№ 1302
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав П. Радев
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК, във вр. с чл. 17, ал.1
ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. М. З., ЕГН:
**********, живущ в с. Р. ул. ***, против Решение № 282 от 29.08.2022 г.,
постановено по гр.д. №825/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово, в
частта, с която на жалбоподателя е забранено да приближава втория етаж на
жилището на Ф. С. З., ЕГН: **********, находящо се в с. Р. ул. ***, както и в
частта, с която на жалбоподателя му е наложена глоба на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН в размер на 500 лева. С оплаквания за несправедливост на
първоинстанционното решение и не отговарящо на реалната фактическа
обстановка, жалбоподателят отправя искане към въззивния съд да отмени
наложените мерки с решението на Районен съд - Карлово, а именно: забрана
да приближава втория етаж на жилището, находящо се в с.Р. тъй като
съпругата му не го обитава, както и да не му се налага глоба, евентуално
същата да бъде в минимален размер.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата Ф. С. З., ЕГН: **********.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
1
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Производството пред Карловския районен съд е образувано по молба с
правна квалификация чл.4, ал.1 от ЗЗДН , подадена от Ф. С. З., ЕГН:
********** , от с. Р. ул. ***, против съпруга й А. М. З., ЕГН: **********,
от с. Р. ул. ***, за защита от извършеното спрямо нея на 10.07.2022г. и
11.07.2022г. физическо и психическо насилие, с налагане на визираните в
чл.5,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДН мерки- задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; забрана да приближава молителката,
вторият етаж на обитаваното от нея жилище, находящо се в с. Р. ул. ***,
както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
Ответникът А. М. З., ЕГН: **********, не е оспорил , че на двете
процесни дати е удрял съпругата си, като е твърдял ,че е бил ядосан на
молителката, тъй като след празнуването на празника Байрям не се е прибрала
вкъщи с автобуса, а с колата на сина им.
Анализирайки събрания по делото доказателствен материал
първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото
упражнено на 10.07.2022г. и 11.07.2022г. физическо и психическо насилие
от ответника спрямо молителката , поради което с постановеното по делото
решение е наложил визираните мерки в чл.5,ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДН-
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие; забрана да приближава молителката, втория етаж на обитаваното от
нея жилище, находящо се в с. Р. ул. ***, местата за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, както и глоба на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН в
размер на 500 лева
Предвид необжалването на първоинстанционното решение от страна на
А. М. З., ЕГН: ********** , в частта, в която е прието, че същият е извършил
акт на психическо и физическо насилие спрямо молителката и е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си;
забрана да я приближава, , местата за социални контакти и отдих за срок от
18 месеца, решението е влязло в законна сила. С оглед на това въззивният съд
е длъжен да приеме за безспорно установено по делото , че на процесните
дати -10 и 11.07.2022г. ответникът е извършил физическо и психическо
насилие спрямо съпругата си по смисъла на чл.2 от ЗЗДН , което обоснова
необходимостта от съдебна намеса, чрез която поведението на съпруга да
бъде санкционирано по съответния ред, чрез прилагане на мерките по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
Така повдигнатият пред въззивната инстанция спорен въпрос е само
досежно обема и вида на наложените мерки.
При определяне вида на мерките, които следва да се наложат, съдът
трябва да се съобрази с характера и интензитета на установения акт на
домашно насилие и в този смисъл с установеното по делото за осъществено
психическо и физическо насилие. При определяне мярката за защита, съдът
не е обвързан с искането на молителката, а преценява с оглед степента на
извършения акт на домашно насилие, каква мярка следва да се наложи.
Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд ,че в процесния случай е подходяща посочената в чл.5,ал.1 , т.2 от ЗЗДН
2
мярка-задължаване на ответника да не приближава обитаваното от
молителката жилище , находящо се на втория етаж от жилищната сграда в
село Р. , ул. ***. Установява се по делото, а и не се спори между страните, че
обитаваната от тях къща в село Р. се състои от два етажа, като ответникът
живее на първия етаж,а молителката-на втория. Липсват доказателства
въззиваемата да има друго жилище, респ. към датата на постановяване на
решението да живее на друго място. Ирелевантно с оглед характера на
настоящето производство- предоставяне на защита
на лице, пострадало от домашно насилие, е обстоятелството относно
собствеността на жилище.Затова за прилагане на процесната мярка от съда е
без значение факта дали жилището е собственост на ответника, тъй като с нея
се цели предотвратяване на бъдещи посегателства от ответника спрямо
съпругата му.
С оглед установения характер, интензитет и въздействие на актовете на
насилие върху пострадалата, въззивният съд приема, че наложената от
първоинстанционния съд мярка- задължаване на ответника да не приближава
обитаваното от молителката жилище, ще осигури защита в пълна степен на
пострадалото лице и същевременно ще даде възможност на ответника да
преосмисли поведението си, последиците от него, а и да формира
самосъзнание да се придържа в бъдеще към поведение, зачитащо личната
неприкосновеност, психическото здраве и физическа цялост не само на
пострадалата, а и на всеки отделен индивид.
С оглед на така изложеното въззивният съд приема , че
първоинстанционното решение в частта, с която е наложена визираната в
чл.5,ал.1 , т.2 от ЗЗДН мярка за защита -задължаване на ответника да не
приближава обитаваното от молителката жилище , находящо се на втория
етаж от жилищната сграда в село Р. , ул. ***, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отношение на наложената на ответника на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН глоба в размер от 500 лева, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на наложената санкция е определен в необосновано завишен размер.
Отчитайки характера на проявите на домашно насилие, 69-годишната възраст
на ответника и предвид липсата на данни за имущественото му състояние , то
същата следва да бъде определена в минималния, предвиден в посочената
разпоредба размер от 200 лева. Съдът не може да освободи извършителя на
домашно насилие от налагане на посочената сакция, както се настоява по
делото от жалбоподателя , с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.4 от ЗЗДН,
според която във всички случаи на извършено домашно насилие съдът е
длъжен да наложи глоба на извършителя, независимо от наложените мерки
по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН.
С оглед на така приетото от въззивния съд първоинстанционното
решение следва да бъде изменено в тази му част , като глобата се намали на
200 лева за осъщественото домашно насилие от страна на ответника спрямо
съпругата му.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №282 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д.
№825/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово, в обжалваната част , с
която е забранено на А. М. З., ЕГН: **********, живущ в с. Р. ул. ***, да
приближава втория етаж на жилището на Ф. С. З., ЕГН: **********,
находящо се в с. Р. ул. ***.
ИЗМЕНЯ Решение №282 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д.
№825/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово в частта, с която на А. М.
З., ЕГН: **********, се НАЛАГА за осъщественото по отношение на Ф. С.
З., ЕГН: **********, домашно насилие глоба в размер на 500 лв./ петстотин
лева/, платими по сметка на РС Карлово,в полза на бюджета на съдебната
власт, като НАМАЛЯВА глобата на 200 /двеста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4