№ 2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в
публично заседание на 10.12.2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 2721 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.51,ал.3 от Закона за храните /ЗХ/.
Образувано
е по жалба на А.М.А.,против заповед № 391а/30.08.2019 г. на директора на
ОДБХ-Варна за унищожаване на храни от неживотински произход. С доводи за
неправилно установени от адм.орган факти
относно характера на проверения обект и предназначението на съхраняваните в
него храни от неживотински произход,се твърди издаване на обжалваната заповед
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваната
заповед и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Н.Н..
Ответникът
– директорът на ОДБХ-Варна,чрез упълномощения юрисконсулт Г.Г. изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли за отхвърлянето й като такава.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Жалбоподателят
А.М.А. е управител на „А.Б.” ЕООД,което извършва търговска дейност в павилион
за бърза закуска,находящ се в гр.Варна на ъгъла между бул.”Чаталджа” и
ул.”Марин Дринов”. В близост до този обект и на разстояние от около 5-10 м. от
него се намира на ул.” Генерал Столетов”
№ 45 гараж,стопанисван от А.М.А.. Въз основа на подаден сигнал е извършена на
6.08.2019 г. проверка в гаража от инспектори при ОДБХ- Варна съвместно с представители на отдел
„Икономическа полиция” при ОД на МВР-Варна. Гаражът е отворен в 10.06 ч. в
присъствието на Х.И.М. – служител на „А.Б.” ЕООД и
работещ в павилиона за бързи закуски,където основно се продават дюнери. Установено е при проверката,че на
стелажи и на пода се съхраняват пластмасови кофи с доматено пюре – 5 бр. по 10
кг. ,барбекю сос – 5 кг., подправки 14,70 кг. , добавки – 16,75 кг. , йодирана
трапезна сол – 15 кг. и морска сол 11 кг.,за
които не са представени документи за произход. В разположени в гаража хладилни съоръжения са
открити пилешки разфасовки от бут и филе – 150,5 кг., замразен пилешки дюнер –
87,95 кг., замразена кайма – 18,650 кг. и замразени бланширани картофи – 20,75
кг. При огледа на гаража е установено наличие на паяжини по тавана,силна
замърсеност на стените и пода с наличие на кал и доматено пюре по повърхността
на пода,поставен под мивката капан за гризачи,пластмасово корито със засъхнала
марината по него,скари и съоръжения за термична обработка на храни ,газови
бутилки,мръсни пластмасови каси, празни кашони,бои,автомобилни гуми,дрехи и
обувки. Установена е липсата на регистрация на гаража като обект по чл.12 от
ЗХ. По повод проверката в гаража е образувана в ОДМВР-Варна преписка с рег.№
365000-33102/2019 г. ,по която инспекторите Д.И.П.и Г.З.И. са снели същият
ден /6.08.2019 г./ писмени
сведения от лицата Х.И.М., А.М.А.
и С.Т.Н.,които по-късно са изпратени и
получени в ОДБХ- Варна на 21.08.2019 г. В
дадените от Х.И.М. сведения /л.18 и 19 от делото/ същият е обяснил,че гаража представлява
склад,който се използва за съхранение на продукти за производство на
дюнера,като доставеното от фирма „М.К.” охладено и замразено месо се овкусява именно там от него или от шефа му. В
обясненията си / л.20/ А.М.А. е записал,че доставеното на 6.08.2019 г. от „ М.К.” ЕООД охладено месо и заготовка на
шиш за дюнер са приети от него,овкусени
са и са прибрани в хладилник,находящ се в гараж на ул.” Генерал Столетов” № 45,който се използвал от
дружеството „А.Б.” ЕООД като склад. В сведенията /л.21/ дадени от С.Т.Н.– управител на „М.К.”
ЕООД,същата е обяснила,че ръководеното от нея дружество произвежда пилешки
дюнер,който се доставя подреден на шиш и замразен,като един от нейните клиенти
е „А.Б.” ЕООД. В деня на проверката инспекторите от ОДБХ-Варна са съставили : доклад
за извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни № 112856,
връчен на А.А. на 6.08.2019 г. ; предписание № 00297 за спиране реализацията на храните с
неживотински произход ; акт за забрана № 00965 за търговия и пускане на пазара
на наличните в гаража месни продукти от животински произход ; разпореждане за
насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 1-03045 ;
протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход ;
констативен протокол № 05310 за предаване на Екарисаж на храните с животински
произход. Същият ден от директора на ОДБХ-
Варна е издадена заповед № 388 за спиране експлоатацията на нерегистриран обект – гараж на ул.”Генерал
Столетов” № 45,която е връчена на А.М.А. на 7.08.2019 г. От страна на двамата проверяващи инспектори от ОДБХ-Варна е съставена докладна
записка с вх.№ КХ-1149/8.08.2019 г. съдържаща предложение за спиране от реализация
на хранителните продукти от неживотински произход с общо количество 133,20 кг.,
съответно от директора на ОДБХ- Варна е издадена такава заповед № 391/8.08.2019
г., която е връчена на А.А. на 16.08.2019 г. От проверяващия гл.инспектор в
отдел „КХ” към ОДБХ- Варна д-р Ж.е съставена докладна записка с вх.№
КХ-1149/8.08.2019 г., съдържаща предложение за унищожаване на същите хранителни
продукти от неживотински произход. Упълномощения от А. адвокат Н. подава до
директора на ОДБХ- Варна молба с вх.№
КХ-1179/20.08.2019 г.,с която е отправено искане за връщане на храните описани
в предписание № 00207/6.08.2019 г.,тъй като същите били лична собственост на А.
и не били предназначени за разпространение в търговската мрежа. Към молбата е
са приложени писмени сведения на А. с дата 19.08.2019 г. ,в които се твърди,че
откритите в гаража хранителни продукти били предназначени за лична консумация
на предстоящия на 11.08.2019 г. празник Курбан Байрам. Приемайки,че в гаража се извършва
нерегламентирана производствена дейност с цел търговия,както и че откритите там
храни са негодни за консумация от хора и могат да увредят здравето им, директорът
на ОДБХ-Варна издава заповед №
391а/30.08.2019 г.,с която на основание чл.51,ал.2,т.1 във вр. с чл.30,ал.1,т.8
и т.12 от ЗХ разпорежда унищожаването на установените там замразени бланширани картофи – 20,75 кг.,
доматено пюре – 50 кг., барбекю сос – по 5 кг., подправки 14,70 кг., добавки –
16,75 кг, йодирана трапезна сол – 15 кг. и морска сол 11 кг. ,с общо количество
133,20 кг. Заповедта е връчена на А. М.А. на 13.09.2019 г. , след което той подава
до АС- Варна жалба срещу нея,която е приета в ОДБХ- Варна с вх.№
КХ-1308/20.09.2019 г.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК от адресат на
подлежащ на съдебно оспорване адм.акт,за което е налице правен интерес,предвид
засягането на правото на собственост на жалбоподателя върху разпоредените за
унищожаване хранителни продукти.
Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна. По делото не е налице спор за
местонахождението на процесните храни в стопанисван от жалбоподателя гараж,за нехигиеничните
условия в които те са съхранявани,за техния вид и количество,за липсата на
документи за произход,както и за това,че въпросния гараж не представлява обект
регистриран по реда на чл.12 от ЗХ. Спорът е затова дали храните са
предназначени за търговия и дали те са негодни за консумация и опасни за
здравето на хората.
Освен,че
са подробно описани в обжалваната заповед,съдът намира,че спорните факти са
доказани от ответника с доказателствата приложени в адм.преписка и тези представени от него в
хода на съдебното производство. След началото на адм.производство и преди издаването
на обжалваната заповед , адм.орган е
събрал на 21.08.2019 г. в качеството им на писмени доказателства предоставените
с писмо УРИ 36500033149/21.08.2019 г. на началник отдел „Икономическа полиция” при ОД
МВР- Варна писмени сведения на лицата Х.И.М., А.М.А. и С.Т.Н..
Сведенията са дадени в деня на проверката 6.08.2019 г. и
представляват съгласно
разпоредбата на чл.41,ал.2 от АПК допустими доказателства. Същите са
представени от процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание,като посочените в тях факти напълно се потвърждават от показанията на разпитаната във второто
заседание свидетелка К.И.Д.,според която управителя А. по време на проверката е
заявил пред нея,че помещението /гаража/ се ползва за обекта /павилиона за продажба
на дюнери/. Същото са заявили в
писмените си обяснения от 6.08.2019 г. лицата Х.И.М. и А.М.А. ,като така
наличното съответствие на техните обяснения с показанията на свидетелката Д. сочи на достоверност на първоначално дадените от тях сведения. Дадените на 19.08.2019 г. в
обратния смисъл обяснения на А.А. са
лишени от смислени и логични аргументи за посочените в тях различни
факти,поради което те не могат да бъдат квалифицирани по друг начин,освен
като изява на голословно отричане. Показанията
на свид.М., съдът намира за заинтересовани в качеството му на служител на „А.Б.”ЕООД и
поради това недостоверни – същият премълчава фактите,за които е дал
обяснения на 6.08.2019 г., без да отрича авторството си по отношение на същите.
Установено е по този начин според съда ,използването на процесния гараж едновременно като
склад и като помещение за обработка на
заготовките от които се приготвят дюнерите,продавани от „А.Б.” ЕООД в павилиона за бързи закуски,находящ се на
ъгъла между улиците „Чаталджа” и „Марин Дринов” – всички описани в обжалваната
заповед хранителни продукти от неживотински произход са необходими за приготвянето на дюнер и като такива са били съхранявани на склад в
гаража,който освен за тази цел е бил използван
и за приготвяне на марината за
дюнера. Така установената фактическа свързаност между гаража и павилиона за
бързи закуски изцяло отговаря на понятието за „търговия” по смисъла на т.60 от ДР на ЗХ – налице е в случая съхранение
на храни,предназначени за продажба. По тези съображения,съдът намира за
недоказана изложената в жалбата теза,че
описаните в оспорената заповед храни били предназначени за лична консумация.
Цитираното
в обжалваната заповед правно основание по чл.30,ал.1,т.8 от ЗХ включва правната
възможност за унищожаване на храни,които пряко или косвено застрашават здравето
на хората. В кореспонденция с това
правно основание е посоченото в оспореният адм.акт фактическо такова – извършеното
описание,че храните са негодни за консумация от хора и могат да увредят
здравето им притежава смисъла,че тези храни пряко застрашават здравето на
хората. Отправеното в тази връзка възражение на жалбоподателя за липсата на
взета от контролните органи проба от
хранителните продукти,съдът намира за неоснователно. Нормата на чл.2,ал.1 от
Наредбата за условията и реда за вземане на проби от храни не регламентира обвързана компетентност на
контролния орган в случаи като процесния,а предоставя право на оперативна
самостоятелност в преценката за вземане на проба – в този смисъл съдът тълкува употребеният
в разпоредбата нормативен израз „могат”. Съобразно установените факти за липсата на регистрация на процесния
обект по реда на чл.12 от ЗХ ,за лошите хигиенни условия в него и за липсата
на документи за произход на процесните храни,съдът намира,че органът е действал
законосъобразно в условията на оперативна самостоятелност като е извършил преценка за липсата
на необходимост от вземане на проба –
посочените факти са достатъчни за констатацията по чл.2,ал.3 от
Наредбата,а именно че храните са явно негодни за консумация. Такова заключение
адм.орган е дал в своя заповед № 391/8.08.2019 г. за спиране реализацията на
храни / същите ,които са предмет и на оспорената заповед/, но след връчването й
на жалбоподателя на 16.08.2019 г. ,до издаването на обжалваната заповед на
30.08.2019 г.,същият не е правил писмено възражение по въпроса за годността на
храните и не е искал вземането на лабораторна проба от тях. По тези
съображения,съдът намира,че ответникът се е справил със съществуващата за него
и указана му от съда доказателствена тежест за установяване на изложените в
обжалваната заповед факти – според наличните в преписката екарисажни бележки унищожени
са само животинските продукти,а както твърди и свидетелката Д.,жалбоподателят
не е предоставил данни за унищожаване на неживотинските продукти,които са
предмет на обжалваната заповед,поради което вземането на лабораторна проба от
тях е било изцяло във властта на жалбоподателя /храните не са отнети/,но данни
за тяхното съхранение,запазване и местонахождение не са налице по делото.
С оглед
гореизложеното,съдът намира,че унищожаването на храните от неживотински
произход е разпоредено с обжалваната заповед при правилно приложение на материалния закон.
По делото
не е налице спор относно компетентността на органа издал оспорения адм.акт при което
въпреки,че общата стойност на храните не е изрично посочена,очевидно е че
тя не надхвърля стойността от 10 000 лв., поради което съдът намира за
установена материалната компетентност на директора на ОДБХ- Варна по чл.51,ал.2,т.1 от ЗХ. С оглед
последното и предвид обстоятелството,че процесните храни не попадат в
изключението по чл.28,ал.1 от ЗХ ,съдът приема обжалваната заповед за валиден адм.акт.
Обжалваната
заповед съдържа достатъчно ясно и разбираемо описание на фактите и посочва приложимите правни основания за
налагане на взетата мярка,поради което
съдът намира за спазена формата на адм.акт.
В хода на
адм.процес не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя - проверката е започнала без
предварително уведомяване съгласно чл.27,ал.2 от ЗХ, като е осигурено участието
на проверяваното лице в предприетите
последващи действия – доклад 112856 му е връчен на 6.08.2019 г. съгласно
изискването на чл.29г от ЗХ, а с молба вх.№ КХ-1179/20.08.2019 г.
жалбоподателят реално е упражнил правото си по чл.34 от АПК. Спазена е според
съда процедурата по издаване на обжалваната заповед.
Като има
предвид констатациите в оспорения адм.акт ,че процесните храни са
негодни за консумация и пряко застрашават здравето на хората,то взетата мярка за унищожаването им,съдът намира за
съответстваща на целта на закона,още повече че исканото от жалбоподателя с
молба вх.№ КХ-1179/20.08.2019 г. връщане на храните с цел домашно потребление не представлява предвидена в закона
възможност .
При така
обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване,жалбата се явява
неоснователна и подлежаща на отхвърляне като такава.
Съобразно
този изход от делото,сторените от жалбоподателя съдебни разноски следва да останат за негова сметка,а
такива на ответника не се дължат,поради липсата на отправено от него такова
искане.
Предвид
изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.М.А. с ЕГН **********
и адрес ***, против издадената от директора на ОДБХ- Варна заповед № 391а/30.08.2019 г. за унищожаване на
храни от неживотински произход.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: