№ 3571
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206296 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на Ц. Х. А., ЕГН ********** против Електронен фиш № ********** от 17.02.2021г.,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на въззивника за
нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179
ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 от същия закон е наложена „глоба“ в размер на 2 500 лева.
Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и
в разрез със закона. Сочи,ч е към датата на нарушението заснетият товарен автомобил е бил
даден под наем на юридическо лице, което е извършвало дейност с него и има сключен
тристранен договор между наемателя и други юридически лица за събиране на пътни такси
чрез бордови устройства.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от своя процесуален
представител – адв. М., който пледира за отмяна на ЕФ по мотиви, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – АПИ, Национално ТОЛ управление не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. бил собственик на ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГС 18.440 4X2 БЛС
с регистрационен номер 0В****ВС, с технически допустима максимална маса 18000, брой
1
оси 2, екологична категория ЕВРО 5, видно от представената справка от АПИ към
преписката.
На 25.06.2019г. А. отдал процесното товарно МПС под наем на дружеството
******* ЕООД с ЕИК *********, за което бил изготвен договор за наем. В изпълнение на
задължението по Закона за пътищата и ЗДвП, наемателят сключил тристранен договор с
Интелигентни трафик системи АД и ТОЛ БГ ЕООД на 02.04.2020г., като била предоставена
услуга за електронно събиране на пътни такси. Бил сключен и договор за предоставяне на
декларирани данни на 03.04.2020г. между наемателя ******* ЕООД и ТОЛ БГ ЕООД във
връзка с отчитане и заплащане на пътните такси, дължими за процесното наето МПС. Такъв
договор между същите страни бил подписан и на 03.09.2021г. със същия предмет.
По силата на сключените договори, ******* като наемател, ползващ товарното
МПС, осигурил отчитането и заплащането на пътни такси, които се дължат за ползване на
републиканската пътна мрежа чрез предаване на данни за местоположението, маршрута и
посоката на движение на товарното МПС. За да бъдат предавани данните и в изпълнение на
задълженията си, ******* ЕООД сключило договор за монтаж на GPS устройство в камиона
от вида на TelUS III, което било монтирано от изпълнителя откъм блока за предпазителите
откъм пасажерското място в кабината. Същото не било видимо за водача, същият не можел
да борави с него по време на движение, нито да отчита евентуално възникнали проблеми и
грешки в предаването на данни в реално време. Неизправност на устройството не можело
да бъде видяна и отчетена по време на движение, видно от справка от 23.06.2023г. от БГ
ТОЛ на лист 66 от делото.
На 17.02.2021г. в 16:28 товарен автомобил ВЛЕКАЧ МАН ТГС 18.440 4X2 БЛС,
с регистрационен номер 0В****ВС, с технически допустима максимална маса 18000 кг,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40000, се движело в община Столична,
по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 50+427.
За извършеното нарушение срещу жалбоподателя като собственик на
регистрираното ППС бил издаден обжалвания Електронен фиш № ********** от
17.02.2021г.
Към датата и часа на нарушението GPS устройство в камиона от вида на TelUS
III за отчитане движението на камиона работело, но същото имало неизправност към
момента на нарушението, която не можело да бъде констатирана от водача – същото
подавало данни за местоположението на МПС, но не и за посоката му на движение, което
водело до подаването на непълни данни до ТОЛ БГ, поради което не били подадени и ТОЛ
2
декларации, за да бъде таксувано движението на МПС по пътната мрежа, видно от писмата
на лист 57, 58 и 66 от делото.
Видно от писмо от ТОЛ БГ ЕООД на лист 66 от делото, нито собственикът на
МПС, нито неговият наемател и страна по договора с ТОЛ БГ ЕООД, бил уведомяван за
неизправността, доколкото такова се предвиждало единствено при над 30 минутно пълно
спиране на подаване на данни от устройството, а конкретният случай не се третирал от
изпълнителя по договора като прекъсване на подаването на данни.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
допълнително представени от АНО и ТОЛ БГ ЕООД, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади
за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от
електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от
изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират
съответните такси.
Доказателствената съвкупност е непротиворечива и по-подробно обсъждане не
се налага.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на
издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с
издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102 ал. 2 от ЗДвП
вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена
предвидената чл. 187а ал. 2, т.3 от ЗДвП глоба за физически лица.
3
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността, предвидена в чл.187а, ал.4
и ал.5 от ЗДвП, според който текст вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта
за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз
основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не
се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се
прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се
образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени
данни, че е извършило нарушението.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДВП собственикът е длъжен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е
дължано заплащането на ТОЛ такса.
Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
4
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл.187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 -
3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
Видно от събраните по делото материали и изложената от съда фактическа
обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час ВЛЕКАЧ МАН ТГС 18.440 4X2 БЛС,
регистрационен номер 0В****ВС, собственост на жалбоподателя, се е движел по път, за
който не е заплатена изискуемата такса, с което е осъществен от обективна страна съставът
на административно нарушение.
Налице е обаче субективна несъставомерност на деянието.
Съгласно чл.6 и 7 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая нито една от съставомерните форми на вина не е
налице. Това е така, доколкото съгласно чл.11 от НК деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Видно от изложеното,
деецът очевидно не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е
предвиждал неговите общественоопасни последици и нито е искал, нито е допускал тяхното
настъпване. Не е налице нито една от формите на непредпазлива вина, доколкото
наказаният собственик-жалбоподател не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че
монтираното GPS устройство в камиона е дало неизправност в деня, в който е извършено
нарушението. Видно от материалите по делото, наемателят е извършил всички възможни и
необходими действия, за да обезпечи заплащането на пътни такси – сключил и
необходимите договори, монтирал е устройство в наетото от него МПС. Каквато и грижа да
положи собственикът, същият единствено би установил, че наемателят е обезпечил
заплащането на таксите. Обстоятелството, че устройството в камиона, недостъпно и
невидимо за водача, е предавало непълни данни – без такива за посоката на движение няма,
как да се приеме за обстоятелство, което да се отрази или да е могло да се отрази в
съзнанието на собственика. Неговите задължения са изпълнени с това отдаденият под наем
от него товарен автомобил да е оборудван с всичко необходимо и да са сключени договори,
5
които да обезпечават заплащането на такси. Моментната неизправност на GPS устройството,
при положение, че видно от писмото на лист 66 от делото, никой не е бил уведомен за нея,
няма как да се приеме за субективно съставомерно дори и под формата на небрежност,
доколкото собственикът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че устройството е дало
дефект в момента на движение по участъка, за който се изисква заплащане на пътна такса. В
този смисъл приложение намира институтът на фактическата грешка, уреден в чл.14 от НК,
според който текст незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението (в случая на административното нарушение), изключва умисъла,
като според ал.2 същото се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, както е в случая.
В този смисъл поради субективна несъставомерност на деянието НП следва да
бъде отменено.
Налице е и друго основание за отмяна на ЕФ, доколкото настоящият съдебен
състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ, Национално ТОЛ
управление няма процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява
от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите,
предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Процедурата за санкциониране на нарушенията на
чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена в чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и повелява
съставянето на АУАН - актовете за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167,
ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на същия член предвижда
и издаване на НП. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на лицата са изрично предвидени в закон и
само при изрично очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид
юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез
издаване на електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил
такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата страна твърди ЕФ да е издаден на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
който обаче действително предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни
такси, да се санкционират чрез диференцирана процедура, а именно чрез издаване на ЕФ.
Текстът на разпоредбата обаче предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
6
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Няма спор, че именно това е разпоредбата, която предвижда отклонение от общото
правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на
АУАН и НП. В случая обаче законодателят е предвидил възможност да се издава ЕФ за
нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП. По въпроса
за възможността за прилагане на тази облекчена процедура по налагане на санкция,
практиката на Софийски районен съд е преобладаваща в смисъл, че не се допуска издаване
на ЕФ за това по вид нарушение, като в част от своите решения АССГ също поддържа
становището, че процедурата е неприложима – в този смисъл Решение №4438 от
05.07.2023г.на АССГ, 13-ти касационен състав по КНАХД 3117 по описа за 2023г.
Видно от постановяваните в страната решения по идентични казуси,
административните съдилища възприемат различно становище, като само в малка част от
тях са излагани мотиви за възможността нарушения, различни от тези по чл.179, ал.3 от
ЗДвП, да се санкционират с ЕФ. Така например в Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г. е възприета тезата, че липсва правно предвидена
възможност за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на ЕФ.
Така този състав на касационната инстанция е приел, че от систематичното тълкуване на
цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на дружеството е ангажирана
отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.
189ж ЗДвП. Административните съдии посочват, че съгласно ал. 1 на чл. 189ж ЗДвП
електронен фиш може да се издаде /правна възможност за наказващия орган/, когато се
установи нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал.
3б ЗДвП, ЕФ не се издава. Посочва се, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат
различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и
предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за
осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Предвид това касационната инстанция е приела, че за извършеното от касатора нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение съдиите приемат, че
следва да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено
административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на
предпоставките за това, като в конкретния случай е допуснатото процесуално нарушение,
7
което е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да
възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения. Установените непълнота и неяснота на правната уредба
относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не могат да бъдат санирани
по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, приема този състав на
касационната инстанция. В този смисъл и Решение № 96 от 21.04.2023 г. на АдмС - Видин
по к. а. н. д. № 101/2023 г. и други.
Обратната теза е застъпена в Решение № 1352 от 26.10.2022 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 2035/2022 г., където е възприето становището, че няма пречка да бъде издаден ЕФ
за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и подобен извод се намирал в противоречие с
правилното приложение на материалния закон. Такава правна възможност според този
касационен състав била предвидена в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, които освен за нарушението по чл. 179, ал. 3 позволяват издаване на електронен фиш
и за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Неправилно според административните съдии
в случая въззивният съд не е приложил тези разпоредби считайки, че по този начин би се
стигнало до недопустимо за административно-наказателното право разширително тълкуване
на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП – наличието на ясно изразена в разпоредбите на
чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП законодателна воля за издаване на електронен фиш
включително за нарушения по чл. 179, ал. 3б, предполагало прилагане на систематичното
тълкуване сочещо по недвусмислен начин, че редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и
за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав на СРС не споделя това тълкуване и правни изводи на
административен съд гр. Варна по изложени вече мотиви, като намира, че подобно
разрешение е в разрез с формалната процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата, правната сигурност и предвидимост.
На първо място следва да се посочи, че чл. 167а, ал.4 от ЗДвП не е правна норма с
административнонаказателен процесуален характер, систематически се намира в Глава пета
на ЗДвП - Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара и не урежда реда
за санкциониране на установените нарушения. Цитираната разпоредба единствено
предвижда задължение за Агенция "Пътна инфраструктура" да създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Правилата за изграждане и функциониране на
информационната система се приемат с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. По никакъв начин не може да
се изведе волята на законодателя, че същият е желал да предостави на АПИ и национално
ТОЛ управление на този етап на развитие на законодателството право да издава ЕФ за
8
нарушения по чл.179, ал.3а-3в. Редът за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицата е уреден едва в глава седма и именно там систематически се
съдържат както съставите на административни нарушения, санкциите, така и редът за
реализиране на този вид юридическа отговорност. Действително в чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е
предвидено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, но тази норма също не предвижда изрично
възможността да бъде ползвана на този етап от редакцията на ЗДвП облекчената процедура
за налагане на санкция с ЕФ за нарушение като процесното. Разпоредбата единствено
предвижда влизането в сила на вече издадени ЕФ, а не редът за тяхното издаване и
нарушенията, които могат да се санкционират с тях. Недопустимо е да се приеме, че
имплицитно законодателят е предвидил възможност за издаване на ЕФ и за процесното
нарушение при положение, че единствената норма, която урежда такава възможност е
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и там такава процедура не е предвидена. Разширително тълкуване на
този вид разпоредби е недопустим във вреда на санкционираните субекти, което е основен
принцип в правото. Следва да се има и предвид, че цитираните две разпоредби са също
толкова непрецизни, колкото и чл.189ж, ал.1, доколкото се предвижда Агенция "Пътна
инфраструктура" да създава и поддържа информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
(167а, ал.4 от ЗДвП), но същевременно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП не предвижда изобщо влизане
в сила на ЕФ за нарушения на 179, ал. 3в, което е още един аргумент да се приеме, че за
нарушения различни от изрично предвидените в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП на този етап не е
предвидена възможност за издаване на ЕФ.
Отделно от това следва да се има предвид, че и четирите анализирани разпоредби –
чл.179, ал.3б, чл.189ж, ал.1, чл.189ж, ал.7 и чл.167а, ал.4 са обнародвани в един и същи брой
на ДВ - бр. 105 от 2018 г, като три от тях влизат в сила на 01.01.2019г., а за чл.179, ал.3б е
предвиден vacatio legis до 16.08.2019г. Не може еднозначно да се приеме, че при положение,
че и четирите разпоредби са обнародвани в един брой на ДВ е налице законодателен
пропуск при определяне на нарушенията, за които може да се издаде ЕФ при положение, че
съставите на тези нарушения са създадени заедно с приемането и на разпоредбата,
предвиждаща издаване на ЕФ само за някои от тях.
Прави впечатление и изключително непрецизната законодателна техника на добавяне
на нови алинеи в чл.179, която е в пълен разрез и осъществена в противоречие и незачитане
на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Съгласно чл. 51, т.1 и т.2
от Указа за прилагане на ЗНА се предвижда, че новите разпоредби, с които се допълва
нормативен акт, се включват в него, както следва: в края на акта, преди допълнителните
разпоредби, ако се касае за нов дял на акта, който в неговата структура е най-голямото му
подразделение и предметът на уредбата не налага друго систематично място или на
съответното систематично място в структурата на акта, ако се касае за други негови
подразделения, който последен подход правилно е избран от законодателя. Съгласно чл.52,
ал.2 и ал.3 от Указа обаче новият или новите членове, поставени на съответно систематично
9
място в акта, получават номера на члена, след който се намират. Към номера се поставя
поредна малка буква от азбуката. При последващи допълнения, систематичното място на
които е между членове с такова обозначение, към обозначението на предходния член се
прибавя малка арабска цифра горе вдясно от буквата. При допълване на чл.179 от ЗДвП не е
спазена ал.3 на цитираната разпоредба, който предвижда, че когато членът се допълва с нови
алинеи, точки или букви, те се поставят след наличните алинеи, точки или букви. Ако това
затруднява тълкуването на текста, новите подразделения се поставят на съответното място,
а тези, които са след тях, се преномерират. В случая е следвало или да се обособят съставите
на административни нарушения в алинеи след вече съществуващите, или да се добавят след
ал.3, както е и сторено, но да се номерират като ал.4 и сл., а съществуващите да се
преномерират, а не да се добавят букви към номера, както неправилно е постъпено в
настоящия случай. Законодателната непрецизност довежда до още по-голяма неяснота при
правоприлагането, която неяснота обаче не може да се тълкува в ущърб на
административнонаказателно отговорните лица. Без съмнение обаче съставите на
административни нарушения по чл.179, ал.3а до ал.3в не са част от алинея трета, а са
отделни алинеи, независимо от неправилното им номериране, не могат да бъдат приети за
точки на алинея трета и респективно не могат да бъдат обхванати от приложното поле на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който е единствената разпоредба, уреждаща възможността
нарушения да бъдат санкционирани чрез издаване на ЕФ. Незачитането на предвидения в
ЗНА и Указа за прилагането му уреден ред за строеж на нормативните актове е довел до
непрецизно формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби, които макар и
създадени в разрез с установените правила за нормотворчество, са достатъчно ясни, както е
пределно ясен и чл.189ж, ал.1, непредвиждащ издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б
от ЗДвП.
Не намира приложение и чл.189, ал.4, който урежда издаване на ЕФ за всички
нарушения на ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство или система, за което не
е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки. В случая чл.189ж, ал.1 е специален и предвижда издаването
на ЕФ, заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е и настоящият
случай. В този смисъл липсва предвидена от законодателя възможност нарушение по чл.179,
ал.3б да се санкционира с ЕФ. Евентуални пропуски на законодателя не са основание за
прилагане на закон по аналогия или разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА и
чл.46 от същия.
Процедурата, уредена в чл. 189е, отново обнародван в ДВ брой 105 от 2018
г., в сила от 1.01.2019г, обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179
ал.3б от ЗДвП и предвижда за нарушението да се състави акт за установяване на
административно нарушение, какъвто не е настоящият случай. При положение, че с един и
същи закон за изменение и допълнение на ЗДвП са приети всички коментирани изменения е
нелогично да се твърди, че избраният законодателен подход да позволи издаването на ЕФ
само за нарушения на чл.179, ал.3 е плод на объркване, недоглеждане или друга ирелевантна
10
причина. Тълкуване би се налагало ако нямаше изобщо предвиден ред за санкциониране на
нововъзникналите състави на административни нарушения, но доколкото такъв е изрично и
подробно предвиден в чл.189е от ЗДвП още с приемането на ЗИД ЗДвП, не се касае нито за
пропуск, нито за празнота и следва да се съблюдава именно този ред за санкциониране на
нарушенията, а не да се търси аналогия по недопустим в правния мир ред и начин.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен като издаден при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и липса на осъществен от субективна страна състав на
административно нарушение.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, който обаче не
претендира такива и не доказва извършването им, поради което съдът не следва да му
присъжда.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 17.02.2021г., издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на Ц. Х. А., ЕГН ********** за
нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179
ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 от същия закон е наложена „глоба“ в размер на 2 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд –
гр. София в 14 дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11