Определение по дело №2475/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3269
Дата: 11 декември 2018 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20183100502475
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./…………2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ирена Петкова

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Наталия Неделчева

        мл. с. Никола Дойчев       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев

въззивно гр.д. № 2475 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано след отмяна на Решение № 914/08.06.2017г. по в.гр.д. № 659/2017г. на ОС-Варна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС и изпълнение на дадените указания в Решение № 125/30.10.2018г. по гр.д. № 3932/2017г. на ВКС.

Подадена е въззивна жалба с вх. №1625/11.01.2017г. на А.К.П., чрез адв. Б.Х., срещу решение № 4672/ 09.12.2016 г. постановено по гр.д.№  868 от 2015 г. на Варненския районен съд, с което е постановено да бъде изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК недвижим имот, находящ се в с.Орешак, Община Аксаково, Варненска област, а именно: дворно място, представляващо ПИ № 293 с площ 965кв.м., при граници - от две страни - улици и ПИ №№ 292 и 294, който поземлен имот е включен в УПИ IX-293 в кв.26 по плана на с.Орешак, одобрен със Заповед № 2132/26.10.1984г., който УПИ е с площ от 975кв.м., при граници на УПИ: от две страни - улици и УПИ VIII-292 и Х-294, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда /МЖ/ с площ 78кв.м. и стопанска постройка с площ 25кв.м., върху който имот е налице запазено право на ползване в размер на ½ ид.ч. в полза на Калинка Архондиева Пейчева ЕГН ********** съгласно н. Акт № 83 , том ІІ , рег. № 11812 , дело 221/2013 г. на ВН, на стойност 37 481, 00 лева при начална цена определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно ½ ид.ч. общо за М.К.П. ЕГН ********** и Н.Г.П. ЕГН ********** – в режим на СИО и ½ ид.ч. за А.К.П. ЕГН ********** и е осъден А.К.П. ЕГН ********** да заплати на М.К.П. ЕГН ********** и Н.Г.П. ЕГН ********** сумата от 142.50 лева представляваща съответна на стойността на дела му  част от разноските по делото свързани с ликвидирането на съсобствеността върху процесния имот предмет на делбата.

Във въззивната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението на ВРС, поради нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Релевирани са възражения, свързани с извода на първоинстанционния съд за неподеляемост на поцесния имот. Твърди се, че в о.с.з. на 14.112016г. е приета съдебно-техническа експертиза, в която е изложено, че имотът е неподеляем. Заключението е оспорено от процесуалния представител на А.П., като е направено искане за допускане на повторна СТЕ, което е оставено без уважение от съда. Твърди се, че по отношение на дворното място и на съществуващите в него сгради, са налице условията за реалната им поделяемост чрез обособяването на два самостоятелни имота, при съобразяване и съчетаване на интересите на съделителите и спазване на изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Посочва се, че А.П. не претендира получаване на реален дял от жилищната сграда, а само равностойността на неговия дял, което е предпоставка за обособяване на два дяла. Отправя се искане за допускане на повторна СТЕ, която да даде заключение за пазарната стойност и реалната поделяемост на процесния недвижим имот, като вещото лице, вземе предвид становището на съделителя А.П., че не претендира получаване на дял от жилищната сграда, а равностойност, съобразно квотата му в съсобствеността, както и становището на М.К.П. и Н.Г.П., че желаят да получат в дял жилищната сграда. Моли съда да отмени решението и да се постанови друго, с което се извърши делба на процесния имот чрез възлагане на самостоятелно обособени дялове на М.К.П. ЕГН ********** и Н.Г.П. в общ дял и на А.К.П.  при задължително запазване правото на ползване на Калинка Архондиева Пейчева върху самостоятелно обособения дял с жилищната сграда.

Въззиваемата страна, чрез адв. С.Х., оспорва жалбата. Намира същата за недопустима и неоснователна. Споделя виждането на вещото лице по изгответната СТЕ пред първата инстанция, че поземленият имот и жилищната сграда са неподеляеми, като навежда и аргументи в тази насока. Изложени са подробни мотиви във връзка разпоредбите на ЗУТ относно реалната поделяемост на имота. Твърди, че е недопустимо в това производство преразпределяне на правото на ползване на ползвателката Калинка Пейчева, която даже не е участник в производството по делото. Счита, че предложеният от А.П. начин за прекратяване на съсобствеността е недопустим по закон. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Въззивната жалба на А.К.П. е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Във връзка с дадените от ВКС указания, които са задължителни за  въззивната интанция, настоящият съдебен състав, приема следното:

Видно от удостоверение №56/12.05.2017г. на главния архитект, процесният УПИ IX-293, кв. 26, може да бъде разделен на два урегулирани поземлени имота, при наличие на основание по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, изготвяне на проект за разделянето, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващите сгради в имота и при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 или чл. 19, ал. 4 от ЗУТ. В същия смисъл е и приетата по предходното разглеждане на делото СТЕ, която посочва, че предвид становището на А.К.П., че не претендира получаването на дял от жилищната сграда, както и становището на М.П. и Н.П., че желаят да получат в дял жилищната сграда при запазеното право на ползване на Калинка Пейчева, дворното място може да бъде разделено на двa самостоятелни УПИ при изпълнение на условията на пар. 6, ал. 5 и пар. 8 от ПР на ЗУТ.

Съобразно указанията на ВКС, за поделяемостта на УПИ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възможност за изготвяне на проект за разделяне на два или повече самостоятелни УПИ; 2) разделянето да не създава недопустимо по закон разположение на съществуваща сграда или на разрешен строеж; 3) след разделянето, реално обособените имоти да нямат лице и повърхност под минимално определените по закон за определените с плана за застрояван на разделения имот характер и начин на застрояване.

В конкретния случай, предвид даденото становище от главния архитект, че разделянето на делбения имот е допустимо и възможно, и с оглед указанията на ВКС, настоящият съдебен състав следва да напъти А.К.П. към изготвяне на проект за изменение на действащия ЗРП, като в административното производство по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ ще се извърши преценка, отпаднало ли е отчуждителното действие на дворищнорегулационния план по силата на Пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и как това се отразява на реалната поделяемост на процесния имот.

За целта следва да се укаже на А.К.П. да предприеме съответните действия чрез ангажиране на съдебно-техническа експертиза, която да отговори, при какви условия е поделяем имота и да даде варианти на поделяемост при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 или чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, след което да проведе административната процедурата по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, респ. съставяне на проект за изменение на действащия ЗРП.

Доколкото А.К.П. поддържа искането си за реално поделяне чрез обособяване на два самостоятелни УПИ, в негова тежест е да извърши всички необходими действия по установяване поделяемостта на имота, като следва да ангажира съответните доказателства пред съда и да поеме разноските за това.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба с вх. 15428/24.03.2016г., подадена от А.К.П. по описа на регистратурата на ВРС, против решение 625/22.02.2016г. по гр.д. № 868/2015г. на РС-Варна.

УКАЗВА на А.К.П., във връзка с възможността за разделянето на делбения имот на два урегулирани поземлени имота, да ангажира пред ВОС съдебно-техническа експертиза, която да отговори при какви условия е поделяем имота и да даде варианти на неговата поделяемост, при спазване на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, след което да проведе административната процедура по чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, респ. съставяне на проект за изменение на действащия ЗРП, в което производство ще се извърши преценка, отпаднало ли е отчуждителното действие на дворищнорегулационния план по силата на Пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и как това се отразява на реалната поделяемост на процесния имот.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2475/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  23.01.2019г.  от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: