предвидено, че в случай на
прекратяване на трудовия договор по каквато и да е причина преди изтичане на
срока по чл. 3, ал. „д“ от договора – 3,6 години, считано от 20.07.2016 г.,
обучаемият е длъжен да заплати на работодателя неустойка в размер на 3800 лева,
която е дължима към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В чл.
6 е уговорено, че договорът може да бъде прекратен по два начина: от
работодателя с едномесечно писмено предизвестие, без да дължи на служителя
посочване на каквото и да било основание или автоматично с прекратяването на
трудовия договор, като този договор се счита прекратен от датата на прекратяване
на трудовия такъв.
Приложена е програма за ***, в която
е посочено, че формата на *** е лекционно-семинарна, включваща индивидуално и
групово практическо *** и теоретично ***, редовна, с лично присъствие и участие
на служителя, като същото се осъществява в сградата на работодателя и се състои
от 5 модула.
По въпроса дали сключения между
страните договор с оглед характера на проведеното *** е такъв за повишаване на
квалификацията, съдът намира следното:
Установи се от показанията на
разпитаните свидетели и приложените по делото присъствени ведомости, че на
ответника е проведено ***, като му е предоставен и лекционен материал. Установи
се, че ***то е провеждано с откъсване от работния процес, като на ответника е
заплащано в цялост трудовото възнаграждение, включително и за часовете, през които
е присъствал на ***то, а от заключението на приетата по делото комплексна
съдебно-техническа експертиза се установи, че част от проведеното *** по
договора /курс 2-5/ води до повишаване на квалификацията на обучаемия, поради
което следва да се приеме, че процесния договор е именно договор за повишване
на квалификацията по чл. 234 КТ, макар и на ответника да не е издаден документ
за завършеното ***, като придобитите знания и умения относно начина на работа и
документацията свързана с процесите в производството биха могли да се ползват в
сходни производства.
По дължимостта на уговорената в чл.
5, б. „б“ от договора неустойка и възражението на ответника за нищожност на
процесния договор, съдът намира следното:
Договорът по чл. 234, ал. 1 КТ има
характера на трудов договор, като що се касае до въпросите, свързани с неговото
изпълнение и последиците от това приложими са общите правила за договорите и
следва да се приложи гражданския закон относно отговорността за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на
закона или го заобикаля, е недействителен.
Съдът намира, че клаузите на чл. 5,
б. „а“ и „б“ от договора за повишаване на квалификацията, сключен на 20.07.2016
г. са недействителни, поради противоречие с императивни норми на Конституцията
на Република България и Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 234,
ал. 3 КТ с договора за повишаване на квалификацията страните могат да уговарят
– т. 1 – задължение на работника или служителя да работи при работодателя за
определен срок, но за не повече от 5 години и т. 2 – отговорност при незавършване
на ***то, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка. С
оглед цитираната разпоредба, съдът намира, че няма пречка в договора за
повишаване на квалификацията да се уговори неустойка като форма на договорна
отговорност при незавършване на ***то от работника или служителя или при
неизпълнение на поетото от него задължение да работи при работодателя за
определен срок. Следва да се посочи, обаче, че обезщетението по чл. 234, ал. 3 КТ се съизмерява единствено с направените от работодателя разходи за ***то. Да
се иска обезщететяване на вреди – като стойността на заплатата на служителя и
платените социални осигуровки за сметка на работодателя /както е посочено в чл.
5, б. „а“ от договора/ на практика означава работникът да бъде принуден да
върне добросъвестно полученото трудово възнаграждение под формата на вреди от
неизъплнение на съпътстващия трудовия договор задължения, като по този начин
клаузата представлява отказ от трудови права, който се явява недействителен,
съобразно нормата на чл. 8, ал. 4 КТ.
Уговорената в чл. 5, б. „б“ от
договора неустойка също е нищожна, тъй като същата предвижда санкционни
финансови тегоби и последици за служителя и в случаите когато трудовия договор
се прекратява не по негова вина, като същият се поставя под угрозата, ако
почине по време на действие на договора към отговорност да бъдат привлечени и
неговите законни наследници. Така уговорена тази клауза съставя предпоставки за
закрепоставяне на работника към работодателя и пречка за упражняване на свободата
за полагане на труд и налагане на икономическа смърт за служителя при
добросъвестно упражняване на негови изконни социални права. Освен това тази
договорна клауза противоречи на закона – чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията
на Република България, регламентиращи правото на труд и свободен избор на
професия и дейност и на принципите на справедливостта и добросъвестността,
които са част от добрите нрави, като съдът намира посочената клауза да е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на закона и
накърняваща добрите нрави.
Поради гореизложеното и с оглед нищожността на клаузата на
чл. 5, б. „б“ от договора за повишаване на квалификацията съдът намира, че
предявения установителен иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ответника, който е претендирал такива в общ размер на сумата от 700
лева, от които: 100 лева – депозит за вещи лица и 600 лева – адвокатско
възнаграждение, за които са представени доказателства да са реално сторени, като
е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от ******против
В.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено в отгношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1891,08 лева /хиляда осемстотин деветдесет и един лева и осем
стотинки/ – главница, представляваща част от уговорено между страните
обезщетение от 3 800 лева, равняваща се пропорционално на неизпълнението му за
периода 22.04.2018 г. – 20.01.2020 г., изразяваща се в заплащане на направените
разходи от работодателя за *** по договор за повишаване на квалификация от
20.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.05.2018г., до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 4409/16.05.2018 г., издадена по частно гр. дело № 7821/2018 г. на
ПдРС, XV гр. с-в.
ОСЪЖДА „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“
№ 246, представлявано от ******ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА от 700 лева /седемстотин лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала:
Ц.В.