Решение по дело №242/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 66
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20212200500242
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Сливен , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500242 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.


Образувано е по жалба на Община Сливен, ЕИК *********, с адрес:
гр.Сливен,*********, представлявана от Кмета С.Н.Р. чрез представителя си
по пълномощие старши експерт А.С.О. упълномощена с пълномощно №
ОРД-01-265/12.03.2020 год., срещу действието на ДСИ при РС Сливен - М. по
изп.дело № 514/2019 г. изразяващо се в отказ за налагане на възбрана върху
недвижим имот обективирано в Разпореждане от 16.08.2019 г.
В жалбата се сочи, че разпореждането на ДСИ е неправилно.
Разпореждането не било издадено в надлежно установената форма,
съдържащо необходимите реквизити, респективно не било връчено в
установената форма.
Жалбоподателят счита,че е посочил всички изпълнителни способи
1
които ДСИ е следвало да приложи с цел да удовлетвори вземането му.
Посочва, че за да се прецени дали наложените възбрани са прекомерни е
следвало да се изследват обстоятелствата визирани в чл. 442а ГПК, а именно:
съразмерността на възбраненото имущество спрямо размера на дълга.
По- нататък в жалбата се съдържат оплаквания, че поради липсата на
опис не можело да се знае фактическото състояние на недвижимия имот.
Страната счита, че ДСИ е трябвало да назначи вещо лице /ВЛ/, както и да
изиска данъчна оценка, като по този начин е следвало да се определи
стойността на имота.
Посочва се,че ДСИ е следвало да изследва и процесуалното поведение
на длъжника т.е. дали е съдействал на изпълнението или се е укривал, дали е
предложил начин с който да удовлетвори взискателя , дали са извършвани
погашения на дълга или е проявявал пасивно поведение.
Страната излага оплакване за това, че ДСИ не е изследвал всички
правнорелевантни факти и обстоятелства по делото, досежно поведението на
длъжника и възможността вземането на взискателя да остане
неудовлетворено. В заключение жалбоподателят твърди, че е заплатил
депозит от 200 лева за назначаване на особен представител.
Моли да се отмени постановения отказ на ДСИ като незаконосъобразен
и неправилен.
По делото е депозирано становище от назначения особен представител
на длъжника- А.Н.Я.., с което жалбата е оспорена като неоснователна.
Посочва се, че правилно ДСИ е приел,че поисканата обезпечителна мярка е
несъразмерна на задължението, като правилно е преценил всички релевантни
факти и обстоятелства по делото. Ответната страна не споделя довода на
жалбоподателя, че органът по принудително изпълнение не разполага с
данни за стойността на недвижимия имот, върху който се иска налагането на
възбрана. Също така посочва, че поведението на длъжника не следва да се
има предвид, т.к. няма данни същия да е препятствал делото, нито да се
укрива. Посочва се, че отказът на ДСИ е правилен. В заключение се
посочва,че жалбата е просрочена с оглед наличието на произнасяне от
16.08.2019 год.,което не било обжалвано в законоустановения срок.
2
В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ е
посочил,че жалбата е подадена извън законоустановеният срок за обжалване
и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочва,че ако се счита за
допустима, то следва да бъде оставена без уважение. На следващо място
посочва, че според чл. 422а ГПК наложените от съдебния изпълнител
обезпечителни мерки следва да бъдат съразмерни на размера на
задължението, като се отчетат всички данни и обстоятелства по делото. ДСИ
изтъква, че няма как за дълг от около 800 лева да се наложи възбрана върху
посочения недвижим имот, който се явява и единствено жилище на
длъжника. В заключение излага, че е налице прекомерност на поисканата
обезпечителна мярка и че налагането би било грубо нарушение на
императивната норма на чл. 422а от ГПК.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 514/2019г. по описа на ДСИ при РС - Сливен
било образувано на 24.04.2019 г. по молба на Община Сливен на основание
приведен в изпълнение АУЗ № РА000938/24.06.2014 год. за сумата от
405,19 лева. В молбата си взискателят направил искане за извършване на
необходимите справки за проучване на имущественото състояние на
длъжника и за предприемане на конкретни изпълнителни действия – запори и
възбрана. На 03.07.2019 год. до длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, която била върната в цялост с отбелязване на
призовкаря, че адресата не е бил открит. В призовката било отразено, че по
сведение на съседи, лицето не живеело отдавна на адреса. Била извършена
процедурата по чл. 47 ал.1 ГПК. ДСИ извършил справки за постоянен и
настоящ адрес, както и за трудовия договор на лицето. След като се убедил,
че длъжникът е с постоянен адрес, на който е търсен и няма регистриран
действащ трудов договор, на осн.чл. 47 ал.6 назначил особен представител.
На 12.08.2019 год. до ДСИ била подадена молба от Община Сливен за
налагане на обезпечителна мярка - възбрана върху ½ идеална част от
апартамент с идентификатор № 67338.519.61.1.3 собственост на длъжника.
С разпореждане от 16.08.2021 год. СИ отказал налагането на
обезпечителната мярка поради несъразмерност. Разпореждането на СИ не
3
било съобщено на взискателя. На 25.01.2021 год. Община Сливен подала
повторна молба със същото искане за налагане на възбрана на същия имот.
ДСИ постановил повторен отказ, който бил съобщен на взискателя на
19.02.2021 год.
Частната жалба е депозирана в срок, изхожда от страна с правен
интерес от обжалване на съдебния акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество обаче, жалба е неоснователна поради следните съображения:
В разпоредбата на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК е посочено, че
взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши
исканото изпълнително действие. Не всички действия на СИ са
изпълнителни, но искането за налагане на възбрана е такова. Ето защо,
жалбата се явява допустима и на това основание. По същество обаче,
изложените съображения на жалбоподателя са неоснователни.
Преценката дали поисканата от взискателя обезпечителна мярка
съответства на обезпечителната нужда се прави от съдебния изпълнител в
изпълнителния процес. Следва да се отбележи, че в ГПК няма установен
единен критерий за съразмерност и пропорционалност на обезпечителните
мерки. Ролята на съдебния изпълнител съгласно чл. 442а,ал.1 ГПК е да отчита
всички данни и обстоятелства по делото в частност, процесуалното поведение
на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Въз
основа на тази разпоредба може да се очертаят няколко критерия за
определяне на съдържанието на понятието „съразмерност“.
На първо място е размерът на задължението. То следва да се възприеме
и като отправна точка, тъй като би могло да предопредели доколко даден
способ е обоснован или не. В случая, принудително изпълнение върху
недвижим имот на длъжника за задължение, което по размер е явно
несъответстващо на стойността на имота, би могло да бъде възприето като
несъразмерно. А несъобразяването на принудителното изпълнение с това
изискване, следователно би довело до неговата незаконосъобразност,
съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК
Изложеното показва, че зад определянето на съразмерността се крие
комплексна преценка от страна на СИ която включва в себе си редица
4
фактори с различна относителна тежест и която се извършва ad hoc по
отношение на конкретната ситуация, конкретно дело и конкретни взискател,
длъжник и притезание.
Предвид изложените по-горе съображения, частната жалба следва да
остане без уважение.

По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК
********* адрес: гр.Сливен,*********представлявана от Кмета С.Н.Р. срещу
действието на ДСИ при РС Сливен - М. по изп.дело № 514/2019 г. изразяващо
се в отказ за налагане на възбрана върху недвижим имот обективирано в
Разпореждане от 16.08.2019 г.

Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5