№ 2927
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100515077 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 3488 от 02.11.2021 г., постановено по гр.дело № 37592/2021 г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 138 състав, са отхвърлени предявените от С. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“****, против "А." ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 91 от
16.06.2021 г., по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 22890 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 16.06.2021г. до
16.12.2021 г., като неоснователни. С решението на съда е осъден С. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“ ****, да заплати на "А." ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Срещу решението на СРС, 138 с-в е постъпила въззивна жалба от С. Г. В.,
подадена чрез пълномощника му адв.Н. Д.-П., с искане същото да бъде отменено и
вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
1
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по
съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „А.“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.Л.П. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения
подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.
Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищецът
С. Г. В. срещу ответника "А." ЕАД, гр.София, при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай със заповед № 91/16.06.2021 г., издадена на основание
чл.71, ал.1 от Кодекса на труда/ прекратяване на договор със срок на изпитване/ от
Изпълнителния директор на „А.“ ЕАД, гр.София, е прекратено трудовото
правоотношение на С. Г. В., ЕГН **********, назначен на длъжност „Икономически
директор“, код по НКПД-12137015, в „А.“ ЕАД, съгласно трудов договор №
34/09.03.2021 г., считано от 16.06.2021 г. Видно от изрично отбелязване върху
процесната заповед, същата е връчена на ищеца на 16.06.2021 г. при отказ, оформен с
подписите на двама свидетели- Б.А. и Д.Х.. От протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г.,
подписан от В.К.- Министър на регионалното развитие и благоустройството се
установява, че е било взето решение за освобождаване на С.Ф.Б., А.К.Ф. и И.Д.К., като
2
членове на съвета на директорите на „А.“ ЕАД, гр.София, прекратяване на сключените
с лицата договори за възлагане на управлението на дружеството № РД-02-16ф-
24/01.12.2017 г., № РД-02-16ф-23/17.11.2017 г. и № РД-02-16ф-8/08.07.2019 г., считано
от датата на заличаване на имената им в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, както и за
избиране на В.В.В., И.С.С. и Д.П.Х. за членове на съвета на директорите на „А.“ ЕАД,
гр.София до провеждането на конкурс за избор на членове на съвета на директорите на
дружеството. Представен е протокол № 1/08.06.2021 г. от заседание на Съвета на
директорите на „А.“ ЕАД, гр.София, от който се установява, че е бил избран В.В.В. за
изпълнителен директор на „А.“ ЕАД, гр.София, който да представлява дружеството.
Представен е и договор за възлагане на управление на „А.“ ЕАД, гр.София, № РД-02-
16ф-7/07.06.21 г., сключен между В.К.- министър на регионалното развитие и
благоустройството, наричана доверител от една страна, и В.В.В., член на съвета на
директорите в „А.“ ЕАД, гр.София, наричан довереник, от друга страна, по силата на
който договор доверителят е възложил, а довереникът, като член на съвета на
директорите е приел да управлява дружеството добросъвестно и в защита на
интересите на доверителя, както и да го представлява в съответствие с Търговския
закон, другите действащи нормативни актове и устава на дружеството.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца С. Г. В. срещу
ответника „А.“ ЕАД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства,
3
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно законосъобразност на заповед № 91/16.06.2021 г.,
издадена на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда/ прекратяване на договор със
срок на изпитване/ от В.В.-Изпълнителен директор на „А.“ ЕАД, гр.София, с която е
прекратено трудовото правоотношение на С. Г. В., ЕГН **********, назначен на
длъжност „Икономически директор“, код по НКПД -12137015, в „А.“ ЕАД, съгласно
трудов договор № 34/09.03.2021 г., считано от 16.06.2021 г., са правилни и в
съответствие на материалния закон.
Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната
жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ищеца възражение за
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно
необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което водело до
необоснованост на обжалваното решение, както и с възражението, че неправилно е
прието от съда, че представителната власт на управляващия предприятието
работодател спрямо работника възниквала от деня на надлежния му избор, поради
което е прието за неоснователно твърдението на ищеца, че заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е издадена от лице без представителна власт.
Неоснователно е възражението на ищеца за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото
доказателства в тяхната цялост, което водело до необоснованост на обжалваното
решение. Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснато съществено процесуално
нарушение от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение.
Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност
или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да
бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във
въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено.
С оглед на което довода на ищеца за допуснато процесуално нарушение от СРС,
4
изложен в депозираната от него въззивна жалба се явява неоснователен. В настоящия
случай при постановяване на обжалваното решение не е допуснато от
първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми на
закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
На следващо място, като неоснователни следва да се преценят и доводите за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното
във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и
правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със
събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от
първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото
и събраните по делото доказателства.
Както е изяснено в определение № 509/18.05.2010 г. по гр.дело № 1910/2009 г.
на ВКС, ІІІ г.о., представителната власт на управляващия предприятието работодател в
отношенията му с работника или служителя възниква от датата на надлежния му
избор, респективно назначение или възлагане на управлението, а не от деня на
вписването му в търговския регистър. С връчването на заповедта за уволнение
работникът/служител е уведомен лично за настъпилата промяна по отношение на
представляващия работодателя. Вписването в търговския регистър касае
противопоставимостта на вписването по отношение на трети добросъвестни лица
спрямо действия, извършени от представляващия дружеството до вписване на
промяната на това обстоятелство/ в този смисъл е и решение № 1023 от 21.06.2004 г. по
гр.дело № 1987/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 481 от 19.04.2006 г. на ВКС, ІІІ
г.о./. С оглед на което, съдът приема, че формираният от първоинстанционния съд
извод за наличие на представителна власт на В.В.- Изпълнителен директор на „А.“
ЕАД, гр.София, преди вписването му в търговския регистър спрямо работниците и
служителите от дружеството е правилен. Вписването в търговския регистър касае
противопоставимостта на вписването по отношение на трети добросъвестни лица
спрямо действия, извършени от представляващия дружеството до вписване на
промяната на това обстоятелство. Работникът или служителят в едно търговско
дружество не е трето добросъвестно лице. Спрямо работника представителната власт
на управляващия предприятието работодател възниква от деня на надлежния му избор,
респективно назначение или възлагане на управлението на предприятието. Липсата на
специално известяване на работниците от едно предприятие за персоналната смяна на
управляващия не ги освобождава от задължението да изпълняват всички негови
разпореждания, свързани с трудовия процес, който не може да бъде спрян за времето
от избора на нов управляващ до вписване на тази промяна в търговския регистър.
Работникът е обвързан по силата на трудовия си договор да изпълнява законните
разпореждания на лицето, изпълняващо функциите на представляващ работодателя,
5
независимо дали съответната промяна е вписана в търговския регистър. С връчването
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 16.06.2021 г., ищецът е
уведомен лично и за настъпилата промяна по отношение на представляващия
работодателя, а именно, че В.В.В. е избран за изпълнителен директор на „А.“ ЕАД,
гр.София. С връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
ищецът е узнал за учредяване на представителна власт на В.В.В., като член на съвета
на директорите да управлява ответното търговско дружество. С оглед на което
единствения обоснован извод, който следва да се направи в процесния случай е, че
представителната власт на управляващия предприятието работодател/ В.В.В.-
изпълнителен директор на „А.“ ЕАД, гр.София/ в отношенията му с работниците и
служителите в предприятието/ включително и с ищеца по делото С. Г. В./ е възникнала
от датата на надлежния му избор за изпълнителен директор на дружеството/08.06.2021
год., видно от протокол № 1/08.06.2021 г. от заседание на СД на „А.“ ЕАД/,
респективно назначение или възлагане на управлението/ 07.06.2021 г., по силата на
договор за възлагане на управление на „А.“ ЕАД, № РД-02-16ф-7/07.06.2021 г./, а не от
деня на вписването му в търговския регистър. Т.е., В.В. В.- изпълнителен директор на
„А.“ ЕАД, гр.София е имал представителна власт към 16.06.2021 г./ датата на издаване
на заповедта/ да прекрати процесното трудово правоотношение с ищеца. С оглед на
което, доводите на ищеца в тази насока, съдът намира за изцяло неоснователни.
С оглед на така изложените съображения, предявените при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка
с чл. 225, ал.1 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са
били отхвърлени от първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са отхвърлени предявените при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2,
т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, на въззивника-
ищец не се следват разноски. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ответник следва да се присъдят
своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна-ответник, съдът намира, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78
ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата
въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на
6
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от
ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото в полза
на въззиваемата страна-ответник юрисконсултско възнагражение следва да се
определи от съда в размер на 100 лв. за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3488 от 02.11.2021 г., постановено по гр.дело №
37592/2021 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 138 състав.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“****, да
заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“
****, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100,00 лв. /сто
лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7