РЕШЕНИЕ
№ 8462
Пловдив, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247180702731 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 215 и сл. от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Е. Н. Б./Е. К./, гражданини на [държава], подадена чрез пълномощника Д. Ф. и процесуален представител адв. П. К. против Заповед № РДЦ-24-1099/14.11.2024г. на кмета на Район „Централен“ към Община [област], с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Реконструкция на покрив със задигане на кота стреха и изграждане на пристройка, разположена по северната фасада, обслужваща подпокривното пространство“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] и административен адрес в [населено място], [улица].
В жалбата се сочи, че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради нарушения на процесуалния закон в хода на проведеното административно производство. Твърди се, че административния орган при издаване на обжалваната заповед не е взел предвид възраженията, направени от жалбоподателя в хода на производството пред районната администрация. Твърди се, че жалбоподателяа е извършвал само и единствено неотложни ремонтни дейности и възстановяване на покривната конструкция в жилището, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж.
Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. К., който изцяло поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора и с писмена защита се излагат излага допълнителни аргументи относно събраните доказателства, които според него обосновават извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Иска се отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът - кмет на район „Централен“ при община [област], редовно призован, не се явява и не се представлява, не взима становище по основателността на жалбата и по същество на спора.Не претендира разноски.
Административен съд – [област], XXVIII състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния законов срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, с оглед на което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:
Жалбоподателят Е. К. е съсобственик в жилищна сграда с идентификатор /ИД/ 56784.522.219.1 по КК и КР на [област], общ. [област], [населено място], район Централен, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 56784.522.219, в съсобственост, урбанизирана територия, с ниско застрояване, стар номер 219, квартал 134 /нов 31/, парцел Х-219, съгл. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК. с административен адрес: [населено място] 4000, [улица]. От представените по делото материали, установява се, че същата е собственик на самостоятелен обект в сграда /СОС/ - идентификатор № 56784.522.219.1.1 – апартамент, ет. 1, площ по [НА], том 123, рег. 35702 дело 27867 от 19.12.2005г. - 86.84 кв. м. и собственик на СОС – идентификатор № 56784.522.219.1.3 – апартамент, ет. 2, площ по [НА], том 123, рег. 35702 дело 27867 от 19.12.2005г. – 103.64 кв. м., както и таван - 49.63 кв.м; таванска стая - 24.46 кв.м; тераса - 4.48 кв.м.. Във връзка с подадена до кмета на район „Централен“ жалба вх. № 94012-2771/12.03.2024г. по описа на Район „Централен" от П. Д., съсобственик в НИ с ИД 56784.552.219.1, е извършена проверка дали има извършвано незаконно преустройство и разширение в процесната сграда, която е недвижима културна ценност. Проверката била осъществена на 14.03.2024г. от служители на Общинска администрация в Район „Централен“ – [населено място], които извършили оглед на недвижимия имот, собственост на жалбоподателят. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен акт № 13/15.03.2024г., съставен по реда на чл. 224а ЗУТ, според който в жилищната сграда с идентификатор № 56784.522.219.1 е в процес на изпълнение строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който няма необходимите изискуеми строителни книжа, включително и разрешение за строеж. С Констативен акт № 13/15.03.2024г. било установено нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за неспазване законовите изисквания за извършване на СМР и издаване на Разрешение за строеж. Проверяващата комисия определила процесния строеж като представляващ реконструкция на покрив на жилищната сграда. Установено било на място изграден изцяло нов покрив, като е извършено и задигане на кота стреха, установено е също изградена пристройка по северната фасада на сградата, обслужваща таванския етаж. Пристройката е изградена от стоманена конструкция и стоманобетонова плоча, като стените ѝ са иззидани от газобетонов блоков („итонг"). За резултатите от извършената проверка на 25.03.2024г. била уведомен пълномощника на Е. К. – Д. Ф.. Срещу този Констативен акт било подадено възражение в срока по чл. 224а, ал. 2 ЗУТ. На основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ била издадена Заповед № РДЦ-24-291/09.04.2024г. на Кмета на район „Централен“ - община [област], с която било наредено незабавно спиране на строежа. В мотивите на заповедта органът приел, че извършващото се строителство в процесната сграда има характеристиките и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, и не попада в хипотезите по чл. 147 и чл. 151 ЗУТ, а било необходимо издаването на разрешение за строеж и съгласуване по реда на Закона за културното наследство/ЗКН/. Във връзка с горепосочената заповед, на основание чл. 192, ал. 2, т. 1 от ЗКН на 04.06.2024г. била извършена проверка от гл. инспектор в РИОНК към Министерството на културата. След оглед на място, извършен в присъствието на съсобственици на сградата, но в отсъствието на Е. К., било заключено, че жилищната сграда с ИД 56784.522.219.1, с административен адрес [улица]притежава статут на единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност. Имотът попадал в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност - Система от улични ансамбли по [улица]и [улица], част от „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-[област]“. Заключението на гл. инспектор в РИОКН – архитект Е. М. било, че извършваният строеж представлявал надстрояване и пристрояване с промяна на покривната конфигурация. В протокола били дадени указания за последващи действия, като възложителят на строежа трябвало незабавно да спре строителните дейности в северозападната част на сградата и да напусне строителната площадка. Следвало да се предприемат действия по изготвяне пълно архитектурно и фотозаснемане, извършване на конструктивно обследване, въз основа на което да се изготви инвестиционен проект за намеса в недвижимата културна ценност и внасяне за съгласуване по реда на чл.84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН.
След извършена последваща проверка на 26.09.2024г. от работна група от служители на район „Централен“, [населено място], за която бил съставен констативен протокол, на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ бил съставен Констативен акт № 36 от 26.09.2024г. /л. 85/, който е съобщен на пълномощника на Е. К. – Д. Ф., чрез пощенски оператор на 22.10.2024г. В КА строежът е описан като: „Реконструкция на покрив със задигане на кота стреха и изграждане на пристройка, разположена по северната фасада, обслужваща подпокривното пространство“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] и административен адрес [улица], [населено място]“. В КА № 36/26.09.2024г. служителите на общинската администрация се позовали на констатациите, установени с КА № 13/15.03.2024г. Посочено е, че строежът представлява такъв по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който строеж е пета категория съгласно Наредба №1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ и чл. 137 ЗУТ. К. В. на строежа в преписката е посочена Е. К.. В КА било прието, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа – установено било, че не били изпълнени изискванията по чл. 148, ал. 1 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ. От извършената проверка било установено, че констатираното с КА № 13/15.03.2024г. незаконно строителство не било премахнато. Покривната конструкция била покрита с покривно покритие от ЛТ ламарина. Установеното нарушение било квалифицирано като такова по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – незаконен строеж.
Срещу горепосочения КА е постъпило възражение от жалбоподателя, в което тя възразила, че проверката незаконосъобразно е проведена в нейно отсъствие. Твърди, че не е единствен възложител на извършваните ремонтни дейности, а че било взето решение на ОС на ЕС на сградата за извършване на неотложен и спешен ремонт на покривна конструкция. Не се сочат за неправилни констатациите, изложени в КА № 36/26.09.2024г.
Последвало е издаването на заповед № РДЦ-24-1099/14.11.2024г. на кметa на район „Централен“, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено жалбоподателката да премахне незаконен строеж, изразяващ се в „Реконструкция на покрив със задигане на кота стреха и изграждане на пристройка, разположена по северната фасада, обслужваща подпокривното пространство“, находящ се в ПИ с [идентификатор] и адм. адрес [улица], [населено място]. Определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта – 30 дни от получаването на заповедта. Заповедта била връчена на 20.11.2024г.
Прието е в мотивите на административния акт, че извършваното строителство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който строеж е пета категория съгласно чл. 137 ЗУТ, за възложител на строежа била приета Е. К., съгласно [нот. акт], том 123, рег. № 25702, дело № 27867 от 2005г. Административният орган приел, че строежът бил изпълнен без одобрена проектна документация по реда на ЗКН и без Разрешение за строеж. По отношение възражението на жалбоподателката се аргументирал, че само по себе си взетото решение на ОС на ЕС за извършване на ремонтни дейности не изключва необходимостта от проектна документация и разрешение за строеж, а § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ не бил приложим.
По делото е приета административната преписка по издаване на оспорвания административен акт.
По искане на жалбоподателите по делото е допусната и назначена съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Същата е изготвена от инж. С. Ж. и е приета без оспорване от страните.
Вещото лице, след запознаване с материалите по делото относно процесната постройка и след извършен оглед на място, установява следното: Ремонтните дейности, извършвани в северозападната част на покрива, са били наложени от течове и разрушаване на носещи дървени елементи от конструкцията, с оглед на което същите били спешни и неотложни, както и че били извършени през 2023 година; По данни от преписката за сградата не са налични съхранени оригиналния проект или каквато и да е архивна документация за сградата, включително архитектурни и конструктивни планове и техни изменения в годините след 1927г. /годината на построяване на къщата/; Архитектурно заснемане на сградата било възложено от представител на жалбоподателката с изготвени планове на 1-ви етаж , 2-ри етаж, 3-ти тавански етаж и сутерен на западната част на обекта, в които места са разположени обекти собственост на Е. К., като няма изготвено заснемане на останалите обекти в сградата - на първи, втори, трети тавански етажи, избени помещения, на фасади, на покрив, разрези и други елементи; Няма представено конструктивно становище за сградата и нейното състояние; Архитектурно заснемане на вътрешно разпределение на обекти в мащаб М 1:75 има изготвено само за северозападната част от сградата, като няма изготвено заснемане на останалите обекти в сградата - в югоизточната част на отделните нива.
Вещото лице констатира още, че няма изготвен цялостен проект , изискващ се по нормативна база, характерна и за сграда, притежаваща статут на единична архитектурно - строителна недвижима културна ценност. При така изготвен частичен проект - изготвеното частично архитектурно заснемане на отделните етажи, без изготвено заснемане на покривна конструкция, наклони, стрехи и била на покрива на сградата, и без проект за реконструкция и възстановяване на целия покрив на сградата на [улица] в [населено място], ВЛ заключва, че не е възможно да се направи реконструкцията и възстановяване на покрива на същата. Т.е. няма изготвени заснемане на фасади на сградата, на целия покрив на сградата с покривни линии и наклони, вида на покривното покритие, стрехи, коти на било и на стрехи па покрива, няма изготвени разрези на сградата, изготвени детайли, както и на други характерни елементи. Няма представено конструктивно становище за сградата и нейното състояние. Няма изготвен цялостен проект за рехабилитация и възстановяване на сградата с необходимия обем и съдържание, във връзка с изискванията на нормативната база и на ЗКН и в тази връзка не е възможна реализацията на рехабилитация на цялата сграда с идентификатор № 56784.522.219.1. ВЛ подчертава, че за да се изготви цялостен инвестиционен проект, необходимо е изготвяне на подробно архитектурно заснемане на отделните нива в същата, включително и на югоизточната част на първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, трети тавански етаж, избени помещения, изготвяне на заснемане на фасадите на сградата, заснемане на целия покрив на сградата с покривни линии и наклони, вида на покривното покритие, стрехи, коти на било и на стрехи па покрива, конструктивно становище за сградата и нейното състояние, както и проекти по част ВиК и електро, геодезическо заснемане и други.
В северозападната част на сградата ВЛ констатира изпълнена нова стреха от дървена конструкция, изпълнено обрушване на последните редове на зидовете на таванския етаж - до здрава тухлена зидария, изпълнен стоманобетонов пояс, както и надзиждане с керамични блокове с различна височина - на места няма такова, на места в северната част е с височина 70 см/с пояса до 100 см/, в източната част на тази северна част на покрива е от 20 см до 130 см/от един до осем реда зидария с керамични блокове и бетонов пояс/. Конструкцията на покрива в северозападната част на сградата ВЛ приема, че видимо е изпълнена като временна.
Затворена била открита преди това тераса в южната част - има изпълнено ново помещение към таванско жилище, с тухлена зидария, бетонова плоча и монтиран прозорец . Част от инсталациите на същото преминават по калканната стена. Северната част е оградена с нова зидария с керамични блокове, с изпълнена стоманобетонова рамка от колони и греди, покрита с новия дървен покрив.
По северната фасада/вътрешна към двора и квалифицирана от АО като пристройка/ е съществувал балкон към жилището на втори етаж, който е бил с бетонова подова плоча и бетонова козирка над него/видно от предоставения снимков материал по преписката/. При извършените строително-ремонтни дейности е изпълнено укрепване на тези две бетонови плочи с метална конструкция/стоманени колони и греди/, премахната/съборена/ е бетоновата козирка над балкона на втори етаж, като на нивото на пода на таванския етаж е изпълнена нова комбинирана плоча - оставащ кофраж от профилна ламарина, стоманени греди и бетонова плоча. Задигнати са околните зидове/по северната част на покрива/ - с около 80-100 см, представляващи пет реда зидария от керамични блокове и бетонов пояс над старите тухлени зидове, както и е продължена линията на наклона на дървения покрив на сградата. Стоманената конструкция на укрепващата рамка е продължена до дървената конструкция на покрива, като получения обем е ограден от север и от изток със зидария от блокчета с газобетон.
От извършване на оглед на място и измерване ВЛ посочва, че не може да се установи в точни мерни единици какви са параметрите на задигането на кота стреха, поради липса на заснемане с точни коти на покрива на сградата/кота стреха, кота корниз и кота било, както и покривни линии/ преди извършване на ремонти по покрива - както в северозападната му част, така и в югоизточната такава. За ремонтните дейности, извършвани по югоизточната фасада на сградата, не е имало изготвени, одобрени и съгласувани проекти, няма данни за издаване на РС, няма данни за проведено съгласуване по реда на ЗКН.
В съдебно заседание инж. Ж. поддържа заключението си. Сочи, че ремонтът на северозападната част е направен след проведено ОС на ЕС през ноември 2023 година, като ремонтът на покрива е бил извършен в условията на неотложност. Потвърждава, че в Общинска администрация няма постъпили молби, искания и проекти за одобрение за извършените действия. Излага мнение, че изпълнението е временно, поради необходимостта от съгласуване с Института на паметниците на културата.
В проведено о.с.з. на 04.03.2025г., при извършен разпит на две лице, допуснати в режим на довеждане по искане на жалбоподателя, се установява, че е било извършвано частично архитектурно заснемане на сградата, а извършените ремонтни дейности били неотложни.
При така установената фактическа обстановка, и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Подадената жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, или на части от тях. По делото е представена и приета Заповед № 24 АО-964/24.04.2024г., с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 9 и ал. 2 ЗМСМА вр. § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ и чл. 72 и чл. 73 ЗКН кметът на Община [област] е делегирал на кмета на район „Централен“ [населено място] функции по ЗУТ, вкл. и правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Процесният строеж следва да се определи като такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „е“ ЗУТ/ недвижима културна ценност/, съобразно представените по делото документи и данни/Констативен протокол от 30.08.2024г. на РИОНК при ГДОНК в Министерството на културата/. Следователно, обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган на изпълнителната власт. Административнопроизводствените действия, предхождащи издаването на обжалваната заповед, вкл. КА № 36, са извършвани от компетентни длъжностни лица, отговарящи за контрола по строителството – инспектори към „Районен строителен контрол“ и по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, същият съдържа както фактическите, така и правни основания за неговото издаване, а именно – посочено е правното основание за упражненото правомощие/чл. 225а, ал. 1 ЗУТ/, както и релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи възприетото от АО наличие на изискуемите предпоставки за издаването му и разпореденото с него премахване на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Не се установява наличие на допуснати в хода на производството пред административния орган съществени процесуални нарушения. Процесната заповед за премахване на строеж е издадена въз основа на надлежно извършени две проверки на място на сградата, отразени в нарочни актове, а именно КА № 13/15.03.2024г. и КА № 36/26.09.2024г. Контролните органи са изпълнили предписаните им от закона задължения по чл. 224, ал. 2 и чл. 225, ал. 2 ЗУТ, констативните актове са били връчени на заинтересовано лице/в случая жалбоподателката Е. К./, чрез неин упълномощен надлежно представител. Последната се е възползвала от законово предоставената ѝ възможност да подаде възражение и срещу двата КА.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административната процедура, поради извършването на проверките в нейно отсъствие. Присъствието на жалбоподателя при извършването на проверката не е елемент, предписан от закон и не представлява законово изискване за съставяне на акта. С подаването до съда на жалбата срещу издадената Заповед, оспорващият реализира процесуалното си право на защита срещу нея в съдебното производството.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата и оплакването в касационната жалба за неправилното адресиране на акта единствено до обжалващия, а не и към другия наследник на поземления имот – неговия брат. Съгласно § 2, ал. 1 ДР от Наредба на ОбС Пловдива принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на Община [област], приета с Р. № 291 от 27.08.2015г. "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът/-ците на терена, лице/-а с ограничено вещно право или извършителя/-ите на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Видно от [НА], том 8, рег. № 11158 по дело № 1421 от 2005г. Е. К., родена на [дата]. е съсобственик в процесния УПИ, находящ се в [населено място], [улица]. Следователно, надлежно заповедта е адресирана до нея. Изцяло в преценката на административния орган е срещу кого от собствениците да насочи заповедта за премахване.
В същия дух неоснователно е и възражението, че само и единствено тя е записана в оспорваната заповед като възложител. Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Като лице, притежаващо ид.ч. в процесния УПИ/46.31%/, ведно със СОС, подробно описано по – горе, следва единственият извод за правилно ѝ определяне като възложител в КА № 36/26.09.2024г. на осъщественото строителство.
Спорът по делото не се състои в това извършвани ли са или не определени дейности, а какъв е видът на извършеното и дали същото се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ предпоставя кумулативното наличие на две предпоставки – извършен строеж и целият или части от него да е незаконен по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ.
Несъстоятелен е основният довод на жалбоподателя, че процесната пристройка и реконструкцията на покрива не представляват строеж и като такива не следва да бъдат премахвани. Установените характеристики на разпоредените за премахване обекти имат характера на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. По смисъла на закона „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Безспорно се установи от изложеното от вещото лице заключение, че в процесния случай е налице изпълнена нова стреха от дървена конструкция, както и надзиждане с керамични блокове с различна височина, а именно: между 70см и 100см в северната част на сградата, а в източната част на същата северна страна – от 20см до 130см. – от един до осем реда зидария с керамични блокове и бетонов пояс. Отделно от това, по отношение на извършените по северната фасада действия, ВЛ е установило, че е извършено укрепване на две бетонови плочи с метална конструкция конструкция /стоманени колони и греди/, премахната /съборена/ е бетоновата козирка над балкона на втори етаж, като на нивото на пода на таванския етаж е изпълнена нова комбинирана плоча - оставащ кофраж от профилна ламарина, стоманени греди и бетонова плоча. Задигнати са околните зидове/по северната част на покрива/ - с около 80-100 см, представляващи пет реда зидария от керамични блокове и бетонов пояс над старите тухлени зидове, както и е продължена линията на наклона на дървения покрив на сградата. Фактът, че ВЛ не може с категоричност да заяви в мерни единици какви точно са параметрите на задигането на кота стреха, поради липса на заснемане с точни коти на покрива на сградата/кота стреха, кота корниз и кота било, както и покривни линии/ преди извършване на ремонти по покрива в северозападната му част, без съмнение е безспорно установено, че такова е било извършвано. Безспорно се установи изграждането на нов покрив, с промяна на покривната конфигурация и задигане кота стреха и продължаване линията на неговия наклон. Надзиждането служи за основа на покривната конструкция и представлява неин конструктивен елемент. Безспорно се установи изграждането на нова зидария с керамични блокове, с изпълнена стоманобетонова рамка от колони и греди. Жалбоподателят в хода на съдебното производство не е ангажирал доказателства с цел установяване на противното. Така установените факти от ВЛ се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал – КА № 13/15.03.2024г., КА № 36/26.09.2024г., КП от 30.08.2024г..
Следователно както покривът, така и процесната пристройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява трайно прикрепено към земята затворено пространство, с което е разширен обема на съществуващата жилищна сграда и има същото предназначение каквото има и самата сграда (с нея е създадена допълнителна стая към къщата).
Извършваните дейности попадат в обхвата на понятието „реконструкция“ по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ. , тъй като е налице изпълнение на нови конструктивни елементи и основни части, налице е и увеличаване на носимоспособността на сградата чрез изпълнението на бетоновите плочи и металната конструкция /стоманени колони и греди/. Изпълнението на новите зидове също представлява елемент от „реконструкция“, чието изпълнение не попада в изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ, за разлика от "текущ ремонт", и същото се допуска единствено въз основа на издадено разрешение за строеж. Ето защо, като изпълнен при липсата на издадено разрешение за строеж, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на ЗУТ и като е постановил премахването му, административният орган е приложил материалния закон правилно.От друга страна, реконструкцията е свързана с частично възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи или основни части на строежа, какъвто несъмнено е настоящият случай. Този извод изключва приложението на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и квалифицирането на строежа като „текущ ремонт“. От събраните доказателства категорично е изяснено спорното обстоятелство, че процесният обект по своето съдържание представлява строеж и поради безспорно установеното по делото, че същият представлява незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, то законосъобразно е наредено премахването му от ответника по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Изяснено е, че покривът и допълнителната пристройка са изградени без разрешение за строеж за покрива /чл. 147, ал. 1, т. 3/ и разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект за пристройката/чл. 142 ЗУТ/, което съставлява нарушение на чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. Построен е през 2023г., поради което за него са неотносими разпоредбите, въвеждащи възможността за търпимост на строежите /§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ/. Поради тези обективни предпоставки законосъобразно административният орган е наредил премахването му. Процесният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в заповедта така, че обекта на разпоредените с нея задължения да е еднозначно определим. В случая няма съмнение, че строежът, който е квалифициран като незаконен от административния орган, съставлява покрив, разположен по северната фасада на сградата, обслужващ подпокривното пространство, както и пристройка, разположена по северната фасада на сградата, от вътрешна страна към двора на сградата. По изложените съображения, обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и при съобразяване с целта на закона, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – [област]
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. К. /по баща Е. Н. Б./, [държава], против Заповед № РДЦ-24-1099/14.11.2024г. на кмета на Район „Централен“ към Община [област], с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Реконструкция на покрив със задигане на кота стреха и изграждане на пристройка, разположена по северната фасада, обслужваща подпокривното пространство“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] и административен адрес [населено място] [улица].
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |